02 Apr Откровенно с Човека паяк
ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК “ВСИЧКО ЗА ВСЕКИ”
– национален седмичник за семейството, с Иван Кристоф
“визитната ви картичка” /основното вече знаем/:
* Професиите на родителите; Баща ми – Христо Михайлов е бивш дипломат в Либия и съветник в МнВр
* Какво сте учил и какво следвате сега;
Следвал съм в Университета на Торонто, специалност ИТ комуникации
* У нас или в Канада е дъщеричката ви Ева;
Ева Кристоф в момента е в Канада и смятам скоро да отида в Торонто за да я видя
Гинес: Имам документиран рекорд за Гинес за най-дълго спускане и изкачване по въже от хеликоптер. Още не съм го пуснал официално, защото искам да го презаснема с нова фото и видео техника, преди да предам инфорацията за Гинеса;
Въпросите задава Татяна Карданова, редактор във вестник “Всичко за всеки” и отговорен редактор на списание “Кулинарен хит”
Предстоящи събития в личен или в професионален план.
- Щом въздухът е вашата стихия, какво ви привлече на земята на самотния остров – приключението и авантюрата или “състезанието със самия себе си” /както казахте пред камерите в “Сървайвър”/? И ако е последното, какво надвихте у себе си?
В “Сървайвър” ме привлече факта, че мога да се разтоваря емоционалнио и да се презаредя с нови творчески идеи и планове за бъдещето си като се отдалеча от цивилизацията и за определен период от време мога да съм по-зависим от Петте стихии: Земя, Вода, Огън, Въздух и Етер. На острова, можех да постигна това като изпозвам петте градивни природни елемента от източната традиция, а също и на петте основни нива на човешкото съзнание, които според източната философия за възпитанието и пълноценното изграждане на индивида се считат: земя, вода, огън, въздух, празнота. Винаги се състезавам само със себе си, защото сам си поставям критериите за успех и чертая условията на играта. Една от критериите ми за успех е да знаеш кога да се откажеш.
Безкрайно смелите или безкрайно глупавите стъпват по тия места, на които се разигра “Сървайвър”? Вие от кои сте /по собствена преценка/? И изобщо какъв сте като човек, какво не показахте от себе си досега?
- Според моралния кодекс на Самурая „Безкрайно смелия боец” е безумен. Истинската смелост е не да проявиш безразсъдна смелост, а да влезеш в битка която знаеш, че ще я загубиш. Така, че целта ми за това участие не е оцеляването в тази игра, а подготовката ми за оцеляването в бъдещите ми проекти и бизнес битки. “Сървайвър” ми даде и визуално обяснение, защо моя начин на мислене не се връзва с манталитета на повечето българи.
- Искрен ли беше конфликтът между вас и част от племето или е разигран по сценарий?
Конфликтът беше искрен, но не всички неща бяха отразени. ТЕ ИМАХА КОНФЛИКТ С МЕН А НЕ АЗ С ТЯХ. Когато някои неща ме дразнеха в тях аз им ги казвах лице в лице. Дреболиите ги подминавах. Това което бе разиграно по сценарий, е че не се показа цялия конфликт : бунта на племето срещу екипа на “Сървайвър”, и моя бунт срещу племето…
- Завистта и лицемерието ли са в основата на пиратските взаимоотношения в “Тортуга”?
Основата на пиратските взаимоотношения в “Тортуга” бе желанието на другите да стигнат до финала на всякаква цена, без компромиси. Желанието за доказване, пари и повече присъствие пред обективите на камерите породиха завистта и лицемерието. Когато се появиха тези отрицателни черти в съплемениците ми, смятам, че достатъчно явно им показах, че искам да ме изгонят в началото и затова ги помолих да го направят на първия ни племенен съвет. Чак след битката с Агонцев ми стана интересно, но тогава станах неудобен за някои хора, защото видяха „скрития талант” в мен, както се изрази Жоро.
- Какви качества трябва да има истинският лидер и той ли оцелява в живота или онези с преклонените главици?
Истинския лидер сам подбира хората, които иска да води. Също така той се изгражда като такъв благодарение на тях. Когато не намери подходящи хора с които да работи, той има избора да излезе от екипа и да си създаде нов. Той оцелява дотолкова доколкото е предан на каузата си да работи и ръководи тези хора. За мен има два вида хора: тези които водят и тези които ходят по стъпките им (онези с преклонените главици)
- Имахте ли и други звездни мигове в “Тортуга” след като нахранихте племето? Коя игра ви беше най-забавна и най-предизвикателна?
Аз държа на качеството а не на количеството. Един битка с Агонцев ми бе достатъчна; тя показа много за мен. Останалото бе като на игра: отидох в Сървайвър, за да се разтоваря а не да се натоваря. Играта с Издирване и Спасяване ми хареса много и там добре се проявих, но не показаха тези мигови на екрана. Успях да си изиграя един мини брейк денс и това ми бе достатъчно, за да си тръгна с интересни спомени от острова.
- Обвиняваха ви в надменност – наистина ли гледате отвисоко на неуспелите в живота? Като такъв можете да ме видите само през очите на режисйорите които показаха много неща извън контекст.
- Вярно ли е, че зад успеха на един мъж винаги се крие някоя жена? И как беше при вас? Това е вярно (ако не е гей). В моя случай, именно това беше едан от причините, да искам да се върна по-бързо в България, защото оставих приятелката си с цялото бреме на бизнеса ми и след като видях на какви съплеменици попаднах, предпочитах да се върна колкото може по-бързо. Другата причина бе детенцето ми, което всеки момент можеше да проговори и нямах търпение да чуя за първи път вълшебните думички „ТАТИ”
- Коя е приятелката, която ви липсва “на закуска, на обяд и на вечеря и изобщо постоянно” /както споделихте/? С какво ви привлича тя?
- В “Тортуга” обсъждахте интимните ви истории. Ще споделите ли какви мрежи плете Човека паяк, когато трябва да омотае в паяжината си харесвано момиче? Просто я каня да излезем заедно.
- Какво стана с идеята ви за създаване на авариен отряд за спасяване у нас? След като видях по какъв начин ме представиха екипа на „Сървайвър”, смятам, че доста време ще мине, за да го реализирам тук.