Първият българин избран за Brand Ambassador на световна марка часовници

За първи път българин е избран официално за Посланик на швейцарска марка часовници.

Иван Кристоф, световно известния специалист по височинно въжени и въздушни операции, първият, който реши нерешените проблеми на най-високите сгради и най-рисковите операции по въже в света, е и първият българин, Посланик на марка часовници.

Швейцарската компания Фортис, която световния лидер в часовникарството и първия производител на автоматични ръчни часовници в света, днес обяви българина Иван Кристоф за FORTIS Brand Ambassador на уеб страницата си. Днешната дата, 5ти декември, е специално подбрана заради Международния ден на доброволеца и показва уважението и признанието към българин, който въвежда нови измерения в доброволчеството и създаде първия в света Highrise Emergency Aerial Response and Team (H.E.A.R.T.). 

Компанията Фортис има над 100 годишна история и е с рождената дата 1912г., годината на българската авиация. Затова партньорството на Иван Кристоф с бранда е когато за 100 годишнината на българската авиация, Иван откри изложба по време на Дубай Хелишоу, на която специален гост бе Шейх Мансур Ал Мактум, Принца на Дубай и пилот на хеликоптер. Сънародника още тогава представи идеята си пред Командването на ВВС и ген. Симеон Симеонов да самофинансира и направи 100 Лимитирани бройки за българските пилоти, но предложението му не бе прието. Затова сънародника ни има работи по нов проект за дизайна и произвеждането на първия специализиран часовник за спасители, с Лимитирана серия с български символи на циферблата и изписана кирилица. Новия модел за часовник ще бъде показан да най-голямото изложение за часовници Базел 2018.г, 

Марката Фортис произвежда специално часовници за пилоти и космонавти и от 1994 година е партньор на Международната космическа станция и проекта МАРС 500. Затова тя подкрепя проекта МАРС 555 на Иван Кристоф. Компанията произвежда четири линии: Земя – Вода- Летене и Космос и впечатлена от новаторските инициативи за спасяване по земя, вода и въздух, които българина разработва. Екипът й ще подкрепи тези български инициативи с контактите си пилоти, космонавти, изследователи и Военно въздушни сили на няколко държави, за които е произвеждала специални поръчки.

Това ще е още една невероятна реклама за българския имидж по света и на ново ниво. Намеренията на сънародника ни е това партньорство с 

В България Иван представи концепцията за първия доброволчески специализиран отряд за спасяване S.O.S. пред ген. Бойко Борисов по време на пресконференция и сега този проект е реалност и се разработва с напълно само финансиран от Иван INNOVATION RESCUE FUND‏

Избраните часовници #FORBULGARIA

Иван Кристоф е горд да предостави своя Fortis Swiss Watch за проекта #FORBULGARIA, новата инициатива за България. И двете марки (Ivan Kristoff и Fortis Swiss Watches) се вписват перфектно заедно, защото споделят едни и същи ценности като традиция, любов към света на Sea-Air-Land-Space и неоспоримото качество на иновативност.

За нас е най-голямо удоволствие да ви представим възможностите на мото-спасителите на бъдещето и техните часовници. Смятаме, че всички мотористи от екипа са посланици на България. защото всеки отразява ценностите и стила, за който стоим – освен че имат големи личности, те въплъщават духа на България.

Всички се съгласиха, че Иван Кристоф има много интересна личност – в него има жизненост и увереност. Освен че е изключително смел, той също ни впечатли със силните си ценности и вярвания. Иван избра поразителна колекция Aviatis, която допълва външния вид на спорта му, приключенията на личността и съответства на цветовете на идентичността му.

На 15 години Иван е най-младият изследовател, открил нови подземни галерии в пещерата “Голямата балабанова” в България и притежава увереност и стил след годините, които го отвеждат на нови висоти на върха на най-високата в света структура през 2003 година.

В рамките на няколко минути след срещата с Иван той се среща като вълнуващ и завършен човек. Той е пълен с живот и не се страхува да следва мечтите си или да използва максимално вълнуващите възможности, които идват по него. Неговият часовник е Black Flieger Professional Chronograph с червена ръка, идеален избор за някой с такъв пилотаж.

Изминаха 30 години, откакто Fortis успешно пусна един от първите часовници, специално усъвършенствани за пилоти. От 1987 г. – 75-годишнината на марката – Fortis активно допринася за историята на авиационните часовници и най-вече впечатлява с изключителното си качество. Разбира се, това включва вградените швейцарски автоматични движения като ETA 2836, както и перфектната четливост по всяко време на денонощието.

За повече информация: ivankristoff.com/portfolio/fortis | ivankristoff.com/ambassador

Син съм на дипломат. Истински дипломат, който е завършил магистратура в една от световните институции на дипломации. Дипломат с безупречна репутация и стил на обличане. Всичките му пари от заплатата си помня, че даваше за личен шивач, за да си търси от чужбина вратовръзки, обувки и платове по комунистическото време, за да изглежда безупречно добре, че като седне да преговаря за интересите на България или българите, когато такива оплескат нещата – да има предимство пред ответната си страна. До късно си гладеше костюмите, панталоните, ризите, дори ми бе сложил ръбче на дънките и в къщи ходеше изгладен. Та той ми бе казал и колко лоши и жестоки са били част от тези сънародници навън, как се е нагледал на доноси и други… Но не вярвам да е виждал такава гледка каквато сега в Америка са видели.

Следващият Ден на доброволеца (05.12.) ще бъде особено вълнуващ – предстои поредното издание на #ForBulgaria. Екипът на ProjectExtreme ще има удоволствието да ви срещне с маркетинг експерт и автор на популярния VertivalRescue лайфстайл блог

По време на лекцията си, Иван Кристоф ще разкаже за:

Най-важните стъпки при започване на блог;
Как успешно съчетава работата с онлайн присъствието си;
Как започва работа с различни брандове;
Как се предпазва един носител на търговска марка, когато има нанасяне на щета на бранда му;
Как се използват умно модерните технологии за да дадат преднина на инфлюенсъра.
Предимствата на инфлуенсър маркетинга;
И още много полезни теми за всеки, който се вълнува от света на един онлайн инфлуенсър;

Ето един ТВ коментар, който бе направен преди цели 5 фодини, веднага след завръщането ми от Дубай Хелишоу 2014 и срещата с Принц Мансур от Кралското семейство на Дубай, с който си говорихме по темата.

Заповядайте на 05.12. в  Иновационния ни център, започваме в 19:00 ч., а регистрацията е от 18:45. Събитието е със свободен достъп и задължителна предварителна регистрация в Contact.

Корпоративен имидж в сферата на въздушно-въжените операции

Бранд – какво е

Въздушни операции – какви са по света

Височинни операции – какви са по света

У нас -въздушни и височинни операции

Иван Кристофф – история, развитие на бранд

– затруднения – личността с/у бранда

плюсове

минуси

Сравнение /Case study/

Изследване
Въпросник???
Фокус група???

Заключение
Библиография
Приложения
(снимки, въпросници, графики
Глава първа

БАКАЛАВЪРСКИ ФАКУЛТЕТ
Департамент „Масови комуникации“
Програма: „Връзки с обществеността“

ДИПЛОМНА РАБОТА

на

Иван Христов Михайлов
www.ivankristoff.com/brand

Ръководител:        гл. ас. д-р Евелина Христова

Дипломант:           Иван Михайлов

Цел и задачи

• Формулиране на цел на разработката – с какво тя е

полезна и съществена

• От поставената цел, произтичат следните задачи

• Препоръчителни изрази:

– Да се опише…

– Да се определи…

– Да се анализира…

– Да се извърши…

– Да се мотивира избора на…

– Да се представят резултатите от…

– Да се съпостави…

– Да се препоръча…

Увод

Бих казал, че всеки от нас има персонален бранд, който му е даден по рождение. Когато майките ни и бащите ни са ни кръстили, те са давали начало на един нов живот и на нова марка. Това е било първото голямо решение, което е засегнало живота ни и е започнало да ни оформя като идентичност. От този ден нататък сме започнали да живеем под шапката на даденото ни име.(1)

В моя случай това е името на дядо ми – един от най-криейтивните и надарени със слово хора, чийто житейски опит е оформил и моя път в живота. Странното, е че той е починал преди да съм се родил, но тефтерчето, което е оставил, изписани с едни невероятни негови записки и мисли ме кара да си замечтая за онзи духовен свят, който сякаш сме загубили сега в България. В този тефтер има и много мисли и рисунки на едни интересни личности като Крум Кюлявков и Илия Бежков. На дядо си Иван Минев, народен учител, който е вярвал в благото на истинския и човешки комунизъм,  който е основал Първото безплатно вечерно училище в България и се е застъпил за освобождаването на хора от лапите на отмъстителните „комунисти“ посвещавам тази тема. Неговото единствено съжаление, е че е закъснял да спаси от смърт бившия кмет на Красно село, в началото на чистките след 9ти септември, 1944г. Когато дядо ми е разбрал, че са го арестували, в качеството си на съсед, той е отишъл да моли и да ходатайства да освободят човека, но чак след като е получил одобрение и е отишъл в килията му, се е оказало, че този човек се е самоубил.

Избраната тема на тази  дипломна работа е важна за хора, които имат желание да налагат личния си или  корпоративен бранд в българските и световните медии. Също така, в предвид на големите апетити на организации, фирми, че дори и партийни кръгове в България да се включат в бизнеса със спасяването в сферата на въздушни и височинни въжени операции, това би било голям интерес.  Още повече, на някои от тях им е доста интересно как аз съм го постигнал  в световен мащаб.

Тъй като аз съм отворен да споделя опита си и битките, които съм водил във враждебна обстановка, ще използвам дигиталната и аналогова информация, както и отпечатани статии, които ще проследят процеса ми на самостоятелно (Self Made) изграждане и менажиране на такава дейност. Затова ще започна с представяне на историята за налагането на идея, марка и брандово/марково позициониране в историята на цивилизацията ни.

Надявам се този материал да е подготвен достатъчно интересен и от него да излезе книга, защото вярвам, че на хората ще им е интересно да проследят как съм наложили името си, а и в последствие бранда си в една чужда държава, където там има дългогодишни традиции, както в капитализма така и в налагането на лични марки. За разлика от такива държави, в които капитализма е много вековен, то в България, това до скоро бе едва ли не срамно и пример за негативни качества да налагаш името си като бранд и да го пормотитираш. Тази дейност създава завист в средите, които по някаква причина са близки или се опитват да са близки до индивида, който е тръгнал по пътя на самоутвърждаване като личност и бранд. Представителите на тези среди, които аз бих нарекъл “the wanna bees” са готови да упрекнат със всякакви негативни прилагателни Човека-бранд, като например: нарцисизъм, самохвалство, самоизтъкване и какви ли не „глупости“, както ги наричам аз. Въпреки, че те тайно си мечтаят, да имат същия успех, какъвто е обекта на техните критики. Това съм го изпитал от собствения си живот.
Но това, което видях в Америка и Канада, когато установих живота си в Торонто, е че да си “self-made entrepreneur” e въпрос на самоуважение и правилна бизнес стратегия. Затова и аз бях ентусиазиран да правя както са направили Доналд Тръмп и други личности, изградили се като брандове и марки на успеха. За това за мен бе голямо удоволствие да се запозная със Сър Ричард Брансън в Торонто и поговорим за  световни рекорди и въздухоплавателни балони. Не е за учудване, че аз съм първият българин, който си е запазил името като уеб домейн клас 1 – www.ivankristoff.com през 1998г.

Като пример защо смятам, че това, което направих в Канада, като самоутвърждаване и опазване на позициите си бе във враждебна обстановка ще споделя само няколко факта сега, които по-късно ще опиша в изложението си: когато отидох в Канада за първи път, не знаеш английски, с изключение на няколко фрази и заглавия на хитови песни „Wish you were here“и „Dust in the wind”; това бе първия ми недостатък, който трябваше да преодолея, не само в налагането си на личен бранд и репутация, но дори в приятелски кръгово, където „мачизма“ на канадците и северно американците  бе явно изявен. А те не обичаха много, „извънземните“ имигранти да ги изместват и… Българския акцента ми бе много силен, че дори при добре научения английски език ) в последствие в Университета на Торонто, даваше на конкуренцията повод да ме сравняват с Ivan The Terrible (Иван Грозни), но аз се научих да го използвам като мое предимство.

Тази тема е актуална и защото сега за някои компании, които имат амбициите да се включат в бизнеса на въздушното спасяване, са заложили десетки милиони евра в летателна техника и смятат да увеличат  увеличават инвестициите си. Вече се сформираха няколко такива групи и дори финансови институции, които започнаха битката с удари под пояса и тепърва ще се развива битката за големия пай в тази сфера.

Споменавам за тази актуалност, защото когато започнах да развивам доброволческата си дейност в сферата на екстремните операции по издирване и спасяване по земя, вода и въздух се спречках лице в лице в тази огромна и мощна индустрия, която печели от такава дейност. Бях много наивен като смятах, че да се впусна в една толкова силна кауза за живото спасяване и намаляване на страданията на жертвите, ще бъде едно вълнуващо и възвисено преживяване.   Бях много наивен като смятах, че хората, които работят това като професия и би трябвало да са най-добрия пример за морално поведение и отношение към колегите си и съмишленици.  Бях много наивен като смятах, че даже и държавните организации и институции, които се занимават със спасяване и доброволци ще бъдат в подкрепа на такава инициатива  и няма да ми пречат да я развивам. Бях много наивен като смятах, че многото доброволци и дори „псевдо доброволци„ (това са тези, които в България разбират, че да си доброволец-спасител е да спасяваш срещу заплащане или други материални облаги, защото доброволно си се съгласил за това) ще бъдат позитивно настроени, дори когато се опитваш да им помагаш и помагаш в действителност.

Един от проблемите, които имах в областта на

– Какво е развитието (много кратка “историческа справка”)?

– Какви са проблемните области / въпроси, които се отнасят до тази

тема?

– Какво ще се случи, ако тези въпроси бъдат решени?

• Какъв резултат ще се постигне, ако наистина въпросът се

разреши – принос?

История и развитие на търговската марка.

Първообразът на търговската марка е възникнал преди повече от 7000 години. Историци твърдят, че в Трансилвания (сегашна Румъния) са намерени маркирани глинени съдове от V в. пр.н.е. Преди 3000 години индийски майстори маркирали изделията си преди да ги изпратят в древен Иран. Повече от 2000 години ни делят от времето, когато занаятчии в Китай са поставяли клейма върху свои изделия, които са се продавали в Средиземноморието.

В днешно време живеем в една постоянна война – било то икономическа, политическа, рекламна или каквато и да е, ние постоянно се борим за утвърждаването на собствените си позиции и интереси или ги браним. Ще оставим настрана политиците, които си създават партии, измислят им лога (някой даже са и крадени от регистрирани марки – като тази на БСП), измислят си  и слогани и послания, с които „продават парцели на Луната“ на тълпата. Една от битките, които се  водят на пазара, в сферата на рекламата,  е войната на търговски марки и  брандове, в която и ние, директно или индиректно участваме. Бойно поле на търговските марки и брандове е не само търговията, Пр-а, рекламата, туризма, политиката, войните, които се водят, но също и религията.

Ако  преди няколко века, войните между народите са се водили за религия, земя, чест (случая с Елена и битката за Троя), то в днешни дни, войната се използва като витрина за оръжейния бизнес и реклама на нови бойни оръжия и техника. Типичен случай са военните операции в Либия (2011 год.), по време на които оръжейните компании намират купувачи за стоката, която е показвана само по изложения, но няма реални бойни изпитания, като си записват кадрите на унищожителната им мощ за следващите си презентации и участия в сделки за оръжия. Като официален партньор на  международното биенале за граждански и военни хеликоптерни технологии и операции изложба, Дубай Хеликоптер Шоу, съм запознат с тази тема. Нека погледнем в цитат от статия на в. Дневник, 5ти април, 2011г. – „Войната в Либия е витрина за оръжейния бизнес“,

„Френски изтребители, като този на изложението през 2009 г. например, извършиха първите въздушни удари над Либия преди две седмици. Сред техните цели във военните действия са също френски самолети – произведените във Франция и закупени от Либия изтребители “Мираж”, които Париж неотдавна се съгласи да ремонтира.

Либийската операция, вече прекръстена на “Обединен защитник”, отбелязва също и бойното кръщение на “Юрофайтър Тайфун”. Той е конкурент на френските рафали. Конструиран е от Великобритания, Германия, Италия и Испания. Използваната от италианските ВВС версия на този самолет също бе фотографирана по време на изложението през 2009 г., домакини на което бяха либийски генерали. Преди две седмици същата тази база, към която през ноември се бяха насочили оръжейни компании като Dassault, беше атакувана от Запада.

Времената се менят, клетвите за вярност изтляват, но оръжейните компании намират купувачи за стоката си. Либия едва ли ще купи нещо от тях в скоро време. Но забранената за полети зона се е превърнала в отлична витрина, на която те да покажат стоката си на други клиенти, подчертавайки силата на западните бойни самолети и умни бомби или напомняйки на потенциалните купувачи за отбранителните системи, необходими за защитата във въздуха.

“Това се превръща в един от най-добрите пазарни прозорци за конкурентните фирми. Дори по-голям от този в Ирак през 2003 г.”, казва Франсис Туса, редактор в британското специализирано онлайн издание Defense Analysis. “Наблюдаваме за пръв път п действие “Тайфун” и “Рафал” един до друг, като и двете страни искат да наблегнат на износа. Франция особено отчаяно се опитва да продава рафали.”

Сраженията са най-добрата реклама

Почти всеки съвременен конфликт от Испанската гражданска война до Косово е служил като проверка за мощта на въздушните оръжия. Но либийската операция за прилагане на резолюция 1973 на ООН съвпада с нова надпревара във въоръжаването – истинска вълна в търсенето в пазара на изтребители, който възлиза на $60 млрд. годишно, както и идването на ново поколение въоръжение във въздуха и морето. За държавите и компаниите зад тези самолети и оръжия няма по-добър маркетингов инструмент от истинските сражения.

“Веднага щом даден самолет или оръжие се използват на бойното поле, това моментално се превръща в огромен маркетингов ход, защото те са се доказали в бой”, казва пред “Ройтерс” бивш износител на оръжие от страна от НАТО, пожелал анонимност.

Въздушни изложения като това край Триполи преди 18 месеца са рутинни събития в маркетинговия календар на отбранителната индустрия. Но за да убедиш купувача, отбранителното оборудване трябва да бъде изпитано и да преживее това, което на жаргон се нарича гореща война.

“Употребата в бой често се използва от оръжейната индустрия като важен аргумент за промотиране на техните продукти пред чуждестранни купувачи”, казва Пол Холтъм, директор на Програмата за трансфер на оръжие в Стокхолмския международен институт за мирни изследвания (SIPRI).

“Горещата война” дава на купувачите възможност да проверят извън маркетинговия жаргон дали рекламата е оправдана. “Всеки наблюдава Либия. Това определено е витрина”, казва пред “Ройтерс” представител на западна оръжейна компания, пожелал анонимност. Директор в Dassault, също запазил в тайна името си, казва, че рафалите са минали бойното си кръщение в Афганистан през 2007 г.“

Нека се върнем още по-назад във времето, когато първо са се налагали лични брандове (в това число и такива, в името на които по-късно за загивали безброй хора) – появата на месии и основатели на религии – Исус Христос, Мохамед, Буда и др. Особено интересен е случая с Исус Христос – Спасителя и в статия на списание MotorShow (стр. 16, бр. март, год. 2005), аз засягам темата като казвам “Христос е единственият спасител, когото признавам”. Редица автори разглеждат Исус като Бранд Мениджър. За някои от тях той е позиционирал бранда си, обобщавайки и цитирам “Цар на всички царе‘, което се е оказало пагубно за неговата личност, защото е влязъл в конфликт с брандове, имащи много по-голямо влияние на пазара по това време“. В дългосрочна перспектива, обаче,той се е запазил като най-силния и влиятелен бранд.

В книгата The Personal Branding Phenomenon, в класацията си за Силата на личния бранд (2001 Personal Brand Power Rankings), авторите го класират на първо място. Критериите за този избор са били Статут на икона, Обсег/Достигане/Полярност, Влияние, Приходите и Добра воля (Iconic Status, Reach, Influence, Revenue и Goodwill).

Той е могъл да „регистрира“ името си в историята на света с по-тясното фокусиране върху дадена потребителска група като  “Цар на всички юдеи” или “Цар на бедните и онеправданите”. Това е можело да му спечели много последователи и спести много неприятности и може би болезнената смърт.  Тази стратегия, да  се отрече от бързата реализация и надживее себе си не е стратегия на съвременните бранд мениджъри,но тук не говорим за налагане на търговска марка (макар, че в последствие религията се превръща в процъфтяващ бизнес и Банката на Ватикана е една от най-богатите) а за саможертва и изкупване на греховете ни.

В проучването ми на тази тема, някои от водещите у нас  ПР специалисти и запознати с бранд менажирането, те пишат че „аз лично не бих свързвал Исус (или който и да е друг просветлен) с бранд мениджмънт, ако не за друго то поне защото просветлените са такива каквито са и нямат нужда от никакъв “мениджмънт”. Все едно някой да твърди, че връх Мусала или река Дунав имат нужда от бранд мениджмънт – какво значение има за Мусала и Дунав нечие човешко мнение“.

Наистина Исус е бил твърде зает с Божието дело и не е мислил по начина, по който сега ние бихме подходили в каузата за спасение на душите ни или както Левски е подходил към спасението за родината си/ни, но едно нещо, което аз се възхищавам на тези Светии и уникални личности е, че те са се справили по-добре от които и да са наши съвременни стратези в такава дейност. Пример е, че стратегията на ЦРУ, когато иска да основе едно движение срещу наложен режим в друга държава, те създават организация, която да бъде продължена дори ако основоположникът й е убит. Тя ще бъде успешна само ако има последователи, които са готови да се лишат от всичко, дори и живота си, с риска да бъдат подложени на нечовешки мъки и унижения. А като контраст, Холивуд бе се и се е възползвал точно от такива сюжети заради доказаната и утвърдена фраза, че „насилието продава“. Жалко, но това е факт.

А единственият начин да си сигурен дали един човек е постъпвал правилно и морално е само ако си проследил живот му и знаеш как е умрял и дали го е направил за кауза по-голяма от значението за живота му. И в двата случая, до сега са се правили и ще се правят художествени и аудио визуални творби на базата на „идентифицираща стойност и марката-икона“ на тези личности, и така те са използвани и най-вероятно регистрирани в Патенти ведомства с имената на филми и други търговски продукти като „търговски марки“. Несъмнено адвокатите на филма „THE PASSION OF THE CHRIST“ са регистрирали това наименование и биха таксували за лиценз използването му от трети страни.

Ако аз трябваше да създавам лого  и за менажирането и развиването на личен бранд на тях, първото нещо което ми идва на ум е  слогана „Разчупи границите“ или „Be a boundary breaker”.

В контекст на географски и релефни забележителности – по National Geographic TV, History Chanell TV и др. канали гледаме как Израел например менажира историята и името на Исус като бранд мениджмънт на дестинацията Ерусалим…

Добър пример за „неофициалната война между народите“, бе когато в България бяха открити останките от мощите на св. Иван Рилски.Тогава можеше да се разбере лесно чии национални и “туристически” интереси сме накърнили. Първата държава, която публично (в световните медии) подложи на съмнение и опроверга този факт бе братския Израел. Уникалното в случая е, че българи ги изпревариха и в националните ни телевизии се надпреварваха да ни убеждават защо да не прибързваме и… Та те трябваше само да изчакат да видят кои чуждестранни дестинации ще се надпреварват да оспорват този факт. Изводът от този пример, е че щом само заради “едни костици”  се задвижва мощен анти-Пр кампания и механизма на средствата за масови комуникации в световната преса и аудио визуалното изкуство, какво ли ще говорим за “културния брандинг”  на Сина Божи, който е превърнат в марка-икона. Другите абсурди на използването на личността и себепожертвувание на основоположника на религията ни е, че около него се развива “мърчендайзинг’ и цяла индустрия, която печели от войните и търговските продукти, които се водят в името на/или срещу Исус Христос религията.

Не оставам под съмнение факта, че във  всяка просперираща и разчитаща на туризма държава има държавни и частни институции, които следят чужди държави и дестинации, които им „крадат“ туристите. Несъмнено те имат План за действие и отреагирват незабавно.

Добър пример е днешния репортаж на БНТ, по Новините от 20:00 часа,  в който се показва как „красивата Мис Стейси“ е направила филм за „грозния курорт Слънчев бряг“, където „добрите“ английски тийнейджъри правят „лоши“ неща у нас. Тя сигурно е бързала много, защото е забравила да направи репортаж за английския тийнейджър, който уби българин. Ако бе останала и тя сигурно щеше да се надруса, напие и прави секс на плажа и в басейна, както правят сънародниците й и в репортажа й. Е поне ние не ги убивамеJ

Споменах за гореописания пример с  Исус тъй като съвестта ми е чиста пред Бог и с моето разсъждение оборих едно виждане по тази тема на друг автор: Исус Христос като бранд мениджър,  което той завършва така:

„Какъв е изводът?
Когато избирате стратегия за налагане на бранд внимавайте къде се фокусирате, защото избирате между:
– Бърза реализация сега;
– Евентуална много добра реализация, но след смъртта ви 😀

Държа да отбележа, че поста няма за цел да богохулства или да омаловажава делата на Исус Христос. Това е само една интерпретация на събитията от малко по-различна гледна точка.“

За мен правилния отговор идва с един много интересен случай с френския пилот на балон Бертранд Пикард, по време на околосветския му полет, при спор с наземния спомагателен екип: “Докато правехме околосветското с Брайън Джоунс, метеорологът веднъж ни каза, да летим доста ниско и много бавно. И щом пресметнахме, помислихме че няма да успеем да обиколим света при тази скорост. Затова не го послушахме. Летяхме много по-високо и с двойно по-голяма скорост.

Бях толкова горд, че съм открил този въздушен поток, че се обадих на метеоролога и му казах: “Човек, не сме ли добри пилоти тука горе? Летим с двойно по-висока скорост, от тази която предвиди.”

А той ми каза: “Недейте. Снижете се веднага за да намалите скоростта.”

Започнах да споря. Казах: “Няма да го направя. Няма да ни стигне газта, ако се движим толкова бавно.”

А той ми каза: “Да, обаче има ниско налягане в ляво от теб и ако се движиш твърде бързо, след няколко часа ще се отклониш на ляво и ще се озовеш на Северния Плюс.”

А после ме попита нещо което няма да забравя цял живот. Попита ме: “Ей ти, добрият пилот там горе. Какво всъщност искаш? Искаш да се движиш много бързо в грешната посока, или бавничко в правилната посока?”

От гледна точка на историята и ПР-а не се помни, кой е най-добрия продукт, а кой е първият.

1. Затова за да се ориентираме в една друга интересна сфера за първите търговски марки е да се вгледаме в изобразителното изкуството. Това е случая с Албрехт Дюрер  (Albrecht Durer), германски художник, математик и изкуствовед. Освен, че е един от първите художници, въвели класическите мотиви в изкуството на север от Алпите.

Когато преподавателката ми по История на изкуството, от Университета в Торонто, ни представи художника, той е първият въвел инициалите АД си като лого в картините си. . В картината си „”Автопортрет” (1500г.) Дюрер се изобразява в строго фронтална поза, и използва композиционна схема, която средновековните художници прилагали за образа на Христос. За него това имало особен смисъл: човекът, по идеята на автора, трябва да напомня за Спасителя не само с външния си облик, но и в преносен, висш смисъл — с готовността си да поеме и носи «кръста», даден му през земния му живот. Не горделиво високомерие, а дълбоко религиозно смирение прозира в това «сравняване» с Христос: своят несравним художнически талант Дюрер (почти на прага на тридесетата си годишнина) възприема като Божия милост и своя отговорност пред Твореца, надарил го с изключителната способност «да пресъздава света» — с четка и резец. В този автопортрет художникът се е опитал да свърже старата система на пропорциите с новото ренесансово учение за пропорциите на човешкото тяло. Стремейки се да преодолее условностите на старото изкуство, Дюрер пръв от немските художници овладява напредничавите художествени достижения на ренесансова Италия.

Това е един класически пример за продуктово (личностно представяне) позициониране и символен статут (symbol status).

2. Първата регистрирана в света търговска марка е на английската пивоварна  Bass&Co и представлява червен триъгълник, поставян върху бутилки с бира.

            Марката е регистрирана през 1876 г., като представител на фирмата е прекарал цялата новогодишна нощ пред откриващото се на 1.01.1876 г. Патентно бюро, за да може да получи номер едно на заявката за регистрация. Марката е действаща и на етикета на бутилката стои надпис: ENGLAND’S FIRST REGD. TRADEMARK (първата регистрирана търговска марка на Англия), което u придава допълнителна сила. Тя е прочута и с това, че в картината на френския художник импресионист Едуард Мане „Бар във Фоли Берже” (1882 г.) на барплота могат да се видят бутилки с червения триъгълник. Такъ в подарък от съдбата не може да не се използва от специалистите по маркетинг на Bass&Co.

1. Първата българска търговска марка е регистрирана на името на Антон Папазов на 15.04.1904 г. – Млечен сапун. Предприятието на А. Папазов е предшественикът  на „Ален мак” – Пловдив.

1. Първият българин регистрирал името си като уеб страница съм аз, когато през 1998г. регистирах през Register.com домейна www.ivankristoff.com.  Информацията за този извод за сега е в допитване до водещите преподаватели пр ПР, Масови Комуникации и Семиотика от НБУ, както и една компания от лидерите на регистрации за домейни у нас. Ето и официалния отговор: „За съжаление не знаем кой е първият българин, регистрирал името си като уеб страница, лого и бранд. Не открихме дори някъде да има публикувана подобна информация, т.е. за момента явно никой не е правил подобно проучване.Вероятно това може да се провери в патентното ведомство, а след като се открие най-стария бранд вече да се види домейн, уеб сайт и т.н. На мен примерно на първо четене ми хрумват колбасите Маджаров (madjarov.bg), детските храни Ганчев (ganchev.bg), детските дрехи Бързаков… , но вероятно има още много брандове, които не са придобили известност, а сред тях може и да е първото такова име.Да си пръв в сферата си на действие наистина е едно голямо предимство, но ако сферата е много “плодовита”, то бързо ще се появят и конкуренти и след това вече предизвикателството е да останеш първи в условията на конкуренция.“

Моя отговор е:.. при нас хората, най-трудното не е да стигнеш до върха, а да останеш там за дълго. Домейна madjarov.bg, е открит 10 години след мен“.

1. Засега се работи по регистрация на логото в двете му форми на светъл и тъмен фон. За да мине паралелно и регистрацията на слогана, като словесна марка и “Теста на времето”, избрах най-подходящия слоган за бранда ми да бъде тестван на 10 октомври, 2013г. по време на лекция на проф. Кристиан Банков, в Нов български университет.

Изграждане на репутация;

“отговорен, професионален и лоялен.” Ако можете да изградите репутацията си само на база на три думи, т

Няма как да пренебрегнем силата на брандинга на световния пазар днес, затова много внимателно изградете марката си. Отделете й цялото си внимание и разберете, че всеки детайл и всяка вложена енергия ще са от значение. Щом името на бранда ви бъде признато, не изпадайте в самодоволство. Всеки ден работя върху това и не се отпускам. Вярвам, че резултатите говорят сами за себе си. Нека вашите резултати също го правят

Марка – какво е:

По дефиниция на ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ у нас „Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци“

Tърговска марка – какво е:

Името, опаковката и логото са материалните маркери на търговската марка.

„Как марките се превръщат в икони“ Дъглас Холт.

Бранд – какво е:

Според Доналд Тръмп – „Качествената марка е като добрата репутация“

Според Том Олчър от „Фреш Итали“ – „Всъщност не говорим за „бранд“ или за „визия“. Говорим за нашата компания и за потребителите ни за това., какво можем да направим, за да посрещнем техните нужди и да създадем стойност за нашия бизнес. Брандът е резултат на това, което правим, а не нещо с което започваме.“

Според експерти: „Хората обичат да купуват маркови продукти.“

Въздушни операции и – какви са по света

Височинни операции – какви са по света

 У нас -въздушни и височинни операции

Иван Кристофф – история, развитие на бранд

– затруднения – личността с/у бранда

плюсове

минуси

Сравнение /Case study/ 

Корпоративен бранд – The Eiger Brand

Та ето моята мъдрост от “Тестът на времето”:

10 години градиш име

През 1993 г. създадох самостоятелно компанията си “Eiger Rope Access Work Inc.”

През 2003г. се конкурирах с най-престижните компании в сферата на въжедостъпни дейности на супер високи сгради, за първата ремонтна дейност недостъпната част на най- високата кула и сграда в света. Това бе гордостта на Канада и най-голямото височинното строителство и предизвикателство за работа с  въжета и алпийски методи – защото на тази височина, тези ветрове, студ, сняг и градушки (когато дъждът замръзва при резки температурни промени), опасност от RF микровълново облъчване, и др., всяка дейност щеше да бъде експериментална и предсказана само на теория. Тогава трябваше да се боря с компании  с много годишен опит по високи обекти, нефтени платформи и мостове. Битка беше България срещу САЩ, Канада, Англия и предполагам други… Най силния коз след опита ми; решенията, отговарянията на изискванията на клиента; сертификатите; планът ми за аварийно и въздушно отреагиране; аварийно-спасителния ми план за евакуиране по въздух и вертикала на кулата (над 550м) които предложих; гаранциите; застраховките; референциите; репутацията ми и безопасната ми история бе името ми. Аз победих и станах шампион благодарение на него.

След 10 години името ти работи  за теб

10 години разбираш, че най-мъдрото, което можеш да направиш за името си е да бъдеш собственото си светило и то да бъде твоя бранд.

През 2013г. Поуката м

Та ето моята мъдрост от “Тестът на времето”:

• 10 години градиш име
• След 10 години името ти работи  за теб
• 10 години разбираш, че най-мъдрото, което можеш да направиш за името си е да бъдеш собственото си светило и то да бъде твоя бранд.

Това е преводът от курсова ми работа в студент в Университета на Торонто, класа по Семиотика, при професор Данеси: „През есента на 1993 г., Иван Кристоф, млад мъж от Канада, реши да се създаде компания, която ще бъде известна само с репутация и да създаде име за себе си в областта на вертикалнaта среда и техническите иновации. През нощта той създава логото на компанията си с визията , че скоро ще се превърне в символ на успеха и призната марка за обществото.

С цел да създаде силна корпоративна идентичност, която би от пръв поглед различила логото на фирмата от останалите, новият предприемач, решава да създаде лого с визуално въздействие, което ще се състои от два цвята, които са един срещу друг в неразривен висок контраст – червено срещу черно. Иван проектира фирмения символ EIGER, който носи името на един от най-опасните за катерене и популярните върхове в света, отразени в литературата и киното. В Канада, това се асоциацира с книгата и филма „The Eiger Sanction”, в който участва и Клинт Истууд.  EIGER на английски, звучи като „eager” и е символ/знак, че може да бъде свързан с думите “нетърпелив, страстен, готов, който има силно желание ” е в червен цвят. Червеното е цветът на огъня и кръвта  така че този символ е свързан с енергията, опасност, сила, мощ и решителност. Той има много добра видимост, което е и причината стоп знаци, светлинни стопове и оборудването за пожарогасене обикновено са боядисани в червено. В хералдиката, червения цвят се използва за обозначаване на смелост. Червеното изпъква текстът и изображенията на преден план, така че е перфектен компонент с означителя „ROPE ACCESS LEADERS“ (в превод ЛИДЕРИТЕ НА ВЪЖЕДОСТЪПНИТЕ ДЕЙНОСТИ) отличени в черен цвят. Черното е цветът на властта и силата. Освен това, Иван обръща собствената си форма в силует, взет от негова снимка от реална въздушно въжена операция с хеликоптер , за да въведе изчистен и опростен образ на референта – Иван себе си.

Компанията Eiger Rope Access Work Inc. е създадена в рамките на няколко години по-късно ,  създаде корпоративна идентичност в многоетажна сграда строителство, инженеринг и консултации индустрията за управление на собствеността . Айгер изградила своята репутация като предоставя уникални услуги за работа на височина и въздушни операции с хеликоптер. Националните и глобални медии е очарован от някои от уникални услуги и вноските за вертикална света на спасителни и управление на кризи в трудно достъпни места , където никой не би посмял да отиде .

Марката Eiger име се асоциира с иновативни решения за работа и използване на високотехнологични ИТ оборудване в екстремни височини и условия. IBM , една от водещите компании в Топ Десет Fortune 500 категория , са били включвани Айгер успех в техния случай проучване в национален вестник Post. В статията ” ThinkPad на Rescue ” IBM Канада Инк. демонстрирани как главницата Иван Айгер Кристоф своята използвана модерна технология на външната страна на високи сгради и твърди в отдалечените райони . Други световно известни лидери в IT като Sony Ericsson , Nokia и Itronix , впечатлени от признаването медиите на успеха на компанията , представиха своите най-съвременна техника за Айгер като позиционирането на продукти по време на специални събития и операции .

The Eiger Symbol Mark

Логото се състои от три елемента , които представляват означаващо , означавано с Означение ; Айгер буквите в EIGER червен цвят, на

Rope Access логото работа и предния символ силует на техник въже достъп по време на работа в черен цвят . The означение , представлява нашето ръководство, а също така дава силно впечатление на ангажимент Айгер за най-добрия. Следователно , формата или цвета на този символ марка никога не трябва да се променя .

Изследване

В допитване на личния си профил във Фейсбук на въпроса:

„Здравейте, надявам се си прекарахте добре лятото. Имам един ПРО въпрос: знае ли някой кой е първият българин регистрирал името си като уеб страница, лого и бранд?

Моля за критично мислене: Тезата ми в научната работа е значимостта на това да си пръв в сферата си на действие и да си няколко стъпки пред конкуренцията… В изданието на Супербрандс 2007 (стр. 81), е споменато за първата агенция със свой собствен Интернет сайт… Значи за някои това е критерий, но по-същественото е, че от правна гледна точка, според Американското и Канадското законодателство за авторско право и защита на бранда, това е плюс при съдебен иска за нанесени щети на репутация на марката/бранда (ако твоето име е твоя бранд) и претенции за текстово съдържание или идея, които са качено в публичното пространство. Идея не може да се патентова, но кредита си остава за този, който публично я е представил и стои зад нея с името си. А домейна .COM e домейн клас 1. В сп. “FORBЕS” още преди години пишеше, колко е важно е за предприемчивите бизнесмени да регистрират имената на децата си домейн клас 1. За мен изводът бе, че новите поколения ще отраснат с новите технологии и това ще се отрази и на комуникациите им и новите видове на презентиране на каквото и да е. А сегашното поколение деца са Аpha бъдещето.

Затова ми стана интересно как е мислил българинът преди или след The New Millennium (имайки в предвид, че от две десетилетия навлязохме в новия социален строй) когато значимостта на авторското право и налагане на личен бранд има коренно различно друго измерение.

И в този смисъл, за Вашите коментари, които биха допринесли за оборването или в подкрепа на тази тема, ще Ви се даде кредит с цитата Ви. А от мен имате най- малко няколко бутилки RED BULL, за да Ви пораснат крила:) Ок, ако искате може и да Ви кача на хеликоптер или друго летателно средство (мото парапланер, мото делтапланер или балон) както направих тук: www.101anniversary.wix.com/xtreme“, получих отговори с въпроси дали това е риторичен въпрос, и че аз съм този човек. Явно репутацията ми на човек, който вярва, че е

Има няколко критерия за проучване, като например Whois Lookup, но те показват само последната регистрация при нов регистър, но не и първата. Тоест, ако си сменил регистъра с нов, това не се включва в историята на първоизточника. Ще се посъветвам с екипа на www.Superhosting.bg

 
Новинарските източници
Тук бих искал да опиша основата която ме подтикна да използвам новинарските източници като медиум за представяне на идеите си пред обществото и тези институции, които не искаха да им се нарушава на статуса „The Power That Be”  в Канада. Затова ще започна с поуките, които си изведох от едни от първите световни новинарски източници, векове наред формиращи общественото мнение, така и новинарските източници, които аз създавам и използвам, за да информирам обществото и тясно специализираната си публика (в сферата на вертикалните и въздушни въжени операции) за професионалните ми и творчески постижения.

Нека да приемем, макар и с чувство за хумор, че Библията и Старият Завет, са били векове наред най-мащабните и популярни новинарски източници съответно за една религия или народ. Библията за християните, Старият Завет – за евреите, Корана за мюсулманите. В своя медиен формат, написани на носител (хартия) или преразказани (аудио комуникации), до появата на първата печатна машина през 15 век, те са били основен новинарски източник на информация за събития и влиятелни личности.

От гледната точка на историка (дори и без да има чувство за хумор), на журналиста, а и на мен като студент, който си е поставил за цел да лансира идеята, че най-разпостраненените, отпечатани и коментирани книги в света са сбор от „жълтата преса” за живота на най-влиятелните Opinion Leaders на човечеството – Господ, сина му Христос, Мойсей, респективно за други религии Мохамед, Буда и т.н

Именно в тяхно име и в името на религиите, на които те са представители, се офoрмя света, в който живеем. Те са в основата на много битки и войни в днешно време. Ако не са катастофални природни бедствия, завоевателни амбиции, отбранителни стратегии (например случаят когато стана публична информация, че Израел е зaплaшил, че ако Америка не им помогне за Шестдневната война, те са готови да взривят атомна бомба), глобални заразявания, нашествия на извънземни или машини (съзададени от хората или извънземни), сигурно в името на религията или резултатите от пропагандата на новинарски източници света на планетата ще бъде променен завинаги.

Библията не е ежедневник, ежеседмичник и пр., но начинът, по който масово са предавани битията и случките с главните действащи лица, биха могли да се считат като разпостранение на масова инфорамция, т.е. медия и новинарски източници. Подобно на днес – една история, разказана по различни начини и с различна цел, но винаги, за да бъдат манипулирани по определен начин читателите/слушателите.

„Източниците на новини се делят на няколко типа, но като цяло на два основни:

а. Новинарски агенции
б. Новинарски медии

Тук по-долу като „източник на новини“ ще се разбира новинарската агенция и агенции.
Новинарските агенции

Агенциите обикновено имат представители в цял свят, това са репортери и фотографи (фоторепортери), а също и представителства (тоест офиси), и тяхна задача е да откриват, записват, представят и предават локалните новини.

Една и съща новина може да се предаде от няколко новинарски агенции. Новинарските агенции не анализират новината, те рядко предоставят анализ и правят това едва след като многократно са я отразили, тоест те я отразяват в най-чист, ясен,четивен, недвусмислен и особено (както се предполага) неутрален вид.

Обикновено една новина е придружена със снимки. Де факто източник на повечето снимки в пресата са новинарските агенции, които имат отделни секции, занимаващи се изключително и само със снимковото представяне на една новина. Тези секции са огромни бази от снимки, обикновено предоставяни платено на сайтовете на новинарските агенции.
….

Новинарските медии са:
1. Вестници
2. Новинарски уеб-сайтове
3. Телевизии
4. Радиа”

Източник- http://lingvosearch.wordpress.com/2009/07/22/translation-of-news/

В случая, и анализирайки определението от гореописаното обяснение, ще твърдя, че най-влиятелната новинарска агенция е Църквата.

До великото откритие на Йохан Гутенберг през 15 век, единствено Църквата и богатите са имали достъп до Библията, написана като книга. Само те са могли да си позволят лукса или времето, за да я препишат или купят, тъй като тя е била преписвана и илюстрирана на ръка. За този си период, всяка Библия/книга е била уникална и в лимитирана серия – „Limited Edition” като при скъпите часовници. Затова и богатите са могли да спекулират и преразкават по техен си начин притчи от Библията пред тълпите, такива, каквито са им били угодни. Нещо като някои съвременни новинарски медии и журналисти. Например алчният би казал, че Господ проповядва хората да не се целят в парите… Църквата би използвала Индулгенцията, която заменя дадено наказание – например продължителни пости, с определени дела, морални, духовни или частично материални, които са в полза на Църквата и на вярващия с оглед на неговото спасение. – (Цитат от Уикипедия.)

Така е било преди наличието на сегашните методи за масови комуникации и медии.

Репортерите, в случая – проповедниците, фотографите – монасите, които запечатват образите на действащите лица и случки от Библията в преписването и рисуването на Светата книга също имат представителства (църкви) и тяхната задача е да предават Божието слово на хората. Най-добрата новина за човечеството е, че има спасение и Исус е изкупил греховете ни. Е, това поне е най-добрата новина за мен.

За да направя преход към съвремените новинарски източници, бих задал въпроса какво би се случило, ако изчезне един от най-дълготрайните формати като източник на новина – книгата. Както са казали Маркс и Енгелс, един от начините да се разбере стойността на един продукт е ефекта от липсата му на пазара. Ами, ако в един момент някой забрани книгите?

Както е например в научно-фантастичния роман-антиутопия „451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри, издаден през 1953 г. Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения. По-късно във филмовата версия, режисьорът Франоса Трюфо показва какво може да се случи, ако бъде унищожена духовната същност на човека. Засягат се моралните проблеми на информационното общество, заплашващо да унищожи човешкото у хората. Трюфо показва скрити социални болести и изтъква опасността от тяхното развитие. Той казва: „плочи, магнетофонни ленти, телевизия, транзистори, радио — ние ги гледаме и слушаме, а те ни отчуждават, извеждат ни извън самите нас, отнасят ни към външното, отвличат ни от разсъждението, което се съдържа в интелектуално действие като четенето – (Цитат от Уикипедия)

По време на Арабската пролет забелязахме какво се случи, когато източниците на новини са манипулирани и регулирани от правителството, но силата на новия вид масови комуникации и медия – Интернет, инспирираха колосални реформи в арабския свят. Силата на социалните медии се доказа на бойното поле като Battle Proven. В този ред на мисли, ролята на медиите в тоталитарните общества е много интересна и начинът на осведомяване в България преди 20 години доказва това.

Самият аз забелязах, че напоследък рядко преглеждам някои от традиционните новинарски емисии на вестници и списания, а повече разчитам на електронните медии като средство за информация. Ако по някаква причина останем без медии, явно причината е в нещо мащабно на национално или глобално ниво. Приоритетите на хората ще са други и предимно в сферата на оцеляване, но първото нещо, което ще искат да направят е да се информират за ситуацията. Тук за разглеждане на подобен сценарий (case study) е добре да се сетим за филмите за нашествия на извънземни или природни бедствия и края на света. Това е добра референция – във филма Терминатор 3, видяхме какво се случва когато човечеството е бомбандирано от атомна бомба. Тогава няма медии и източниците на новина започват с първото обаждане по радиостаниция и връзка с отвъдния свят…

Дали е реалност да имаме свят без новинарски източници – в този свят вече всичко може да се очаква, стига някой или някоя организация или правитлество да има интерес от това.  Два варианта можем да разглеждаме – микро и макро. По друг начин казано – локална или глобална липса на медии. По отношение на времето, това може да е временна или тотална (при глобално бедствие, както във филма 2012). Едно нещо обаче е ясно, каквото и да се случи с журналистиката, винаги човек ще иска да бъде информиран и винаги ще има човек, който ще иска да е извор на информация или да контролира и манипулира масовата информация. Така, че вечно ще има стремеж да има разпостраняване и контролиране на новинарски източници. А с тях или без тях, света ще продължава да съществува.

И тук вече обръщам внимание на алтернативните новинарски източници като блогове.

Като пример ще дам няколко мои блога на български и английски език:

Български
www.IvanKristoff.wordpress.com
www.Club.IvanKristoff.com
Новинарски източник на сдружение с нестопанска цел „Специализиран отряд за спасяване” Този микро блог бе наименован и регистриран като домейн www.SpyderCopter.com, за да се запази домейна, близък до основния/първичния домейн www.SpiderCopter.com. По този начин, ако популяризирам достатъчно добре бранда Спайдъркоптер, да имам два варианта, с които да не може да се злоупотреби с регистриране на подобно звучащи домейни за “phishing” – заблуждаване на Интернет потребители. Бранда Spidercopter бе избран за наименование на моя модна линия за часовници лимитирана серия или лейбъл за дрехи.  В период от една година, проучване дали този тестови бранд би ми паснал по-добре, тестване в създаване на културен бранд около него и наслагване на дефиниции, които остават дигитална следа в търсачките на Гугъл и др. установих , че по-добре да си налагам личното име отколкото създавам мит и история по модел на типичния брандинг. Това е и един от последните съвети на Буда – Бъди собствената си светлина. Това е и един от първите съвети, които ми идват на ум да посъветвам сина си, който наследява и моето име – Бъди собственото си светило.

Една от дефинициите бе: „The definition of the technical term “SpiderCopter” comes from the abbreviation of the words “Spiderman” and “helicopter”. In other words, it is an act of aerial acrobatics or helicopter operations, performed by the Canadian Spiderman – Ivan Kristoff. Of course, the name of this term came by Spiderman himself. His photography-oriented mind pictured the bond between the machine and the man, flying high in the air during hely rescue and transportation of emergency response personnel. The SpiderCopter system consist of the five elements: 1)the pilot, 2) the helicopter, 3) the certified external load and human hauling system, 4) a rope and 5) Ivan Kristoff.“

А ето и българския вариант: „Дефиниция за термина “Спайдъркоптер” – от Спайдърмен и хеликоптер идва наименованието на хеликоптер, в който Спайдърмен се спуска по въже, за да спасява. Спайдъркоптера е снабден със сертифицирана от производителя система за окачване на външен товар, която се използва за спасяване на хора и евакуирането им по въздух.“

От това, което виждам сега, година след като създадох и отписах домейна spidercopter.com, той вече е закупен и запазен за препродажба.  Домейна SpyderCopter.com, обаче е свободен. Явно съдържанието и трафика ми към първия сайта са били по-силни.

Aнглийски
www.ivan.bg
Този блог представя информация за Международната мрежа за вертикални въжени достъпни дейности – International Vertical Access Operations (I.V.A.N.) и моя свят на екстремни операции на  високи сгради и въздушни, спасителни и тренировъчни дейности

На този блог е преставена част от историята ми с Корпус Тактическа Авиация към ВВС на Българската Армия. Идеята ми тази година е да направя филм и фотосесия за 100 годишнината на Българската авиация и 50 годишнината на Авио База Крумово, заснет от борда на хеликоптер на ВВС. Идеята ми бе подкрепена от пилоти на ВВС, академичния и снимачния екип от Нов Български Университет, Института за космически изследвания към БАН и други партньори.

Чисто търговски източник на новини в сферата мотоциклетизма и скутерите Гарели. По късно, брандът се промотира изцяло само от Иван Кристоф и затова съдържанието се прехвърля на сайта ivankristoff.com/garelli

www.SpiderCopter.com
Първо стартирах  със сайта www.SpiderCopter.com, който представлява автобиографична информация за мен. Тъй като Канадските и бългaрските новинарски източници ме представят като Човека Паяк или Спайдърмен, а авторското право на словосъчетанието Spiderman е на америкaнската компания Marvel Entertainment, аз си избрах името SpiderCopter и домейна Spidercopter.com, с цел да запазя уникалността на този прякор. СпайдърКоптер е съчетание от Паяк и Вертолет (Spider & Helicopter), нещо, което ми паства най-добре. За допълнителна гранция, че никой няма да злоупотреби с този домейн, подържам и сайта SpyderCopter.com

www.AerialRescue.com
Информационен справочник за проекта ми да филмирам серия от късометражни филми за въздушно спасяване. Той е разделен на 5 секции (колкото петте градивни елемента според азиатската философия) Екстремна авиация, Екстремно трениране, Екстремно катерене, Екстремни водопади и Екстремна фотография.
www.VerticalRescue.com
Новинарски източник на английската версия на Специализирания отряд за спасяване – Highrise Emergency Aerial Response Team, aka H.E.A.R.T.

www.ForBulgaria.com
Референта връзка за част то дейността ми и специални събития

www.IvanKristoff.com
Това е личния ми сайт, който обединява част от блоговете ми и информира за постиженията ми, едно от които е първото изкачване и работа по недостъпните места на най-високата кула в света през 2003г.

И като заключение, нека да спомена и новия вид на новинарски източници, това са социалните мрежи като Facebook, Twitter, LinkedIn, Flickr, Pinterest:

A аз като модерен човек имам профили в тях:
www.linkedin.com/in/ivankristoff
www.pinterest.com/ivankristoff
www.facebook.com/ivan.kristoff
www.twitter.com/ivankristoff
www.flickr.com/ivankristoff

Налагане на бранда в социалните мрежи

Facebook.com/ProjejctExreme

Заключение
Библиография

1.Какво означава да имаш личен бранд?

Кратка история на търговската марка

http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/04/05/1070804_voinata_v_libiia_e_vitrina_za_orujeiniia_biznes

интервю на Деси Бацанова https://www.ivankristoff.com/motorshow-magazine/
Приложения
(снимки, въпросници, графики
Глава първа