Иван Минев

The 100th Anniversary of the IVAN brand

IvanMinevVulcahnov25photoMy Grandfather’s Pocket book since 1919

100 Годишна традиция  на предаването на името Иван – от дядо на внук и от баща на син
Един разказ на Иван Кристоф

“Бих казал, че всеки от нас има персонален бранд, който му  е даден по рождение. Когато майките ни и бащите ни са ни кръстили, те са давали начало на един нов живот и на нова марка. Това е било първото голямо решение, което е засегнало живота ни и е започнало да ни оформя като идентичност. От този ден нататък сме започнали да живеем под даденото ни име.В моя случай това е името на дядо ми Иван– един от най-криейтивните и надарени със слово хора, чийто житейски опит е оформил и моя път в живота. Странното, е че той е починал преди да съм се родил, но тефтерчето, което е оставил, изписани с едни невероятни негови записки и мисли ме кара да си замечтая за онзи духовен свят, който сякаш сме загубили сега в България. В този тефтер има и много мисли и рисунки на едни интересни личности като Крум Кюлявков и Илия Бежков. На дядо си Иван Минев, народен учител, който е вярвал в благото на истинския и човешки комунизъм, който е основал Първото безплатно вечерно училище в България и се е застъпил за освобождаването на хора от лапите на отмъстителните „комунисти“ посвещавам тази тема. Неговото единствено съжаление, е че е закъснял да спаси от смърт бившия кмет на Красно село, в началото на чистките след 9ти септември, 1944г. Когато дядо ми е разбрал, че са го арестували, в качеството си на съсед, той е отишъл да моли и да ходатайства да освободят човека, но чак след като е получил одобрение и е отишъл в килията му, се е оказало, че този човек се е самоубил.

Винаги съм се чудел, какво ли трябвало да му е минало човек през главата, за да си посегне на живота…Когато разбрахме истината, за това, което са правели навремето и какво правят сега комунистите, не се учудвам защо го е направил…

Бащата е влиятелна фигура като глава на семейството и титуляр на фамилното име, което се наследява от децата му и надолу по поколенията. От него зависи дали то ще бъде запазен с чест. Според мен, концепцията за бащинство е фокусирано върху възпитаването и отглеждането на следващото поколение, така, че децата да израстат като личности, които допринасят за благото на обществото, за гордост на своите семейства и родина. Една силна личност и модел за баща става референта точка за следващото поколение деца. От майка ми съм слушал за две фамилни истории, които са ме вдъхновявали да тача генезисът на рода ми, доколкото това е предавано от фамилния ни фолклор: едната е, че прадядо ми е убил трима турци (от онези -поробителите) и ги е хвърлил в някакъв кладенец. Другата история е, че пак прадядо ми е попаднал в “деликатна” ситуация през зимата в гората: бил е нападнат от няколко вълци и той хванал единия за опашката и го развъртял така, че с него е удрял другите и те са се разбягали. Е, това би трябвало да ми звучи, като детска приказка, с която мама ме е успивала, но доколкото си спомням, това така се е запечатало в главата ми, че е изградило една от стратегията на живота ми: когато попаднеш в екстремална ситуация, възползвай се от Божия дар да те постави на ръба на живота ти и тогава да развиеш онзи божествен потенциал, да използваш негатива, като позитив и да оцелееш като победител.

Затова от спомените и етнографията на моя род, смятам, че са изградили и моето ДНК и са запечатали в съзнанието ми, че идвам от славен и смел ген, вървя по свещена земя, надарена с природа и ресурси от Бог, по която са вървели смели и славни славяни… Ето сега даже осъзнах, откъде ли идва корена на думата “славяни”.

Та да се върнем на Дядо Иван и неговото тефтерче. През 1919г. едва ли термина бранд/марка е бил популярен и актуален в България, така, че без да го осъзнава сигурно, още в първата си страница, той стартира, както би направил един литограф, художник и даже книгоиздател. Пример за това е германския художник, математик и изкуствовед Албрехт Дюрер, който за първи път в историята на изкуството си поставя инициалите AD като бранд (запазена марка) в Автопортрета си през 1500г.

Изобразявайки се в строго фронтална поза, Дюрер използва композиционна схема, която средновековните художници прилагали за образа на Христос. За него това имало особен смисъл: човекът, по идеята на автора, трябва да напомня за Спасителя не само с външния си облик, но и в преносен, висш смисъл — с готовността си да поеме и носи «кръста», даден му през земния му живот. Не горделиво високомерие, а дълбоко религиозно смирение прозира в това «сравняване» с Христос: своят несравним художнически талант Дюрер (почти на прага на тридесетата си годишнина) възприема като Божия милост и своя отговорност пред Твореца, надарил го с изключителната способност «да пресъздава света» — с четка и резец. В този автопортрет художникът се е опитал да свърже старата система на пропорциите с новото ренесансово учение за пропорциите на човешкото тяло.”

Първите 10 съвета, които бих дал на сина си:

1. Не се страхувай, аз винаги ще бъда до теб когато имаш нужда от мен и пазя гърба ти
2. Бъди собственото си светило
3. Твоето име ще е твоя бранд
4. Не живей живота на другите
5. Истинската смелост е да влезеш в битка, която знаеш, че ще загубиш
6. На този свят няма такова нещо като безплатен обяд
7. Не подценявай човек, който се надценява
8. Никога не знаеш кой стои отсреща и кой ще бъде той след време
9. Доверието трябва да се заслужи
10. Не позволявай на мижитурките да те изтощават

Първите 10 съвета, които бих дал на сина си ако стане Президент и сгафи с Новогодишно пожелание
10 причини, за които Президентът Плевнелиев трябва да си уволни ПРите си и да ме назначи да му свърша работата. Първият съвет, който ще му дам: – Дай ги тези ПР-и на военен съд, за измяна към отечеството…, и не наемай ПРи, които не познават родината си а правят ПР на Америка за сметка на българите!!!

1. Извини се!

2. Не ползвай снимки от интернет, без да познаваш автора и да му признаеш авторските права. Не е почтено, когато държавната институция мами…

3. Не стой разкрачен пред камера. Естетиката не позволява дори да си вдигнеш ръцете зад главата, защото дори да си добре облечен се създава асоциация с подмишниците. А в случая с Президента му се виждаше чатала… на няколко пъти…

4. От визуална гледна точка, не давай на камерата да те снима от високо и омаловажи. Това си е работа на конкуренцията ти:)

5. Не наемай ПРи, които не познават родината си а правят ПР на Америка за сметка на българите!!!

6. Нямаш втори шанс за първо впечатление. Ако не можеш да избереш правилния екип да те съветва как да се представиш на първото Новогодишно обръщение…

7. Не третирай сънародниците си като чужденци. Ние си знаем родината и сме достатъчно интелигентни, за да разпознаем Америка от двата кадъра на мига. Дори, когато си пием шампанското…

8. Достатъчно харизматичен си, за да ползваш спомагателни средства и визуални ефекти. Ако искаш да си оригинален, ползвай и музиката – тя е най-добрия канал за предаване на послание. Но не в този случай. И за бога, ако ти предложат да танцуваш Гангнам стайл – действай като истински Главнокомандващ – вади пушката:)

9. Отбелязването на 100 Годишнината на Българската авиация бе слабо организирана, но за сметка на това три години ни мъчеха с тези циркови изпълнения и псевдо паради. Това бе пълен провал. Защо ли, ами защото под егидата на миналия Президент, правихме авио шоута, за да покажем колко малко тренирани са ни пилотите и малки, но за сметка на това остарели, са ни ресурсите. С две думи, трябваше да поканим от чужбина пилоти и техника, за да демонстрираме, колко по-могъщи са те. Имаше много по-добър начин да демонстрират уменията на пилотите ни…

10. Не правете като Президента Първанов на парада миналата година. Той, Главнокомандващия забрави да поздрави бойните ни летци с предстоящата 100 Годишнината на Българската авиация. Идеята да правиш военен парад е само за да демонстрираш мощ, както ги правят руснаците например. А не да демонстрираш, колко ти е малка армията и как не може да марширува вече. Има един принцип в маркетинга и ПРа, ако ти е малък не парадирай с това и не прави парад по този случай.

Ако Президента Плевнелиев се вслуша в тези съвети, то аз с ще се обърна с уважение към него и с радост ще му кажа:” Господин президент, аз не гласувах за Вас, но съм готов да си дам живота за Вас”. Дай Боже да имаме такъв Президент, че всеки от нас да има честта да му каже същото:)

Но, за съжаление какво се оказа? Президента не се извини, както е направил Обама при неговия гаф. Гафът стана известен и по световните медии, и за да има виновни, нашите взели, че уволнили служителка на Балкантурист…