По пътя към върха:
В тези дни и моменти на #коронавирус, когато трябва да се адаптираме адекватно, превантивно и отговорно към належащата ситуация, виждайки спомена от миналата година, се сещам защо за това крехко създание, преосигурих сигурността му и изолацията му, да е сам и необезпокояван, сам да си се научи да се изкачва и да се само осигурява, защото ако му се наложи сам, да действа по инстинкт, мускулна, слухова и визуална памет, а не от страх.
Страхът е силен инструмент за самосъхранение, оцеляване и сигурността до момента, в който си в опасна ситуация. Щом навлезеш в нейната зона, той се заменя с животоспасяващите фактори, като фокус към най-важното и приоритетно, концентрация, за да отсееш разсейващия “шум”, действаш по интуиция и механично. Това, което си изучавал и тренирал в миналото, което е преспало в главата ти и дори, което си сънувал – то превзема превес и то те изкарва от ситуацията: жив или умрял, с успех или с провал, по-мъдър (ако си си взел поуката) или по-неразумен (ако не си я взел и в следствие на нея, и други страдат), по-отговорен (като предаваш и опита си и на други) или по-безотговорен (като накараш и други да страдат заради теб).
Е, очевидно някои деца, не са били отглеждани, възпитавани, тренирани и образовани правилно, затова сега ние и света страда от тази криминално опасна върховна безотговорност.
Виждал съм го в планината, в алпинизма ски-алпинизма, в пещерното дело, в екстремните и псевдо екстремните спортове, и в болните амбиции на различни хора. Сега го виждаме по новините, пред магазини, и на други места. Дори и на живо по телевизиите в брифингите на НОЩ.
Но виждам и отговорни хора, които са напред с техниката и които се възползват максимално и разумно от нея, за да продължат по план и график, без да нарушават целите си, като ползват елементарни конферентни връзки, като например hangouts.google.com.
