Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!
With Military Helicopters

From the Bulgarian Army to the Canadian Army

ivan Kristoff: From the Bulgarian Army to the Canadian ArmyИнтервю на Светлозар Стоянов, в. “Българска Армия” с Иван Кристоф:

—————————————————–

-Г-н Кристоф, Вие не от вчера сте популярна личност и в България, не само в Дубай и Канада, където сте демонстрирал своите височинни способности в областта на екстремното спасяване на хора. Може би някои Ви възприемат като акробатична аткракция, медиите дори Ви сложиха етикета „Човека паяк”. Сега обачена 26 октомври по време на Конференцията  за Киберсигурност във Военна Академия „Г. С. Раковски“ ще предложените сътрудничество. В какво се изразява то?

В презентацията ми на тема „Киберсигурност и цифрова трансформация в спасяването“ ще споделя идеята си да представим Българската армия по новаторски начин, като не само ще подобрим имиджа ѝ и ще покажем нови методологии на обучение, както и нова стратегия в мерките за сигурност. Това може да стане по времето на международна интерактивна изложба за иновации в сигурността, която да организирам в София, Торонто, Дубай и заедно можем да представим български новаторски концепции.

With Military Helicopters

В предварителния ни разговор споделихте, че сте изявил желание да поканите доброволци спасители да присъстват на Ваша презентация, която ще се проведе в Дубай. Какво от своите умения смятате да демонстрирате там

По време на Дубай Хелишоу 2010, пред Принц Маджит и Принц Мансур представих съвместната си тренировка и обмен на опит с Аварийно-спасителното звено на АвиоБаза Крумово, чийто командир на Базата и на полета бе Ген. Златко Златев. Това е най-голямото в Близкия изток изложение за авиомедицински и хеликоптерни дейности. През 2012г. пак там представих фотоизложба посветена на 100 годишната на българската бойна авиация пред Шейх Султан ал Мансури, Министъра на икономиката на АОЕ, който специално дойде да ме види, въпреки закъснението си за срещата с Премиер-министъра на Великобритания и му споделих, че световния рекорд, който направихме с хеликоптер и екипа на ВВС през 2002г., може да се направи и в Дубай, което много му хареса. През 2014г. обаче направих една спонтанно инсценирана демонстрация по извличане на пострадал с носилка и лебедката на МИ8 на живо, в която участваха и българите Боряна Разсолкова и Десислав Колев. Сега, през ноември, мога да представя пред Принц Манур Ал Мактум, който е син на Емира на Дубаи и пилот на военен хеликоптер проект за нов вид спасяване, в научната разработка на който съм поканил и пилоти от ВВС, да се включа на живо в една демонстрация на спасяване по въздух с Авио Звеното Полицията на Дубай, и с презентация на тема „Развиване на експертност на доброволческа брегова охрана“. В нея ще предоставя ноу-хауто на Канада и това, което въведох в България.

Dubai HeliShow Sheikh Madjid

-Армията винаги е била последният „спасителен пояс” на населението, ако можем така да се изразим, в смисъл, че през годините е доказала, че е незаменима в кризисни ситуации, бедствия и пожари. Какво от своя опит бихте могли да придадете на военнослужещите в тази посока?

Това е опита, който съм споделял с най-добрите в света. Именно на Дубай Хелишоу 2010 и 2014 имах презентации пред световните авторитети, ръководители на правителствени организации от Дубай, САЩ и Канада. За мен, SAR мисиите “Търсене и спасяването“ по вода и въздух са силата на Армията ни и както канадската армия е най-добрата спасителна сила в света с нашите “SAR Tech’s” (казвам „нашите“, защото съм служил и в канадската армия – 25та Медицинска бригада в Торонто), то българската ни армия има потенциала да създаде най-елитното аварийно-спасително звено за супер екстремално спасяване. Всичко е в ръцете на политиците и ръйкководителите на службите ни за палнинско спасяване – имам добре развит план, който да им го покажа и който ще бъде представен на световната сцена ако най-елитната част на проекта M.A.R.S. не стартира в България.

 Иван Кристоф: По време на Дубай Хелишоу 2010, пред Принц Маджит и Принц Мансур представих съвместната си тренировка и обмен на опит с Аварийно-спасителното звено на АвиоБаза Крумово, чийто командир на Базата и на полета бе Ген. Златко Златев

-Как бихте дефинирали накратко Вашия проект M.A.R.S. (Mid Air Rope Access), който представихте пред Принца на Дубай, Шейх Мансур бин Ал Мактум, по време на срещата Ви в „Дубай Хелишоу”?

От съображения за конфиденциалност и сигурност, разкрих само най-несъществената част и по точно – само заглавието на акронима M.A.R.S., който има много разновидности, като например международната инициатива “MINISTERS for SAFETY and RESCUE INITIATIVES”, която е не само актуална за България в контекст на проблемите с безопасността по пътя и във въздуха, в предвид на последните катастрофи и жертви, но и ако Министър от България присъства в Дубай на Интерсек (най-голямото изложение в света за сигурност, безопасност и пожарогасене), което е под Егидата на Емира на Дубай, Министър на отбраната на АОЕ, то има възможност там да се срещнат и с други министри от АОЕ и да обсъдят партньорства както за новаторски обучения у нас, така и за развитието на някои от ни индустриите ни.

 

Are your ready for Mid Air Rescue

-А какво представлява наложения от Вас термин Т.Е.А.М. (Two Emergency Air Мen) за въздушно спасяване?

На сайта си IvanKristoff.com/t-e-a-m съм развил част от концепцията за най-ефективния доброволчески екип от двама души, с нова концепция за бързо аварийно реагиране при височинно-въздушни въжени операции. Когато такива въздушни асове имат задачи да отреагират на аварии или да спасяват по  външната страна на супер високи сгради, те са обучавани и екипирани с най-доброто, за да стигнат там възможно най-бързо. От опита си на най-високата кула и сграда в света през 2003 г. стигнах до извода, че дуо екип от пилот и спасител – изградена като самостоятелна работна единица е най-ефикасният начин за провеждане на високоскоростен достъп по въздух с въжета на екстремни височини. Това е начин за намаляване на риска в крайно опасни среди и микро елемент за  спасителни екипи, които да отреагират по-бързо и спасяват по-ефективно.

 За въздушни операции екипът се състои от пилот и спасител на въжета. За работа с високи работни или жилищни обекти. екипът се състои от техник за въжени операции и пожарникар.

With Civilian Helicopters

– За първи път представянето на българин е толкова положително и широко отразено в Дубай. Може ли да се каже, че там сте вече звезда? Какво е да си лицето на България в една толкова екзотична страна?

Това се гради с години и репутацията се кове в доказване на успехи и устояване на огъня в крайно критични успехи, особено такива, каквито се наблюдават на световната сцена. Затова бях поканен чрез Офиса на Мр. Алабар, собственика на EMAAR, водещата световна строителна компания на имоти, която построи Бурж Кхалифа – най-високата сграда и град в света, на среща, за да обсъдим един уникален проект, както и от Протокола на Офиса на Кралското семейство на Дубай, по време на първото ми участие като партньор, изложител  и презентатор на Дубай Хелишоу. Първо там трябва вече да си звезда, за да те пожелаят дори да говорят с теб, а както е при генералите, звездите се заслужават и натрупват достойно с кръв пот и сълзи. Да си лицето на България в една толкова екзотична страна, която привлича интереса на света и притока от най-добрите специалисти си е отговорност, която се и пази и доказва отново и отново. Затова, с опита си кноу-хауто искам да видя и други звезди от Българската армия, които могат в ново измерение да покажат най-доброто от България.

ThinkPad to the rescue

-Доброволец сте и споделяте, че стриктно спазвате собственото си правило да не получавате пари за спасителни операции. Но все пак животоспасяващите мисии са едно доста скъпо начинание…

Да и моето правило е много ясно: доброволчеството си е доброволчество а бизнеса си е бизнес – двете никога не трябва да се преливат от страна на спасителя. Има спасители професионалисти – това е много и според мен, една от най-престижните професии. Те са осигурени и обучени да спасяват и го правят, но и те не бива да получават пари за спасителни операции от жертвите. Иначе това за мен са търговци на живот. Да, животоспасяващите мисии са едно доста скъпо начинание, затова поклащаме данъци и поддържаме Българската армия и институциите, за да не се прибягва жертви и или роднини на жертвите да бъдат притискани за финансови облаги за животоспасяващи операции. На световно ниво има казуса “Under duress” – “Под принуда”, който има специален статут в законодателството и аз много кратно съм обяснявал защо спасяването у нас не трябва да се допуска дори да бъде комерсиализирано и затова уважавам и Българската армия, под чието знаме и на родината съм се клел. Затова и искам Българската армия да е стожер на сигурността и завивката на сигурност под която спим – докато тя не спи…

Code of Ethics-Оказва се, че се единственият в света известен доброволец летец-спасител, който е инициирал серия от тренировки с частни хеликоптери и сам е инвестирал средства в тях? Как финансирате демонстративните си кампании?

В Торонто, Канада, първо си плащах от собствения джоб, докато навлизах в света на авиацията и разбуних духовете на спасителните служби, като показах, че мога и правя това, което те не биха и посмели дори да си помислят. Представете си, някакъв имигрант и бивш кандидат-бежанец от някаква малка за тях държава, за която те не са и чували, прави световни рекорди в и над втората по големина и една от най-мощните в света държави. Усетих силата и ударите на съпротивления, с каквито дори най- даровитите писатели на човечеството не са писали. Затова и реших да пренапиша историята на авиацията… Това се оцени от най-смелите там, като Кмета на Торонто, например и заедно даже събрахме над 445, 000$ дарение за няколко канадски организации, като например “The Hospital for Sick Children”. В една от тях дори се роди дъщеря ми Евка – в болницата „Моунт Синай“ в Торонто.  После просто копирах този механизъм на действие в България, като сега съм подготвил проект и личен Благотворителен търг. С мои идеи, скутери и награди, бих се радвал да стартираме за закупуването на нови и модерни парашути за спасителния екип на Авиобаза Крумово. Но в България, общоприетата концепцията за дарение е напълно „объркана“ дипломатично казано и затова трябва първо да се добре образова обществото в тази насока, преди да се развива тя мащабно. А това си е освен трудна но и много бавна работа.

FIlming over Niagara Falls with Ney York State Park Police-Към Вашата височинна дейност проявиха внимание няколко водещи филмови компании. Как се развиха отношенията Ви с тях, подписахте ли договор за сътрудничество?

По предложение на американска и две европейски продуцентски компании, които желаят да заснемат за своя сметка телевизионен сериал за глобалните ТВ мрежи, като National Geographic. Fox TV, Discovery Channel, BBC и други, бих желал да представим по света българските военни спасители и особено как те могат дас помагат и на чужди правителства, служби и организации да отреагират в критични ситуации. Компанията е готова да финансира първите си пилотни епизоди и разпространението им. Затова разговарях с наши пилоти, генерали и приятели, с които можем да покажем на света нови постижения на българската армия.

With Experimental Helicopters

 

-Какво представлява височинно въздушно спасяване от супер високи сгради? Какво е усещането там горе? Какви мисли Ви минават през ума?

Това е един съвсем непознат за повечето хора свят. Там дори  законите на физиката и на труда действат различно. Усещането, когато дори бях Първия в света, избран да работи на върха и непокорените дотогава места на най-високата сграда и кула в света, бяха неописуеми. Особено, когато се изкачих и стъпих на „Покрива на света“, както се котираше Осмото чудо на света  и най-модерното за тогава постижение на височинното строителство. Да си на върха на Антената-мачта, която се клати по няколко метра при силни ветрове, да наблюдаваш хората над 555 метра под теб, бе неописуемо. Особено да наблюдаваш колко малки изглеждат хората в пониската от CN Tower  железопътна мрежа. Затова и с чест сложих пилотския екип, с инсигнията на Българските ВВС и военен/парашутен нож, подаръка ми от екипа на най-елитните български въздушни спасители.

Heli Cougar

 

 

-Обичате да казвате: “Страх ме е, само когато нещата излизат извън моя контрол!” Но горе все пак работите в екип. С пилот. А предизвикателство пред тях е, че заради високото позициониране едно поклащане на ръката на пилота над лоста за управление, дори с милиметри, може да го отмести хеликоптера на метри. Като се има предвид и въздушното течение и турболенцията, която се образува около върха на небостъргачите, не става ли задачата прекалено сложна?

Разбира се, че за мен страха идва само когато трябва да разчиташ на други а не само на себе си, затова и сам си работя, както и на най-опасната висока операция в света, с която преминах всички граници по вертикала. Но, когато сме във въздуха, с летателния екип работим като едно цяло, ако нещо се случи, всички заедно поемаме риска. Именно за мен бе чест, когато с и екипажа на  бойната летяща машина Кугър 704 се позиционирахме на височината на най-високата сега кула Бурж Халифа, заснех кадрите от въздуха с професионалната техника НИКОН кадри за да възпроизведат в презентацията в Дубай визуализацията на термина High Vertical Reference – в който посредством новите технологии и услуги да се създаде нова методика за обучение при високото позициониране на хеликоптера и екипа, който ще извършва вертикални операции. Задачата е не само прекалено сложна, в която трябва да се разчита и на много инструменти, но това си е напълно новаторски проект, за какъвто по-горе споменах. Именно това е част от проект, с който искам с Българската армия да пренапишем историята на световната авиация и в новата Столетница на ВВС.

Братовчедката му Богомила предизвиква световна сензация с най-новата си книга с описани 67 новооткрити щрихи на Ван Гог

Photo credit: The Star

-Учил сте в Университета на Торонто, специалност IТ комуникации и Масови комуникации и връзки с обществеността. Прочетох, че прекъсвате образованието си, за да се занивамате с настоящата си дейност. Обаче продължавата да разчитате в работата си не високите технологии. Как точно?

Да, имах честа, да уча и да се само издържам в един от най-престижните университети в света, където ми преподаваха светилата като проф. Микелучи и проф. Данеси. Както и задочно/неофициално –братовчедка ми проф. Богомила Уелш-Овчаров (световен авторитет на Ван Гог) и мъжът й  проф. Роберт Уелш, който бе Декан на Факултета по изящно изкуство и световен авторитет на Монреан. Продължих образованието си в България и следвах Магистратура при проф. Банков и Програмата му „Брамнд менажиране“, с чийто преподаватели станахме много доби приятели и сме обсъждали проекта ми Българските ВВС да издигнат имиджа на Българи на нови висоти, с най-новите технологии.

ROPE ACCESS IN TORONTO

– Как Ви хрумна идеята да създадете отряд за бързо реагиране в Канада, една страна, която в началото съвсем не сте познавал?

Видях ниша в индустрията за височинни операции  и крайно високо рискови операции, където можех да мина границите на разумния риск и да бъда много по-безопасен и сигурен с новаторския и смелия си подход. След като придобих много опит в некартираните територии на авангардното мислене и действия, създадох първия в света доброволчески височинно-въжен въздушен авариен отряд, който мина теста на времето по земя, вода и въздух, както и на най-високата в света аварийна дейност – на най-високата кула, през 2004г. Методологията му на обучение, новаторски подход, ноу-хау, изпълненията на поставените крайно рискови задачи и предизвикателствата, които постоянно поставям, предизвикаха световния интерес.

Rope rescue demo

 

-Друга Ваша страст са моторите. Падате си и по пещерното дело делтапланеризма и парапланеризма. Разкажете ни малко повече и за тях.   

Това са четирите свята от миналото ми, и им се пренаситих, като видях може би най-доброто и злото в тях. Като родител на деца от двата пола, с нова мисия в живота ми и отговорността да осигуря щастливо детство и  допринеса за по-сигурна България, вече повече ме вълнуват четирите измерения– земя, вода, въздух и космос (сателитни навигационни системи). За тази цел създавам безвъзмездно оригиналната он-лайн платформа Safety.ForBulgaria.com, с надслова „Сигурност във всичко“.

Search And Rescue

-Кога и къде спасихте първия си човек? Срещали ли сте се после със спасените от Вас, изказват ли ви благодарности?

Никога няма да я забравя. Бях в един влак, с приятелите си, Ася, Нели, Жана и друго момиче, когато чух мощни викове от към вратата на вагона, където видях в последствие гърба на контрольора, който се бе надвесил навън и се бореше да удържи някакъв човек, който явно се дърпаше да скочи по време на високоскоростното движение. Надвесих се да му помогна, и видях, че човека, който лежеше по гръб щеше/искаше да мине под релсите, бе на път да го стори, защото кондуктора го изпускаше. Тогава го грабнах и за първи път видях такъв ужас в лицето на човек, който никога няма да забравя. Тогава и аз изпитах ужасът, когато усетих, че жертвата ме дърпа надолу и вече много ясно чувах онзи силен кънтящ звук на релсите и люлеенето на бързия влак. Мисията ми, която не си бях избрал а съдбата без да ме пита ми подмеся – завърши успешно, както и всичките ми други подобни мисии, които ме научиха на неща, които трябва да ги преживееш само, за да ги разбереш/ Цялата случка по себе си е уникална и заслужава да се напише цял сценарий за големия екран, като най-интересен бе края и поуката от него.  След като мислех, че да изкараш самоубиец от опасната ситуация, в която не само себе си, но и мен ме въвлече, бях поразен какви битки тепърва ми предстояха с кондуктора и скоро дошлия милиционер, който се оказа, че е бил нещо като началник на сигурността на влака и ме разпитваха и вместо да влязат в положението на опиталия се да се самоубие чужденец/имигрант, те се интересуваха след като той нямал; пари да плати за щетите, дали аз ще ги платя след като се застъпих да го оставят на мира, защото човека явно е емоционално съсипан и има нужда най-малкото да се съвземе.  Те искаха да го откарат в Районното и бях сигурен, че щяха да го съсипят и само влошат ситуацията му. Но се справих и с тази жестокост на безчувственост и липса на елементарна симпатия към чуждите страдания. Накрая, като се видяхме насаме и го поканих да дойде при групата ни и да се почувства сигурен и в добри ръце, разбрахме как една невероятна лична драма се е смесила с алчността и непукизма на други и крайния резултат е, че заради една неволно произнесена фраза, този човек пред мен се е опитал и е щял да се самоубие, за което и на други хора щеше да им се очерни живота. В такива случаи нито съм очаквал някой от спасените от мен, да ми изказват благодарности, но има много такива каквито по невероятен начин са го правили.

– Къде служихте? И на какво Ви научи армията? Повлия ли ви военната дисциплина в настоящото Ви амплоа?

Избора да отслужа военната си служба бе изцяло мой. Имах опцията да сключа договор с няколко завода за 5 години, вместо да ходя в казармата, но въпрос на дълг и мъжество тогава бе да си отслужа дълга към родината. Но бях назначен към секретно поделение, което явно бе, защото имах роднини в Канада – невъзвращенци и това бе метода на тогавашната комунистическа власт да нямам право да ходя за 5 години след това в капиталистическа страна. Нещо такова ми бе обяснено, май чак след като положих клетва. За добро или зло, армията не ме научи на дисциплина а по-скоро как да я чупя и да отстоявам на принципите си. Уважавах военната дисциплина до момента, в която с нея бе злоупотребена от началници, които си мислеха, че ще им позволя да я упражняват користно. Командирите ми имаха доста проблеми с това. Но пък след това в живота следвах моя си Морален Кодекс, който бе близо до този на Самураите – Пътя на война: Бушидо.

Но, когато стъпя на борда на военна техника и летим заедно, там вече тя е не само закона за стриктно придържане към правилата за безопасност, но и гаранцията за оцеляване. За мен бе чест да служа на много достойни командири, и да летя с такива и командири на полети, с които останахме приятели за цял живот.

Щастлив съм да съм първият българин избран за Brand Ambassador на световна марка часовници

-Какво стана с рекорд Ви за Книгата „Гинес”? Какъв точно беше той и признаха ли го вече официално?

В Канада спазих стриктно условията и насоките, които от Офиса на “The Guinness Book of World Records” ми дадоха за най-дългото спускане и изкачване по въже от летящ хеликоптер. Тогава,  още по време на тренировките, които пилота на дву-двигателния хеликоптер изиска от мен,  събрах всичките си въжета и ги закачих заедно, за да мина граница +/- 1К. Повече отколкото височината на тогавашната (през 1997г.) сегашната най-висока кула и сграда в света. Та това бе преди 21 години. Сам си го финансирах, организирах и изпълних над мега градовете, Мисисага и Торонто. Но исках да го регистрирам в България с нашите ВВС и затова не си пуснах необходимите видео и снимкови материали, както и медийни отражения от канадските телевизии на Живо.