Когато “спасителите” по черноморието ни ги няма, работата им я свършват истинските спасители. Те се появяват в момента и си отиват от този свят, когато има най-много нужда от тях. Поклон пред саможертвата на Григор и да почива в мир.

Поклон пред саможертвата на Грабчо, Иван и всички невероятни хора, които по същия начин са си отишли и оставили децата си без баща, защото не са били безразлични до последните си мигове живот….

На 16 ноември,  2009, разбрах, че откритото от спасителите женско  тяло под връх Ботев в Стара планина отговаря на описанието на изчезналата в началото на миналата седмица 42-годишна учителка от Велико Търново.

Засипаното със сняг безжизнено тяло на Емилия Димитрова е било открито от 30-годишния планински спасител Ясен Долчинков в трудно достъпен склон под старопланинския връх, на около 4 часа път от хижа “Васил Левски” над Карлово. Загиналата е била учителка в Природоматематическата гимназия във Велико Търново и участвала в туристически семинар за учители, организиран от местното туристическо дружество “Трапезица-1902”.

Жената бе в неизвестност от 8 ноември, когато напуснала хижата без телефон и екипировка. След като четиридневното издирване не даде резултат, за района на инцидента отпътува група от 15 опитни планински спасители от Велико Търново.

Изумих се да разбера, че многократно е било преустановенo издирването на жертвата и не е използвано издирване и спасяване по въздух. Завъртях няколко телефона от Виваком-ската си SIM карта и организирах поучителна демонстрация за извличане на пострадал от ръба на скала, закарването му на сигурно място и осигуряването на аварийна кола за транспортирането на “жертвата” – Кмета на гр. Горна Оряховица, инж. Йордан Михтиев. И всичко това в рамките на “Златния медицински час”. В него бе включена бойната дрямка, пиене на кафе и изитонична напитка ISORAY на Биогейм, разглеждане от високо на  на околностите и забележителностите над гр. Велико Търново, Арбанаси, Замъкът “Калоянова крепост” и др. Тъй като ми остана още време за да оползотворя времето за отреагирване в рамките на “Златния медицински час” решихме с пилота на вертолета да отскочим до съседното езерце и да тестваме новата система за извличане на човек от вода. Като доброволец за тестване на системи в кофти ситуации и спасител – изпитател сам се определих за “жертвата” която да се самоспаси в ледените води. Как ще извличаш пострадали и давещи се ако не си бил от другата страна на въжето? Дали и водоустойчивата екипировката на NIKE DRY-Fit ще ме предпази и изсъхне бързо…

Също така изпитах огромното желание да изпитам как би могъл, и за колко време би бил спасен приятеля ми Митко –  Грабчо, когато изчезна в морето след като спаси дете и се опита да спаси бащата. Тогава държавата се оказа безотговорно неподготвена да отреагира и спаси или издири телата на двамата мъже, които загинаха в опита си да спасят човешки живот. Всъщност тогава бе проявен акт на пасивно убийство от страната на спасителните служби, а поведението и начина по който тогавашната министърка на МИС Емел Етем е нарекла Габчо, направо си е за съд. Разбира се, никой нищо не направи по този въпрос…

Та навлязох аз в студената вода, за да раз-з-з-збера колко е смразяващо с-с-с-студен-н-н-но и плувах до центъра на езерото, за да се нормализира температурата ми с тази на водата. Така, както бих се чувствал все едно съм от отдавна във водата. Поставих се в ситуацията на удавения по време на учение спасител от военнен хеликоптер, когато поради неопитност и липса на установена сигнална комуникация с летателния състав  се получил фатален резултат. Тогава горкия човек се е опитвал да избяга от хеликоптера, който зависвал над него а долното въздушно течение го дави. Тоест създават се едни малки микорскопични но наситени пръски. С две думи ефекта от поливане с вода е същия, човека бяга от хеликоптера а той го следва. Жалко.

Сега разчитах само на факта, че ползвахме по-малка летатателна машина. Иначе трябваше да се гмуркам…. А точно този момент, с натапянето на главата си в леденно студената вода, не ми харесваше. Ето го и задаващия се вертолет. Хвърлиха ми спасителния пояс, но още като го видях във въздуха, че е почти пристегнат ми се смрази усмивката. Не стига, че едвам издържах на поетия и задържан въздух, но и не виждах добре от слънцето и пръските. Абе, кофти, ама реална ситуация. Моята любима тема.  Отгоре на всичко и почнаха да падат едни джиесеми от високо… Горкия видео оператор.

Самозакачих се и ме извлекоха като онази крава от кадъра във филма “Апокалипсис сега”. И всичко това стана само за няколко минути.

А колко хора бихме могли да спасиме ако ни се обаждаха от номер 112. При това аз си финансирам разходите…

_________________

22.11.09
в. СТАНДАРТ: Човекът паяк спаси кмет

БНТ: Иван Кристоф показа уменията си във Велико Търново и Горна Оряховица

Видео:
Sea-Air-Land rescue
Aerial Rescue operations from single engine helicopter
Hely jump – Rapid access by air