UP there, you don’t have a second chance for first impression. But I didn’t do it for the crowds. I just demonstrated how any SAR responder — or rescuer, for that matter — should train with their gear and transportation. That way, if they go off the road or need to reach difficult areas with motorized equipment, they can get anywhere they want, for as long as they want — or for as long as their ropes allow.

Of course, that was the easy part. What we are doing, with my long-time friends on two wheels, is that we train in a harsh environment, at any time and any weather conditions, so that when we are called for an emergency, we are prepared as much as possible. Even my experience in the Bulgarian and Canadian army was not as harsh and brutal as these happy moments in the wilderness with off-road bikes in the mountains. or on our super bikes on the race track. Especially the expected calls for SAR missions in rural areas, where we don’t want to become the victims when we are in a rush.

The Ultimate Challenge

2023 will mark the 20th Anniversary of the Highrise Emergency Aerial Response Team (H. E. A. R. T. ) off-road emergency response unit. That is why we are organizing a 10,000 km motorcycle ride from Sofia to Jeddah and the way back that passes through Syria. The goal is to pass  “The test of time” for extreme motorized emergency responders, rescuers and journalists for dealing with emergency situations and to meet with international rescue organizations in the 5 counties that we will visit.

That might be the Ultimate Challenge, but we will try to have fun when we pass through the war zone.

Един българин, един мотор, един свят – Иван Кристоф яхва своя мотор, за да измине 10000 километра, обикаляйки Близкия изток.

Клуб Екстрийм разказва за пътешествията на екстремни приключенци от цял свят, които са обиколили земята поземя, вода и въздух или в момента се подготвят за четвъртия свят на пътешествията – космоса. А радостта ни днес е още по-голяма, защото ще ви представим един българин, който е постигнал уникални постижения на и над най-високата кула в света през още в края на миналия век и зората на новия Миленiум. Скоро той ще стартира инициативата за българското пътуване в космоса чрез новите палтформи за космическия туризъм на много по-висока височина…

Още в младежките си години, той прави първото си солово пътешествие на върхът на Европа и обратно, убеден, че там на високото, без значение на каква височина, един спасител с помощта на най-модерните технологии, може да се справи с всякакви ситауции и затова създава  кампания за насочване на вниманието към спасителя на бъдещето под надслова „1 спасител, 1 решение, 1 кауза“.

През януари 2018 Иван представя България на международната Intersec конференция за сигурност и безопасност а през 1029г. на Dubai World AI за изкуствен интлект и информационна сигурност в Дубай, АОЕ. Предстоящата му обиколка на света, планирана в периода на 2020 привлича вниманието на най-голямото авио изложение в света, и в Абу Даби, той ще представи инициаитивата му за БЕЗОПАСНО НЕБЕ, в която той инвестира пари, ресурси и време. Той разчита на сътрудничеството на приятели, съмишленици и доброжелателни патньори. Те ще станат част от вдъхновяващото събитие.

Още през 2000 Иван Кристоф решава да работи в посока обединяване и подкрепа на SAR Tech of the Future и създава виртуалния и динамично развиващ се бранд Aerial Rescue, под който смята да организира специализирани полети за да демоснтрира новите технологии, коиго да доразвият бранда в Brand Identity Enhancement от A.R. в новото му измерение A.I.R.  и да подкрепя и споделя опит със SAR Techs и пилоти от цял свят. Така е създаден уебсайтът  AerialRescue.com и фейсбук страницата fb.com/AerialRescue, която тепърва ше се развие

Вдъхновяват се от известния път на холивудския актьор Юън Макгрегър и неговия приятел Чарли Бурман с мотоциклети около света. Вдъхновяват се от любовта си към силните машини на две колела. Вдъхновяват се от волността и свободата. Актьорите Павел Лишка и Филип Блажек, заедно с продуцер Егон Кулханек, възседнаха мотоциклетите си и за три седмици изцяло прекосиха Турция.

(ПРИКЛЮЧЕНИЕ)

ТЕКСТ МАРЕК КОЖУШНИК, СНИМКИ ТОМАШ МАТЕЙОВСКИ И АРХИВ

С мотоциклети във вътрешността на Турция

ПАВЕЛ ЛИШКА И ФИЛИП БЛАЖЕК

Изборът бил съвсем ясен. От близките и същевременно пътешественически атрактивните страни след Арабската пролет не останало много за избор. Сигурността в Северна Африка все още се променя. По времето, когато планирали пътуването, изглеждало съвсем зле. „Чрез метода на изключването избрахме Турция и мисля, че беше щастлив избор,“ обяснява Егон Кулханек.

Как изобщо се събрала такава група мотоциклетисти?

Интермецо: КОЙ КАКЪВ МОТОЦИКЛЕТИСТ Е

Павел Лишка: Аз изобщо не знам какво всичко съдържа думата мотоциклетист, но аз бях мотоциклетист от малък. От около деветгодишен. С прекъсвания. Те бяха по-дълги и по-къси, но никога не съм бил възрастен мотоциклетист. Такъв станах едва сега. Казват, че когато мъжете изпаднат в криза, или си намират жена, или мотоциклет. Аз си намерих и двете. Между другото, на девет години това беше мотоциклет Стадион с ръчно превключване.

Филип Блажек: Аз съм в подобно положение, само че като дете не притежавах мотоциклет. Аз винаги с брат ми крадяхме от чичо ми, когато отивахме при него на ваканция в Моравия. Всичките си първи спечелени пари вложих в Yamaha 400R. След нея дойде Suzuki GSX 1400, с която предприех най-дългото си дотогава пътуване в Западна Европа. Изминах тогава около 7000 километра. Това пътуване за мен беше след четири години възможност да си купя мечтаното ендуро от KTM.

Егон Кулханек: Аз обратното, бях цял живот закоравял немотоциклетист. Преди три години случайно добавих към багажа си за ваканция скутер Aprilia 50 – и после всичко тръгна бързо. Имам зад гърба си мотоциклетно пътуване в Мароко през 2010 г.

Томаш Матейовски: Аз дори нямам книжка за мотоциклет, но пък имам книжка за автомобил с ремарке. Затова станах шеф на флота от придружаващи превозни средства.

Павел Лишка: Този флот се състоеше от един-единствен автомобил, който господин Матейовски караше сам. Казвам това, за да не изглежда, че сме си возили всичките неща в колата.

Подводница на мотоциклет

Въпреки че Павел Лишка и Филип Блажек са и двамата от актьорската гилдия, никога не са се срещали в театъра или на филм. Цялата група ездачи, значи, тръгнала в неизвестност, поне що се отнася до съвместното живеене. Никой не можел да предположи как ще се разбират заедно. Спокойно можело да се случи да се скарат още през втория ден, защото взаимно ще си упрекват, на кого през нощта повече смърдят краката, кой е завил лошо и е трябвало да се връщат заради него или кой пак е намерил толкова лошо място за спане.

(ПРИКЛЮЧЕНИЕ)

Интермецо: КЪДЕ СЕ ХРАПИ И КЪДЕ НЕ

Павел Лишка: Не ставаше въпрос за крака. Имахме друг проблем. Имахме проблем със съня. Поради звука. Отнасяше се за всички ни, защото някой не се наспиваше, а някой беше източникът.

Егон Кулханек: Аз ще уточня. Филип и Павел винаги изчакваха къде аз с Томаш ще разопаковаме бивака и след това отиваха да спят доста по-далеч.

Филип Блажек: Бяхме готови да жертваме най-добрите места. Но като се има предвид, че не се познавахме, според мене се получи много добре.

Павел Лишка: Но ако бяхме абсолютно отпуснати, това би било подозрително за толкова дълго време на път.

От град на град

Заклинание на пътуването из Турция станала думата efes. Алкохолът в мюсюлманска Турция не е толкова популярен, колкото у нас (бира), във Франция (вино), в Русия (водка) или в Словакия (всичко). Който обаче има в Турция изискан стил и вкус, пие бира марка Efes.

„Алкохолът не ни слепи в това пътуване, а напротив – ни разделяше,“ казва Павел Лишка. „Всяка вечер прекарвахме в търсене на efes. Единствената бира, която можеше да се пие там. Едва после се грижехме къде ще спим. А в някои части на Турция е наистина трудно да се намери efes.“

Обикаляли мъничките магазинчета и или имали късмет жадните пътешественици, или не. Магазинчетата, където можело да се купи efes, започнали да наричат, разбира се, ефесарни. „Първоначалният план беше да пътуваме от град на град. А ние пътувахме от ефесарня на ефесарня,“ обобщи вместо всички Томаш Матейовски.

Планове и импровизация

Турция е наистина обширна страна. И тъй като пътешествениците искали да стигнат чак на изток до арменската граница, трябвало да имат поне приблизителен план, за да могат да се върнат навреме. Понякога имали планиран маршрут по дни, друг път било по-свободно. Имали, разбира се, набелязани забележителности, които искали да видят – няма смисъл да караш със завързани очи по пътя и да не виждаш нищо.

„Най-големият проблем беше времето,“ обяснява Филип Блажек. „На него трябваше да се приспособи всичко. Целият маршрут беше дълъг 5500 километра, не можехме да си позволим да загубим два дни и после да наваксваме до края.“

Павел Лишка обаче гледал съвсем различно на нещата, въпреки че именно него най-много го притискал крайният срок за отпътуване – дори трябвало да замине от Истанбул един ден по-рано, защото имал представление в Прага.

„Аз от самото начало исках повече импровизация. И се радвам, че заедно стигнахме до заключението, че на следващото пътуване, което планираме в този състав до Кавказ, т.е. до Грузия, Армения и Азербайджан, ще оставим много повече място за импровизация. Вярвам, че благодарение на това ще преживеем много повече неочаквани приключения.“

Кой вози багажа, кой търси бивак

Приключенците определено не разчитали само на удобствата на хотелите. Подобно било и с храната. „Общо взето ни беше забавно понякога да спрем някъде сред природата, където нямаше ресторант. Имахме малко запаси със себе си и се готвеше,“ описва Егон Кулханек.

Навън спяли или само в мрежи против комари, когато било топло, или в палатки. Когато пътешествениците се приближавали на изток към Грузия и прекосявали високите планини.

„Павел Лишка се оказа отличен търсач на биваци. Тъй като беше слят с мотоциклета си, тъй като беше най-влюбен в него и главно го имаше най-лек, той беше готов винаги да кара напред да търси биваци,“ хвали приятеля си Томаш Матейовски.

„Търсенето на биваци е сложно с това, че всички бяхме уморени от пътя. Тогава не е особено приятно да си водач, защото когато човек не може дълго време да намери правилното място, упреците падат само върху него. Че кара по съвсем грешен път. На никой от нас не ни се искаше да го прави,“ обяснява Павел Лишка.

Каране извън пътищата

Пътищата в Турция са изненадващо в добро състояние. „Не знам дали е защото Турция иска да влезе в Европейския съюз, но навсякъде изведнъж започнаха да строят пътища,“ обяснява Филип Блажек. „Но опитахме и офроуд.“

Най-голямото офроуд преживяване било пътуването през долината на Ефрат, когато карали 150 км около седем часа. В жега от 36 градуса.

„Да намериш в тази жега за два-три часа единственото мъничко местенце, където има сянка зад някоя скала, беше огромно изкуство,“ разказва Егон Кулханек. „Мотоциклетите при това темпо кипяха. При офроуд се кара прав поради по-добра стабилност и по-нисък център на тежестта. Дори в най-трудните участъци имаше моменти, когато трябваше да седна на мотоциклета и да отморя краката, защото имах чувството, че са ми се сварили в обувките.“

Интермецо: СВАРЕНИЯТ ФИЛИП БЛАЖЕК

Томаш Матейовски: Когато стигнахме до Ефрат, всички захвърлиха всичко и направо във водата. Ефрат е чист, тече бързо.

Павел Лишка: След седем часа в планините бяхме напълно нагорещени, потта ни течеше. Това би била чиста и Вълтава в Прага.

Филип Блажек: Тогава нямах нагласени предпазителите с горното облекло и докато оправях всичко това, се сварих толкова, че след спирането почти паднах. Изведнъж ми се замая главата и се радвах, че мога да се освежа в Ефрат.

Егон Кулханек: Видях грубия монтаж на филма и мога да обещая на зрителите, че наистина ще видят сварения Филип Блажек (първата част от шестделния документален филм за това пътуване можете да гледате на 6 юни в 20:15 по Prima Cool).

Падане от пропаст

Човек в такова голямо пътуване в чужда страна осъзнава, че има разлика да прави лудории с мотоциклета у дома, където винаги има наблизо сервиз, в по-лош случай лечение, и в турската пустош. „Осъзнах, че няма време за адреналин. Иначе човек няма да стигне до никъде. Достатъчна е само мисълта, че мотоциклетът ще се счупи и човек ще се окаже двама души без придружаващ автомобил далеч от хората,“ размишлява Филип Блажек.

Нещо подобно малко не се случило на Филип Блажек. Карали офроуд по пътечка в планините, точно до нея имало стръмна пропаст надолу. „Напомняше ми на траверси в Татрите,“ спомня си Филип. „Изведнъж ми ритна предното колело и преминах от дясната утъпкана коловоза в лявата. Но това беше само на метър от пропастта. Стоях на мотоциклета и наистина ме побиха тръпки. Ако имаше чакъл, ако не бях го овладял…“

За Павел Лишка най-големият адреналин бил фактът, че си купил мотоциклет. „Мога да пътувам, свободен съм. Мога да завия надясно, наляво – и на мотоциклет може да се завие надясно и наляво навсякъде, дори да няма път. Това е именно свободата,“ размечтава се Павел Лишка.

Стрелба по мотоциклетите

В посока към Кюрдистан ситуацията се сгъстявала. Изведнъж навсякъде имало картечни гнезда и полицейски коли. Като на някаква окупирана територия, като на война. с пушки и в камуфлаж там не ходят само полицаи и войници, но и цивилни граждани. „Там ни се случи някакъв цивилен да стреля по нас,“ разказва Томаш Матейовски. „Просто така за шега. Не се целяше точно в нас, а в пътя под нас, но все пак бързо избягахме оттам.“

Интермецо: ЛИШКА, БАРОШ И УЧИТЕЛЯТ ПО ИСЛЯМ

Филип Блажек: Вярно е, че щом стигнахме до кюрдската страна, вече не ни махаха децата, напротив, хвърляха ни камъни.

Павел Лишка: Но и не знаеш какво е това семейство. Дали не е имало примерно сложно детство…

Томаш Матейовски: Вярно е. В Кюрдистан също преживяхме най-доброто посещение на село – как ни приеха, разведоха ни из цялото село. Показаха ни, че там кюрди и турци живеят напълно спокойно заедно.

Павел Лишка: Това посещение също се случи заради алкохолизма на моите колеги, защото отидох да им търся efes. За да имам спокойствие. Така че пристигнах в село, където efes нямаше, но пък ни поканиха на следващия ден на посещение.

Егон Кулханек: Много от контактите възникнаха благодарение на Павел. Въпреки че не знаеше турски, всички го смятаха за местен. Кулминира с това, че преди влизането в Синия джамия в Истанбул ни спряха всички и ни показаха табелата ЗАБРАНЕНО ВЛИЗАНЕ НА ТУРИСТИ, ИЗВЪРШВА СЕ БОГОСЛУЖЕНИЕ. Павел обаче уверено мина през главния вход, нали пускали турците.

Павел Лишка: И имах протекция и заради брат ми. Ами ние не сме съвсем братя, но така се наричаме. С Милан Барош. На всички казвах, до известна степен правдиво, че съм му брат. А Барош го познаваха навсякъде там.

Томаш Матейовски: Сега вече там повече познават Павел.

Егон Кулханек: В Турция филмите с Павел Лишка са изключително популярни.

Филип Блажек: Особено „Завръщането на идиота“ им е близко след срещата с Павел.

Направо и да не заспиш

Офроуд бяха диви и изтощителни, но по време на дългите преходи в средата на обширните турски равнини във вътрешността възникваха други проблеми. Ставаше дума главно за скуката и стереотипа. Сутрин ставаше около осем, след девет потегляха. Жега почти четиридесет градуса, шест часа каране, все направо. Затова предпочитали всеки час да спират и да пият редбул. Така карали цял ден, вечер гледали навигацията кога ще залезе слънцето. Тогава вече се търсел подходящ бивак. И преди това, разбира се, бързо и ефективно търсене на efes.

Интермецо: ПРЕХОДИТЕ И ЯРА ЦИМРМАН

Егон Кулханек: На мен по време на такъв преход дори един път почти успя да заспя на мотоциклета.

Томаш Матейовски: От себе си трябва да кажа, че тези преходи ме забавляваха. Когато си пуснем в колата климатика и Цимрманите, беше чудесно. Не знам какво имат момчетата срещу преходите.

Турските магьосници

По време на дългото пътуване на мотоциклетите можеше да се развали какво ли не. Много вероятно е точно тази част да не я вози придружаващият автомобил на господин Матейовски. За щастие, турците, както и хората в цяла Азия или Африка, са свикнали да импровизират – просто защото не им остава нищо друго. „Те са способни да направят и поправят почти всичко, така че ако се случи някое подобно усложнение, ще трябва да разчитаме на местни ресурси. Тези магьосници умеят всичко със с нещо да заменят,“ казва Егон Кулханек.

Еротика по турски

Ако бяха дошли трима момчета със силни мотоциклети в чешко село, скоро вероятно щял да ги възхищава рояк местни момичета. В мюсюлманска Турция младите момчета са малко по-озадачени. „Момичета има, но са си вкъщи. Навън на забавление ходят само мъже, виждаш ги навсякъде как сядат, играят игри… това е един голям гей клуб,“ казва Павел Лишка. „А що се отнася до еротиката и жените, беше зле. Там дори не можеше да възникне никакво въображение, защото бяха забулени. За щастие получавах еротични есемеси, така че имах някакъв източник, но иначе нищо…“

Цялата експедиция заедно с режисьора и оператора пред Арарат.

Турският аналог на орлоя – мотоциклетисти като трима апостоли в двореца Ишак Паша над Догубейазит (най-типичният кюрдски град)