11 Mar В памет на жертвите на българския алпинизъм
В чест на рождения ден на Д-р Атанас Скатов и друг скъп до мен човек, отиваме да подкрепим положително настроените планинари. Както споменах и преди, ще подкрепим Новото поколение, които искат да станат доброволци спасители. Споделям радостта си, че в зимни условия ще тествам специализираната екипировка на MAZE X3M, която подкрепи Наско.
Пръв, който откликна на този призив бе Мишо Антонов, най-екстремния кмет, който ме покани да се запозная с района на с. Богданлия, където може да се изгради център на Spiderman.Academy и дестинация за екстремни спортове. Там ще представя и платформата, в която подкрепяме децата и всички от Новото поколение, които споделят нашите исстински и некомерсиални еко идеи, както и развиването на доброволческото спасяване.
Затова днес ще караме на Extreme/Екстрийм АТВ с цел – специализирано обучение за планинско спасяване в пресечен и крайно опасен терен.
Ще има и елементи на осигуряване и работа с лебедка.. Това е част от опознавателната и Мотивационна програма за работа и транспорт на парамедици в леко и крайно рискова среда, и работа с алпийски методи.
В 11:11 часа започна приключенското преживявания на спускане и изкачване по каменни и заледени под ъгъл терени, екстремно каране в снега от в леда/реката около близката планина до летище Лесново.
После имахме обяд с раци на скара и те връщаме в София. Ще е яко преживяване и тест за овладяване на емоциите и страха под стрес. В случай, че оцелеете и храносмилателната ви “система” е действаща, ще има Био Пир с прясно набрани гъби и труфели от района.. Който има търпение, може и да се улови местна риба.
Най-прогресивният български алпинист за всички времена
Това са коментарите, които споделих и събрах по този случай:
Сбогом Наско. Нека ангелите и светците те посрещнат на прага на новия живот. Нека видиш лично Спасителя и бъдеш с Господ завинаги!
Тук ще споделя кореспонденцията си с познат, който ни запозна с Атанас Скатов:
Амин Ванка Амин Готин човек беше
Това, което каза шерпата от организацията, която би трябвало да си опази клиента си, за да си измие ръцете и да му прехвърли вината си – бе жестоко.
Няма как да разберем какво е станало между него е шерпа Много неясноти има там
Именно и всичко много рязко бе произнесено с неговата присъда. Говорихме си с Наско и след това и дори направихме среща с човека до него, и още тогава му казах, три основни неща, които видях, че го промениха след тази среща, като проследявах развитието му на цялата му комуникационна стратегия и послания. Очевидно е, че и околната среда влияе много и … Затова му казах, каквото и да правиш, с тези три неща ще постигнеш от тук нататък едно поне – ти ще си Най-прогресивният български алпинист за всички времена. Така и стана.
…
Никой не може да го сравнява с някого или да се сравнява с него. Дори в най-добрия случай, това е все едно да сравняваш “портокал с ябълки“. Но понеже, когато се запознах с него за първи път, по предложение на човек, който се свърза с мен, за да се запознаем тримата на една вечеря и приех с удоволствие, защото исках с него и в последните му мигове, дни и седмици дори, да не се случи това, което цялата ни нация бе свидетел преди време с друг човек, с когото постоянно го сравняват. Исках да си поговоря най-приятелски и откровено с човек, който не познавах, но явно съдбата искаше да ни събере. Затова и след като се запознахме и сприятелихме на мига, ето и трите неща, които и в по-следващата ни среща по време на вечеря му споделих три неща, които бяха важно за мен и след, което видях, че и на него му допаднаха и той ги вкара в комуникационната си стратегия.
Вчера постнах снимка на картината “Викът” на Мунк , когато разбрах за Наско Скатов и лицемерието…, което видях в същите скъпи сънародници, които не можаха да понесат прогреса му… Днес познат сравни спортното му постижение с цифри и с друг, но това за мен не е възможност за сравнение… Наско е Първият българин стъпил на 11 осем хилядници, както и е покорил най-високите върхове на всички континенти. Това и успехите му, никой не може да му ги отнеме, колкото и каквото и да пишат! Знам го, защото и аз като Първия човек стъпил на върха на непокорените места на най-високата кула и сграда в света го знам. Ето защо смятам, че е по-добре в България хората да са обединени и инициативата, която от време ми допадна и стартирах работа по нея е #unitedforbulgaria
Един добър алпинист, както бе и най-добрия Ули Щек, може и да падне от високо, но един добър и дори не добър алпинист не може да се загуби. А Наско не се загуби и никой не повлече след него. И той направи точно това, което бе едно от основните три неща, които му споменах в плана ни да правим съвместно следващото му изкачване за трети път на вр. Еверест. Там, в проекта EVEREST, където основен акцент щяха да бъдат новите технологии, най-модерните хибридни навигационни системи за проследяване и най-модерната екипировка за Търсене и спасяване.
Има нещо странно и за мен нечовешко, което направиха някои, когато в национален ефир, започваха да подмятат думата “грешка” и други, без да са били на мястото. Това не е начин, по който така да говориш в момент на траур и почитане на скоро починал човек. Един “видим” български алпинист, който както коментира сега в национални ефира, така е и коментирал в Докладни дописки за ДС (Държавна сигурност), дори си позволи да коментира какво е трябвало да направи Наско… Пълни глупости! Наско е направил каквото може, в екстремалните условия, в които е бил на място, където скоро бе загинал човек, а сега се търсят трима от групата. Наско е действал като по време на война: ти правиш това, което можеш в момента, а не това, което би трябвало. Той и бе във война, обявена му от други, които не понасяха факта, че ги изпреварва и не играе по техните правила.
Но има и нещо, което бих желал да разбера, и надявам се да питам приятелката на Наско, като се върне и е подходящо: направиха ли нещо специално непалците, които първи изкачиха този връх през зимата, за да споделят опита си в подробности и препоръки, дали са го направили, дали за правили Hot and Cold Debriefing, както правят пилотите и спец частите след мисия? Ето, не напразно в моето FB Story, споделих кадър от дебрифинга, който направихме с екипа на ВВС преди първия по рода си скок над Стадион Васил Левски
…”старите кучета” алпинисти и пещерняци се скъсаха да запълват дупките по телевизиите и да използват трагедията на К2, за да отпушат напрежението, което ги тресеше, докато гледаха как на живо можеха да проследяват прогреса на човека, който ги задмина. Можеха поне да спестят лъжи и недоказани съмнения, които нямаше как да разберат, а и тематиката на събитията от последната експедиция са много далеч то тях, хората, които в 21 век мислят, разсъждават и гледат на света, както са го правили миналия век… Някои от тях, (които са били внедрявани в експедиции, за да докладват за…, включително агент на ДС, така както са писали Докладни записки, и може би са описвали по същия начин “оценки” за колегите си алпинисти, сега много професионално и с подходящия патос (тук се вижда много годишния опит) вмъкват съмнения, подценяват заслугите на друг и триумфират над… Поздравления на в. 24 часа, които направиха единствени може би, точен анализ и лично провериха нещата.
Тук ще “снишавам” термина за “старите кучета”, както сами се определяха онези алпинисти и пещерняци от миналия век. В казармата термина “Старите кучета” бе за срочно служещите войници, които на втората година от задължителната по времето на комунизма военна служба, при застъпването на новобранците си им го изкарваха на тях и ги “юркаха”. Това бе част от цикъл, който винаги се е подържал в Българската армия по време на комунизма, или поне откакто ги познавам онези времена. Аз обаче явно съм изключение, че въпреки, че съм служил допълнително, защото бях доста необуздан и неконтролируем, дори и по онези мрачни времена, защото никога не съм юркал новобранците. Никога!
Но сега, като гледам по телевизията, слушам по радиото и чета в социалните мрежи и препратки на ФБ лични профили на ‘старите кучета”, от онази Старата генерация, които са ходили по експедиции на държавни разноски и като на курорт, за собственото си удоволствия, виждам, как наказват тези от по-младата генерация, особено Атанас Скатов, който направи неща, които онези не могат и не са направили, а сега, на негов гръб, без дори елементарно уважение, каквото би трябвало да се очаква от планинари, алпинисти и спортисти, си избиват злобата и озлоблението под формата на завоалирани социални и обществени загриженост за “онзи, техния” алпинизъм, който те вече не могат да практикуват. Тези хора дори се възмущават от комерсиализацията в алпинизма. А, нима те не я комерсиализираха първо тук, в България и по света? Шерпите само ги копираха, догониха, и задминаха. Това не се хареса дори на “старите кучета” от Западния свят…
В Смъртния акт е описано два пъти много точно и ясно е че причината е заради скъсано осигурително въже!
Това е за Смъртния акт. Аз имах подобна кауза за Протокол със свидетелски показания, за които и аз, за да разбера истината, поех целия риск, като направих очна справка с един от свидетелите, и показанията му бяха опровергани. А това, че сложих Точка по въпроса, е защото това е документ от държавата, в която е станало действието и документ, който се праща, както на организаторите, така и на основата, на който ще се уповават и застрахователите и така нататък. Което е различно от това, което представих в началото на поста -…”старите кучета” алпинисти и пещерняци тук да говорят за своите си становища за чути и прочетени… Отделно по темата, от човешка гледна точка, точно тези неща, особено тези, които дори не съм коментирал са разговорите ни с Наско по темата и как можеше този риск да се минимизира и….
От разказ на последния човек видял Атанас Скатов, който се описа в Дарик радио като най-добрият гръцки алпинист Антониос Сикарис, се описва само един пасаж от историята, но не и ключовия момента на полета към бездната: ” Гледах как слиза без пикели. Знаех, че е много техничен и се чувства добре, за да тръгне надолу без пикел. През цялото време виждах Атанас, защото слизахме заедно.
Изведнъж, няма как да забравя този момент, не виждах Атанас. Шерпът се върна при мен и ме погледна. Каза ми: „Антонио, Антонио, Атанас падна, Атанас приключи. Загубихме го – падна”. Това е историята. Убеден съм”, разказа още той.
Всичко зависи в какво състояние е намерен човека, с останалото от екипировката по него (например дали е имало част от въже по самохват и др.) както и показания на свидетели, тъй като в материала (а и аз ще питам за информацията), там е имало свидетел, а и от преди се бях свързал с един от снимачните екипи, защото с Наско доста обширно обсъдихме на лични срещи техническата страна на идеята ми за проект в Хималаите и как той може да е много по-напред и прогресивен от останалите… Още повече, че от личен опит, при катастрофа, когато ме блъснаха, когато карах мотора си с над 120км/ч по магистралата QueensWay в Торонто, като станах, по чудо оцелял и без драскотина, само като погледнах чертите от гумите ми на мотора по асфалта и обстановката, само с един поглед се виждаше цялата картина на случилото се. Щом има Медицински доклад, подписан от Медицинско лице, което си слага подписа и копието се изпраща до организаторите на експедицията и други, то е ясно, че не само Доктора, и лицето издало Смъртния акт, който се вижда в материала на в. “24 часа”, това е минало през Due Dilligence Process, който още сигурно от времето на Хипократ се е развил. Затова бих предложил на алпинистите и планинарите от Новото поколение, да приемат предизвикателството #UnitedForBulgaria и да са по-човечни към колегите си и хората, които обичат толкова много планините и върховете, че са готови да дат живота си за тях.
Причината да споделя с вас тази дискусия, която се развива в поста, е защото трябва да не се допуска толерантност към пошлостта, демонстративната злоба и нападки към личността на който и да е, особено ако не ви е направил нищо лошо, не го познавате и не сте вървели по неговите стъпки. Определенията за алпинист, доктор, веган, аматьори, планинар и спасител не се определят от хора, макар, че има в Библията и Божието слово много добри примери и точни определения в различни аспекти. Знам, че в българските планински среди, част от които бях запознат в тийнейджърските си години, много се определяха като богове, и директно или недиректно, решаваха кой живее и кой умира. И понеже много в тези сред, както преди, така и сега са “експерти по всичко и за всички”, дават диагнози на всички, които мислят по-различно и в повечето случаи – по-прогресивно, в медицината си има диагноза – “Комплекса Бог”.
И с друг скъп до мен човек, отиваме да подкрепим положително настроените планинари. Както споменах и преди, ще подкрепим Новото поколение, които искат да станат доброволци спасители. Споделям радостта си, че в зимни условия ще тествам специализираната екипировка на MAZE X3M, която подкрепи Наско…
In Memory of Dr. Atanas Skatov
In honor of the birthday of Dr. Atanas Skatov and another person dear to me, we are going to support the positive minded mountaineers. As I mentioned before, we will support the New Generation who want to become volunteer rescuers. I share my joy that in winter conditions I will test the specialized equipment of MAZE X3M, which supported Nasco.
The first to respond to this call was Misho Antonov, the most extreme mayor, who invited me to get to know the area of the village of Bogdanlia, where a Spiderman.Academy center and a destination for extreme sports can be built. There I will also present the platform where we support children and all of the New Generation who share our genuine and non-commercial eco ideas, as well as the development of volunteer rescue.
Therefore, today we will ride on Extreme/Extreme ATV with the goal – specialized training for mountain rescue in rugged and extremely dangerous terrain.
There will also be elements of securing and working with a winch.. This is part of the familiarization and motivational program for the work and transport of paramedics in low and extreme risk environments, and work with alpine methods.
At 10:00 a car will pick us up in front of the former h. Splash.
At 11:11 a.m. begins the adventure experience of descent and ascent on rocky and icy angled terrains, extreme driving in the snow from in the ice/river around the nearby mountain to Lesnovo Airport.
Then we have lunch with grilled crabs and we take you back to Sofia. It will be a great experience and a test to control emotions and fear under stress. In case you survive and your digestive “system” is working, there will be a Bio Pir with freshly picked mushrooms and truffles from the area.. If you are patient, you can also catch local fish.
The most progressive Bulgarian climber of all time
These are the comments I shared and collected on this case:
Goodbye Nasco. May the angels and saints welcome you at the threshold of new life. May you see the Savior in person and be with the Lord forever!
Here I will share my correspondence with an acquaintance who introduced us to Atanas Skatov:
Amen Vanka Amen. He was a cool person
What the sherpa from the organization that was supposed to protect his client said to wash his hands and shift the blame to him was cruel.
We have no way of knowing what happened between him and the Sherpa. There are many ambiguities there
Everything was pronounced very sharply with his sentence. We talked to Nasko after and even had a meeting with the guy next to him, and even then I told him, three main things that I saw that changed him after that meeting, following his development of his whole communication strategy and messages. It is obvious that the environment also influences a lot and … That’s why I told him, whatever you do, with these three things you will achieve at least one thing from here on – you will be the most progressive Bulgarian climber of all time. So it happened.
…
No one can compare him with anyone or be compared to him. Even at best, it’s like comparing “oranges to apples.” But because when I first met him, at the suggestion of a guy who contacted me, that the three of us meet for dinner and I accepted with pleasure, because I wanted with him and in his last moments, days and weeks even, that what our whole nation witnessed some time ago with another man with whom he is constantly being compared should not happen. Friendly and frank with a person I did not know, but apparently fate wanted to bring us together. Therefore, and after we met and became friends in an instant, here are the three things that in our next meeting over dinner, I shared three things with him, which were important to me and after what I saw he liked them too and he incorporated them into his communication strategy.
Yesterday I posted a picture of Munch’s painting “The Scream”, when I found out about Nasko Skatov and the hypocrisy… that I saw in the same dear compatriots who could not bear his progress… Today an acquaintance compared his sports achievement with numbers and with another , but for me this is not an opportunity for comparison… Nasko is the first Bulgarian to step on 11 eight-thousanders, as well as conquering the highest peaks of all continents. That and his successes, no one can take them away from him, no matter what they write! I know it because I, as the First Man to step on top of the unconquered places of the tallest tower and building in the world, know it too. That’s why I think it’s better for people to be united in Bulgaria, and the initiative that I’ve liked for a while and started working on it is #unitedforbulgaria
A good climber, like the best Uli Steck, can fall from a height, but a good and even not good climber cannot be lost. And Nasko did not get lost and no one dragged after him. And he did exactly that, which was one of the top three things I mentioned to him in our plan to do his next third ascent of Mount Everest together. There, in the EVEREST project, where the main focus would be new technologies, the most advanced hybrid navigation tracking systems and the most advanced Search and Rescue equipment.
Видях ужасна снимка на зарязан носач на алпинистка експедиция да е зарязан да умре я която видях как бедния носач си оставя живота и тялото, за да го тъпчят алпинистите по пътя си към върха на вр. К2. Как да обобщя ужаса си инепримиримопстта си към този акт на пасивно убийство, като описах в поста си, че бедния носач си оставя живота и тялото, за да го тъпчят алпинистите по пътя си… Снимката е направена от Ронина Лакла Шерпа, който не е могъл да опази поверения му българин Атанас Скатов, който пада в района преди няколко години, който загива някъде наблизо, докато е бил запбиколен от трима опитни алпинисти, включително шерпа Лакла Шерпа, нает от него, отговорен за неговата безопасност.
Тялото на Мохамед Хасан по планината К2 е прескачано от десетки туристи и алпинисти, които преследват своя цел да достигнат върха на планината.
Този инцидент ми напомня на моя собствена опит, при който останах оставен да се справя сам след преспиване на надморска височина от 5200 метра в подножието на вр. Елбрус, най-високия връх на Европа. По-късно имах желание да се включа в операции за спасяване в планински условия. Въпреки това българската алпийска и туристическа общност, заедно със съответните власти – както и тогава, така и сега – използваха всевъзможни методи, включително незаконни, за да упражняват натиск върху мен и да ме препятстват да се включа в такива спасителни усилия. Те явно се страхуваха, че бих разкрил техните тъмни и жестоки тайни, както и истината за грозните събития.
Според мен, този случай, в който се опитах да се включа, не само с пълното финансиране на предложената от мен операция по Търсене и спасяване с най-ефективната и интелигентна стратегия, жертвата е била изоставена…
Предишния пост по темата временно го замразих, докато се прибера в България, защото започнаха отвратителните български алпинистки нападки срещу мен, че съм обявил Атанас Скатов за най-успешният български алпинист. Това което ме изумява и сега в тези алпинисти е лицемерието и безчуствената и и отвратителна жестокост в wonna be-тата, която ме отблъсна от тях и се осъзнавам все повече колко е безсмислено да се работи дори доброволно за тях, при положение, че те само мислят за печалбарство и как да лежат и да си живеят за сметка на другите.
„Истината е добра за този, на когото я казват и лоша за този, който я казва.“Паскал
Какво знаем за последните три часа от живота на Мохамед Хасан на K2
Тълпи се насочват към върха на K2. Снимка: Lakpa Sherpa/8K Expeditions
По-късно членове от други екипи също се изкачиха на върха: Imagine Nepal, Seven Summit Club, EliteExped, 8K Expeditions/Summit Karakoram и вероятно катерачи, екипирани от по-малки компании.
В крайна сметка беше потвърдено, че пакистански портиер, Мохамед Хасан, е починал. Информацията за смъртта му остана оскъдна. Когато започнахме да питаме, получихме малко отговори, малко конкретна информация и няколко противоречиви твърдения, особено около три въпроса:
1. Колко лоши бяха условията в планината, по-специално по отношение на лавините?
2. Кога и защо се случи инцидентът и как загина Хасан?
3. Какво направиха близките алпинисти, за да помогнат?
Какво правеше Хасан по време на изкачването на върха?
Хасан беше служител на Lela Peak Expedition. Seven Summit Club на Алекс Абрамов го възложи да помага на фиксаторите на въжетата по време на изтласкването на върха.
„Преди издигането на върха всички компании осигуряват [работници], които да се присъединят към екипа за фиксиране на въжетата“, каза Абрамов пред ExplorersWeb. „Ние допринесохме с три пакистански HAP. Хасан беше един от тях.
„Не знаем какво наистина се е случило, защото той беше пред нашите членове и група шерпи“, добави Абрамов. „Членовете видяха само, че нещо се е случило при въжетата в траверса.“
Мохамад Хасан. Снимка: Приключенски алпийски водачи
Някои алпинисти, включително Lakpa Sherpa от 8K Expeditions и операторът Philip Flaemig, отбелязаха, че Hassan не е много опитен и че оборудването му не е подходящо за изкачване на върха на K2. ExplorersWeb се свърза с Lela Peak Expeditions за изявление, но все още не сме получили отговор.
Лавини
Силвия Аздреева от България на срещата на К2 на 27 юли. Снимка: Силвия Аздреева
Силвия Аздреева от България изкачи К2 този ден като член на екипа на EliteExped.
„По време на изкачването на върха имаше пет лавини до нас под Тясното място“, каза Аздреева. „Един от тях удари някои от нас по пътя нагоре. За щастие не бяхме ранени и успяхме да се изкопаем от снега. Обсъдихме дали да продължим или да се откажем…
„[След това] един човек умря пред очите ми. Един момент той беше жив, а след това на връщане трябваше да прескочим трупа му върху ледения ръб, покрай който минавахме.”
Аздреева се оправда, че продължават да настояват, като каза, че на К2 „няма кой да те спаси толкова бързо, трябва да чакаш с дни“.
EliteExped потвърди, че Пасанг Нгима Шерпа и Аздреева са се изкачили в 12:53 ч. местно време.
Американската алпинистка Луси Уестлейк каза пред ExplorersWeb, че една от лавините е паднала точно върху нея.
„Около 2:30 сутринта бях в лавина (за щастие само гъста пудра) под мястото, където беше паднал пакистанският алпинист. Първата лавина предизвика втора лавина под нас, но бяхме ударени само от първата“, каза Уестлейк.
Никой от групата на Уестлейк не е пострадал, но знаеха, че нещата щяха да са различни, ако лавината беше по-голяма, така че решиха да се върнат.
Как стана инцидента?
По този въпрос докладите остават изключително противоречиви. „Хасан падна и счупи маската си с O2“, каза Лакпа Шерпа, който беше в базовия лагер, пред ExplorersWeb. „Хасан падна и се удари в камък“, каза Мингма Г, също от базовия лагер. „Той падна в цепнатина“, каза Луси Уестлейк.
Вилхем Щайндъл, катерейки се с Furtenbach Adventures, чува, че портиерът е загинал в лавина.
В крайна сметка парчетата от пъзела започват да си идват на мястото.
„Пакистански алпинист падна и висеше с главата надолу повече от час“, каза алпинистът Али Пепър. „Успяха да го издърпат обратно. В началото той беше жив, но не можеше да бъде спасен. Тогава всички трябваше да го прекрачат, за да се насочат към върха.
Луис Сориано беше във втория отбор на Seven Summit Club, който достигна върха един ден по-късно.
„Разговарях с шерпа, който го видя да пада и който помогна на Хасан да се върне на траверса“, каза той пред ExplorersWeb. „Очевидно Хасан се е подхлъзнал и е паднал и накрая е спрял с лице надолу, плачейки, докато някой не успя да го издърпа обратно до траверса.“
Шерпата, който помогна на Хасан, беше Халунг Дорчи Шерпа от 8K Expeditions. По-късно той докладва на лидера на експедицията си Лакпа Шерпа, който потвърждава фактите пред ExplorersWeb. „О2 маската на Хасан се счупи през есента“, каза той. „Шерпа Халунг Дорчи и един от операторите на камерата на Кристин Харила помогнаха на Хасан да се върне на пътеката.“
Операторът отказа коментар. Потърсихме Кристин Харила за коментар, но все още не сме получили отговор.
Лакпа Шерпа също каза, че след като Хасан в крайна сметка е бил подпомогнат да се върне на пътеката [но не може да се движи със собствените си сили], „той внезапно е починал“.
Кадрите от дрон показват друго
„Не толкова внезапно“, каза Филип Флемиг, оператор, работещ в планината за Servus TV. „Портиерът все още се движеше три часа след инцидента.“
Флеймиг не беше там, но дронът му беше. Флеймиг беше с Вилхем Щайндл и сърдара на екипа Мингма Шерпа близо до дъното на Bottleneck в 2:30 сутринта. Те чакаха останалата част от екипа си и тълпите в Bottleneck да се разпръснат.
Флемиг разказва какво се е случило:
Имаше около 30 човека в началото на Bottleneck и друга голяма група на траверса. След това имаше голяма лавина и внезапно фаровете изчезнаха в праха, който покриваше планината.
Мингма Шерпа избяга и всички легнахме на земята. За щастие нищо друго не падна, но бяхме загрижени, че нещо сериозно се е случило в Bottleneck. Беше страшно.
Редица фарове в Bottleneck се обърнаха и тръгнаха надолу. Десетина души минаха покрай нас и казаха, че въжетата са прекъснати.
Предложих, нека изчакаме, нека изчакаме. Цяла група фарове на траверса спряха и останаха блокирани от 90 минути до два часа. По онова време не знаехме какво се случва. По-късно ще разберем, че това е инцидентът.
Линиите на катерачите при траверса на К2. Кадър от кадри с дрон на Филип Флеймиг за Servus TV
Моят екип в крайна сметка реши да слезе. Останах там, където бях, с моя асистент шерп на камерата и гид Фернандо от Аржентина, защото исках да направя снимка с дрон и трябваше да изчакам до изгрев слънце за това. Изчаках още два часа и започнах да снимам групата нагоре и другата група на траверса. Бях премръзнал и пръстите ми бяха изтръпнали, така че когато използвах последната си батерия около 5:30 сутринта, слязох чак до базовия лагер.
На следващия ден копирах материала на компютъра и някой каза: „Хей, какво е това?“ Някой търкаше човек в снега. Имаше човек, който лежеше точно на пътеката при траверса, с около 20 души пред него и поне още 10 отзад. Във видеото ясно се виждаше, че мъжът движи крака си, така че очевидно беше жив.
ExplorersWeb е видял изображенията, заснети на дневна светлина, и може да потвърди, че Хасан движи крака си. Поради проблеми с авторските права не можем да споделим видеоклипа, но Flaemig и Servus TV любезно споделиха някои неподвижни изображения.
Целта на новия ни проект ще е да разберем на място в Хималаите какви решения можем да дадем за спасяване на изоставени алпинисти
Обстановката на прехода около 05:30ч. Хасан е разположен в кръга. Кадър от кадри с дрон на Филип Флеймиг за Servus TV
Зашеметяващ брой алпинисти на траверса, пред и зад Хасан, отбелязани с кръг. Секунди по-късно дронът долетя по-близо и улови пакистански алпинист да разтрива гърдите на Хасан, докато Хасан все още се движеше. Кадър от кадри с дрон на Филип Флеймиг за Servus TV
Близък план показва алпинисти, които се движат покрай Хасан. Кадър от кадри с дрон на Филип Флеймиг за Servus TV.
Флеймиг разговаря обстойно с оператора на камерата на Харила. Той потвърди, че инцидентът с Хасан е станал в 2:20 сутринта, малко преди основната лавина, паднала в 2:35 сутринта. Флеймиг започна да снима с дрона си в 4:30 сутринта, когато беше още тъмно, и продължи до 5:30 сутринта, 20 минути след изгрев слънце.
Флаемиг и Вилхем Щайндъл събраха пари за семейството на Хасан от своите съотборници от експедицията (въпреки че никой от тях не беше близо до инцидента или траверса). След като излязоха, те посетиха вдовицата на Хасан.
„[Тя] каза, че за първи път е бил на горните склонове на K2“, каза Флеймиг. „Преди това той работеше само като портиер в базовия лагер, но този път трябваше да изкара повече пари, за да плати лечението на болната си майка, която също беше вкъщи, когато го посетих.“ Хасан остави и три малки деца.
Защо няма опит за спасяване?
„Не знам как не е имало опит да бъде спасен, въпреки че беше на много сложно място, точно на пътеката в средата на траверса под Великия Серак“, каза Луис Сориано. „Хората буквално трябваше да го прескочат по пътя си към върха. Минах покрай това място на следващия ден и тялото беше там. Трагедия.”
„Няма спасителен екип на К2 и офицерът за връзка не може да направи нищо“, каза Лакпа Шерпа. „Преди инцидента му някои шерпи [в екипа за фиксиране на въжетата] му казваха да се върне много пъти, защото екипировката и дрехите му за катерене бяха много лоши, но той не ги послуша и последва другите алпинисти. Времето беше много лошо и повечето алпинисти наближаваха върха на К2. Предполагам, че след като се е контузил, може да не е могъл да се движи… така че от Bottleneck е много трудно да го свалим.“
Запитан какво може да се направи за алпинист, изпаднал в беда при преминаването на К2, Лакпа каза: „Първо трябва да му дадат кислород и след това да мобилизират екипа, за да го свалят.“
„Ако знаех [за] проблемите, щях да помогна“, каза Лакпа. „Няма значение в кой отбор си, но получих новината едва след като той почина. Но моят екип и шерпи все пак му помогнаха.
Каза Лукас Фуртенбах, собственик на Furtenbach Adventures: „Щяхме да спрем стремежа си към върха и да помогнем, независимо какво е необходимо. Дори ако това означава, че трябва да се откажем от нашите доставки на кислород и дори това да означава липса на среща на върха за всички наши клиенти. Това е основна част от брифингите преди срещата на върха, които правя с всички клиенти. Винаги ги подготвям така, че ако попаднем в такава ситуация, да помогнем. Месечен цикъл.”
Как да избегнем нова трагедия на К2
„Очевидно всички трябва да са добре екипирани и да имат подходящо обучение за безопасност в планинарството. Катерачите също трябва да бъдат контролирани от ръководители на екипи, за да се сведе до минимум рискът и да се следват указанията. Най-често пакистанските HAP никога не слушат ръководителя на екипа или мениджъра поради липса на знания“, каза Лакпа Шерпа.
„Операторите на експедиции трябва да поемат отговорност за своя персонал и персонала, който наемат временно, например за фиксиране на въжета. Разбира се, трябва да е безсмислено да помогнете на други катерачи в извънредна ситуация. Без значение каква е цената, без значение дали този човек е клиент или персонал. И ако член на персонала умре, семейството трябва да бъде подкрепено“, каза Фуртенбах.
Ако може да произлезе нещо положително от тази тъжна история, това би било повишена осведоменост сред всички участници, власти, доставчици на оборудване, клиенти и местни жители, работещи в планините: плановете и мерките за извънредни ситуации трябва да бъдат подобрени. За съжаление на Мохамед Хасан е твърде късно.
Резюме на сезона на Пакистан на 8000 метра: Да помогнеш или да не помогнеш?
Август 9, 2023,
Три елемента оформиха 8000-метровия сезон на Пакистан през 2023 г.: безмилостно лошо време, нов бизнес модел, базиран на свързване на върхове, и някои тъжни епизоди, включващи работници на голяма надморска височина.
Сезонът показа най-доброто и най-лошото от катерачната общност. Щедростта на някои спаси живота на двама мъже, а друг мъж загуби живота си, докато десетки минаваха покрай тях.
Според властите на Гилгит-Балтистан 639 чуждестранни алпинисти са купили разрешителни за пакистанските осемхилядници. Всички отбори с изключение на един се изкачиха по нормалния път. Шерпи от Непал отвориха повечето от маршрутите, но напливът от алпинисти, които се стремят да изкачат няколко планини, не остави време за коригиране на целия маршрут в някои случаи.
Такъв беше случаят на Гашербрум I (където традиционно има малко фиксирани въжета) и К2. На последния шерпи фиксираха маршрута в движение, с близо сто алпинисти на буксир.
Сред търговските екипи няколко алпинисти преминаха без O2 и с различни нива на подкрепа. Някои имаха само логистика в базовия лагер и се съгласиха на такса за използване на фиксираните въжета.
Някои катерачи без O2 използваха лична подкрепа, от носач на голяма надморска височина (HAP), носещ екипировка и помагащ с палатките, до подходящ водач, изпълняващ всички задачи и водещ клиентите нагоре и надолу.
Драма на Нанга Парбат
Както обикновено, действието за сезона започна на Нанга Парбат. Тук дълъг период от лошо време изпита търпението на катерачите. Нямаше шанс да се постави Лагер 4 или да се закрепят въжета на горните участъци. Не беше чудно, че когато се отвори маргинален прозорец на върха, алпинистите се втурнаха нагоре и драмата започна.
Изкачването на върха започна от лагер 3 и включваше много сняг по маршрута. Дори тези с O2 се върнаха от върха изтощени. За онези независими катерачи, които продължиха без O2 (със или без лична подкрепа на шерпа/HAP), беше по-лошо, макар и не невъзможно. Но проблемът не беше само в условията. Беше вземане на правилното решение, когато други алпинисти се нуждаеха от помощ.
Когато Саулюс Дамулевициус от Литва, Володимир Ланко от Украйна и Исрафил Ашурли от Азербайджан опънаха палатките, които носеха в Лагер 4, те нямаха време да се подготвят за срещата на върха, преди SOS обажданията да започнат. Други алпинисти пристигнаха в палатките си с молба за течности и почивка. Тези тримата помогнаха и пожертваха собственото си изкачване.
Полският алпинист Pawel Kopec дори не успя да стигне до лагер 4. Той се срути на 200 метра под палатките. Опитите да се помогне на Копеч се оказват безполезни и той умира същата нощ. Италиански екип в лагер 4, чиито членове наистина тръгнаха към върха, както беше планирано, навлече критики. Италианците, водени от Марио Виелмо, по-късно предложиха своята версия на събитията и също така обясниха защо един от техните носачи е останал без палатка в лагер 3 предната вечер.
И все пак има някои въпроси без отговор относно Нанга Парбат и смъртта на Копек. Неговият екип отказа да сподели подробности, позовавайки се на желанието на семейството на Копеч, а ние не сме имали възможност да говорим с Асруфил Ашурли, който спаси поне един живот в риск за своя.
Исрафил Ашурли. Снимка: Day.azАшурли взе пакистанеца Асиф Бхати в палатката си. Според други алпинисти Bhatti е направил опит за натискане без O2, въпреки че е слаб. Когато стигна до палатката на Ашурли, Бхати беше измръзнал и ослепя от сняг. Не можеше да слезе сам. Ашурли остана с него, погрижи се за Бхати (когото не познаваше) и му помогна да слезе при лошо време.
Докато стигнат до базовия лагер, почти всички други алпинисти се бяха прибрали у дома или в други планини. Ашурли попадна в болницата, възстановявайки се от измръзването, което самият той получи по време на спасяването.
Tunc Findik и Sophie Lavaud завършиха мисията си 14×8000’ers с изкачването на върховете на Нанга Парбат.
Каракорум
След Нанга Парбат повечето алпинисти продължиха към други върхове. Изкачването на Каракорум 8000 м обикновено започва през юли. Няколко от тези от екипите на EliteExped и Seven Summit Treks, които бързаха и бяха достатъчно богати, за да платят $22 000, купиха пътуване с хеликоптер до базовия лагер Gasherbrums. Други преходиха от Скарду до Конкордия, след което до избраните от тях дестинации.
Пипи Кардел и Денис Урубко на върха на Гашербрум I. Снимка: Пипи Кардел
Гашербруми
Денис Урубко и Пипи Кардел вече бяха в базовия лагер на Гашербрум. Имаха нужда от много време за амбициозната си цел: нов маршрут в алпийски стил на Гашербрум I. Този сезон те бяха единственият отбор, който изкатери 8000’er извън нормалния маршрут. Те пробиха пътеката до лагер 3 и се аклиматизираха по нормалния маршрут толкова старателно, че в крайна сметка изкачиха върха.
Лошото време обаче не им даде шанс да се изкачат отново по новия си маршрут. Чакаха до последния момент, още през август, за да опитат бързо еднодневно изкачване, но снеговалежът и лавините от плочи ги тласнаха надолу.
Иначе Gasherbrums предоставиха възможности за катерачи по нормален маршрут, въпреки нестабилното време. Можете да прочетете пълно резюме на сезона за Gasherbrum I и Gasherbrum II тук.
Хория Колибасану (вляво) и Лукас Воерле в Лагер 3 преди последното им изкачване на върха на Броуд Пик. Снимка: Хория Колибасану
Броуд пик
Сезонът на Броуд Пик беше сравнително спокоен в сравнение с предишни сезони. Хория Колибасану започна изкачване на върха почти веднага след достигане на базовия лагер. Чувствайки се силен, той нямаше нищо против липсата на въжета на дългия последен хребет и не използваше O2 или лична подкрепа от шерпа. Той тръгва с австриеца Лукас Вьорле, когото среща в лагера. Колибасану се изкачи напред и не забеляза, че историята от Нанга Парбат се повтаря. Woerle спря, за да помогне на пакистански носач, което му коства опита за изкачване на върха. Американецът Дан Буономе също спря да помогне.
Woerle опита Broad Peak за втори път, но каза на Explorersweb, че все още е слаб от предишния опит и спасителните му усилия. Той реши да изостави натиска си по билото.
Правителството на Гилгит-Балтистан благодари на Woerle за смелостта му с официална грамота за похвала. Той също беше номиниран за гражданска награда и получи разрешение за безплатно катерене, ако някога реши да се върне на Броуд Пик, каза Саджид Хюсеин, заместник-директор на отдела по туризъм Гилгит Балтистан, пред ExplorersWeb.
Имаше още една експедиция, която си струва да се спомене на Броуд Пик. Тяхната цел не беше да изкачат върха, а да отдадат уважение към полския зимен пионер Томаш Ковалски. Ковалски загина преди 10 години, докато се спускаше от първото зимно изкачване на Броуд Пик. Екипът беше воден от Рафал Фрония, който беше видял тялото на Ковалски, когато изкачи Броуд Пик предходната година. Тази година, заедно с други полски алпинисти, които му помогнаха, той постави тялото в специална торба и го зарови в снежна пещера под билото, от китайската страна на планината.
Виридиана Алварес от Мексико, един от катерачите на много върхове на Seven Summit Treks, завърши своята мисия 14×8000’ers на върха на Броуд Пик.
Горчивият финал на К2
Накрая имаше К2. Този сезон времето на втората по височина планина на земята беше особено неумолимо. Екипите едва успяха да стигнат до лагер 2 при трудни условия.
Сезонът наближи своя край без никакви шансове за достигане на върха. В крайна сметка екипът за фиксиране на въжета стигна до лагер 3 в условия на бял свят.
Единственият възможен шанс за изкачване беше на 27 юли. Всички в планината тръгнаха към върха на този ден. Някои от напъните бяха изключително изтощителни. Дори и по-добре позиционираните трябваше да изминат целия път от лагер 3 и да се изкачат зад фиксаторите на въжетата. Те само бяха положили фиксираните въжета на дъното на тясното място предишната вечер.
Условията бяха лоши, но повечето катерачи следваха водачите си през нестабилния сняг и мъгла.
Върхове и трагедия
Сред онези, които настояваха силно за К2, беше Кристин Харила от Норвегия. Харила вече беше изкачил 13 от осемхилядниците. На K2 тя щеше да разбие съществуващия рекорд за скорост от 14×8000 метра, поставен от Nirmal Purja. Харила пропусна да изкачи всичките 14 върха в рамките на три месеца само с един ден.
Както обикновено, Tenzen Lama Sherpa я придружаваше и я подкрепяше. Той изкачи всичките 14 върха с нея и така споделя рекорда. На K2 към тях се присъединиха друг шерп, поне един оператор на камера и по-голям екип от Seven Summit Treks, включително водачи на шерпи и клиенти. Точно пред тях беше екип за фиксиране на въжета, съставен от няколко екипа от Базовия лагер. Той включваше трима мъже от Seven Summit Treks. В докладите се говори за няколко екипа за фиксиране на въжета, които работят на смени, за да разбиват пътеки и да фиксират въжета.
Кадър от видео на Пансанг Нурбу Шерпа показва Кристин Харила начело на дълга редица алпинисти.
Един от фиксаторите на въжета на Seven Summit Treks беше зимният връх Манаслу Пасанг Нурбу Шерпа, който засне видеото по-долу и го публикува във Facebook. В него шерпи си проправят път нагоре по последните склонове на K2, с дълга редица от катерачи в теглене. Краят на линията изчезва в мъглата.