Иван Кристоф: Моите съболезнования към родителите на жертвите и всички деца пострадали по пътищата. Като родител, който в рамките на 3 катастрофи за една година, на които на две детето ми бе потърпевш, ще споделя идеите си тук и плана по който работя.

Дисциплина, разум, отговорност, спазване на законите, уважение към Законите на физиката, практика и умения… Тръгване, спиране и въртене на волана е умението на контрол в екстремна ситуация, което се обучава дълго време и от хора с полезен опит..

На 23 май 2017-а, преживях ужасна катастрофа… Да имаш счупени ребра и ключица е най-ужасното нещо, което бях изпитал. И всичко това заради чужди грешки, безотговорност и  тотално незачитане на опасността и живота на другите… За виновните си остава само преживяването, а после ние плащаме щетите. Затова, не само че вярвам в Закона и правилното спазване на правилата, но дори и искам подобрения и по-голяма строгост при прилагане на закона. Оттогава  не съм спрял да се срещам и работя по идеите си за Сигурност и Безопасност, които са базирани на моя житейски опит и опита и правилата, наложени от световната практика.  Затова и споделям няколко идеи.  Най-добре и коректно е те да се обсъдят или подобрят от професионалисти, експерти и за съжаление, патили като мен мотористи и шофьори. Експерти като Владимир  Илиев, с когото имам честа и удоволствието да се познавам  и канадския шампион по мото спорт Франк Тромбино, който ме подкрепи в Онтарио, Канада. От Владимир  Илиев и екипа му научих много ценни уроци и карах в специално подготвените му коли за екстремно каране в аварийни ситуации така, както по-късно за късмет приложих и спасих семейството си. Така, че наученото от най-добрите, да се предава правилно и не само да ни спасява в критични ситуации, но и да ни подготви да избягваме и да отреагираме правилно, когато изпаднем в такива.

Преживях три катастрофи в рамките на по-малко от една година. Това е Хет-трика на безумието. Първият път ме удариха с кола, докато карах градско DRAG Grand Canyon колело, точно преди да навляза в Борисовата градина и на десетина метра, откъдето е правена горната снимка.  Вторият път кола прелитаща по надолнището на бул. Черни връх и пресичаща на червено, се вряза в спортната ни кола  и ни извъртя на 270 градуса. Разбира се, тази кола я отписахме и трябваше да си купим чисто нов Нисан Кашкай Текна, който се водеше най-сигурната и обезопасена кола, с последната модерна техника за 360 градусово заснемане и алармиране за близко до колата хора (най-вече се плашехме за велосипедисти, за да не се случи на други това, което на мен ми се случи преди година), както и за по-сигурни конструкции на вратите, за да не ни се случи това, което ни се случи с втората катастрофа), Но тогава ни удари друг джигит пак странично, на завой. Толкова силно, че ни избута в мантинелата… и пак ни обърка плановете и постави детето и майка му в този нон-стоп стрес, който ти обърква живота, заради някакви криминално безотговорни хора, които не сме ги канили, но те ни се натресоха в живота. Буквално и брутално!

За пореден път се убедих, че трябва да се промени начина за водене на кампании за безопасност, с оглед на това, че типичният профил на виновния шофьор, с който не само аз, но и повечето хора, в които те се врязват, се сблъскваме е ниско образован или слабо интелигентен тарикат със стара и евтина кола, но задължително на голям бранд. Те карат в нарушение и са като родени експерти в опити да манипулират, да лъжат и да се преструват…

Защо казвам “ниско образован или слабо интелигентен тарикат”? Защото от последната ни катастрофа, причинена от джигит с бясна скорост на завой, той дори не осъзна ситуацията, в която ни въвлече в неговия си свят и до края на срещата ни имаше неадекватно и неприлично поведение на усмихваш се тарикат. Леко се подхилваше и не знам защо бе много самодоволен и останах с впечатлението, че си мислеше, че номера му, че не е бил в нарушение а ние сме виновни, ще му се размине. Въпреки, че знаеше, че има свидетели, но не си бе направил труда, дори от човешка гледна точка да изтича от другата страна на завоя, където колата ни бе спряла, за да види каква е ситуацията там…

Ето и няколко идеи които ще се предложат за едно по-добро бъдеще:

1. Образователни програми и инициативи със специалисти и експерти по сигурност и безопасност на движението, организации като Safety Academy, ИКЕМ и други, с които виждаме ползите от ефективни промени.  Можем да се обединим  в реализиране на инициативата Safety.ForBulgaria 
2. Да се обърне голямо значение на Фактора ДЕЦА, защото досега поне не съм чул този въпрос да се поставя – а именно, че в днешно време момчетата (като гледам малкия си син) са емоционално привързани към колите и много от тях се грижат към тях като за големи играчки и дори ги обичат като приятели. Моя син направо си ги гушка и целува.
3. Има ли дете в ударено при ПТП превозно средство – на виновния (който е в нарушение и е причинил катастрофа) веднага да му бъде отнета книжката и свалени номерата на превозното средство, с което е предизвикал ПТПто. Свалянето на номерата е показало най-добри резултати от опита в Гърция. Очевидно такъв човек, не може да управлява разумно едно потенциално оръжие за масово изтребване, в което такива хора могат да превърнат едно превозно средство. Доказано е, а и специалисти споделят мнението, че на българина докато не му бръкнеш яко в джоба, не те взима на сериозно. Явно, че такива не трябва да бъдат допуснати веднага да карат, докато поне не мине време да си осмислят начина на каране и да се страхуват, че там зад ъгъла, може не само да убиеш деца и почерниш семейства, но и в най-добрия случай, едно дете може да се страхува до живот, заради един….
4. Има ли дете в ударено при ПТП превозно средство –  виновният да бъде глобен със сума, която минимално ще покрие разходи за възстановяване и оказване на спешна помощ на потърпевшите.
5. На виновния да му се наложи глоба и според броя на полицаи, които са били отзовани за реагирането на катастрофата. В такъв случай, може да се помисли тези средства да отидат във фонд за подпомагане на доброволчески спасителни организации, в които да участват служители на МВР, които са обучени академично и професионално как да реагират при аварии/катастрофи и критични ситуации. По закон, те могат да участват в такива формирования, които Кметовете на общини са длъжни да сформират.
6. Ако има нужда за спасяване по въздух, разходите да се покрият за сметка на виновния.
7. На такъв, веднага да му се сложат белезници и да бъде подведен под отговорност за непредумишлено убийство. Нека той си наеме адвокат да докаже обратното…
8. За сметка на причинилите катастрофи, да се създаде една рехабилитационна програма, в която пострадалите ще се включат и ще се работи с психолози за пост травматични стрес и професионални инструктори за справяне и каране в критични ситуации. Съществен елемент ше бъде и да се включат членове на семейството на жертвите, които в повечето случаи са недиректните жертви при катастрофи.
9. Причинилите катастрофи да минат IQ тест, защото според нас ниското ниво на интелигентност дава предпоставки за податливост от към погрешни внушения. Пример, шофьора на колата, който с навлизането си с превишена скорост, още в началото на разговора ни, преди да е видял дори колата и как на нея е като нарисувана картина на удара, се опита да ме манипулира и убеди, че ние сме го ударили…
10. Причинителите на катастрофи, да минат задължително опреснителен курс за Първа помощ и да не им се върнат шофьорските книжки, докато не го изкарат.
11. Причинителите на катастрофи, да минат задължително неплатен обществено полезен труд.
12. Да почнат да се слагат панорамни огледала на острите и опасни завои. Да се добавят (там където е възможно) допълнителни вело маршрути, за да има място дори за маневриране в критични или аварийни ситуации.

Това се прави и в интерес на причинителите на катастрофи, за които смятам е препоръчително да се направи специална програма за контролирането на емоциите, да мислят трезво и преценяват риска, като дават газ и то на завои.

А това е една мечта да имаме авио спасителна служба, която да може да отреагира в рамките на Златния медицински час на всяко едно място в България.

Затова вчера и днес имахме среща с по-експертни и опитни хора, като Vladimir Iliev във Федерацията по автомобилизъм и други приятели, преди това пък хора от Института по безопасност на движенията и най-вече с мотористи събратя, като Илия Левков и партньорите от Национална браншова организация ИКЕМ, защото предизвикателствата са много, едното от които е, че ще уплашим тези, които не обичат промени. Ще създадем дискомфорт за себе си, като създадем дискомфорт на нищо-правещите. Ще създадем неудобство за тези, които не си вършат работата и им плащаме с данъците за това. Но мисията и целта е ясна: Заедно сме по силни и по ефективни. Повече глави и повече опит е по-полезно да се обсъди първо, преди да се предлагат промени, с които ще се съобразяваме. Едно е ясно поне за мен: че досега не виждам нещата да се оправят а само се влошават. Значи нещо не е наред и трябва да се смени подхода!

Яд ме е че пропуснах една демонстрация на екипа на ВМА, но ще ги поканя и бях замислил да организирам такова. Защото от горчивия опит разбрах, че имаме сериозен проблем, че хората, дори, които изкарват шофьорските изпити за оказване на медицинска помощ на пътя май не знаят или сигурно не са обучавани за елементарни неща при катастрофа с мотористи или дори колоездачи, с правилното махане на каска дори и особено обръщане.

Six degrees of separation | Шест градуса на раздяла

Колко е малък света???

Вчера случайно разбрах, че човека, към който най-приятелски се обърнах да го поканя да направим документален филм с него на тема безопасност и специално събитие за Extreme/Екстрийм спортове, е убития на пътя велосипедист.

Казват, че между хората има една мрежа от връзки и взаимодействия. Шест степени на раздяла е идеята, че всички хора са на шест или по-малко социални връзки далеч един от друг. Често наричан като правило 6 ръкостискания. В резултат на това може да се направи верига от изявления “приятел на приятел”, която да свърже всеки двама души в максимум шест стъпки. Първоначално е изложен от Frigyes Karinthy през 1929 г. и популяризиран в едноименна пиеса от 1990 г., написана от Джон Гуаре. Понякога се обобщава, като средното социално разстояние е логаритмично по численост на населението.