Необходими са доброволни отряди за спасяване в България

H.E.A.R.T.

Необходими са доброволни отряди за спасяване в България

 

Разговаряме с Иван Кристоф за работата му, България и всичко останало

Интервю на в. Дядо Йоцо, юли, 2006

– Сега си в България. Често ли идваш?

Поне три пъти годишно.

– Само за почивка или по повод на някакви проекти?

-Гледам да е свързано с работа. Опитвам да създам в България служба за спасяване, каквато имам в Канада.

-Успешни ли са преговорите? Ще можем ли да разчитаме на подобна услуга?

-В началото бях въодушевен, но обещанията на много хора останаха само на маса. Не разбирам подхода и държането на някои генерали-бабички. А Доброволни отряди за спасяване са необходими. Когато предупредих преди две години за наводненията не ме взеха несериозно ето, че сега се вижда колко неподготвени са държавните служби.

– Как се вписват доброволните отряди в българската действителност. Не е ли въпрос на народно психология?

– Много хора като чуят доброволни отряди си мислят за махленска сбирка. Става въпрос за строго организирана група с перфектна дисциплина и подготовка, физическа и техническа. За са няма снимки по вестниците на случайни спасители с корита.

– Има ли финансови интереси в тази посока?

– Определено има. След наводненията вместо да има наказани, имаше награди. Това е смешно. В Канада щяха да ги разформироват като служби, а тук се награждават сами.

– Къде се чупи комуникацията?

-Виж, аз предложих високо проходим джип, който вкарвам на собствени разноски да се ползва за спасяване от различни служби.От Червеният кръст поискаха да е само техен и освен това се забавиха с отговора, не можах да го държа на митницата повече. Учуден съм за операцията, която бе проведена за спасяването на Димитър Златарев. нямат право да прекъснат операцията на другия ден поради лоши условия. Затова са спасители, за да търсят до край и да намерят бедстващия, жив или мъртъв. После медиите излъчват нелепи извинения. Малко стана черногледо интервюто, но разочарованието до някъде ми влияе.

– Чувстваш ли носталгия, въпреки вниманието, което ти обръщат в Канада.

-Носталгия винаги има. Аз по всеки повод говоря за България. Понякога ставам досаден за колегите си, но го правя, защото не са прави нищо за реклама на страната ни. В Канада ни знаят с две убийство, с едно момче, което гледало порно сайтове и с незаконни емигранти.

– И с теб?

– Да, но често това се забравя. И там съм имал трудност с властите.Повече от моите демонстрации се спират или забраняват. Не ми осигуряват техника за някои операции, но това понякога помага, защото медиите там дебнат подобни конфликти.

– Гордееш ли се с България?

– Не мога да се гордея с администрацията си, но се гордея с родината си. Сещам се за думите на Христо Ботев, когато не го подкрепят – “Кого съм тръгнал да спасявам”. Не искам да се окажа в неговото положение. Скоро направих изложба в Пловдив с уникални кадри от моите проекти, мисля да направя същото и във Варна.

-Знаеш ли, че има страхотни маршрути за катерене във Враца?

-Да! Аз съм катерил там. Това обаче ме връща към завистта на колегите ми, които не са доволни, че за мен се пише, а за тях не. Необходимо е себе отдаване и тогава се говори за пари. За Враца, обаче можем да направи нещо. Впечатлен съм от подвига на Христо Ботев. Може да направим мото преход по пътя на Ботевата чета или нещо друго.

-Ще се радваме да е така.