
23 May Доброволецът спасител във висините
Децата ми имат нужда от жив баща, а не от рисков герой, затова се поукротих, казва Човекът-Паяк и герой на Торонто.
Боряна Антимова, в. Жълт труд
„От година аз живея втори живот. На деня, в който излиза тази статия – 23 май 2017-а, преживях ужасна катастрофа“, споделя Иван. Една кола го помита, той пада на главата си, изпада в безсъзнание, глътва си езика и започва да се задушава. От една кола слиза мъж, сваля си бързо колана и вкарва токата в устата на Иван, после измъква езика му с колана. Събужда се помлян и с адски болки. „Да имаш счупени ребра и ключицa е най-ужасното нещо, което бях изпитал“, казва той. Така и не намира своя спасител, за да му благодари, но си спомня за случая, когато Боян Петров изчезва.
„Абсолютно импулсивно, но без колебания реших да помогна. Не познавах Боян Петров лично, но винаги искрено съм му се възхищавал. Изключителността му не е толкова в алпийските му постижения – тях не всеки ги разбира и може да оцени. Той даде сила и кураж на много млади хора да вървят напред, да се доказват всекидневно, независимо от проблемите си. На някои млади хора той успя да даде мотив да живеят, а това е велико! Имах огромно желание да се включа с опита си, а и финансово в операцията по спасяването му, като покрия разходите за хеликоптерната му застраховка, която бе представена като приоритет в случая. Желанието ми обаче директно да направя плащането към хеликоптерната компания се оказа, по някаква причина, неприемливо и в огромния стрес се изказа какво ли не. Вярвам, че времето ще даде много отговори.“
От години Човекът Паяк, подобно на филмовия герой, на когото е кръстен, се включва като доброволец в различни спасителни инициативи. Фокусът му е в иновациите. Сваля хора от високи сгради, виси от хеликоптер, за да тренира измъкване на пострадали от трудно достъпни места при пожари и наводнения. Спасявал е и самоубиец.
“Любовта ми към небостъргачите започна от детството, когато те дори не съществуваха на Стария континент – казва Иван. – Очевидно се влюбвам в новите неща, предизвикателствата отвъд достижимото. Движението по вертикала, с всичките му опасности, винаги ме е привличало.“ През 2003 г. работи на най-високата тогава кула в света – CN Tower в Торонто. Трябва да се отстрани проблем в най-високата част на небостъргача, на 500 м височина. Изглежда невъзможно, но Кристоф предлага решение и печели договора в конкуренция с най-добрите световни компании от Канада, Англия, Америка, Франция. Горд е, че един младеж от малка България пръв решава проблемите на стратегически за националния престиж на Канада обект и на такава екстремна височина. Признанието му светкавично се понася по света.
„Не обичам авантюристичното катерене – казва той. – Не виждам социалната полза от това да успееш атрактивно да изкатериш уникален небостъргач а и това създава проблеми. Нямам потребност да си доказвам нещо. Винаги съм го правил с цел да се справя с проблем или да помогна в тежка ситуация. Тогава удовлетворението е друго, макар че не предизвиква зрелищна публичност. Но хората търсят най-вече зрелищното. Когато канадският журналист Стив Пейн ме видя покачен на небостъргач, написа огромен материал за мен в Toronto Sun. Той пръв ме нарече Spiderman („Човекът Паяк“).“
Около атентатите на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, когато целият свят обръща по-голямо внимание на доброволците, той е номиниран и избран за герой на Торонто в категорията „Доброволец“, заедно с доктор, полицай, пожарникар и парамедик. През 1998 г. подкрепя спасителните служби на Канада, като създава световен рекорд по най-дълго спускане и изкачване обратно с въже, висящ от хеликоптер.
„Екстремното ми е в кръвта, аз съм моторджия, но най обичам да съм във въздуха, там чувствам, че живея“, казва Иван. Висините са го привличали от дете. Като малък мечтае да стане летец или космонавт. „Кален съм в битка още преди да се родя“, казва той. Когато майка му забременява с него, баща му Христо Михайлов Николов е в чужбина като дипломат от кариерата и комунист, от най-чистите идеалисти. Тогава една от лелите от буржоазния род на майка му в Торонто е против брака на племенницата си с комунист. „Аборт, аборт, аборт!“, настоява тя, но майка му си го ражда. Той идва на бял свят в странното роднинско обкръжение между двата лагера. Роднините му по майчина линия са сред най-образованите българи в Канада. От другата страна – баща му, комунистът. „От неговите думи „Бъди честен“ ми излизаха мазоли на ушите, целият ми живот премина в честност, но сега съм му благодарен“, казва Иван.
Той завършва техникум по машиностроене в София, после учи в колежа Monarch Park Collegiate в Торонто. Следва IT комуникации в едно от най-престижните висши училища в света – University of Toronto. „Там получих най-ценния урок по морал от професор Браун. На лекция по бизнес етика с 500 студенти професорът каза: „Имаме ситуация в басейн, един човек натиска главата на дете под водата и то се дави. Това е акт на активно убийство. Имаме и втора ситуация, при която дете се дави, а един човек седи отстрани и нищо не прави, за да го спаси. Това е акт на пасивно убийство. Кой акт според вас е по-неморален?“. Повярвай ми, 75% от студентите в залата сметнаха като по-неморална втората постъпка!“, вълнува се Кристоф. Тази случка преобръща мисленето му. „На 17 май трябваше да пътувам до базовия лагер на Еверест, Катманду – той показва в телефона си съобщение от шерп. – Исках да се видя с шерпите, защото имам проект за високопланински спасителни акции. Самият аз съм бил зарязван в планината на експедиция, когато изкачих връх Елбрус, и не искам с други да се случва това.“
Кристоф е много популярен и в Европа, ексклузивно лице е и посланик на два от най-авторитетните швейцарски часовникарски бранда, единият със стогодишна история. Таргетът им са хората с екстремни професии – пилоти, водолази, катерачи. Канят го като човек, за когото животът на ръба е всекидневие. Повечето му рекламни фотосесии е настоял да са правени в България, на фона на красивите ни планини, за да представим най-хубавото от родината ни, за което патриотът е много горд.
На “Дубай Хелишоу“ световноизвестният Човек-Паяк се вижда по протокол с министъра на финансите на ОАЕ и принцовете на Дубай. „Там сега е бумът на най-авангардното и модерно строителство, но това е много млада държава и предизвикателството е във височинно-въздушните операции за справянето при проблеми на върховете на супер и мега небостъргачи“, казва Иван. Днес той пътува много и е консултант в сферата на иновациите и сигурността на супер високи сгради, изнася и лекции на международни форуми.
Живот сред аристократи на духа
Малко известно е, че Иван Кристоф има много задълбочени познания в сферата на изобразителните и визуални изкуства, които също са негова страст. „Произхождам от такъв род“, казва Иван. Той твори в сферата на експерименталната фотография. Има изложби тук, в университета на Торонто, в Дубай и на Intersec – най-голямото световно изложение по сигурност, безопасност и пожарогасене. „Всичките ми изложби в Дубай и с правителството на страната бяха за моя сметка, за да представям красотите на България и да създам мрежа от контакти със спасителните служби и компании в сферата на сигурността“, казва той.
Страстта към изкуството е запалила знаменитата му братовчедка проф. Богомила Уелш-Овчаров – световно име в изкуствознанието и един от най-изтъкнатите познавачи на Ван Гог. „В Торонто живеех у тях – казва Иван. – Това ми даде друг поглед към света. От малка пост-комунистическа България се озовах в една от най-образованите и уважавани фамилии в Торонто, и то в най-красивия квартал Rosedale. Братовчедка ми е завършила докторантура в Сорбоната, а съпругът й проф. Роберт Уелш беше декан на Факултета по изобразително изкуство на университета в Торонто, с докторантура от престижния Принстън. Животът ми с тях беше много динамичен и необикновен. Искам например да си сложа чашата с коктейла на масичката, а братовчедка ми: „Ау, мон шери, но, но, но!“. При тях беше като в музей или къща от XIV век, със старинни столове и огледала. Бях на техните коктейли и вечери, гледах как тя пише книгите. Веднъж по повод на доброволчеството тя ми каза: „Ако не можеш да помогнеш на себе си, не можеш да помогнеш и на другите. Ето, виж картината на Ван Гог „Добрият самарянин“. Да, той е добър, обаче той не е беден. Той има бял расов кон. Той има скъпа сабя“. Не съм богат и не съм материален човек, но съм осигурил децата си и жената до мен. Сега вече можех да откликна на призива за спасяването на алпиниста.“
Той се вдъхновява от Кристо и таланта му да прави изкуство от опаковани сгради. В момента Иван работи по проекта „Изкуството в екстремни височини“ и е създал програма “Mентори и таланти” за ученици. Събира опитни пилоти, технически лица за работа с алпийски методи на трудно достъпни места, художници, музиканти и въздушни фотографи с обещаващи млади изпълнители. Целта е да се визуализират авангардни височинни и въздушни спасителни операции с хеликоптер. Арт програмата е в партньорство със създадения от него “Специализиран отряд за спасяване” и е част от инициативата му за екстремни спортове и проекта „#ForBulgaria“, който той изцяло финансира със собствени средства. Подкрепен е от водещи експерти и пилоти от Българските ВВС, Гранична полиция, гражданска авиация и много други лидерски организации. Мечтата на известния с родолюбието си българин е да създаде за страната си модерен елитен некомерсиален спасителен отряд, съставен от военни, полицаи, пожарникари и лекари. “За мен те са героите”, казва Иван и категоричен , че в България не трябва да има сегрегация при спасяването.
Случка с хеликоптер
„Днес ще отидем да купим поредната играчка хеликоптер на сина ми, за да си поиграем, защото той много се запали по едно клипче, което заснех от последния си полет. Той се състоя над София в навечерието на Празника на Храбростта. Та докато снимах, изпитах невероятното удоволствие и емоция да преживея това, което е и една от моите мечти – да полетя със сина си, както с това невероятно момче, което се вижда на клипа на fb.com/ProjectExtreme – от Спасителния екип на ВВС. Исках да преживеем най-култовия пример за връзката между баща и син – сцената от филма “Междузвездни войни”. Там баща и син, един перфектно синхронизиран екип, летят заедно и очевидно се забавляват, дори когато са в екстремно опасна ситуация. Та именно на Деня на Храбростта предадох на Иван и заветите от татко: “Сине бъди честен, достоен и храбър, защото, за да си честен, ще трябва да си храбър и силен, да се защитаваш и отстояваш принципите си“. Тази моя връзка със сина е в основата на всичко, тя е и моят ориентир в живота и за това какво правя, дори, когато е интуитивно и вземам решения набързо.“
Иван, който винаги е казвал, че иска да живее с българка, има стабилна опора в лицето на жената до себе си – Маргарита. Тя е мила, грижовна и търпелива. Та коя друга жена би понесла живот с толкова екстремен човек! Синът му Иван е на почти 5 години, има и дъщеря Ева на 12 години, която е в Канада при майка си. „Старая се да съм добър баща и заради децата съм загърбил рисковете. Те имат нужда от жив баща, а не от мъртъв рисков герой. А вкъщи в игрите със сина ми съм какво ли не: конче, маймунка, лъв, тигър.“
Текстове под снимки за статията във в. “Жълт труд”
2 – Като посланик на бранда на швейцарски часовници за хора, които живеят на ръба.
3 – Гледка, от която се изправят косите.
4 – Пред хеликоптера, от който виси на въже за световния си рекорд.
5 – Нагоре към върха… на небостъргача.
6 – Екстремни снимки от покрива на небостъргач.
7, 7а – В Дубай Кристоф обяснява на принц Мансур, пилот на хеликоптер, новаторска идея за спасителни акции по въздуха и небостъргачите.
8 – „Бих казал, че всеки от нас има персонален бранд, който му е даден по рождение.“
9 – Готов за тренировка със спускане от вертолет.
10 – Луд фен на високите скорости и супер мощните мотори.
11 – На тестване на нови технологии до Карлуково.
12 – Иван снима Седемте Рилски езера за проекта #FORBULGARIA.
13 – Братовчедката му Богомила предизвиква световна сензация с най-новата си книга с описани 67 новооткрити щрихи на Ван Гог.
14- Сърдечен разговор между баща и син на път за Алпите.
15 – Марги и малкият Иван на пътешествие в пустинята.