НАЧАЛОТО – новата книга за деца

Ivan Kristoff solo suspended Access

НАЧАЛОТО – новата книга за деца

 


 

Mедицинското чудо да оцелееш след грешките на треньори и спасители 
Ivan Kristoff - Capturing a "Bird's Eye" view of the Optical Performance projectИван Михайлов е любител-катерач. Живота му се преобръща в деня, когато решава да катери без осигуровка по вертикала на скалите на р. Мальовица, подхлъзва се и пада от високо. Тогава губи съзнание, без да показва признаци на живот, а около безжизненото му тяло се насъбира група алпинистки, които го мислят за мъртъв. Минава много време, когато започва да идва в съзнание и сам да си диагностира състоянието, за учудване на треньорката по алпинизъм, която стои до него. Тя първо го е помислила за мъртъв а сега за луд, след като започва да определя на скоро дошлия планински спасител, между кои прешлени го боли и чувства натъртване…

В следващите няколко дена той преживява ужасът от неправилното му хоспитализиране и осъзнава, че е цяло медицинско чудо, че е жив, след толкова много пропуски при “спасяването” му. От този момент скромното и необуздано момче се превръща в Иван Кристоф и се кръщава на част от името на истинския Спасител.

Смъртта е неповторимо преживяване
Training and Free Solo climbingЗа съжаление, цялата истина е много горчива. Треньорката е и майка и все пак по онези времена тя отговаряше за мен. Може би не регламентирано, но тя бе треньора на клуб Витоша и мисля, че е било редно да сме и поверени на нея. Не знам дали е отговаряла за мен, при положение, че се водих член на клуба и тя взимаше пари, за да ни тренира, нищо, че не ме е тренирала и не си спомням да ми е показвала нещо или да ми даде поне един съвет. Само ходихме да се разписваме и трябваше да се молим, зад а ни се даде някой друг инвентар за уикенда или ако ходим на състезания. Когато отидох до нея, и започнах да катеря без каска и въже, тя нито ме спря, нито ме попита дали се чувствам уверен в себе си, защото много добре знаеше, че не бях катерил с години. Не е длъжна, но се познавахме много добре, като се има в предвид и какви номера ми бе правила, за да ми саботира отиването на експедиция за изкачването на вр. Елбрус -първенеца на Европа. Така и никой не разбра защо го е правила, като от Федерацията от алпинизъм са я питали: “Какъв Ви е проблема с момчето, та го спирате и му пречите да си изпълни мечтите???”. Добре, че имаше там една добра лелка, Бог да я прости, та тя се бе застъпила за мен. Това го разбрах много по-късно, като се плъзна слуха, че въпросната треньорка направо е “изстерясала”, че ще ходя, а бе късно, защото документите са ми били подадени…

Та тогава, когато стана инцидента, от който смятам, че живея Втори живот, тази госпожа нито дойде в болницата да ме види дали мърдам поне, нито се позаинтересува, не само човешки, но дори професионално…

MotoLakeOntarioSpiderЧак години по-късно, като карах мотор в Торонто, Канада, бях блъснат от една млада полякиня, която докато лежах в дъжда и на пътя, мина покрай мен без да ме пита или даже погледне внимателно дали съм жив, а си оглеждаше колата за драскотини. Тогава, чак когато дойде полицията на Торонто, след обаждане на тел 911, един млад и готин полицай ми помогна да се изправя и след една седмица, ми се обади да види дали съм ОК. Бях изумен! Явно ми беше взел телефона от репорта. Беше се притеснил за мен, защото не се появих да свидетелства, срещу девойката, която бе също толкова безразлична като “тренерката”, но и нагла, защото е пледирал в съда, като невинна и без моето присъствие и се е разминало. До този момент в алпийските среди ме наричаха “Торонтото”, заради мечтата ми да отида в Торонто. Та тогава си измислих новото прозвище Kristoff, за да скъсам с това алпийско нарицание, което ми бяха измислили българските алпинисти и да им покажа средния си пръст като завърша с “off” ot “F…. off”

Tова е истинската история на един мъж с необикновена съдба: Иван Кристоф
CN TowerТой сам е създал името си, съдбата си, далеч от родината си, стъпил е на места и висоти на най-високата кула в света, и постигнал върхове в работата си, които друг никой не е постигал , запечатал е невероятни снимки от световни постижения на екстремни висоти, но никога не е имал снимки като малък. Затова бихме искали да разкажем неговата история като дете  с илюстрации на други деца, които му се възхищават и те биха искали да бъдат като него . А Иван ще се радва да им помогне в реализирането на мечтите им,  като сподели опита си, трудностите си и поуките от невероятния му живот и случки, които са го променили и направили по-добър.

Знаеш ли какво е някога да се чувстваш самотен тъжен и безпомощен?

Сблъсквал ли си се с безсмислена грубост и жестокост? 

Ако това е така, то лесно ще разбереш какво е изпитвал Иван Кристоф, когото Спайдърмен. Тогава няма да ти е трудно да разбереш, какво е преживял той в живота, през какви битки е минал и в какви страшни ситуации е оцелял и защо той не е безразличен към страданието на другите, и какво той прави за да помага на другите.

В тази история Иван ще сподели поуките, които са му помогнали да преобрази живота си от бедно и необуздано момче до човека, който постига мечтите си и променя живота на много хора за по-добро. Той го в правил и с цената на лишения за себе си и пълна саможертва, защото сам е изградил принципите си, които в последствие научава, че и древните войни са вярвали в Бушидо – Кодекса на Честа на самура. Най- истинската смелост за него е не да имаш-безумна смелост, а да влезеш в битка, която знаеш, че ще я загубиш.

Да се бориш за нещо повече от теб. Това е едно пътешествие в света на различните хора, които не винаги са били разбирани, именно защото са уникални. Ти също можеш да станеш като тях.

Искаш ли да станеш по-добър, да покориш и създадеш нови светове и да изградиш име за себе си, което не само ще ти отвори много врати но и подобри живота на другите?
Тогава тук ще се запознаеш с някои реални истории, които ще разкажем,  за да повярват хората, че всичко е възможно.

Живеем в една постоянна война – постоянно се борим за утвърждаването на собствените си позиции и интереси или ги браним. Още преди да съм се родил, докато съм се развивал в утробата си, в корема на мама, трябва да съм слушал нон-стоп настояванията на лелите си: „Аборт! Аборт! Аборт!“. Било е в комунистическото време и богатите ми лели, възпитанички на колежи в Америка, получаваха много пари от децата им там и са имали голямо влияние върху
рода ми. Те не са искали да се раждам, защото баща ми е бил комунист. Само тази една проста думичка и властта, която е идвал с нея е мога да ме лиши от живот, Но това не се е случило. Това само ме е закалило в битки, и ме стимулира да живея на пълни обороти и да не съм безразличен към отношението и съдбите на другите.

Родил съм се в трудни времена и само майка ми се е грижила за мен, без баби и дядовци, без гледачки.  Затова и съм свикнал да не разчитам на други хора и да обичам силно тези, които са почтени, верни, добри, умни и даже различни.

От тук започва и моята история – такава каквато малко хора я знаят.

Подгответе се за едно емоционално преживяване от което ще разберете, пътя и хората, които са ме изградили като личност и накараха да се гордея със себе си.

BUILD YOUR NAME!
SHAPE YOUR OWN FUTURE!
PLAY YOUR GAME!

Club Rope Access “Причината да сложа тази снимка бе, че ми напомня за случката описана в блога ми и как тя и последствията от нея биха били избегнати, ако въпросната “треньорка” просто вместо да си мълчи, докато ме е наблюдавала как тръгвам да се катеря без въже и препразни мерки, (току що дошъл на скалите за да катеря, при положение, че знае, че съм излязъл от казармата в отпуска и не съм катерил с години) не се бе опитала да ми кажа, нещо от рода на: “Чакай бе Иване, не си катерил и пипал скала от години…”. . Разбира се, те не е била длъжна, нито има разписана отговорност, но все пак си мисля, че когато един треньор е бил назначен да тренира,би трябвало и да има елементарно изискване да гради някаква култура на безопасност и спортни принципи, които биха стимулирали младите, особено тинейджърите да преценяват опасностите на риска, процес, който сега модерно се нарича “Риск мениджмънт”. Никой не обвинявам, освен себе си, но това е и мотивацията ми, когато със страст говоря за екстремните спортове, да се погрижа и за онази част за последствията и премислянето за избягването на ненужния риск ( ако изобщо това не кара някога да се замисляме, когато се подаваме на емоциите си и пристрастеността към адреналина), която е неизменна част от този процес.”, казва Иван Кристоф