Ivan Kristoff makes a humble hero

by Rozalia Hristova

Even though he was nominated as one of Canada’s heroes for 2001, Ivan Kristoff does not look or act like a hero. He does not feel like one either.

Bulgarian-born Canadian citizen Kristoff has been nominated together with four more employees of different rescue services in Canada.

The nominations were made as a tribute to men and women who participate daily in rescue missions, risking their own lives for the sake of other people’s security. The winner is to be announced in April.

“For the first time a volunteer was put together with the gods of rescue operations, the police, fire department and emergency,” Kristoff said.

The 33-year-old Bulgarian is one of the renowned aerial rescue experts in North America. He is the founder of the Eiger Highrise Emergency Aerial Response Team, or Eiger HEART, a non-profit organization whose aim is to “minimize loss of life and to increase the safety to the public.”

Kristoff studied machine engineering in Sofia and did his military service in the engineer troops of the Bulgarian Armed Forces.

“Since a very young age I have liked to be in the air, to hang,” he said.

“This is a great thrill for me.”

Kristoff has participated in numerous dangerous and complicated aerial and rope access projects in Canada. He and his colleagues repair roofs, aluminum joinery and vertical walls of skyscrapers. He sometimes takes part in rescue operations when called to help with extinguishing fires or saving lives. When the object is hard to reach he goes down with special ropes from a helicopter.

Kristoff’s latest operation was in Toronto when he had to remove icicles from a 34-storey building.

“The police had to stop the traffic in order to prevent accidents,” he said.

“There was also an extremely heavy wind. Even while I was working on the building, the icicles started falling.”

After the successful completion of the task, he was told that people watching him work were making bets whether he would survive.

In addition to his daily rescue operations, Kristoff also does a lot of demonstrations.

“At the beginning, nobody was paying attention to me. I was not only a volunteer doing risky rescue operations but I was also a foreigner.”

It was only after the first demonstrations that people started listening to him and taking him seriously.

In October 2001, he was chosen and sponsored by Panasonic Canada to deliver the ball from the roof of the SkyDome during the Final Home Game of the Toronto Argonauts in front of 30,000 people. The descent was shown live on TV to millions viewers across North America.

Kristoff said he had decided to save people’s lives after he heard about four people dying after the breaking of the Skyway Bridge close to Niagara Falls in Ontario in the early 1990s.

“The fire department could not get to the place for 30 minutes because they did not have the equipment. Then I made a pledge to save people’s lives because I had the necessary equipment.”

Later on, he found out that saving lives was actually the easiest part. “The hardest thing was to change the established way of thinking that a volunteer could not do something better than the royal army.”

The rescuer said he was not scared when he worked.

“Sometimes I feel a reasonable, healthy fear because one should be a complete idiot if he cannot estimate the danger factor.”

He said that when facing a big danger, he concentrated best. After overcoming a risky situation, he always reassessed his abilities and what the limits of the reasonable risk were.

Always ready to face new challenges, Kristoff has so far fulfilled one of his biggest dreams, to go to America. His other dream, to become an astronaut, is still to be achieved but his short-term ambition at the moment is to file five Guinness records, climbing down and up to a helicopter on a rope, climbing down and up to a balloon on a rope and climbing down and up Niagara Falls.

Despite his nomination as Canada’s hero, Kristoff does not feel like one.

“When you are hero, you do not have the time to feel like one, you are so busy,” the nominee said.

“I feel a hero in other circumstances – when I have helped Bulgarians, when I have gathered them, when I have changed their lives.”

One of his missions in Canada is to help the Bulgarian community there. He has financed the education of Bulgarian students.

“Bulgaria is my home country,” Kristoff said.

“Bulgaria is the country that made me be the man I have become. The longer I live in Canada, the prouder I am to be Bulgarian.”

Currently, he has come back to his home country to help boost the national spirit of his compatriots.

“Bulgarians need a waking up. I can see a loss of Bulgarian identity.”

One of the reasons for his visit was the accident at Indigo discotheque in Sofia at the end of December.

“What happened there was unbelievable. I came here to initiate some charity events and help with what I can.”

He is planning some aerial climbing demonstrations. He has also joined the Bulgarian delegation headed by Foreign Minister Solomon Passy which visited Russia from January 30 to February 1. He said he would try to establish contacts, which would help him gather finances and help secure lives of Bulgarian children.

Иван Кристоф e скромен герой

Розалия Христова
Превод на sofiaecho.com/2002/01/31

Въпреки, че той е номиниран за един от героите на Канада за 2001 г., Иван Кристоф не изглежда или да действа като герой. Той не се чувствам като един от двамата.

От български произход, канадския гражданин Кристоф е номиниран заедно с още четирима служители от различни спасителни служби в Канада.

Номинациите бяха направени в знак на почит към мъжете и жените, които участват ежедневно в спасителни мисии, рискуват живота си в името на сигурността на други хора. Победителят ще бъде обявен през април.

“За първи път един доброволец е бил пуснат заедно с боговете на спасителни операции, полицията, пожарната и аварийна”, каза Кристоф.

33-годишният българин е един от най-известните въздушни спасителни експерти в Северна Америка. Той е основател на екипа за Височинно Аварийно Въздушно спасяване, организация с не стопанска цел, чиято цел е да “намали загубата на живот и да се повиши безопасността на обществеността.”

Кристоф учи машиностроене в София и изкарва военната си служба в строителните войски на Българската армия.

“От най-ранна възраст съм мечтал да бъда във въздуха, да се рея…”, каза той. “Това е голяма тръпка за мен.”

Кристоф е участвал в многобройни опасни и сложни въздушни и въжени проекти за височинен достъп в Канада. Той и служителите му ремонтират покриви, алуминиева дограма и вертикални стени на небостъргачите. Понякога взима участие в спасителни операции, когато бъде призован, за да помогне със спасяването на човешки живот. Когато обектът е трудно да се достигне, той слиза със специално оборудване от хеликоптер.

Последната операция на Кристоф беше в Торонто, когато трябваше да се премахнат ледени висулки от 34-етажна сграда.

“Полицията трябваше да спре трафика с цел предотвратяване на злополуки”, каза той.

“Имаше и силни ветрове и докато работех върху сградата, ледени висулки започнаха да падат.”

След успешното приключване на задачата, той е казал, че хората, които  наблюдаваха работата му са правили залози дали ще оцелеят.

В допълнение към ежедневните си спасителни операции, Кристоф също прави много демонстрации.

“В началото, никой не се обръща внимание на мен. Аз бях не само доброволец прави рисковани спасителни операции, но също така бях чужденец.”

Едва след първите демонстрации, които хората започнаха да го слуша и да го приемат на сериозно.

През октомври 2001 г. той е избран и спонсориран от Panasonic Канада да достави топката на играчите по американски футбол от покрива на SkyDome, по време на Final Home пред 30,000 души. Слизането е било показано на живо по телевизията на милиони зрители в цяла Северна Америка.

Кристоф каза, че е решил да спасява живота на хората, след като чул около четири души умират след счупването на края въздушна линия Bridge да Ниагарския водопад в Онтарио в началото на 1990.

“Пожарната не можа да стигне до мястото, в продължение на 30 минути, тъй като те не разполагат с оборудването. Тогава аз направих залог за да спаси живота на хората, защото имах необходимото оборудване.”

По-късно, той открива, че спасяването на човешки живот е всъщност най-лесната част. “Най-трудното нещо е да промени установения начин на мислене, че доброволец не може да се направи нещо по-добро от кралската армия.”

Спасителят каза, че не се страхувах, когато той е работил.

“Понякога се чувствам разумен и здравословен страх, защото човек трябва да е пълен идиот, ако той не може да се изчисли коефициентът на опасност.”

Той каза, че когато са изправени пред голяма опасност, той се концентрира най-добре. След преодоляването на рискована ситуация, той винаги преоцени своите способности и какви са границите на разумния риск бяха.

Винаги готов да се изправи пред нови предизвикателства, Кристоф досега е изпълнено едно от най-големите си мечти, да отиде в Америка. Другата му мечта, да стане астронавт, но първо трябва да бъдат постигнати неговите краткосрочни амбиции в момента. Като например, да  подаде до Гинес документацията да се спуска по Ниагарския водопад.

Въпреки номинирането му като герой на Канада, Кристоф не се чувствам като такъв.

“Когато си герой, нямаш време, за да се чувстват като такъв” – Ти си толкова зает, че не ти остава време  за това”, каза кандидатът.

“Чувствам се като герой при други обстоятелства – когато са помогнали на българите, когато аз ги събрах, когато са се променили живота си.”

Една от мисиите си в Канада е да помогне на българската общност там. Той е финансирал образованието на български студент.

“България е моята родна страна”, каза Кристоф.

“България е страната, която ме накара да бъда човекът, аз съм станал. Колкото по-дълго живея в Канада, горд съм да бъде на български език.”

В момента той се е върнал в родината си, за да спомогне за увеличаване на националния дух на сънародниците си.

“Българите имат нужда от събуждане. Виждам, загуба на българската идентичност.”

Една от причините за посещението му беше аварията в Indigo дискотека в София в края на декември.

“Това, което се случи там е невероятно. Дойдох тук, за да открие някои благотворителни събития и да помогне с каквото мога.”

Той планира някои въздушни демонстрации тук и се присъедини към българската делегация, водена от министъра на външните работи Соломон Паси, която посети Русия от 30 януари до 1 февруари. Той каза, че ще се опитат да установят контакти, които биха подпомогнали да събере финанси и да помогне на българските деца.