Ронин е наименованието на вид японски самураи от феодална Япония (период, който около 100 години преди да се родя), които губят покровителството на своя господар или не успяват да запазят живота му. Това са наемници, загубили честта си и своите господари или избягали от тях. Сюжетът на случая около смъртта на няколко български алпинисти в Хималаите, които са ползвали услугите на непалски фирми на шерпи е провокиран от поредицата на съмнителни обстоятелства, които допринесоха за смъртта на български алпинисти в близост до "Зоната на смъртта", в подножията на осемхилядници. С партньори, проекта ще акселерира инициативата с $1,000,000 в кампания подкрепена от GOOGLE през периода 2020-2030. В този ред на мисли "...Айгър е покорен", ето най-значимото първоto покоряване на върха на най-високата кула в света от миналия век от "The Eiger Man", както го определи Toronto Star, през 1995г. Във видето се вижда, как българин с емблемата Айгър (EIGER), при пълна дискретност и професионална тайна, прави единствената по рода си солово катерене, при това при минусови температури, в зимни условия и вятър над 60км/ч.

  The King of the Bulgarian Alpinism

Атанас СкатовЩом на моите Фейсбук постове, посветени  на Атанас Скатов се появи трол, който се смее по повод на едно съвсем човешко и колегиално отношение към сънародник, ще кажа един факт, който е необорим. Като човек, пръв стъпил на върха на най-високата кула на планетата, на който с десетилетия, още от миналия век никой не бе стъпил на най-високата недостъпна част на височинното строителство, искам да поздравя сина на Атанас Скатов, че е горд, че баща му е Царя на българския височинен алпинизъм и Носителя на Короната на 11 стъпвания на осемхилядници. Светъл път на душата му. Ето това, че Наско за 4 години бе постигнал много повече от всички български алпинисти за последните 4 десетилетия и 4 столетия, показва защо останалите излязоха от забвението си... Те се изкачиха на рамената на Доктора, за да напомнят на народа ни съществуването си, за което никой не се интересуваше.
И пост мортум ще поздравя Наско за чудесния му избор на приятелка, която стоически стоя до него в последните му мигове, и ми се къса сърцето, като прочетох от няколко източника, през какво е минала.
 

В Самурайския дух, по пътя на война 'Бушидо', най-достойната и смела смърт е не най-безстрашната, а да се хвърлиш в битка, която знаеш, че ще загубиш.

Появиха се заглавия на теми в социалните мрежи от рода на "Историята с неизвестни ... !!! ...", с препратки в статии от жълтата преса, със заглавия като: "След трагедията с Атанас Скатов: Разкрития за закъсалите за пари шерпи взривиха мрежата! Някои платиха повече от 100 хиляди долара..." Повечето стари алпинисти, които станаха бизнесмени от далаверите и прането на пари около експедициите, си изляха злобата на и бяха поридружени от подгласните планинските гидове, които побесняха направо, че не могат да взимат такива пари тук. В този ред на мисли, като гледам безумието в социалните медии и медиите, както и националните алпинисти-курортисти, които се разплакаха едва ли не на тема "Комерсиалния алпинизъм", но подминаха "Комерсиалното спасяване", отговорих на позната: Ели, няма "неизвестни". Просто всички неизвестни, забравени бивши "известни" и wonna-be известни се изредиха да пишат и дават интервюта, за да оправдаят съществуването си, като си налагат заблудите и... Нима забравиха всички далаверите и скандалите около финансирането на почти всички национални (което си е комерсиално начинание) експедиции, платени от нас, данъкоплатците, за скандалите около преди и след Еверест 2004г., когато дори на пресконференция с медиите имаше заплахи за саморазправяне от Героите на деня, които нищо не направиха за спасяването на Мариана Масларова и не можаха да дадат смислено обяснение за изоставения младеж Христо Христов в небитието по време на курортната експедиция за ветераните, които бяха навлезли в критична възраст и пенсионерите, които дори теб и никоя жена не допуснаха и подкрепиха да участва... Но сега изведнъж (може би от възрастта и злобата) забравиха как към парите от държавата-спонсор се прибавяха и допълнителни "разходи, за които шерпите не давали квитанции, защото там себе плащало само в брой) и така се "изпраха" пари... Затова се говореше, че експедицията ЕВЕРЕСТ 2004 е била на стойност 1,000,000 (милион) лева и имаше блокирани пари на федерацията... Истината по темата ще бъде споделена тук, след като се съберат фактите. Интересно е, че чак сега Правителството заговори за разследване, и се поднови целия цикъл, да се ангажира държавата и друг да плаща сметката, когато нещата се опляскат, въпреки... Услугата на шерпите я ползват тук местните планински гидове, а алпинистите, които сами си извършваха тази услуга. Сега дори като гледам интервюто в медиите на единия, който педчертава, че е алпинисти и другия, който го натяква какъв истински алпинист е, завидяха на Наско и другите алпинисти, че си имат лични асистенти. Обидиха Наско, че си е бил завел приятелката в планината, която е била там, за защото явно си го обича и споделя последните си мигове с него, за разлика от "Жената до"... И много внимателно проследявах по времето на подготовката на Наско, с който направихме две срещи, когато бе в София, и по време на експедицията се скъсаха да го..., и дори проклинат... А сега не можада контролират дотолкова злорадството и лицемерието си, че се наложи най-голямата планинарска група за определен период да си архивира профила... Това е повод да се напише цяла научна дисертация по този казус. Затова сега се напънах да изгледам интервюто на един от оплакващите се алпинисти, който знам много добре колко изтрада, че за мен бе отделено много повече интерес за нещата, които правех тук, на земята, отколкото неговото изкачване на един осемхилядник, че се наложи на Емил Спахийски да си го вмъкне в статията си, която написа за мен в сп. "За мен". Та този алпинист завърши "...може би ако самите медии бъдат по-внимателни към отразяването на тези неща, там просто ще бъде малко по-разтоварено от такива хора, които са жадни примерно за някаква известност..." Но по темата, направих едно запитване, за да тествам, как в социалните мрежи сами ще си оборят конспирациите относно темата за въжето: Everest 2020: Embrace the future!
Hello. Which of you has experience with frozen ropes during high altitude or any rope access operations, in winter conditions, especially in a sharply changing environment in extreme thermodynamic variables, in extreme winter conditions? It doesn't matter if they are in urban conditions, in a cave, in the mountains or at extreme heights, where winds are over 60 km/h, like what happened at heights above 500 meters here, on the Antenna Mast of the CN Tower.
 
The reason for that is that on the winter expedition of K2 in the Karakoram, a friend died and in the Death Certificate, it was declared: due to breakage of a safety rope. But some falls in the alpine industry argued that this is possible. Of course it is possible, based on my experience. But do you know of any fatalities due to breakage of a rope?
As in a previous incident, there was a concern for cleaning up the leftovers from the alpinists in the high mountain. 
 
Привет. Кой от вас има опит в замръзването на въжетата му при височинно/въжени операции, в зимни условия, особонно в рязко променяща се обстановка в крайно термодинамични променливи, в екстремални и зимни условия? Без значение дали са в градски условия, в пещера, в планината или на екстремни височини, където действат ветрове над 60км/ч?
Повода е в безмисления спор, който се води от някои хора.
Дайте примери, за да сферим факти. Първите примери, за които се сещам, както и приятелите от Пещерния клуб за деца "Средец", в който бях сред първите пионерчета, бе когато занесох едни въжета, които приятеля ми Николай, коняр и файтонджия от гр. Велинград ми бе подарил и ги оставихме да висят на един малък отвес в пещерата "Голямата балабанова" през зимата... Кики имаше честа да реши да ги ползва, при което падна по гръб май, въпреки сравнително дългия си опит.
После на най-високата кула в света през 2003г., по времето на първото изкачване в алпийски стил, SOLO и World's First, при зимни и екстремни условия (микровълново облъчване с RF) и над 60км/ч. ветрове от Lake Ontario, над 500 метра височина, след проливен дъжд, който набързо се превърна в сняг и лед, въжетата бяха вързани на върха на Антената на най-високата кула в света. Но по-късно, на следващия ден, те просто бяха вледенени и, който разбира от структурата на DUPOINT и статични алпийски въжета, би трябвало да знае какво означава това.
За да го обясним по-грубо, макар и за съвсем друга химична структура, представете си какво става с подобно въже, което е замръзнало и решите да го пречупите, за да мине през катерачното ви съоръжение, или през какви натоварвания минава от анкерната точка, особено, когато се подгъва/пречупвка през по остър ъгъл (тук дори не споменавам скала или остър ръб на камък или алпийска ледена ръка...)...
 
Mila Mar Ivanov: Мога да цитирам поне две имена, но на хора, правили преход на Антарктида (условията са 1:1), хора с опит. Ще изчакам, защото не знам до колко биха се съгласили да коментират тази ситуация. Само давам насока, към Вас. Питайте който и да е, бил на Полюса, дори не българин за вида въжета, осигуряване и преход в тежки зимни условия. Stoyan Denev: Полиамидните влакна от които основно се правят въжетата, освен от механични въздействия се разрушават от висока температура (над 250 градуса) и UV лъчи. Много ниската температура намалява здравината им с 10-тина процента, но не ги разрушава! Споделям това, не като полярник а като човек с химическо образование.  Kiril Zaharinov: Нямам опит, и не разбирам, влага само логика, К2 зимата, хора това е тегаво лятото при префект и условия, а зимата, - 40,-60, ветрове с кой знае какви пориви, 7500м надморска височина, очевидно лоша организация особено преди атаката, честно казано чудо е че изобщо има оцелели, накефи се на групата която се качи, но те са друго ниво те там си живеят, даже не вярвах че има туристическа експедиция, не умаловажавам тези хора защото са добри алпи исти и следват мечтите си, евала но точно това си беше безразсъдно, това е единственото нещо, а въжетата и парапет ите в тея условия, ами това не е увеселителен парк някой постоянно да следи за обезопасяването, факт хората ги няма, факт ако бяха имряли в катастрофа едва ли щяхме да разберем, факт това са хора който следват мечтите си, и минават пределите на човешките възможности, живеят...
Petrana Berisot: Как се разбра, че е по същото въже, такава информация няма, знае се само, че има слезли други алпинисти, след този инцидент. Най-вероятна ми се струва теорията, че се е хванал за старо въже, за осигуряването, което пак е грешка, но кой не прави грешки, нека той/тя да хвърля опит. По принцип, след всеки паднал алпинист има други минали след него успешно. Защо е целия този шум, нека душата му да почива в мир, а ние ако не можем да кажем нещо хубаво, поне да замълчим уважително. А, на най-активните
Честита баба Марта
 
В контекст на няколко описани в тази група теми и загатватвания за хаос и разследване, споделям една Панелна дискусия с Шефовете на специални отдели към Полицията на Ванкувър, Канада и на Полицията на Дубай, АОЕ, както и на професор от университета в Дубай, и Съветника на полицията на Дубай, в които говорим за технологичните решения, които биха били ползотворни, за да се избегнат високо планинските фатални случаи и по-ефективно менажиране на крайно-рискови ситуации, в които съм бил поставен аз от алпинисти и алпинисти са поставяли други алпинисти в такива ситуации.
 
Част от тези аспекти, ги бяхме коментирали с Атанас Скатов и смятам, че това ще е ползотворно на общата ни кауза, която съдбата и други хора ни събраха:)
 
 
Ivan Kristoff's Book Solo
До сега бях уникално и изключително толерантен, още от юноша, когато сред тези среди ме крадоха дори алпинисти, дори треньори. Видях ужасни и отвратителни неща, които едно дете, както и спортист не трябва да види. Прощавах им и ги толерирах и игнорирах, с главата нагоре, въпреки, че бях по - млад и нощен недорасъл. Знаех, че те на принадлежат в моя свят и аз никога не бих искал да съм в техния или дори в техните среди. Затова и никога, никога не исках да изкарам техния курс за А НРБ и тъпите им комунистически догми и никога не съм се чувствал като алпинист. Що за хора ще крадат от деца, мамят деца, за да спечелят на дребно. Що за човек-алпинист, се може да те гледа как се гърчиш и ти се гади от натравяне с метан на 5200 метра в Кавказ, чужда държава, на чужда планина и да те зареже бе без да те предупреди затова избягах от тях надалеч, от другата страна на планетата... И затова смятам да напиша книга - защото, като видях как се отнесоха към Атанас Скатов преди да отиде на К2 и преди да си отиде от К2, преляха границата...
 
 
11 February, 2000
Success is up in the air by Ryan James, Toronto Sun, May 31, 1999

A lot of careers involve climbing the corporate ladder. But Ivan Kristoff’s involves climbing the corporate tower.

He climbs up the sides of high-rises to do renovations, installations, aerial photography and emergency rescues.

Kristoff calls his business Eiger Rope Access Work. Ropes, a harness and a few tools are all he needs to run it. He says his simple approach to the job makes him more efficient.

“Most companies use a swing stage and several people to do renovations,” he says. “It’s time-consuming and costly.”

One of Kristoff’s most common jobs is dealing with exterior seepage. He charges between $1,200 and $2,400 to repair a leak on a high-rise — which he says is half-price.

Although his “Spiderman” approach to the job is unique in Canada, Kristoff says it’s common in his native Bulgaria — where climbing is a national pastime.

“It’s called ‘building science’ there,” he says. “Because of the terrain, there is a large industry for it in Bulgaria. There are a lot of people with the skills.”

Kristoff has been learning the ropes since the age of 10 — when he fashioned his own climbing gear out of common household items like hammer heads and ice picks.

“The proper access equipment costs too much,” he says.

After exploring the rocky terrain on his own for a few years, he joined a cavers’ club when he was 14.

“They showed me homemade equipment, and they encouraged me to practice until I make a climber out of myself,” he says.

He began spending most of his free time in caves with other climbers, rappelling and ascending with the homemade equipment they designed. From 1987–1990, he served in the Bulgarian Airborne division — and just after his discharge he got started on building his career as an entrepreneur as well as a climber.

“I’ve always been an entrepreneur. I’ve never worked for someone else,” he says. “That way I can create my own image.”

Immigrating to Toronto in 1993 forced Kristoff to really put his ego aside and start from the bottom. In the beginning, he couldn’t speak a word of English, and he was trying to start a real industry based on “rope access work.” He had to start somewhere, so he started with washing windows.

“I told property managers I could do the job by myself, without a swingstage or any help — for much cheaper,” he says. “They decided to give me a chance — my climbing experience gave me an advantage.”

Kristoff washed windows for eight months, while making contacts and picking up the language. Then in 1994, he combined $80,000 in personal savings with the investments of a few friends to start Eiger Rope Access Work.

The start-up capital covered the new equipment he had to invent for himself to suit Canadian skyscrapers. Traditional “roof rollers” used for roofers tend to catch the ropes to the roofs when rappelling down the side of a building, so Kristoff designed his own which wouldn’t do so.

He also designed a new harness. “When you rappel so long the rope will burn,” he says. “I had to invent a new harness that wouldn’t burn the rope as it slid through.”

He tested his new gear by going for a Guinness World Record — a 2,000-foot rappel out of a helicopter. “I test all my equipment in worst-case scenarios,” he says. “That way when I do the real thing, it seems like a piece of cake.”

Now, Kristoff was repairing, installing and inspecting just about anything suspended just off the ground.

He says technology is the key to his business.

“I apply technology to what’s a manual work,” he says.

He spends time particularly improving rope rescue situations, and broadcasts the innovations online, providing information to outfits outside the building. He also talks to the clients and sees what’s important to them.

It allows him to accomplish in one day what took conventional abseiling companies several days.

Kristoff also uses his skills for the public when he offers classes as a volunteer to highrise rescuers — and is working to establish a special rescue unit for the Toronto area.

He kept busy during January-February with rope-repair and maintenance jobs on downtown skyscrapers.

“As far as I know I’m the only one in Ontario doing it,” he says. “There is no category in the yellow pages for me to list under.”

As for the future, his plans are still up in the air.

“I’m very flexible. New technology, new regulations and new bylaws are always coming up. It’s important to adapt. There’s so much possibility.”

SMALL FACTS
Company: Eiger Rope Access Work
Telephone: 421-5918
Employees: 1
Start-up Capital: $80,000

NICHE MARKET — Ivan Kristoff at work high above Toronto.

31 May, 1999