FBI police

Рожденик на седмицата Човека паяк Иван Кристоф

Birthday Person of the Week: Spiderman Ivan Kristoff

Dani Zlatancheva, Weekend Newspaper, p. 34, July 11, 2024

Ivan Kristoff has spent a significant part of his life in Toronto, Canada, where he gained popularity and became an attraction even for neighboring America due to the risky activities he chose as his way of life. He climbs buildings, conducts complex rescue operations in hard-to-reach places, and is dubbed “Spider-Man” by overseas media. Ivan Kristoff directs teams that repair skyscraper facades, hangs suspended from helicopters, and takes impressive aerial photos of various objects.

Since becoming a father of two, he chose to return to his homeland. Ivan regularly participates in rescue missions, whether it’s a suicidal person on a rooftop or a cat in distress.

Ivan Kristoff holds a world record; he is the first person in the world to jump to the ground from a height of 500 meters. At the end of June, Spider-Man celebrated his 56th birthday in Tunisia in the company of his family.

What do you wish for on your birthday?

I was on a “mission” to test some innovative ideas on how to promote the Bulgarian brand to the world. I saw how in Tunisia, a poor country, they maintain their roads impeccably, while ours look like they have been through a war…

People there also know how to market their country’s name better and with more respect than here. That’s why I plan to work on showing how this can be done here – in the air!

On my birthday, I once again faced the reality that we need to work even harder on this issue. After an exciting meeting with a journalist friend, I will present the most awesome Bulgarian idea for elevating the Bulgarian brand to the highest level through innovation to the appropriate authorities.

How was the past year for you personally and professionally?

I don’t work for anyone except for my causes, so I serve my people. In my “professional plan,” I wanted to include the “Evacuation Plan” to ensure the safety of Bulgarians remaining in Gaza, who are being subjected to genocide. Unfortunately, our government didn’t even respond to my official letter and multiple calls to the Ministry of Foreign Affairs of Bulgaria to save Bulgarians who are currently being killed. ForBulgaria.com/global

We built #BuxtonHeights – the Smart Home of the Future Rescuer, where I am now working on installing Legrand, the smartest electrical installation, to create an innovative network of components to support the ThinkCentre for managing “Innovation Flights.”

What are you currently working on?

I am currently managing the innovative project “S.O.S. Headquarters,” which spans nearly 1000 sq.m. The project focuses on creating a specialized base for training and preparing future rescuers from the Special Rescue Unit. In the 5-story building, we will build Smart Penthouses, Maisonettes, and Art Apartments with 360° panoramic views of the surrounding mountains around Sofia and modern amenities suitable for vertical and aerial rescue training. The goal is to provide an innovative and sustainable living and working environment for Future Rescuers volunteers.

For this purpose, we use cutting-edge technologies to create multifunctional spaces combining residential and work areas, including an Innovation ThinkCentre with an Aviation Tower for crisis situations and the development of innovative aviation and rescue projects. I strive to create the first vertical garden of its kind in Bulgaria, which will be part of the #BuxtonHeights complex.

This includes building a rescue hub and training center aimed at future rescuers, with smart buildings, drone platforms, energy-efficient technologies, and modern training facilities. New methodologies for vertical and aerial rescue operations are being developed to ensure a place where rescuers can live, train, and work in an innovative and sustainable environment.

The complex will also feature a climbing club with indoor and outdoor climbing facilities, as well as training for future rescuers. The project supports volunteer rescue initiatives, providing free labor and resources. I plan to build an ice climbing wall and a mobile mission center that will contribute to the training of future rescuers.

Do you have an unforgettable birthday you’d like to tell us about? Or are there several memorable days?

One of my unforgettable birthdays was when I set a world record for the highest emergency repair activity using alpine methods/rope access on the tallest building in the world exactly 20 years ago. I celebrated on top of the CN Tower, which was declared one of the Seven Wonders of the Modern World. This day remained in my memory not only because of the extreme experience but also because of the unique opportunity to rewrite the history of vertical access. It was a moment when I combined my passion for adrenaline with the desire to set new standards in rescue operations.

What is your attitude towards gifts? Do you tell people what to buy you, or do you expect your friends to surprise you?

From my childhood, I have very unpleasant memories with gifts because my domineering relatives would take away the gifts my father sent from Libya, where he was a diplomat. To avoid them coming to my home, where we were surrounded by communists and envious informers who monitored our correspondence because we had relatives in Canada, and to prevent envy, they went to my mother’s domineering aunts, who kept them in a big chest, promising to give them to me when I started to behave. Out of stubbornness, I misbehaved even more. Finally, when they gave up and gave them to me, I don’t know if I cried, but I will never forget the horror, disappointment, and pain that my dream of my father sending me racing gloves and a special shirt was made a mockery of because they were already too small for me, having grown up. It was like O.J. Simpson trying to put on the gloves of the alleged killer in court, but they didn’t fit.

Who are the people you value the most?

Family. There are two types of teams: effective and ineffective. We are an “effective team” and always travel inseparably.

What is the best and worst moment of your life?

I will share a combination of both in the field of my life dedicated to the cause of volunteer rescue, for which your newspaper wanted to write an article, but I refused then because the truth of the case was so terrible and shocking that if I had shared it then, it would have brought Hell to Bulgarian society because it involved a huge deception and fraud at the expense of another’s life. But most importantly, it would have had a significant impact on the victim’s children, revealing things for which children pay for the sins of their parents. So, I took the blame because I believe nothing deserves children’s tears.

The best moment in this context was when I smartly analyzed a personal drama brought to a national crisis and decided to contribute a large sum with all my personal savings for the rescue of a mysteriously “missing” Bulgarian climber in the Himalayas because, according to God’s word, “if even one lost sheep is found, it must be brought back to its flock.” Then I was sure that this was just God’s plan to test and apply innovations in rescue, in a scenario even I hadn’t dreamed of, despite my highly creative nature.

But where there is God, Satan follows. The worst moment was when this had to become public, and those who allowed the above-described tragicomedy to happen and created deliberately planned chaos, because the most is gained during chaos, were scared that I wanted to personally go to save the “Rescue Victim” and get the evidence from the crime scene and the act of passive murder, which would break many schemes for looting and money siphoning…

Do you believe in love, or are you one of those who think it only exists in literature?

As a fan of extreme sports and intense experiences, I have a definition of love: it’s when you are willing to die for someone or something. Whether it’s for a loved one or a passion, like high speeds, or for a cause, like risking your life even to save a lost “soul,” that’s love. It’s probably time to describe it in artistic and academic literature.

Do you believe in destiny, that everyone is predestined to do something and that their life will develop in a certain way? Have you felt its intervention in your life?

I believe that everyone forges their destiny, that there are always consequences, consequences, and consequences. It is scientifically proven that it is predestined whether a person is predominantly creative or logical, which determines their interest in a certain occupation, but other factors also define how their life develops. For me, I feel it when I know to some extent what my parents and close ones are like, who have influenced me, but we always have the choice to change it.

Are you worried about aging and how people change over the years?

It’s impossible not to feel the trauma from many broken bones and… But, mostly, I change for the better and my concept of S.O.S. – Smarter. Older. Stronger.

How do you see yourself in 10 years?

In 10 years, I see myself as a pioneer in innovations for aerial and vertical rescue operations through projects like A.I.R., S.E.A.L.S., and M.A.R.S. I will continue to develop new technologies and methods for extreme rescue missions, focusing on training the next generation of rescuers through initiatives like Spiderman.Academy and Innovation Forum. Creating high-tech platforms and cutting-edge ecosystems will be a primary priority to push the boundaries in rescue operations and ensure the safety of the bravest rescuers worldwide.

Do you remember your first earned money – what amount was it and what did you spend it on?

As a child, I participated as a horseback rider in the crowd scenes of the largest Bulgarian production, “Khan Asparuh.” It was a medical miracle that I survived because the second horse I was given was more spirited, but it was so wild and unbroken that when we galloped, it outran everyone, including the leading “Boyars,” professional stuntmen, who were furious that I overtook them and hit me with their spears on my back while I barely held the horse. And I was just a child! Later, I spent the money on medicine for my mother, ointments, and painkillers for myself from the injuries on my back and chafing from riding without a saddle.

Do you dream?

Always

Favorite book – The biography of Lazar Dobrich – the Bulgarian who did wonders in circus art worldwide.

Favorite food – Seafood

Favorite movie – Minority Report

Favorite car brand – Nissan, with the supercar NISSAN GTR – the first time I drove a car over 300 km/h.

Дани Златанчева, в. Уикенд, стр. 34, 11 юли, 2024г.

Иван Кристоф, известен като Човека паяк, отбелязва своя рожден ден с ангажименти към популяризирането на България и разработването на иновативния проект S.O.S. Headquarters. Този проект включва изграждането на умни сгради и специализирана база за обучение на бъдещи спасители, обхващаща иновативни технологии и многофункционални пространства. Кристоф споделя и своите лични преживявания и предизвикателства, свързани с доброволческите спасителни мисии и ангажираността му към каузите, на които е посветен.

Голяма част от живота си Иван Кристоф прекарва в Торонто, Канада, където става по- пулярен и се превръща в атракция дори за съседна Америка заради с рисковите занимания, които избира за свой начин на живот. Той се катери по сгради, извършва сложни спасителни операции на труднодостъпни места, а медиите отвъд океана го наричат Човека паяк. Иван Кристоф дирижира екипи, които ремонтират фасади на небостъргачи, виси окачен на хеликоптер и прави атрактивни снимки на обекти от въздуха.

Откакто е баща на две деца, той избра да се върне в родината си. Иван редовно участва в спасителни акции, без значение дали става въпрос за пока- терил се на покрив самоубиец, или изпаднало в беда коте.

Иван Кристоф е носител на световен рекорд той е първият човек в света, успял да скочи на земята от 500 метра височина. В края на юни Човека паяк отбеляза 56-ия си рожден ден в Тунис в компанията на семейството си.

Kакво си пожелавате на връх рождения ден? 

Бях на “мисия”, за да си тествам няколко напредначиви идеи как да се популяризира родния бранд България пред света. Видях как в Тунис, една бедна държава си подържат безупречно пътищата, а тук са ни като след война… 

Хората там знаят и как да си рекламират името на страната си по-добре и с уважение от тук. Затова и смятам да работя по въпроса да покажем как това може да стане и тук – във въздуха! 

На Рождения си ден отново се сблъсках и с реалността, че трябва още повече да се работи по въпроса и след една вълнуваща се среща с приятел журналист, ще представя на когото трябва най-яката българска идея за издигане на най-високо ниво на бранда България чрез иноваци 

Каква беше изминалата година за вас в личен и служебен план? 

Не работя за никого, освен за каузите си, така, че служа на народа си и в „служебния си план“ исках да включа „Евакуационния план“ за осигуряване на сигурността на останалите българи в Газа, които са подложени на геноцид. Но уви, Правителството ни дори и не отговори на официалното ми писмо и многократни обаждания до МнВР на България за спасяването на българи, които се избиват в момента дори. ForBulgaria.com/global 

 Построихме #BuxtonHejghts –  Умния дом на Спасителя на бъдещето, в който сега работя по инсталирането на Легранд, най-умната електрическа инсталация, за да създам иновативна мрежа от компоненти за поддържането на  Авиокула с ThinkCentre за менажиране на „Полетите на иновации“. 

С какво се занимавате в момента? 

В момента се занимавам с управлението на иновативния проект “S.O.S. Headquarters”, който обхваща близо 1000 кв.м. площ. Проектът се фокусира върху създаването на специализирана база за обучение и подготовка на бъдещите спасители от Спец. отряд за спасяване. В 5-етажната сграда ще изградим Умни Пентхаус, Мезонети и Арт апартаменти с 360° панорамни гледки към заобикалящите планини около София и модерни удобства, подходящи за тренировки по вертикално и въздушно спасяване. Целта е да се предостави иновативна и устойчива среда за живеене и работа на доброволците Спасители на бъдещето. 

За тази цел използваме авангардни технологии за създаване на многофункционални пространства, съчетаващи жилищни и работни зони, включително Innovation ThinkCentre с Авиокула за кризисни ситуации и разработване на иновативни проекти за авиацията и спасяването. Стремя се да създам първата по рода си вертикална градина в България, която ще бъде част от комплекса #BuxtonHeights. 

Това включва и изграждането на спасителен хъб и тренировъчен център, насочен към бъдещите спасители, с умни сгради, дрон платформа, енергийно ефективни технологии и модерни съоръжения за тренировки. Развиват се нови методологии за вертикални и въздушни спасителни операции, за да се осигури място, където спасителите могат да живеят, тренират и работят в иновативна и устойчива среда. 

Комплексът ще разполага и с клуб за изкуствено катерене с вътрешни и външни катерещи съоръжения, както и тренировки за бъдещите спасители. Проектът подкрепя доброволческите спасителни инициативи, предоставяйки безвъзмездно труд и ресурси. Планирам изграждането на стена за ледено катерене и мобилен център за мисии, които ще допринесат за обучението на спасителите от бъдещето. 

Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желала да ни разкажете? Или незабравимите ви дни са няколко? 

Един от незабравимите ми рождени дни беше, когато отбелязах световен рекорд за най-високата аварийно-ремонтна дейност с алпийски методи/въжен достъп на най-високата сграда в света преди точно 20 години. Празнувах на върха на CN Tower, което беше обявено за едно от Седемте чудеса на модерния свят. Този ден остана в паметта ми не само заради екстремното преживяване, но и заради уникалната възможност да пренапиша историята на вертикалния достъп. Това беше момент, в който съчетах страстта си към адреналина и желанието да поставя нови стандарти в спасителните операции. 

 

Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли какво да ви купят или очаквате приятелите да ви изненадат сами? 

От детството си имам страшно неприятни спомени с подаръците ми, защото властните ми роднини, ми взимаха подаръците, които баща ми беше пращал от Либия, където беше дипломат. За да не идват в родния ми дом, където бяхме заобиколени от комуняги и завистливи доносници, които следяха кореспонденцията ни, защото имахме роднини-невъзвращенци в Канада, а и за да няма завист, те отиваха при властните ми лели на майка ми, които ги задържаха в един голям Сандък, с обещанието, че ще ми ги дадат, когато почна да слушам. Аз пък от инат, още повече не слушах, накрая, като се предадоха ми ги дадоха и тога не знам дали съм плакал, но никога няма да забравя ужаса, разочарованието и болка, че моята мечта Тати да ми прати състезателни ръкавици за кола и специална фланелка бе направено на подигравка, защото те ми бяха вече малки, тъй като бях пораснал и в опита си да си сложа ръкавицата бе като тази на О‘ Джей Симпсън, когато в съда го накараха да си сложи ръкавиците на предполагаемия убиец, но не можа. 

Кой са хората до вас, на които държите най-много? 

Семейството. Има два вида екипа: ефективен и неефективен. Ние сме „ефективен екип“ и винаги пътуваме неразделно. 

Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви? 

Ще споделя една съвкупност от двете в едно в сферата на живота ми отдаден на каузата на доброволческото спасяване, за която Вашия вестник искаше да напише материал, но отказах тогава, защото истината по случая бе толкова ужасна и фрапираща, че ако я споделях тогава, щеше да настъпи Ада в българското общество, защото ставаше въпрос за огромна заблуда към обществото и измама с цел печалбарство за сметка на чужд живот. Но най-вече, това щеше да има голям импакт за децата на жертвата, защото щяха да излязат наяве неща, за които децата плащат за греховете на родителите си. Затова аз поех вината, защото вярвам, че нищо не заслужава сълзите на деца.  

Най-хубавият момент в този контекст бе, когато анализирах умно една лична драма, която бе докарана до национална криза и реших да се включа с огромна сума с всичките си лични спестявания за спасяването на мистериозно „изчезнал“ български алпинист  в Хималаите, защото по Божието писание, „ако дори само една заблудена овца бъде изгубена, то тя трябва да бъде намерена и върната в стадото й“. Тогава дори бях сигурен, че това е само Божия план да тествам и приложа иновации в спасяването, по сценарий, за който и аз не съм си мечтал, въпреки силно творческа си натура.  

Но там където е Бог, го следва и Сатаната. Най-лошият момент бе, когато се наложи това да стане публично достояние, и тези, които са допуснали гореописаната трагико-комедия да се случи и са създали умишлено подготвен хаос, защото най-много се печели по време на хаус, се уплашиха, че искам лично да отида да спася „Жертвата на спасение“, и че ще получа на доказателствата на местопрестъплението и акта на пасивно убийство, с което бих разбил доста схеми за мародерство и източване на пари…  

Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че те е истинска само в художествената литература? 

Като фен на екстремните спортове и силни преживявания, имам определение за любовта: това е когато си готов да умреш за някого или нещо. Дали това е за любимия човек или занимание, като високите скорости, или за каузата, като да рискуваш живота си дори за спасяването на изгубената „душа“, това е любовта. Време е май и да я опиша в художествената и академичната литература. 

Вярвате ли в съдбата, в това че на всеки е предопределено с какво да се занимава, как да се развие живота му? Усещала ли сте намесата й при вас? 

Вярвам, че всеки сам кове съдбата, че винаги има последствия, последствия и последствия. Научно е доказано, че предопределено да ли един човек е предимно творческа или логически мислещ и това определя до някаква степен интереса му с какво да се занимава, но има и други фактори които определят как да се развие живота му? При мен я усещам като знам в някаква степен какви са ми родителите и близките, които са ми повлияли, но винаги имаме избора да я променям. 

Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с годините? 

Няма как да не се усетят травмите от многото трошене на кости и… Но, най-вече се променя за добро и концепцията ми за S.O.S. – Smarter.Older.Stronger 

Как виждате себе си след 10 години? 

След 10 години виждам себе си като пионер в иновациите за въздушни и вертикални спасителни операции чрез проектите A.I.R., S.E.A.L.S. и M.A.R.S.  Ще продължавам да развивам нови технологии и методи за екстремни спасителни мисии, като фокусирам върху обучението на новото поколение спасители чрез инициативи като Spiderman.Academy и Innovation Forum. Създаването на високотехнологични платформи и авангардни екосистеми ще бъде основен приоритет, за да се преодоляват границите в спасителните операции и да се гарантира безопасността на най-смелите спасители по света. 

Помните ли първите спечелени пари – каква сума бяха и за какво ги похарчихте? 

Като дете участвах като ездач на кон в масовката на най—голямата българска продукция „Хан Аспарух“. Цяло медицинско чудо бях, че оцелях, защото втория кон, който ми дадоха, поисках да е по-буен, но той бе толкова буен и необязден, че като минахме в галоп, изпревари всичките и дори най-отпред „Болярите“, професионални каскадьори, които побесняха, че ги изпреварвах и ме налагаха с копията си по гърба ми, а аз просто едвам удържах коня. А бях дете! После ги похарчих за лекарства за майка ми, мазила и болко успокояващи за мен от раните по гърба ми и протривания от ездата без седло. 

Мечтаете ли? 

Винаги 

 Любима книга – Биографията на Лазар Добрич – българина, който бе направил чудеса в цирковото изкуство по света. 

 Любимо ястие – Морски дарове 

 Любим филм – Специален доклад 

 Любима марка автомобили – Нисан, със супер колата NISSAN GTR – за първи път карах кола с над 300км/ч.