Поуките от три катастрофи в една година

Ghost hunting

Изгледах кадрите с удара на връхлетяла кола в тази на Милен Цветков… и се ужасих, като си помислих какво можеше да стане и на повечето хора, които за късмет не са били помляни.
 
Буквално една крачка или обърнато във време – секунди са деляли и други да бъдат изтрити от земята. Буквално!
 
По-надолу на бул. Черни връх, пак една кола, пресичаща на червено, се вряза в колата ни по същия изненадващ и зловещ начин и по чудо не ни изтрити от земята или вряза в ламарините на две коли. Буквално!
 
Но въпреки всичко, и обществото, което допуска една цяла некомпетентна и беозтоговорна среда от хора и некадърна система, както и страха да не се поема риск, са причината за това ужасно безумие. 
 
Споделям опита и битката си във войната с безумието и идеи, дано сега, когато кадрите и фактите са неуборими, да се обединим и пак протягам ръка за партньорство към тези които искат да променим нещата, които можем да подобим за по сигурна България.

Правя го, защото и ние сигурно щяхме да сме на оня свят, за части от секундата или по лошото – умирайки в агония,или най-лошото – да видиш как умира собственото ти дете.

Светла му памет на Милен, и на всички жертви на безумието и последствията от тях. Нека близките му превъзмогнат тази тежка загуба.

Нека и ние се обединим в тези предизвикателни дни на несигурност и виждайки абсолютното безумие, на което сме свидетели покрай тази запечатана в кадри ужасна новина и пример на безнаказност и беотговорност, явно и породена от порочна верига от измами/заблуди и да направим това, което не можа да бъде направено досега: тотално нов подход и решения за сигурността на хората. 

Тук ще споделя моите спомени и опит, над който се надявам да се изгради един сериозен CASE STUDY и да се предложи, като решение. Защото, когато тръгнах по системата да събирам информация с професионалисти и хора, като Владимир Илиев, Тодор Дунев, и имах срещи, разговори с министри, кметове, заместник кметове, школи по безопасно каране, че дори и пътувах в колата на Екипа от цял “Институт по беопасност на пътищата”, написах и мавтериал, който бе публукуван във в. 168 Часа, за което благодаря на Петя Минкова, живота си продължи без никакви промени. Но сега имаме видео кадри от катастрофата с бащата на две деца и фактите са неуспорими и ще е престъпление от наша страна ако не променим нещата за по-добро и по-сигурна България.

Аз си поемам вината, че бях твърде добър и простих на този, който бе виновен за катастрофата, защото го съжалих и смятах, че си е научил урока, а и бях твърде щастлив, че бяхме останали живи и се разминахме само с уплахата, страхът за детето и на детето и с много пари, които платихме, за да влезем  в релси. А един…. да не го обижам тук, и още много такива като него, просто са се е изкефили, как им се е разминало само с малка глоба и малко щети на на старите им коли. А мен само за една година, едвам оцелях при третата катастрофа.

В първия случай,  това бе колата, която бе купена чисто нова и я стягах за специални тренивовки за скоростно каране, защото бе сравнително ниска и подходяща за целта. Дори и бях направил цяла кампания за предстоящото обучение за доброволци спасители. Но явно не бях включил в плановете си героизираните безумци, които без да ме питат, промениха и цялата ми концепция. 

ivankristoff.com/teamwork

През 2017г. в рамките имах три катастрофи и това бе първата.

Колата  я караше приятелката ми, която беше  първата спряла на червено и добре, четя внимателно и бавно тръгва и се огледа и не тръгва на жълта светлина. Но явно това й спаси живота, както и на детето, защото при огледа и времето, което изчислихме – с около 1 секунда сме се разминали със странични директен удар с вреатата на колата ни.

Та  след като поне се забави със секунда, (време, което ако бях аз щях да тръгна на мига с пълна газ) щом светна зелено на светофара в посока от ул. Свети Наум към Бул. Арсеналски и.. Изведнъж с гръм и трясък, нещо ни удари и докато се усетим какво става, сякаш бяхме в центрофуга, в окото на ураган и чак след камшичния страничен удар се осъзнахме и видяхме, че сме се извъртяли на 270 градуса.

Ще бъда кратък, защото съм ядосан и знам със семейството ми какво е, когато една дрогирана девойка ни блъсна и за мигове са я разменили, докато се осъзнавахме на кой свят сме…

Но тогава, бях отзад, стоящ до детето на 3-4 годинки, просто бащински инстинкт да съм плътно до него, а приятелката ми караше, защото моята канадска шофьорска книжка бе изтекла. И ако не бе закъсняла с една секунда, щеше да бъде ударена/сплескана странично, но челно от едно Голфче, което летеше с по-голяма скорост от това, което видях на видеото с колата на Милен Цветков. Явно там горе мяс,тото, където е станало удара с Милен е полегато. А този, стар Голф, но малък който ни удари се е засилил от горе, по близо 30-45 градусовия ъгъл на Бул. Черни връх.

Ще спомена нашата история, защото на тази, която бе причината да ни удари по, не по-малко жесток начин и бързо избяга, като я качиха в съпътстваща кола, и се размина, защото я съжалихме, както и на младежа, на който е била колата и е бил с нея в колата, но после пое вината и ни подведе много хитро, въпреки по поведението му разбрах, че ни лъже, и го казах по телефона на тел. 112, да проверят кадрите. Но направих грешка, защото се доверих на системата и явно ниското обучение на служителите на тел. 112 и че цялата ни система има много пропуски, като запазване само на кадрите само за един месец.

Докато си “ближехме рани”, ходим по болници, обсъждахме консултации с детския ни педиатър и личния ни лекар и приятел Д-р. Дженка Гинчева, какво да направим заради детето, което не само се уплаши и имаше последствия, но и не знаехме, какви може да са последствията за цял живот и дали това няма да отключи страхове или други проблеми.
После отписвахме почти новата ни кола, и купихме чисто нова, защото колата ни вече не ставаше за каране.

От опит на човек, преживал много катастрофи с кола, всъдеход, мотор и колело, след като осънах, че отново съм ударен, но ситуацията е приключила, защото сме точно до средата на кръстовището и около нас, както се вижда на снимката е почти замръзнала и всички са наясно, че има катастрофа и внимават, първо гледах дали всичко му е добре на детето и приятелката ми, и ги проверявах внимателно, без резки движения, преди да им откача коланите. Виждал съм мотористи да умират пред мен и знам от опит и подготовка за спасител, колко е важно внимателно и бавно-оооооо, да откачаш колани и гледаш дали човека до теб в ОК – гледаш ми зениците, всичко.

ИНСТИКТИВНО и гледах в полезрението какво става откъм колата дето ни удари, и дали заплахата все още съществува, дали ще се опита да избяга, но само видях, че друга кола, бе спряла до тях, и после тя на бързо продължи…

Тогава се появи и един също така млад и снажен “сладур”, видимо в разцвета на силите си и симпатяга и първяата му реакция бе, че докато се занимавам с детото отзад, отвори врата на приятелката ми почва да се опитва да гушка и успокоява. Наистина, бях изумен, и веднага трябваше да изляза и да му каже да се разкара и престане да се прави на “приятел”. Бях и бесен и отвратен, но само заради детето, да не се стресира, защото не се знае, знае ли се, се овладях.

Този “сладур”, сигурно и мамино синче, като убиеца на Милен Цветков, се представи и каза, че съжалява и вината е изцяло негова… И бил много щастлив, че съм се държал с него много почтенно… (явно визираше, че не съм искал да го пребия, както сигурно други с моята физика и ситуация биха го поставили точно там където му е мястото и мобе би за което ще лежат в затвора за убийство). Казах му, че има късмет, че е попаднал на мен. Но това бе огромна грешка, може би…

То бе ясно, и да искаше не можеше да отрича, още повече че точно там има камери и свидетели. Но точно тогава се появи един човек и каза, че не иска да е свидетел и дава показания, но е видял, че от шофьорското място на колата, която ни удари е излязло едно момиче и веднага се е качила на друга подобна коля, която е била спряла, и аз си спомям, че имаше такава за кракто време, докато оправях сина ми, и от там тя е продължила направо… А този , който ни се появи при нас, явно е дал колата си, защото тя се водеше на него….

В последствие, като се обадих на т. 112 им предадох тази информация, че ще искам записите и да ги запазят, но се оказа, че когато стигнах до тях, през Зам. Кмета на сигурност на Столична община, защото по веригата разбрах, че камерите на светофарите не са на КАТ а са на общината.

Иначе щяхте да видите класически Hit and Run по сред бял ден. И на този сладур, който ни се подмазваше и усмихваше му се размина с не повече от 300лв глоба, а на нас това ни струваше много повече от парите, които дадохме за пак нова кола и ядовете.

Точно затова трябва да се направят тези идеи, които съм описал тук и по нов начин да се работи, защото тогава, като повечето ежедневни катастрофи, съвестните хора страдат или умират, а на тези, които са виновни, им се разминава.

Но този път, вече има ужасна трагедия, която се вижда на кадрите и вече хората виждат с очите си безумието. Точно за това, за Човека – Милен Цветков, който само с добро го познавам и само с добро дори го чух да говори и съм му благодарен за много човешкото поведение, за Бащата и за сирачетата, си заслужава по нов начин да се подходи и с решения:

… Защото и няма ненаказано добро.

car crash accident