About This Project

Изкуството в екстремни височини
„Екстремното ми е в кръвта, адреналина ме движи напред и нагоре, но той ме и спира, когато достигна критичната точка в екстремални ситуации.  Аз съм пистов и офф роуд моторист, но обичам градското и планинско каране на колело и по вертикала. Фен съм на екстремните спортове, но и съм фен на историята на изкуството и това, което са нарисували в шедьоврите си невероятни художници, запечатвайки историята на света и техните тълкувания на знаменити събития или истории разказани в Библията. И тъй като определено силата не ми е в рисуването, искам да да помогна на тези като мен, които не могат да рисуват, но искат или пък имат талант, който искат да развият, да се обединим и творим заедно в тази насока. Моят личен интерес е породен от три фактора:

1. От малък бях впечатлен от Тефтера на дядо ми Иван Минев, в който има рисунки на Илия Бешков и други негови познати. В това тефтерче от 1919 г., в което е изписана тази цифрена символична дата, още на първа страница Дядо Иван, народен учител и основател на първото вечерно безплатно училище, е изобразен точно като художника Дюрер, който пръв си слага инициалите като търговска марка. Дори рисунката на народния учител Иван Минев е стерилизирана като бранда на Полковник Сандерс от KFC. Това може би изгради в мен желанието ми още по комунистическо време да мисля за създаването на собствен бранд и като ученик доста се упражнявах на тази тема със съучениците си Льоткин, Румбата, Ники Данов и Росен Станимиров. Първите ми опити в тази насока бяха да сложа инициалите си на английски IHM една върху друга, заради симетрията. Тогава не знаех нищо за Дюрер, който векове преди това си е изградил бранд, но явно изобразителното изкуство и стойността на името и символите ми е било вградено в ДНКато ми. Може би и затова сега ме влече идеята за Екстремни вградени журналисти, които да могат да рисуват, за да представят концепциите си за нови екстремни идеи или да могат поне да “щрихират” определени задачи или събития.  Другото, което ме впечатли в това тефтерче бе, че там има както красиви пейзажи от България, върхове и Седемте рилски езера, бе една много силна епична за мен снимка на Смъртта, изобразена като едно опиянение сред многото алкохол на една жена.
2. Имам страхотни, авангардни и иновативни идеи, които трябва да представя на други хора, за да ги реализирам, трябва да заснема дадени обекти и във вид на концептуална фотография или колажи, да ги визуализирам дигитално или рисувам.
3. Искам да дам шанс и на други хора, да могат да се развиват в тази насока, зашото за мен това е един огромен пропуснат шанс. Особено на деца.

Най обичам да съм на високо и във въздуха, там чувствам, че живея. Затова предстоящите ми проектио по които искам да работя са за височинно въжени операции.“, казва Иван Кристоф. Висините и изкуството са са го привличали от малък. Тогава той мечтае да стане летец и космонавт. „Кален съм в битка още преди да се родя“, казва той. Когато майка му забременява с него, баща му Христо Михайлов Николов е в чужбина като дипломат от кариерата и служил в службите за сигурност. Бил е комунист, но от най-чистите идеалисти. Тогава една от лелите от буржоазния род на майка му в Торонто е против брака на племенницата си с комунист. „Аборт, аборт, аборт!“, настоява тя, но майка му си го ражда. Той идва на бял свят в странното роднинско обкръжение между двата лагера. Една от роднините му по майчина линия е сред най-образованите българи в света.

Photo credit: The Star/ Братовчедката му Богомила предизвиква световна сензация с най-новата си книга с описани 67 новооткрити щрихи на Ван Гог.

Страстта към изящните изкуството е запалила световно известната му братовчедка проф. Богомила Уелш-Овчаров – авторитетно име в изкуствознанието и един от най-изтъкнатите експерти на Винсент Ван Гог. „В Торонто живеех при нея и семейството й – казва Човека паяк. – Това ми даде друг поглед към изкуството, медиите и света. От малка пост-комунистическа България се озовах в една от най-образованите и уважавани фамилии в Канада, и то в най-красивия квартал Роуздейл. Боби е завършила PhD в Сорбоната, а съпругът й проф. Роберт Уелш беше декан на Факултета по изобразително изкуство на университета в Торонто, с PhD от престижния Принстън. Животът ми с тях беше много необикновен и динамичен. Искам например да си сложа чашата с питие на масичката, а Боби: „Мon sheri Vanio, no, no, no!“. При тях беше като в къща от Ренесанса или музей, със старинни столове и огледала. Бях на техните коктейли и вечери, гледах как тя пише книгите.

Проф.Уелш-Овчаров организира 100 годишнината на Ван Гог в Лувъра и от нейния академичен, професионален опит и житейски път, може много неща да се предадат на младите в  малка България и техните усилия да се представят на световната сцена.

Веднъж по повод на доброволчеството тя ми каза: „Ако не можеш да помогнеш на себе си, не можеш да помогнеш и на другите. Ето, виж картината на Ван Гог „The Good Samaritan“. Да, той е добър, обаче той не е беден. Той има бял расов кон. Той има скъпа сабя“.

Той се вдъхновява от Кристо и таланта му да прави изкуство от опаковани сгради. В момента Иван работи по проекта „Изкуството в екстремни височини“ и е създал програма “Mентори и таланти” за ученици. Събира опитни пилоти, технически лица за работа с алпийски методи на трудно достъпни места, художници, музиканти и въздушни фотографи с обещаващи млади изпълнители. Целта е да се визуализират авангардни височинни и въздушни спасителни операции с хеликоптер.  Мечтата на автора е да създаде за страната си авангард елитен безплатен спасителен спец. отряд, защото в България не трябва да има сегрегация при спасяването.

Програма “Mентори и таланти”
Тази инициатива ще събере опитни пилоти, техници за работа с алпийски методи и достъп на трудно достъпни места, художници, музиканти и въздушни фотографи с изключително обещаващи млади изпълнители, за да им предадат опита си и познанията си. Програмата ще се представи на 1 юни и започне през 2018 г. и ние се надяваме да започнем обогатяващ диалог между творци от различни поколения и култури, изпълнявайки своята цел да се направи значителен принос към визуалното представяне на въздушни операции с хеликоптер.

“Останах без думи, когато отидох до ОУ “Васил Левски” в гр. Пловдив​, да поздравя децата за новата учебна 2018 гофина и към мен се приближи едно много мило дете и ми поднесе и подари тази картина:)))) Почуствах се като озарен от лъч само при вида на усмиквата на това дете….

Нели Данаилова, VI A клас, само на 11 години и я е нарисувала с такава невероятно автентично усеюане за това, корто може би Дякона Левски е чувствал в последните мигове от живота си.

Сега отново я държа в ръцете си, в Деня, който трябва относо да си спомним за Левски и през какво е минал и за какво се е борил… Като се вгледах втова творение на едно талантливо и очевидно добронамерено дете, с което се запознах благодарение на Оля Тянковска​, зажелязах какви усилия е положила Нели, като дори рамкирала, професионално…

Тамун си говорихме днес с Георги Коларов​, какъв проблем се забелязва с липсата на професионализъм и стойности напоследък в България и за тоьи проблем, който дори се забелязва и у децата в училище, а аз ори бих добавил и в университетите, та ето един положителен пример, който ме ентусиазира отново, да не се отчайвам от това, което наблюдавам, че става напоследък в родината ни и ни занимават с фалшиви герои и фалшиви каузи.

Затова вярвям , че бъдещето е в децата ни и следващата генерация поколение. Затова и вярвам в Програма “Mентори и таланти”, в която през пролетта ще поканя Нели Данаилова.” 
Иван Кристоф