В Самурайския дух, по пътя на война 'Бушидо', най-достойната и смела смърт е не най-безстрашната, а да се хвърлиш в битка, която знаеш, че ще загубиш.
Привет. Кой от вас има опит в замръзването на въжетата му при височинно/въжени операции, в зимни условия, особонно в рязко променяща се обстановка в крайно термодинамични променливи, в екстремални и зимни условия? Без значение дали са в градски условия, в пещера, в планината или на екстремни височини, където действат ветрове над 60км/ч?
Повода е в безмисления спор, който се води от някои хора.Дайте примери, за да сферим факти. Първите примери, за които се сещам, както и приятелите от Пещерния клуб за деца "Средец", в който бях сред първите пионерчета, бе когато занесох едни въжета, които приятеля ми Николай, коняр и файтонджия от гр. Велинград ми бе подарил и ги оставихме да висят на един малък отвес в пещерата "Голямата балабанова" през зимата... Кики имаше честа да реши да ги ползва, при което падна по гръб май, въпреки сравнително дългия си опит.После на най-високата кула в света през 2003г., по времето на първото изкачване в алпийски стил, SOLO и World's First, при зимни и екстремни условия (микровълново облъчване с RF) и над 60км/ч. ветрове от Lake Ontario, над 500 метра височина, след проливен дъжд, който набързо се превърна в сняг и лед, въжетата бяха вързани на върха на Антената на най-високата кула в света. Но по-късно, на следващия ден, те просто бяха вледенени и, който разбира от структурата на DUPOINT и статични алпийски въжета, би трябвало да знае какво означава това.
За да го обясним по-грубо, макар и за съвсем друга химична структура, представете си какво става с подобно въже, което е замръзнало и решите да го пречупите, за да мине през катерачното ви съоръжение, или през какви натоварвания минава от анкерната точка, особено, когато се подгъва/пречупвка през по остър ъгъл (тук дори не споменавам скала или остър ръб на камък или алпийска ледена ръка...)...