В света на високо рисковите индустрии и професии, особено като тези в авиацията, която е индустрия за милиарди долари, винаги се разчита на най-новите технологични достижения, методологии и на най-успешните бизнес практики. Особено в индустрии, в които може да има фатални случаи с огромен брой човешки жертви, огромни материални и нематериални щети, сериозно накърняване на икономическата зависимост на държави и целия ЕС, корпорации и цял отрасъл индустрии, като авиационната, транспортната и туристическата такава, то тогава си зададох следния въпрос – “Защо отново ще припишат грешката на най-малко опитния, който ще трябва да откупи като жертва вината, че тези, които са създали системата за сигурност са допуснали неприемливи грешки, като са преосигурили достъпа до кабината, но не и живота на пътниците?”. Това не може да е било грешка, защото практиката при взимането на решения, от които ще зависи сигурността на хора, военна и гражданска транспортна техника и бизнес винаги налага да се проиграват “Worst Case Scenarios”, като част от Динамичния план за аварийно отреагиране, (Contingency Emergency Plan). Затова при американските ядрени подводници е взето решение, че само Президента на Америка, може да натисне прословутото копче за ядрен удар, а не решението да бъде взето от хора, които може да са в момент на пълна изолация от цял свят.
Винаги трябва да се проиграе най-лошия сценарий и решения за всякакви ситуации, преди да се въведе една система за сигурност в среда от която зависи живота на много хора
Недопустимия риск
В момента, в който е бил одобрен този план за блокиране на вратата отвътре и е пренебрегнат (или подценен) варианта, че главния пилот може да бъде изолиран от контрол над самолета е била подписана смъртната присъда за всички пасажери. Това е била една заредена бомба, която е чакала само да бъде използвана и да избухне. И тя избухна над Френските Алпи, затривайки 150 човешки живота. Сега обвиняват един млад пилот, страдал от любовна мъка. Не! Виновни са тези, които са одобрили системата за сигурност, която толкова е била преосигурена, че е убила хората. Това се нарича – OVERKILL.
Това е защото в менажирането на бизнеса и на индустрията за сигурността, която благодарение на заплахата от тероризма е една от най-бързо развиващите се има едно правило – Ти или искаш да се развиваш, или искаш да контролираш. но не можеш да правиш и двете едновременно!
Helios Airways Flight 522
Военната и гражданската авиация не могат да си позволят лукса да бъдат упрекната в грешки, затова се търси под лупа грешката на пилота и човешкия фактор. Такъв бе и случая с българския пилот, който бе един от четирите пилоти на компанията Хилиос Еър, който бе обвинен като “scape goat” за трагедията на полет Helios 522, при който загинаха 121 човека преди 5 години.
Air France Flight 296
Подобен бе и случая с пилота, който бе обявен в непредумишлено убийство за смъртта на трима човека. Тогава оцелелия пилот е осъден и признат за виновен, въпреки, че той самия и независима експертиза, инициирана от Британска телевизионна компания, която наема експерт опровергават, че черните кутии, които са заснети как са намерени, изглеждат съвсем различни от тези, които би трябвало да са монтирани на чисто нов самолет.
Защо данните за черните кутии не се записват в реално време в Облак???
Решението на проблема, което умишлено или не е било допуснато като практика
И ето тук идваме до “The Billion dollar question”: Защо черните кутии не се записват в Облака (дистанционно записване на сървер)???
Ние живеем в новата ера на бизнеса – дигиталната. Всичко ценно се дублира в аналогово и дигитално архивиране. Записва се на Облака или се дублира. Както го правим на земята със смарт телефоните си, така както го правят и патрулните полицейски коли, особено тези в Америка и Канада. Ако тази методология се е ползвала на борда на Ми 17, който само няколко години преди това се разби с четири души екипаж на борда. тогава не е било необходимо двамата пожарникаря да присъстват физически на борда на вертолета, а са могли да направляват пилотите от земята, наблюдавайки термиките и видеокамерите от въздуха, само през смартфоните си. Тогава щяхме да имаме минимум две жертви по-малко в тази трагедия…
И сега обратно за пътническата авиация с два основни въпроса:
Дали това „огледално“ копиране е технически възможно – да, разбира се. Ето и пример с компанията Apple – брандът №1 – преди години, стойността на една компания предимно се изчисляваше на база нейните недвижими имоти, офиси, машини, патенти и др. Тогава дигиталното им съдържание и архив не бе приоритет. Сега всичко е записано в Облака, ако заводите й, машините, компютрите, телефоните и всичко, което може да се пипне изчезне от земята, поради природно бедствие или човешка намеса, това няма да бъде краят на компанията. Всичко просто ще се възстанови от Облака – от дигиталните чертежи ще се построят нови заводи и продукти където си поискат по света. А с толкова сателити и космически станции, може да се записват във въздуха всякакви данни и „Черните кутии“ дори се обезсмислят. Но явно някой може би има интерес нещата да вървят по старо му. Не ми се вярва, че аз съм първият човек сетил се за тази идея.
И като завършек, ще Ви споделя, че горните инициативи и решения съм ги предлагал официално на Г-жа Кристалина Георгиева два пъти, докато бе Евро комисар по бедствия и аварии.
Амин за жертвите на чиновническата арогантност в полет 9525 на Germanwings.
Надявам се с поставянето на тези въпроси, да се стигне и до промени, които ще допринесат за намаляването на броя на жертви и по-ефективното отреагирване ан критични ситуации.