26 Aug ПАРАСЕЙЛИНГ и безопасност по море-въздух-земя

Posted at 20:16h in Air Force, Air Rescue, Journalism, Partners, Въздушно спасяване, Иван Кристоф, Интервю, Интервюта, Статии by

Sea Air Rappel heli rescueI will go parasailing only with personal equipment and extra ropes

PETYA MINKOVA, Newspaper 168chasa.bg

— Mr. Кristoff, you conducted experiments in the Benren reservoir and the Black Sea, testing various marine attractions. What would you advise parents and the companies offering such services?

— My goal was to test the facilities themselves. Any such watercraft or attraction is only suitable for children under specific conditions—it’s crucial to understand at what speed and under what loads this recreational activity can become dangerous. One attraction was the large circular platform for multiple people (a “banana” type), and the other was a “simulator” for one person. Everything depends on speed. The large marine attractions are constantly positioned above the water, but with the “simulator,” if the motorboat operator goes too slow, an adult’s body is pulled backward. However, when he accelerates, it starts to “plane,” and both types of attractions become too extreme for a small child. Because the child must hold on very tightly, even in calm, smooth water like a lake, not just in rough sea waves.

Therefore, I would advise parents to first test the facilities and watercraft themselves, not to trust anyone blindly—not even themselves—and to use reasonable and realistic judgment if they have any doubts.

For companies offering such services, there must be clearly defined collective responsibility for safety, so they aren’t later accused of involuntary manslaughter, as is the practice in England following an accident—everyone is responsible, from the cleaner to the manager. For this purpose, they must have an established system of collective responsibility, and it is desirable for them to also apply principles of social responsibility to develop more responsibly and sustainably. Then, in my opinion, they would think more about people and clients than about profit.

My position is clear: All equipment must be certified. Anyone who wants to engage in such an activity—sports or rescue—must complete a training course. Only then can we build a culture of safety and prevent future tragedies.

— I wonder, is there a force that can oblige those providing such services to undergo training and know the standards they must not fall below?

— Yes, there is such a force—but it is not only legal, it is also expert. The law can oblige operators of attractions, water sports, or aerial demonstrations to undergo training and comply with standards. But the real change comes when people like me—who have experienced the real risk, seen what happens when measures are absent, and understand the dangers—participate in creating these standards. This is how we worked on the Technical Committee at the Ontario Ministry of Labour, where we implemented new regulatory changes.

Before I was invited to be a member of that elite team of engineers and government representatives, there were at least 5 fatalities per year. I proposed several innovations in the field of high-altitude construction, and for a full 10 years, there were no casualties. After I returned to Bulgaria, four people died falling from heights. This is likely due to the human attitude and respect from colleagues who supported the innovations I proposed. In Bulgaria, it’s exactly the opposite, and one must proceed very carefully because here they are not even afraid of the laws, and the competition in some sectors, like alpine and pseudo-rescue circles, is ruthless.

Only practice and experience can determine where the line is that must not be crossed. Formal rules without expert input are often insufficient. My role is precisely to raise the bar to develop an adequate methodology.

— Would you put your son on a parasailing ride, and what measures would you take beforehand?

— Not for now, because I haven’t tried parasailing myself, and I wouldn’t subject my child to a high-risk activity if I haven’t tested it myself. But given my professional bias, I would always use personal equipment or even buy ropes on the spot for reinforcement, after seeing those thin carabiners for the harnesses in the Nessebar case. Next week, I plan to fly over the sea and test much safer solutions.

— What should the prevention be against this negligence, which costs a child’s life and seems to be everywhere?

— Negligence in the field of safety often looks like a minor oversight, but in reality, it costs human lives. Bulgaria must have clear standards for the safe operation of attractions and extreme sports. Only then can we minimize incidents and protect people’s lives.

My idea is to create a national database with information on precedents in extreme sports, real cases of dangerous practices applied not only by businesses but also by vendors of such services and equipment, and to develop safety protocols based on experience from real incidents. Personally, I am collecting all available information through documentary and video materials, and it will be accessible to everyone.

I have faced death head-on; it is an awfully ugly, brutally harsh experience. Unfortunately, I have not seen such a glorification of recklessness anywhere in the world as I notice in Bulgaria.

— You are a rescuer with vast experience. In this situation, with the current marine attractions and considering the case in Nessebar, what would you advise parents—what to check, what to do, and whether they should even allow their children such entertainment?

— Let me clarify, I am only a volunteer rescuer from my earliest childhood because I learned to fend for myself from a young age. Here I will list two very telling incidents.

My girlfriend and I were on the beach at Costa del Sol in Spain when a lifeguard came to explain that I might not be familiar with the local laws and safety measures, but if she saw me swimming in deep water again, she would fine me 600 euros. I thanked her for the warning, but my smile froze when I received one of the most terrible SMS messages from Dimitar Lambov’s girlfriend: “Grabcho died saving a child’s life”.

Dimitar Lambov (Grabcho) and 39-year-old Ivan Bozhanov lost their lives saving a 9-year-old boy from drowning in the sea. The tragedy occurred at the unguarded Arapya beach near Tsarevo. They managed to get the child and his mother to shore, went back to help the father, but the force of the sea proved unpredictable, and they perished.

Therefore, my advice to parents is to be sensitive to the rhythm of the people to whom they entrust their lives and future. If you sense a lack of control, downplaying of risk, and disrespect for life, doubt everything and at least check:

  1. Life jackets and equipment – insist on a life jacket, proper size, and serviceability of safety gear. If there are none, do not let your child on.

  2. Staff – observe whether the people operating the boat/jet ski/attraction seem trained and attentive. If they seem distracted or unserious – that’s a red flag.

  3. Technical condition – inspect the facility: ropes, belts, nozzles, and the boat itself. If they don’t look maintained, it’s better to refuse.

  4. Weather conditions – do not allow participation in strong winds, high waves, or towards evening when there is insufficient supervision and light.

  5. Incident response – ask directly what is done if someone falls into the water or gets injured. If there is no clear answer, it means there is no preparedness.

— Can you briefly describe what constitutes proper equipment for aerial sports or high-altitude rescue operations?

— My partner Ivan Korchev from the UK and I believe it includes a minimum of a three-point harness, always with double protection. This involves using dual attachment points—if one anchor fails under load or from shock loading, the second distributes the force and protects the person. It includes front and secondary safety attachment points, a dorsal attachment for evacuation, as well as a lateral attachment for specific situations.

На парасейлинг ще се кача само с лична екипировка и допълнителни въжета

 

– Г-н Кристоф, проведoхте експерименти в язовир Бебреш, в Черно море, качвайки се на различни морски атракциони. Какво бихте препоръчали на родителите и фирмите, които предлагат подобни услуги? Каква трябва да бъде превенцията срещу тази немарливост, която можем да я забележим навсякъде, но в случая коства човешки живот?

Немарливостта в сферата на сигурността често изглежда като дребен пропуск, но в реалността тя струва човешки живот. Трагични случаи, като този със „Союз 1“ или с инциденти на атракциони, показват колко фатално може да бъде подценяването на безопасността.

Затова  вярвам, че в България трябва да има ясни стандарти за безопасна работа при атракциони и екстремни спортове. Само така можем да минимизираме инцидентите и да защитим живота на хората.

Моята идея е да създадем национална база данни с информация за прецеденти в екстремните спортове, реално случаи с опасни практики, които практикува не само бизнеса, но и търговците на подобни услуги и екипировки, за протоколи за безопасност и за реални инциденти. Такава платформа – под домейна ivan.bg – ще бъде архив и online пространство, където цялата събрана информация, включително видео и документални материали, ще бъде анализирана и достъпна. Чрез използване на изкуствен интелект тази база може да дава препоръки, да анализира рискове и да посочва тенденции, които да помагат за превенцията.

Осигурихме инвестиции от около 10 млн. долара – в изграждането и промотирането на микрофабрика за ИИ, посветен на спасяването, и в промотирането на инициативата чрез партньорство със световни гиганти.

IRATA 3 Rope accesЗаедно с моя приятел Иван Корчев от Великобритания, показваме и какво е правилното оборудване при спорт или спасителна акция на височина. Минимум триточкова сбруя, винаги с двойна защита.

В практиката се използва минимум двойно закрепване – ако единият анкер не издържи на натоварването или камшичния удар, вторият разпределя силата и предпазва човека. Има предно и второ осигурително окачване, гръбно за евакуация, както и латерално закрепване за специфични ситуации.

Моята позиция е ясна: Всяко оборудване трябва да бъде сертифицирано, или ако е специализирано производство, защото има и ниши и нови експериментални проекти, за които обаче производителя, да спазва правила, които да могат да отговорят на дадени условия, с които да покрият щети. Затова например, в моята височинно въжена индустрия, за да работя и да стана първия човек в света работил над 500 метра от земята, и през 2003г. пръв решил проблемите на Антената мачта на върха на CN TOWER, най-високата сграда тогава, аз трябваше да имам bonding за минимум $5,000, 000, за да гарантирам последствията от моята дейност.

Всеки, който иска да се занимава с подобна дейност – спорт или спасителна – трябва да премине подготвителен курс.

Само така можем да изградим култура на сигурност и да предотвратим бъдещи трагедии.  

– Вие проведеохте експеримент, качвайки се и на банан за сина Ви, какво бихте посъветвал родителите и фирмите, които предоставят подобни услуги?

Всъщност, аз проведох и втори вчера, за да тествам на собствения си гръб, при различни подобни надуваеми плавателни съдове, кой е най-подходящ за дете, при каква скорост и какви натоварвания може да се получат от тази развлекателна дейност, която може да се превърне в опасна такава. Единия бе голям кръгъл за повече хора, а другия, тип „донът с дупка“ или „геврек“ за самостоятелен. Но, всичко зависи и скоростта на големите модели, които постоянно са позиционирани над водата, но при „геврека“, ако управляващия на моторната лодка е твърде бавен, тялото на възрастен човек го подържа назад и чак когато засили, и двата видя бяха твърде екстремни за малко дете, защото то трябва да се държи много здраво дори, когато е в гладки води, като в езеро, камо ли в бурни морски вълни.

Тренировки на членове на сдружение “Спец. Отряд за Спасяване” в Карибските острови. aerialrescue.comЗатова бих посъветвал родителите, да записват случващото и първо като мен да тестват съоръжения и плавателни съдове ако могат преди да пуснат децата, си като не се доверяват на никого, дори на себе си в разумната и реалната преценка ако имат съмнение. При фирмите, които предоставят подобни услуги, трябва да има Корпоративна отговорност за безопасността, за да не се налага после да бъдат обвинение в Колективно убийство, както е в Англия, когато има смъртен случай. И всичко да се започне с всеки човек, от чистача до Управителя. За тази цел, те трябва да имат изградена Колективна отговорност и е желателно да имат и Социална отговорност, за да се развиват не само по-отговорно, но и устойчиво. Например, моето виждане е, че ако имат силно изразена и автентична Социална отговорност, то те биха мислили повече за човека- клиента повече отколкото печалбата и вярвам, че тя сама би се реализирала по-успешно. Но от друга страна, фокуса е предимно печалбата, за сметка на сигурността, спокойствието и комфорта на клиента, то те си играят на Руска рулетка, освен ако не са големи късметлии, рано или късно, ще стане първия голям гаф.

„Слънцето, луната и истината – три неща, които никога не можеш да скриеш завинаги.“

– Кои други морски атракциони са опасни и защо?

Българската черноморска ивица е приблизително 378 километра дълга. Но когато се говори за плажна ивица (пясъчните плажове, годни за къпане и туризъм), дължината е около 130 километра.

Вчера направихме много яки тренировки, снимки и видео, под контрола на сертифициран Off-shore Survival специалист от Великобритания, за да имаме bonna-fide научно изследователска достоверна информация за водните, наземни и въздушни спортове, които се практикуват в този район. 2. Джетове (водни скутери), освен, че често се карат от хора без опит и без каски, а развиват големи скорости +/-100 км/ч) и имат ограничена маневреност, има чести сблъсъци помежду им или с плувци/лодки, и не недостатъчен контрол от спасители, в Канада има силен контрол от институциите, а в Торонто и Водната полиция в Езерото Онтарио. Там веднага биха те глобили, ако нямаш жилетка, или управляваш дори малък плавателен съд без книжка. Мен ме глобиха $150 долара в едно езеро в Онтарио, за това, че карах сам кану  без водна жилетка. Направих много повече нарушения за ограниченията на скоростта със супер спортния си 1100cc мотор, който бях риджетнал, като пробих по-голям отвор на жигльорите (дюзите) на карбуратора, за да влиза повече бензин, за да се защитавам пред съдията, но нея я нямаше. Така, че признавам си за пороците на младостта, но има опасни  спортове докато се стигне до морски атракциони.

Канутa, каяци и SUP-бордове (stand up paddle), Сърф и кайтсърф, които изискват умения, но често се практикуват от начинаещи без инструктор. При силен вятър кайтът може да завлече човек на брега или да го изстреля на височина.

При внезапна промяна на времето (силен вятър/вълни) могат да бъдат изнесени навътре в морето. Често се отдават под наем без обучение и без спасителна жилетка. Този проблем го имах на Карибските острови, но тогава, когато не можах да върна по вода, и след като се помъчих да го мъкна обратно, просто го зарязах.

Парапланеризъм, мото парапланеризма, делтапланеризма и мото делтапланери над морето са опасни, защото са зависими са от метеорологичните условия. При отказ на двигателя или неправилно управление падането може да е фатално.

Но нищо не е толкова опасно и непредсказуемо, колкото този това, което планувам да организирам за един уникален полет, който никой не е правил над Черно море. За съжаление  двама много опитни и смели пилота, които са дръзнали да правят плануват подобно нещо загинаха. А за мен смъртта е уникално преживяване. Срещал съм я лице в лице. Тя е ужасно грозна и жестоко преживяване и в нея няма нищо героично. Но за съжаление, съм виждал невиждано никъде другаде в света такова Героизиране на безумието каквото съм виждал в България.

-Вие сте спасител с огромен стаж, в тази ситуация със сегашните морски атракциони, в които личи отчайващата немарливост и простотия, какво би посъветвал родителите – какво да проверяват, какво да правят и дали въобще да разрешават на децата си да се качват на тези морски атракциони?

Нека уточня, че съм само доброволец спасител, дори в 25та Дивизия на Канадската армия, и от най-ранното си детство, и защото от малък се научих да си помагам сам, и да нямам доверие хора, които като пощальона, който в детството ми бе откраднал парите от писмото, които помолих лелята на майка ми да прати, до приятеля ми, който ми открадна всичките пари една вечер и останах без пари дори да се прибера, до смъртта на един страхотен приятел моторист и съсед Димитър Ламбов (Грабчо)и 39-годишният Иван Божанов загинаха, спасявайки 9-годишно момче от удавяне в морето. Трагедията стана на неохраняем плаж „АРАПЯ“, край Царево. Двамата мъже успели да извадят деветгодишното дете (Ясен) и майка му на брега. После се върнали да помогнат на бащата. Но силата на морето се оказала непредвидима — всеки от тях загинал.

Никога няма да забравя, когато с приятелката ми бяхме на плажа на Costa del Sol, по южното крайбрежие на Испания, след като една много мила спасителка, дойде да ми обясни много мило, че вижда, че съм чужденец и може би не съм запознат с местните закони и мерки на безопасност, но ако още веднъж ме види да плувам на дълбоко, ще ме глоби 600 евро. Усмихнах й се, благодарих и сърдечно, че ме предупреди, но усмивката ми замръзна, когато получих най- ужасни може би SMS oт приятелката на Димитър,  (Грапавия): „Грабчо загина, за да спаси детски живот.  

Съвета ми към родителите – е да са чувствителни към „ритъма“ на хората, в които си поставят живота си и бъдещето си, ако усетите липса на контрол, подценяване на риска и неуважение към живота (това е личен  технически термин), съмнявайте се във всичко и поне проверете:

  1. Жилетки и оборудване – настоявайте за спасителна жилетка, правилен размер и изправност на предпазните средства. Ако няма такива – не качвайте детето.
  2. Персонал – погледнете дали хората, които управляват лодката/джета/атракциона, изглеждат обучени и внимателни. Ако ви се струват разсеяни или несериозни – това е червен флаг.
  3. Техническа изправност – огледайте съоръжението: въжета, колани, дюзи, самата лодка. Ако не изглеждат поддържани, по-добре откажете.
  4. Метео условия – не позволявайте участие при силен вятър, високи вълни или привечер, когато няма достатъчно наблюдение и светлина.
  5. Реакция при инцидент – питайте директно какво се прави, ако някой падне във водата или се нарани. Ако няма ясен отговор – значи няма готовност.
  6. Каски, протектори и допълнителна лична предпазна екипировка – там където е необходима

В подкрепа на моя отговор, за умното преценяване на риска и заобиколената среда и технически екип, ако се съмняваш в тях – не го прави с тях. Това тук е един чудесен пример, че колкото и да си добре подготвен и всички инструктори да те подготвят и ти предлагат да те забавляват, когато усетиш, че нещо не е наред, по-добре и умно ще е да си далеч от тях и спасиш живота. Същите тези хора, които откраднаха концепцията и проекта ми за доброволческо обучение, за което подписахме и договор, го направиха с цел печалба и ПР на бизнеса си и на следващата си wonna-be такава бизнес дейност убиха/загубиха инструктора си (баща на две деца) по възможно най-глупавия начин и не можаха да го намерят, въпреки, че по мой съвет имаха дрон, но те го спечелиха с измама.:

Днес, на 12-13 стр. на в.24 часа, в статията “Иван Кристоф: На парасеилинг ще се кача само с лична екипировка и допълнителни въжета”, по темата за безопасност, ще допъллня, че за това съм и жив, В онзи случай, може да копираш една идея за екстремно преживяване, но ако нямаш опит, този Copy/Paste номер не винаги върви и затова подсъзнателно бях казал, че такива си играят на Руска Рулетка. Първо, реализираха моя проект, но без мен и от ТВ новините разбрах, че са събрали над 2000 души за първото издание на фестивала „Арт Екстрийм фест“ 2017 Своге, след като аз им дадох идеята, посетих неколкократно мястото, за да изготвя подробен план и обуча екипа на Община Своге и тяхното протеже/консултант на цялата концепция за организиаране, промотиране, осигуряване на спонсори, финансиране и водене на  специално мероприятие. Инициативата бе да се събират на едно място почитателите на изкуството и приключенския туризъм.

В най-опасния период, през зимата/пролетта, когато имаше хем сняг и кал по наклонения скат, направих цял визуален анализ и Оценка на риска, като го оставих/отложих събитието да се осъществи през лятото, защото имаше опасност любителите на адреналина на поляната и над водопада „Скакля“ да се наранят катп дойдат да се порадват на красивата природа в Искърското дефиле.

Ivan Kristoff solo suspended Access

Определих три зони.

Зона 1 – Пещера Темната дупка – където да се направи униизложба,
Зона 2, Водопада “Скакля”, където е въженият тролей и сцената, с преминаване по въжен тролей над водопада, което е доста екстремно изживяване,
Зона 3, която е определена за бънджи скокове,

Трябваше и да има полетис паратрайк, мото парапланери, делтапланери и голямата награда – дрон, както и подадих контактите, за да пее и Михаела Филева за финалния концерт.

 За да представим Община Своге като дестинация за незабравими изживявания, предизвикани от екстремни спортове и приключенски туризъм, като продълженеи на моята идея за Полети над Седемте рилски езера, да се направят и полети над Седем полета над Искърското дефиле, като за да поканя като партньори познати, приятели, архитекти и хора от копроративния свят едно от предложенията ми бе за АРТЕКС – Арт Екстрим фест, който да обединява на едно място много повече от приключенията и изкуството.

Затова предложих да се напави уникално стоманено-стъклено съоръжение за търсачите на адреналин и невероятни арт инсталации на открито и от Общината да се свържат с пещерните клубове в района, за да ги инструктирам как и в последствие да се грижат за сигурността на посетителите, катъо се изгради цяла програма и кампания за безопасни мерки по тази инициатива.

В последствие обаче, тази инициатива бе пошло продължена и аз се оттеглих, като видях и познатата грозна гледка и атмосфера, когато няма ненаказано добро, а алчността и желанието да се печели за сметка на други и да се краде чужд труд, опит и репутация, както и да се опазват бизнес територии по модели и наследствени поведенчески Modus Operandi и Modus Vevendi от мутренските години. В последствие, от тази моя инициатива за развитието и обучението на доброволци спасители, в която предложих безвъзмездно да предоставя огромни инвестиции, като да построя там Умния дом на Спасителя на бъдещето, и даря цялата си офф-роуд теинка от 4х4 всъдеход и два мото крос и Dual Purpouse мотора, екипа на Община Своге и техните съучастници в това събитие са спечелили 25, 000лв…

Това се оказва много печеливш проект и те решават да го рапозстранят по устието на река Искър, но с Обшина Мездра, и чак след близо четири дни от както пред очите си изгубват съучастника си, намират безжизненият труп на 39-годишния Петър Христов, уж опитен и сертифициран водолаз и спелеолог от Пещерен клуб “Хеликтит” – София, в района на ВЕЦ “Царевец”, намиращ се в землището на мездренското село Царевец.

В издирването на удавника са се включили и водолази от „Гражданска защита” – Монтана и хеликоптер на Гранична полиция.

-Питам се има ли сила, която да задължи тези, които предоставят подобни услуги да преминат обучение и хора като теб преживели какви ли не опасности и наясно с рисковете да им зададат стандарти, под които не трябва да се пада?

Да, има такава сила – но тя не е само законова, а и експертна. Законът може да задължи операторите на атракциони, водни спортове или въздушни демонстрации да преминат обучение и да спазват стандарти. Но истинската промяна идва, когато хора като мен – които са преживели реалния риск, видели са какво се случва, когато мерките липсват, и разбират опасностите – участват в създаването на тези стандарти. Така и работихме в Техническата комисия към Министерството на труда в провинцията Онтарио, където направихме новите промени в регулациите, като се има в предвид един уникален пример: Преди да бъда поканен на да съм член на този елитен екип с инженери и представители на правителството, имаше по поне 5 (пет) смъртни случаи на година. Когато бях деен в индустрията, предложих и наложи няколко иновации в сферата на височинното строителство, за цели 10 (десет) години, още с влизането си намалихме и поддържаме 0 (нулев) брой на жертви, в годината, в която се върнах в България, отново загинаха 4 (четири), падайки от високо. И това се дължи може би на най-човешкото ми отношение и уважение от колегите ми, които подкрепяха новаторствата, които развивах и предложих. Но тук в България видях, че е точно обратното и трябва много внимателно да се подходи, защото тук дори не се страхуват от законите, а конкуренцията в някои браншове, като в алпийските и „псевдо“ спасителни среди е безпощадна.

А само практиката и опитът могат да определят къде е границата „под която не трябва да се пада“. Формалните правила без експертно участие често са недостатъчни. Моята роля е именно да вдигна летвата, за да се развие адекватна методология.

-Всички ползващи морски атракциони подписват декларации, че поемат цялата отговорност – отговорност за какво? Може ли да се носи отговорност за чужда мърлявщина, мързел и лакомия да не смениш колан?

Най-добе може би ще е да цитирам един познат алпинист, пещерняк, бачкатор по фасади и собственик на може би най-популярния в социалните мрежи атракционен оператор в страната, когато се смееше как негов клиент се опитвал да го съди, защото си е счупил крака или краката, не си спомням вече: „- По-добре е да те съдят, от колкото да съдиш“, и се хвалеше, че ще му се размине без пари дори.

Но и проблема, е, че не се и намират застрахователи, които да застрахова някои от услугите в България, така, че каквито и изисквания за застраховки да изисква правителството, то няма застрахователи тук, които да искат да застраховат дори за лична употреба някои летателни средства от леката и ултра леката авиация, камо ли за по-рискови атракции.

-Трябва ли парасейлингът да бъде разрешен за деца и от каква възраст? Защо?

Парасейлингът не би трябвало да бъде разрешен само за деца, които са достатъчно физически развити и разбират инструкциите за безопасност, като възрастта може да варира в зависимост от теглото и здравословното състояние на детето. Това е така, защото този спорт включва височина, скорост и зависимост от оборудване (харнес, жилетки, въжета), което изисква адекватна координация, сила и разбиране на правилата; недостатъчното физическо или психическо развитие увеличава риска от травми, особено ако се наложи спешна реакция при внезапна промяна на условията или технически проблем.

-Бихте ли качил на парасейлинг сина Ви и какви мерки бихте взели преди това?

Засега не, защото не съм пробвал сам парасейлинг, а не бих комфортно подложил детето си на нещо високорисково, ако не съм го тества. Но и в предвид на професиобналната ми деформация, винаги бих сложил от лична екипировка или дори закупил на място малки въженца, които ползвам дори за укрепване за всеки бакъп случай фото техниката си да не падне, като видях онези тънки карабинери за кръстните сбруи. Но за да отговоря на въпроса, другата седмица мисля да летя над морето и тества много по-сигурни решения. Ето моята история, която споделих и на сина ми: когато той бе само на половин година, исках да го кача да полети на фиксиран полет с Росен Касабов от Клуб Адреналин на една балон фиеста. Първо се обадих на неговата ДжиПи докторка и после на неговата педиатър – доктор, за второ мнение и бях информирам научно, че не е желателно това да стане преди да навърши 4 (четири) години, защото дори всичко да е наред, това може да отключи нещо в него. Затова и не полетя тогава, но когато навърши тези години, полетя с хеликоптер и частен четири местен самолет на приятели.

Специализирани тренировки на спасители в българските планински водоеми – опит от Карибите и международни стандарти за морски атракциони и екстремни спортовеТренировки на членове на сдружение “Спец. Отряд за Спасяване” в Карибските острови. aerialrescue.com

Специализирани тренировки на спасители в българските планински водоеми – опит от Карибите и международни стандарти за морски атракциони и екстремни спортове

Снимката от язовир Бебреш символизира една важна част от подготовката на Сдружение „Специализиран отряд за спасяване“ – тренировки в българските планински водоеми, които дават възможност за адаптация към различни условия и симулация на реални спасителни операции.

След опита, натрупан в Карибските острови, където климатът и океанските условия предоставят специфични предизвикателства, тренировките в България имат друга роля – те развиват умения за работа в сладководна среда, често по-непредсказуема заради студени течения, внезапни промени в атмосферните условия и ограничена видимост.

Тези подготовки са ключови за изграждане на универсален спасителен екип, способен да реагира навсякъде по света – от топлите океански брегове до високопланинските язовири на Балканите.

Сертификационни програми и стандарти за безопасност

В съвременната практика за безопасност при морски атракциони и екстремни спортове все по-голямо значение имат международните и национални сертификационни програми, които гарантират високо ниво на компетентност:

  • Морски атракциони (джетове, водни ски, уейкборд, парасейлинг):
    Обученията включват стандарти за работа с оборудване, техники за аварийно спасяване и международни правила за морска безопасност.

    • Програми по RYA (Royal Yachting Association) и ISA (International Surfing Association) сертифицират водачи и инструктори.

    • В ЕС важат директиви за безопасност EN и ISO стандарти за плавателни средства и екипировка.

  • АТВ и мотори:
    Сертифицирани курсове за управление в офроуд условия, включващи безопасност при екстремни терени и оказване на първа помощ.

  • Парапланеризъм и парашутизъм:
    Международни организации като FAI (Fédération Aéronautique Internationale) и национални авиационни асоциации разработват стандарти за обучение и лицензиране на инструктори.

  • Инструктори и водачи на атракциони:
    Всеки инструктор преминава през специализирани курсове за безопасност, които включват:

    • оказване на първа помощ;

    • контрол на риска при инциденти;

    • поддържане и проверка на оборудването;

    • комуникация и координация с екипи за спешна помощ.

Визия за бъдещето

Обединявайки опита от Барбадос и Карибите с тренировките в Българските планински водоеми, „Специализиран отряд за спасяване“ показва, че професионалната подготовка няма географски граници.

Във всяка среда – океанска или планинска – основната цел е една:
👉 да се гарантира максимална безопасност на хората при атракции, спорт и туризъм чрез обучение, сертификация и международни стандарти.