14 Apr Survivor

По повод на предстоящото събирани на участниците в Сървайвър 2 – Survivor 2 телевизионно предаване, ще споделя някои от новинарските публикации:

Човекът паяк от “Сървайвър” обарвал Елена Йончева

На световноизвестния български катерач и каскадьор Иван Кристоф май му писна от Америка. След три петилетки емиграция в Канада напоследък Човека паяк прекарва все повече време в родната България. Е, през лятото беше и в Доминиканската република, но само защото там го отведе второто издание на нашия “Сървайвър”. Кристоф е един от 22-мата състезатели в риалити шоуто и мнозина зрители прогнозират, че на финала именно той ще е победителят.

В Канада Иван е собственик на уважаваната и преуспяла фирма “Айгър”. Компанията ремонтира фасадите на небостъргачи и участва в спасителни мисии при бедствия и аварии. Кристоф и хората му обаче не действат като редови алпинисти. Вместо да се спускат с въжета от покривите, те лазят по външните стени подобно на Спайдърмен. На всичко отгоре снимат и излъчват директно всяко свое действие. Така клиентите получават най-сигурната гаранция за ремонтните работи.

Сред прочутите фенове на Кристоф в най-голямата северноамериканска държава е кметът на Торонто – градът, в който е регистрирана компанията на нашенеца. Тамошният Бойко Борисов дори е участвал в катераческите демонстрации на българина. Придържан от

Кристоф, висял по фасадите на високи сгради

и после се радвал на геройските си снимки по вестниците. През 2002-а кметът даже обявил нашия човек за почетен гражданин.

За Канада наближаващият 40-те Иван заминал през 1990-а. За Америка отлетял със самолет на руските авиолинии. Той е единственият българин, успял да се качи на огромния “Ил 86”. Полетът бил за Хавана, но с междинно кацане в Канада. Руснаците отказвали да превозват балканджии, защото ги било страх да не хартисат при престоя в Северна Америка. За всеки невъзвращенец по него време “Аерофлот” плащал 5 хиляди долара глоба на руското правителство.

Кристоф обаче намерил цаката на братушките. Купил си билет за Куба, но и такъв за друга дестинация. Граничната проверка минал с втория и се озовал в залата на чакащите. Там пък извадил билета си за Хавана, взел бордови пропуск и се качил необезпокояван на самолета.

Още на втория месец от престоя си в Канада Иван регистрирал фирмата си “Айгьр” и се хванал да мие стъклата на небостъргачи. С изпълненията си по фасадите на високи сгради си спечелил хиляди почитатели и

вестниците започнали да му обръщат внимание

Най-тиражният всекидневник в Торонто дори му посветил цели 2 страници. В същата статия Кристоф за сефте бил наречен Човекът паяк.

Сред специалитетите на Иван е не само катеренето по небостъргачи, но и спускането по провиснало от хеликоптер въже. На този свой коронен номер участникът в “Сървайвър 2” успял да запали преди време и Соломон Паси. “Беше шеф на някакъв атлантически клуб, който на мен нищо не ми говореше тогава. При все това ме заинтригува с мерака си да се спусне от вертолет. Беше ми любопитно да прегърна един политик и да го сваля по въже от хеликоптер”, спомня си катерачът. Подобно на случая с Паси той е гушкал в зрелищна каскада и половинката на настоящия ни премиер Сергей Станишев Елена Йончева. “Постоянно обарваше премиершата оттук оттам, защото трябваше да я придържа да не се клати много-много”, свидетелстват очевидци на екшъна.

Голяма страст на звездата от “Сървайвър” са и мощните мотоциклети. Преди време Кристоф си купил хиляда и сто кубикова “Ямаха” за 100 хиляди долара. Веnito Мussolini.

„С нея съм като нинджа – бджиш-ш-ш и изчезвам от погледите”, доволен е той. Канадските полицаи хич и не си помисляли да го гонят, защото било безсмислено. Техните возила били значително по-маломощни. “Автомобилистите обаче ме топят. Щом ги изпреваря, записват номера ми (доколкото могат) и звънят на ченгетата. После плащам солени глоби. Големи комсомолци са тия шофьори на коли!”, допълва разказа за рокерските си подвизи Иван.

В моторджииската си практика той има 3-4 тежки катастрофи. Преди време возел на задната седалка приятелката си. Изведнъж някаква кола пред тях рязко набила спирачки на светофар и при опита да избегне удара Кристоф загубил управление и паднал с гаджето. Моторът обаче останал на колела и минал без водач на червено. “Лежахме с момичето на земята и си мислех: “Боже, дано камерата не заснеме номера ми, та да не ме одрусат с глоба”, връща лентата назад знаменитият каскадьор.

Заради увлечението си по моторите Иван едва не увредил зрението си

Веднъж карал зимата с пукнато стъкло на каската и едното му око замръзнало. Когато след високоскоростната езда се погледнал в огледалото, установил, че прилича на пират. “През пукнатината е нахлувал леден въздух и от кондензацията се беше образувало снежно петно, което обвиваше окото ми като превръзка”.

По екстремното роденият в София Иван се запалил в ученическите си години. Умението да се катери по вертикала и хоризонтала придобил като алпинист и пещерняк на 12-годишна възраст. Още тогава възприел за своя житейска философия самурайския кодекс “Бушидо”. “Дори да знам, че ще загубя, тръгвам на саможертва. Това, което правят мутрите у нас, не е смелост. Ако ги пуснеш в Канада, те просто умират. Не е смелост и това, което направиха нашите политици в Ирак – пратиха на война неподготвени хора”, категоричен е соченият за фаворит в “Сървайвър: Експедиция Робинзон” българоканадски герой.

Източник: kliuki.net

Личен триумф за Човека паяк, нова победа за Барбадос

Сините получиха ядене и пиене плюс провизии за три дни, а в лагера на Тортуга ситуацията вече е взривоопасна

10.10.2007

Скандалите засегнаха и Човека паяк, който обаче получи шанс да се докаже пред останалите в личен двубой с Антон Агонцев. Той спечели изключително драматично състезание и отнесе в червения лагер плато със сандвичи.

Иван Кристоф се измъкна от клетката като истински Худини

и макар да се заклещи по средата на тунела, който беше прокопал, не остави съмнение, че има най-голям шанс за тази победа – въпреки нечестната игра на противника му.

Водещият обаче го постави пред ново изпитание, като му предложи да избира между сандвичите и възможността да проведе 5-минутен телефонен разговор с приятелката си – но Иван не се поддаде на провокацията.

Няма да те спираме – плувай, само гледай да не се удавиш, отсече великодушно Светла, след като преди дни цялото племе се дразнеше, че Кристоф не пести силите си за предстоящите състезания.

Иван знае кога да се бори истински и на кои битки си заслужава да се развлича. С една битка, но правилнатата битка той демонстрира силата на духа си. Тя няма форма и по нея няма мускули. Тя привлича отрицателната енергия на завистниците и Иван им дава сила за да го плюят. Така те се разтоварват от бремето като гледат, че Иван без да си дава зор получава това което иска. Пък дори и се забавлява както си иска. Направо да му завидиш.

Той поема отрицателна енергия и зарежда хората които харесва с положителна. Недоизживялите се гении и мижитурките ме понасят Иван, защото в него виждат изображението на успеха, който те не могат да постигнат в живота си. Той е веселяк и непокис напук на обкръжаващата го враждебна обстановка.

Благородство
На трапезата на Тортуга Човека паяк споделя храната с останалите, които го поздравяват за избора
 
Храна!
Малката награда, която Иван спечели за Тортуга, е плато със сандвичи
 
Малшанс
Още с първия ключ Тортуга изостават значително, тъй като Бъч не може да намери правилния катинар

 

Иван Кристоф дава награда за повтаряне на успеха му

Иван Кристоф в едно от откровенията си разкри, че преди доста години е паднал от седем метра и бил в клинична смърт. За радост останал жив, а страшните изпитания, на които се е подлагал, пък не са едно и две. Той е изкачил най-високата сграда в Канада, където живял повече от 15 години. Оттам му останал и английският акцент в говора. “В “Сървайвър” се борех срещу себе си – разкри човекът паяк пред водещия на лайф изданието Евтим Милошев. – Аз на мутрите им нямах страх, та на Бъч и Жоро Костадинов ли?!.”

Негативизма го отвращава и губи всякакъв ентусиазъм за екипна работя, която е основана на заблуда и измама от страна, както на организаторите на “Сървайвър”, така и на участниците в отбора Туртуа. Иван обаче намери свои начин да избяга от недоброжелателното отношение на съплеменниците си. Той често плуваше и така се освобождаваше от негативните емоции. След като напусна острова, човекът паяк поднесе истинска бомбастична новина. Той обяви, че дава награда от 250 хил. лева в движимо и недвижимо имущество на този българин, които направи поне едно от неговите големи постижения по света, и след това информацията бъде публикувана в канадски вестник. Така че ако някой е мераклия да изкачи например най-високата сграда в Торонто и да прибере четвърт милион, вече може да действа. Иван направи и друг жест. Той даде подаръка си от спонсора на предаването на дете без родители, което има нужда от мобилен телефон.

От форумите:

“Тази вечер видяхме не само една силна битка между Агонцев и Паяка. Видяхме и две съвършено противоположни философии. Да коментирам интелекта на Антон Агоцев няма смисъл – хареса ми позитивността на Иван. Той е изключително атрактивен и си е роден победител. Стриптизьорът и Бъч са толкова истерични, че будят съжаление с постоянните си коментари за парите на Иван. Може човека – печели. Иван може да “загуби” една игра, докато грацилния Жоро тотално се е изгубил в този живот. Иван и да си тръгне от острова ще продължи да печели битките си достойно.

Много лицемерие и злоба в Тортуга и най-вече БЕЗСИЛИЕ пред такива като Иван, които са различни и не реагират на простотии. Иван като че ли не намери своето предизвикателство на този остров. Успех му желая!”

“Само че Антон каза основните принципи на войната. “И най-грозната победа е по-добра от най-красивата загуба”. Това важи особено много за “Сървайвар”. Антон, каквото и да прави, остава праволинеен винаги. Казва каквото мисли, за него знаеш, че на следващото състезание ще даде 100% от себе си, дори и да не спечели. Докато за човека-паяк, по прякор “аслана”, никога нищо не знаеш. Днес добър, утре спи. Щял да се бори за племето, ако те го заслужавали. Ама че оправдания, нищо не значещи.

Като гледам рекламата за утре, явно днешната победа на паяка не е успяла да промение мнението на другите за него.”

“Кристоф се разкри тази вечер. При неговите възможности, очевидно за всички е, че май още в самото начало като си е видял компанията е решил да се дъни, за да си тръгне по-бързо. Тази вечер се видя, че ако Иван е такъв какъвто е, играта се обезсмисля. Неговата воля е калявана с кръв, а не в стриптийз баровете.”

“Въпреки че съм привърженик на Барбадос, днес бях за Иван, тъй като смятам че абсолютно несправедливо е обвиняван от ония двамата пишлигари. Неска той правилно го каза, безработен стриптизьор… тея от комплекси ше се пръснат. Има ли какво да коментирам. Иван може да не е силен в игрите, но за разлика от тия двамката не се пери че е добър играч в сървайвър… видяхме го и стриптизьорчето и сидийчето срещу Агонцев, и двамата ги мина през месомелачката, но днес явно Иван се оказа по силен от него, следователно по силен и от тях, въпреки че са състезания от различно естество, точно поради тази причина мисля че тия се сцепват от комплекси, как Агонцев ше ги премаже тях двамата, а тоя “клоун” Иван е надвил Агонцев… Нямам коментар. Надявам се следващото състезание за неприкосновеност да го спечелят Тортуга за да може Иван да остане в играта а Меги да си замине. Тогава вече Тортуга са загубени… И ако нещата се извъртят така че Тортуга пак да трябва да пращат хора в Барбадос и Иван е все още в играта и пратят него, гибелта на Костенурките е неизбежна! Вече си пролича. Неска Бъч осра играта на Тортуга… утре някой друг… а все Иван е виновен, незнам защо така се получава..?! Хах комплексите взимат връх в тортуга!!!”

“Покрепям те напълно. Вече за никого не е тайна, че Иван още от самото начало искаше да си тръгне – той си го каза – няма мотивация. И как да я има в “Тортуга”. Ако Иван беше в “Барбадос” щеше да е това, което видяхме снощи, защото членовете на “Барбадос” са интелигентни и комуникативни. Иван в “Тортуга” е сам и за да не влиза в разпри си плува и не разговаря с тях. Може ли да сравняваме Лъчо, Бъч, Стриптизьорчето с Дренски и компания – абсурд! Ако Иван следи този форум, го моля да не се връща в Канада, а да си остане тук – имаме нужда от неговия позитивизъм и успехи, както и на други успели навън българи – не всички тук са комплексари. Нека нападките не го обиждат, не всички сме това, с което се сблъска в Сървайвър – Лъчовци (срам за армията ни!) Бих искал да го опозная по-добре и ако иска нека си направи нещо като фен клуб – имаме какво да научим от него, а и да споделим с него.”

“Моето изказване ще е напълно в духа на предните изказвали се по темата: Jacko, мавъра и Спайдърмен 3, т.е. подкрепям напълно Иван и съм против ония палячовци – съдийчето от “В” група и БЕЗработния стриптизьор, любимец на фолк изпълнителките за клипирането на песните им.

Нямат право да се подиграват на Иван, зашото,1-во: не са на годините му, нито на чекиите му ; 2-ро едва ли някога ще имат неговите профисионали върхове в кариерата и едвали някога ще се докажат било то и на место ниво, да се номер #1 в сферата си. Защото човек, може да е Но.1 само и единствено в едно поприще…размие ли се в няколко области, разбира се ще се окаже далеч в класациите…
Както и да е: Иван е своенравен, защото може да се ги позволи, атрактивен и различен е, позитивен е мисленето си, отговорен (справка сандвичите) и не на последно място шоумен (справка преди сумо боя с възглавници на тепиха и вчерашния епизод в схватката/двубоя му с Иван в клетката и особенно коментара му след изстрадалата победа ). ”

“Духът на темата е, че става въпрос за противоборство на две много различни философии… И се опитваме да познаем, коя философия побеждава… И защо ли не можем да се сетим…

Побеждава този, който го може – има качества, хъс и малко късмет, като във всяка игра.
Дали побеждава този който не може, но все пак се напъва да прецака другия е малко спорно….
Иван не ми харесва като цяло, но най-малкото има достойнство, не се взима на сериозно, но го боли когато другите го обиждат.
С една дума – Буч и стриптизор5а са едни невъзпитани и комплексирани момченца, не приемат различето на другия, не са дорасли да го разберат и приемат.”

“По принцип харесвам повече Агонцев от Кристоф от показаното досега в играта ,но мнението ми за така наречената философия на Агонцев е отрицателна.
Не мисля че и той реално и разсъждава по този начин ..или поне се надявам че се опитва в живота си да преодолее инстиктите му останали от един мутренски период на нашата държава когато наистина се оцеляваше по този начин…

Дори погледнато чисто буквално на въпроса—видя се коя тактика спечели..

Докато ние все още се чудим как по силно да се изпързаляме един друг и както той се изрази “да си бъркаме … ” и в други общества и страни гледат как да направят нещо с мисъл.

Ако Антон вместо да беше заривал Кристоф, беше помисли как е по лесно да се излезе през дупката –по гръб или по корем… можеше и да спечели играта..”

РАЗЦЕПЛЕНИЕТО В ЛАГЕРА НА ТОРТУГА е пълно. Племето се настройва все повече срещу Човека-паяк. За пореден път Иван Кристоф (на снимката) не послуша съветите на останалите, които на няколко пъти му направиха забележка да пести силите си преди игра, вместо да плува. Решението му да прекара няколко минути във водата тотално настрои съплеменниците му срещу него и Жоро Костадинов се закани, че Иван ще бъде първият изгонен от племето. Освен Иван, заплашени от изгонване са Габриела и Бъч. Двамата бяха нарочени от Лъчезар, който обяви, че ще гласува срещу един от тях. Така Тортуга вече са разделени изцяло на два лагера.

Червените се разделиха с Човека паяк и футболната топка

Преди племето да поеме към пещерата, спокоен изглеждаше само Човека паяк, който се занимаваше с плуване и гимнастика. Той прогнозира изгонване за футболния съдия, който според него карал късен пубертет.

В крайна сметка обаче останалите от Тортуга решиха да прокудят именно Иван Кристоф. Той прие новината с усмивка въпреки упреците, които получи преди това, и заядливите реплики на някои негови съотборници.

Настъпих егото и интересите на доста хора, коментира емигрантът преди гласуването, а след като факлата му беше угасена, заключи: “Аз съм творец, не състезател; гледам не микрото, а макрото.” (Вж. спора и самото гласуване плюс цялото му изказване след това).

Иван получи възможност да се сбогува с онези, които смята, че заслужават това, и стисна ръце със Светла, Диана и Жоро Костадинов. Сред пренебрегнатите беше Миро, който призна, че му е обяснил предварително защо смята да гласува против него.

Човекът паяк Иван Кристоф, участник в “Сървайвър”:

БЯХ КАТО С ВЪРЗАНИ РЪЦЕ

Освен птичките и комарите други неща не са ме радвали на острова
ПЕТЯ ВЕСЕЛИНОВА

– Разкажете още малко за вас!
– Аз съм такъв, какъвто хората ме виждат. Като човек съм творец. Фирмата ми “Айгър” се занимава с опасно занятие, на което скланят малцина – ремонтира покривите, алуминиевата дограма на прозорците и вертикалните стени на небостъргачите. Участвам и в спасителни акции всеки път, когато ме повикат за избухнал пожар или висящ на корниз самоубиец. Обичам да снимам труднодостъпни места. Снимките ми говорят изцяло за живота ми: какво правя, за да живея, и за какво живея. Експериментирам с непознати досега концепции в областта на височинната “акробатика”, както и спасителни операции с въже.

– Защо решихте да участвате в “Сървайвър”?
– Една от причините да отида на острова е да си дам отговор на въпроса “Какво всъщност съм?” Искам да прокарам идеята за спасяването и помагането на хората. Във въздушните операции се чувствам най-добър и постигнах максимумa. Сега ще пробвам нещо съвсем ново. Затова и се върнах в България да разширя своя бизнес. Имах идея също да направя едно реалити шоу. В “Сървайвър” не живеех толкова за храната, за битката, колкото за техническата част. Постоянно следях как е позиционирана камерата, къде стои, какво правят всички организатори. Е, иначе обичам много да ям. Имах чувството, че изяждах една трета от храната, но отслабнах. Преди време ходих на иглотерапия, за да не ям захарни изделия. Като не ям сладко обаче, ентусиазмът ми за секс го няма. А кой мъж не го обича?.

– Кой беше вашият слаб момент?
– В началото не можех да се аклиматизирам. Започнах да си задавам въпроси “Тук ли ми беше мястото? Не направих ли грешка?” От една страна, бях много ентусиазиран, все пак съм в “Сървайвър”. Но каквото и да си говорим, винаги става въпрос за пари. Беше ми трудно да се разделя с най-близките си хора заради участието. Някои дори ме съветваха да внимавам да не направя грешка. Напрежение имаше, мога да кажа, че и самата обстановка беше враждебна.

– Използвахте ли способностите си на катерач в “Сървайвър”?
– Нямаше възможност да ги приложа. Мислех си да се катеря, но скалите бяха остри и нямах подходящата екипировка. И дори да се бях покатерил, какво? Трябваше да скачам. Не ми даваха да плувам извън района ни, макар да исках много. Въобще бях като с вързани ръце. Без компютър, без катерене, плуване и секс даже. За да се отпусна, се опитвах да взимам повече положителна енергия от острова. Освен птичките и комарите други неща не са ме радвали на острова.

– Кой от участниците усещахте като заплаха?
– По принцип всички. Получавах голямо внимание от един от тях, което в определен момент ме озадачи. По всяко време той знаеше къде съм аз и какво правя.

– Знаеха ли, че вие всъщност сте Иван Кристоф – човекът паяк?
– В началото държах на Иван Михайлов, както съм по български паспорт. В момента, в който разбраха, аз вече си бях направил стратегия, за да отбия гарда.

– Чувствахте ли се подготвен?
– Странното е, че не. Даже и не тренирах. В епизодите се вижда кой е подготвен.

– С какво се хранехте?
– С малките рибки, но честно казано, друга нестандартна храна нямаше. За мен по-неприятното беше слънцето. И като ми отнеха шапката, хленчех и ревах. Казвах си с храната ще се оправя, но със слънчасването не. Когато ни дадоха да избираме една вещ, аз не взех нищо. Защото наистина не вярвах, че няма да ни позволят да си вземем дрехите. Оказа се грешка. Свикнал съм и гол да бъда, така че това не ме притесняваше.

– Къде по-трудно се оцелява – в една дива среда или в цивилизования свят?
– Всичко е относително. В цивилизацията имаш много повече избор. Имаше един важен момент за моето позициониране на острова. Бях се нагласил да се слея с природата и да не излъчвам никаква негативна енергия. Мисля, че успях, макар после да съжалявах. Много се дразнеха участниците, когато започвах да плувам. Казваха ми да пазя енергията. За какво да си я пазя? Игнорирах се и от нечии коментари. Мен никой не ме дразнеше.