Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Откровенно с Човека паяк

Човекът паяк дава автографи

Откровенно с Човека паяк

ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК “ВСИЧКО ЗА ВСЕКИ”

– национален седмичник за семейството, с Иван Кристоф

“визитната ви картичка” /основното вече знаем/:

* Професиите на родителите; Баща ми – Христо Михайлов е бивш дипломат в Либия и съветник в МнВр

* Какво сте учил и какво следвате сега;

Следвал съм в Университета на Торонто, специалност ИТ комуникации

* У нас или в Канада е дъщеричката ви Ева;

Ева Кристоф в момента е в Канада и смятам скоро да отида в Торонто за да я видя

Гинес: Имам документиран рекорд за Гинес за най-дълго спускане и изкачване по въже от хеликоптер. Още не съм го пуснал официално, защото искам да го презаснема с нова фото и видео техника, преди да предам инфорацията за Гинеса;

Въпросите задава Татяна Карданова, редактор във вестник “Всичко за всеки” и отговорен редактор на списание “Кулинарен хит”

 

Предстоящи събития в личен или в професионален план.

  1. Щом въздухът е вашата стихия, какво ви привлече на земята на самотния остров – приключението и авантюрата или “състезанието със самия себе си” /както казахте пред камерите в “Сървайвър”/? И ако е последното, какво надвихте у себе си?

В “Сървайвър” ме привлече факта, че мога да се разтоваря емоционалнио и да се презаредя с нови творчески идеи и планове за бъдещето си като се отдалеча от цивилизацията и за определен период от време мога да съм по-зависим от Петте стихии: Земя, Вода, Огън, Въздух и Етер. На острова, можех да постигна това като изпозвам петте градивни природни елемента от източната традиция, а също и на петте основни нива на човешкото съзнание, които според източната философия за възпитанието и пълноценното изграждане на индивида се считат: земя, вода, огън, въздух, празнота. Винаги се състезавам само със себе си, защото сам си поставям критериите за успех и чертая условията на играта. Една от критериите ми за успех е да знаеш кога да се откажеш.

Безкрайно смелите или безкрайно глупавите стъпват по тия места, на които се разигра “Сървайвър”? Вие от кои сте /по собствена преценка/? И изобщо какъв сте като човек, какво не показахте от себе си досега?

  • Според моралния кодекс на Самурая „Безкрайно смелия боец” е безумен. Истинската смелост е не да проявиш безразсъдна смелост, а да влезеш в битка която знаеш, че ще я загубиш. Така, че целта ми за това участие не е оцеляването в тази игра, а подготовката ми за оцеляването в бъдещите ми проекти и бизнес битки. “Сървайвър” ми даде и визуално обяснение, защо моя начин на мислене не се връзва с манталитета на повечето българи.
  1. Искрен ли беше конфликтът между вас и част от племето или е разигран по сценарий?

Конфликтът беше искрен, но не всички неща бяха отразени. ТЕ ИМАХА КОНФЛИКТ С МЕН А НЕ АЗ С ТЯХ. Когато някои неща ме дразнеха в тях аз им ги казвах лице в лице. Дреболиите ги подминавах. Това което бе разиграно по сценарий, е че не се показа цялия конфликт : бунта на племето срещу екипа на “Сървайвър”, и моя бунт срещу племето…

  1. Завистта и лицемерието ли са в основата на пиратските взаимоотношения в “Тортуга”?

Основата на пиратските взаимоотношения в “Тортуга” бе желанието на другите да стигнат до финала на всякаква цена, без компромиси. Желанието за доказване, пари и повече присъствие пред обективите на камерите породиха завистта и лицемерието. Когато се появиха тези отрицателни черти в съплемениците ми, смятам, че достатъчно явно им показах, че искам да ме изгонят в началото и затова ги помолих да го направят на първия ни племенен съвет. Чак след битката с Агонцев ми стана интересно, но тогава станах неудобен за някои хора, защото видяха „скрития талант” в мен, както се изрази Жоро.

 

  1. Какви качества трябва да има истинският лидер и той ли оцелява в живота или онези с преклонените главици?

Истинския лидер сам подбира хората, които иска да води. Също така той се изгражда като такъв благодарение на тях. Когато не намери подходящи хора с които да работи, той има избора да излезе от екипа и да си създаде нов. Той оцелява дотолкова доколкото е предан на каузата си да работи и ръководи тези хора. За мен има два вида хора: тези които водят и тези които ходят по стъпките им (онези с преклонените главици)

  1. Имахте ли и други звездни мигове в “Тортуга” след като нахранихте племето? Коя игра ви беше най-забавна и най-предизвикателна?

Аз държа на качеството а не на количеството. Един битка с Агонцев ми бе достатъчна; тя показа много за мен. Останалото бе като на игра: отидох в Сървайвър, за да се разтоваря а не да се натоваря. Играта с Издирване и Спасяване ми хареса много и там добре се проявих, но не показаха тези мигови на екрана. Успях да си изиграя един мини брейк денс и това ми бе достатъчно, за да си тръгна с интересни спомени от острова.

  1. Обвиняваха ви в надменност – наистина ли гледате отвисоко на неуспелите в живота? Като такъв можете да ме видите само през очите на режисйорите които показаха много неща извън контекст.
  2. Вярно ли е, че зад успеха на един мъж винаги се крие някоя жена? И как беше при вас? Това е вярно (ако не е гей). В моя случай, именно това беше едан от причините, да искам да се върна по-бързо в България, защото оставих приятелката си с цялото бреме на бизнеса ми и след като видях на какви съплеменици попаднах, предпочитах да се върна колкото може по-бързо. Другата причина бе детенцето ми, което всеки момент можеше да проговори и нямах търпение да чуя за първи път вълшебните думички „ТАТИ”
  3. Коя е приятелката, която ви липсва “на закуска, на обяд и на вечеря и изобщо постоянно” /както споделихте/? С какво ви привлича тя?

 

  1. В “Тортуга” обсъждахте интимните ви истории. Ще споделите ли какви мрежи плете Човека паяк, когато трябва да омотае в паяжината си харесвано момиче? Просто я каня да излезем заедно.
  2. Какво стана с идеята ви за създаване на авариен отряд за спасяване у нас? След като видях по какъв начин ме представиха екипа на „Сървайвър”, смятам, че доста време ще мине, за да го реализирам тук.