06 Mar ЕКСТРЕМНО В АКРОБАТИКАТА С ВЪЖЕТА
Докъде стигат пределите на човешкото самообладание?
Специално интервю с Милен Цветков: “Тази седмица американският акробат Ник Уаленда, стана ПЪРВИЯТ човек, преминал по въже над действащ вулкан, изминавайки разстояние от 550 метра...” Говорихме си за смелите проекти и хора, част от които се оказа, че е и самият Милен Цветков. Светла му памет.
Събитието с Ник Валенда се случи, точното когато организирах съвсем импровизирано едно специално събитие в Дубай. Зарадвах му се напълно, защото си представих вълнението му, да си не само ПЪРВИЯТ човек, но и онова усещане да висиш в бездната над 550 метра, от място, където много трудно би могъл да забележиш хората, и осоженно, когато е в мъгла и се чувстваш, че си сред облаците. Знам го това усещане, което изпитах първо, когато станах ПЪРВИЯТ човек, работил на въже над 550 метра. Затова и направих връзката между двете различни дименции: едната по хоризонтала а другата по вертикала на въжето. Но общото, е това, което остава като история и може да се предава като знание и да се пренапише историята. Затова и организирам първия си по рода си Форум за подпомагане на български акробати и желаещи да се докоснат и опитат света на екстремните височинно/въжени операции за в Деня на авиацията и космонавтиката.
България имаше невероятен опит в акробатиката в цирковото изкуство с Лазар Добрев. Авто биографията му и историята как е започнал сам и от нищото в Америка, ме развълнува още в детството му, когато препрочетох книгата му. Това бе може би първата книга, която си спомням да съм препрочитал и остави дълбок спомен и силен тласък и стимул, че и аз като него мога да тръгна, сам, без да знам английски и без пукната пара към Америка и да постигна най-голямото и уникално нещо в света на въжената акробатика, което не е правено и не може да бъде повторено. И го направих.
На 23 ноември, 2003 г., точно едно десетилетие от като официално създадох първата си корпорация – компания, специализирана в работата за крайно рискови операции, която има специален статут и специална застраховка, каквато не е издавана на никоя друга компания, развях българския символ на най-високата сграда в света. И какво означава за България това в цифри и как можем да дадем шансове на други да постигнат екстремните си мечти, хората, коиото са осъществили целите си в екстремни условия, да споделим опита и поуките си с по-младото поколение, за да може то не само да успее в още по-екстремни ситуации и предизвикателства, но и да триумфира на световната сцена с българския трибагреник. А това е очевидно необходимо, в предвид на какви постоянни и все по уникални предизвикателства сме подложени.
Ето едно от тях – Корона вируса. Дори за него видяхме във вчерашните новини, че се наложи с хеликоптер да занасят провизии и каквото е необходимо за оцеляването и контролирането на разпостранението на това ново чудо на науката – вирус, който най-верятно е създаден с новите технологии и постижения на науката, но не се знае дали е изпуснат извън контрол или хора, които са извън контрол, са го разпостранили. Затова смятам, че имаме отговорност, когато споделяме идеи за екстремни неща, да бъдем отговорни за правилното представяне на нещата такива каквито са. За тази цел трябва във всичко, което се прави, да има морал и смисъл. Да се отразява точно историята и представя ясно визията за бъдещето. Това е пътя за оформянето на Спасителя на бъдещето и Академията на бъдещето, където той може да се обучава и надгражда наученото с технологиите на бъдещето:
История
През 1997 поставих нови световни рекорда за спускане в стил “рапел” и изкачване по въже, закрепено от хеликоптери над 100 метра, като един от тях на височина, която надхвърли тази на най-високата кула в света. По-късно, прекосих границата на работа на въжета и екстериора на супер високо, която се издига над 200 метра над земята. Тогава създадох ПЪРВИЯТ доброволчески височинно/въздушен спасителния екип, който се справи с последиците от природни бедствия над 300 метра над земята и върхът на най-високия ресторант в света. Вдигнах лентата на постижения в тази посока, все по-нагоре и по-нагоре, като извърших ПЪРВИЯ авариен ремонт над 400 метра над земята. Тогава се изкачих до върха на най-високата сграда в света през 2003 г., само за да направя и първата самоснимка (селфи) при екстремни височини, над 500 метра над земята. Сега имам мисия да представя височинно/въздушно спасяване към новите нива – за извършване на въздушно спасяване на мега високи многоетажни конструкции, над 600 метра над земята. Това прекрачва границата на това, с което започнахме с темата “ЕКСТРЕМНО В АКРОБАТИКАТА С ВЪЖЕТА”, нали? О, не, ние само загряваме.
В изпитателния /EXPERIMENTAL/ демонстрационен тест за пред хеликоптерната компания и собственика, който бе и пилот в Канада, който бе напълно скептичен, че някакъв млад българин, студентче от Университета на Торонто, който дори не се бе качвал на хеликоптер, щял да разбие с гръм и трясък небето на Торонто, и отгоре на всичко въведе един нов термин, напълно р/еволюционен, който едва наскоро се прочу в световните тенденции – DISRUPTIVE INNOVATION, трябваше да докаже непостижимото – това, което никой не бе дръзнал да прави, дори да предложи: нов вид обучение за екстремни операции във въздуха. И както правят в Америка, кой каквото и да ти говори, да знаеш, че първо става въпрос за пари. Може да им говориш каквото си искаш, но първо да видят можеш ли да си подплатиш думите (това става обикновенно с Prood of Funds, с банкови гаранции и предвидените за целта законови средства за разплашане), и кой ще плати за това ако нещата се объркат. Но след консултации с банковите ми менажери и застрахователни агенти, прост се наложи да купя машината Eurocopter AS-355 F1 и наема летателния екипаж, с което се реализира пътвата ми DISRUPTIVE INNOVATION – минимизиране на риска с минимизиране на оперативния екип от модела ми за Спасителя на бъдещето – един хеликоптер, един пилот и един оперативен техник – височинно/въздушен въжен спасител. Нека не забравям, че това бе миналия век и аз бях студент, който едва си плашаше университетската такса. Но нали за това си бях изградил репутацията си с името си, което стана и символ за DISRUPTIVE INNOVATION и успех, и затова са банките и застрахователите, за да обезпечат това начинание. А шом вече притежавах хеликоптера, първото нещо, което направих е да го брандирам с компанията и името си. Нещо повече, щом беше мой, за периода на който аз бях на борда, това беше под патронажа и територията на Българския суверинитет. Така е във въздуха и в откритото море, там действат други закони/статути и дипломация.
Затова събрах всичките си въжета, които притежавах, навързах ги едно за друго, събрах ги в една голяма торба, която тежеше сигурно повече и от мен и направих една система за външно окачване за човешки товар, каквато после пилота дори ме помоли да демонстрирам на хората от каскадьорската индустрия в Торонто, които очевидно стартитах по българския модел за анкерна система от борд на хеликоптер. Тогава над една поляна направих и първия си полет на и под хеликптер, като минах границата от 700 метра, но този път от хеликоптер и в обратната посока. Така започна едно начало от работа с въжета с над 800 метра, която бих се радвал да довършим в България. За тази цел тук ви представям визията, как излеждат нещата над 1000 метра, от външния борд на хеликоптер на ВВС на България.
Бъдещето
Бъдещето принадлежи на младите и за тях ще направим невероятните неша, за които и най-малките си мечтаят, но ще могат да ги осъществят. Затова се сформираме с един чудесен екип от млади хора, на които ще помогна с всичко необходимо да се развият и помогна на още по-младите да сре развиата, надграждат и да постигнат невъзможното. Затова и след няколко часа водя 6-годишния си син на Дрон АРЕНА Академия – Обучение за начинаещи пилоти на дронове.
Него подготвям за Спасителя на бъдещето, тъй като е по-напреднал от мен с управлението на полети на дрон, защото не му пукаше за дрона и направи Salto mortale – пълен обратен полет, но за да го науча на дисциплина и лична отговорност, ще съм сигурен, че няма да се ръкува с никой. И много внимателно ще избягва да пипа, това, което няма начин да не пипне – управлението на дрона. В помощ идва и хигиенизиращия след него екип, с дезификанти и други. Надявам се и другите деца и начинаещи пилоти на дронове да направят така.
