25 Aug Едно непубликувано интервю за в. Стандарт

През последните години Иван Кристоф, известен като Човека-паяк, развива дейността си на едно от най-атрактивните места в света – Дубай. Какво ново при него…?

С какво се занимаваш в момента и как реши да отидеш в Дубай?
 Всички проекти, по които в момента работя са предимно в чужбина – Канада, Обединените Арабски Емирства, Швейцария. Съвременните комуникации и естеството на моята работа позволяват по-голяма гъвкавост и успоредна работа на различни места по света. В кариерата си през годините винаги съм следвал мечтите си и затова работя с удоволствие. По отношение работата на високи сгради и въздушно-въжените операции аз съм извървял дълъг път – като се започне от изучаването на ИТ комуникации и дистанционна фотография непосредствено след пристигането ми в Канада и се стигне до сложната височинна инженерингова дейност години след това. Затова тайни в този бизнес нямам.

Днес ме канят като консултант в различни страни, където небостъргачите отдавна се състезават с птиците. Така попаднах и в Дубай. В началото на миналата година бях поканен от представител на най-атрактивната и стратегическа сграда в арабския свят да бъда техен независим консултант по отношение на работата на техни контрагенти в сферата на височинните въжени операции. Бях изумен какво са направили управниците на Дубай само за 20 – 30 години – супер град със супер високи сгради и невероятна инфраструктура, едно от най-сигурните места на планетата и рай за развлеченията и силните емоции. И всичко това директно върху пясъка. В момента това е меката за мен като специалист, Китай също. Целта на посещението ми бе да сравня собственото си ниво с това на най-добрите експерти/колеги в сферата на хеликоптерните въжени операции. Аз върша тази дейност като доброволец, а пред мен бяха застанали водещите професионалисти, които обучават държавни и частни организации по въздушно спасяване. Тези специалисти познават хеликоптерите отвътре и отвън и работят с най-добрата екипировка и методология в света. Притежават десетки хеликоптери и самолети и имат огромен опит и информация в тази сфера. Това е,  според мен, ефективен подход да тествам и потвърдя качествата си в тази сфера. Също така, исках да проуча възможностите си за инвестиции в Дубай, и каква възвращаемост бих могъл да очаквам от там.

Разбрахме, че сте имали среща и с принцовете на Дубай? В каква връзка беше тя и какви са впечатленията Ви от тях?
Невероятно преживяване, което ме остави буден две поредни нощи. В края на миналата година бях поканен да участвам в едно от най-големите хеликоптерни изложения в света – Dubai Helishow 2010. На изложението присъстваха Боговете на въздушното спасяване и най-голямите световни производители на хеликоптери и авиационна техника. Те разполагат с огромни бюджети и персонал за представянето си, а и на тях се обръща най-голямо внимание. Например, компанията SIKORSKY сключи тогава договор за над 300 милиона USD с дубайците. Изобщо не мислех, че моята изложбена секция ще бъде посетена…

Но, на 1ноември дойдоха от свитата от организаторите и протокола на Шейх Маджит бин Мохамед ал Мактум и изразиха желание да се срещна с него.

Тъй като Дубай е сред лидерите в сферата на сигурността очаквах, че това ще е много технически усложнено посрещане на официален гост. Но бях толкова приятно впечатлен и възхитен от спокойното посрещане на Принца на Дубай – сякаш бях на живо на сцена от арабските приказки за Шехерезада. Невероятно вълнение при появата на Принца, който искрено е обичан от народа си. И си спомних грозната гледка на движещи се родни политици, с цели орди от охранители със слушалки. Но явно броят им е пропорционален на народната любов.

Когато дойде време за срещата, бях изумен, че пред мен стои едно изключително ведро момче – истински принц. Точно като в приказките. Усмихнат и спокоен, но излъчващ много ерудираност и знание. Независимо от младата му възраст.

Разказах  му за опита си на най-високите сгради в света, за постиженията си в тази област и за това как мога да съдействам на аварийно спасителните служби на емирството. Бях впечатлен от компетентните въпроси, които ми бяха зададени. Но все пак пред мен стоеше експерт по военните операции. А аз бях предупреден за това.

лед визитата, дойдоха, както организаторите, така и от службите за сигурност на изложението, за да ме поздравят, че Принца, се е задържал най-много при мен. Като е минавал при другите щандове, само е кимвал.

Какво е важното за да успеш там?
В Дубай има стабилна политика. Шейха е развил емирството до неузнаваемост. Дубай е феномен, за който работят най-добрите световни експерти – архитекти, инженери и т.н. И това е заслуга на управляващите – впрегнаха потенциала на световната мисъл да работи, за да направи Дубай още по-приказен. Възхищавам се на направеното от Шейх Мохамед. Направи ми впечатление, че доста хора са си сложили и залепили лика му в собствените си коли и много се гордеят с него. Мечтата ми е един ден и ние в България да си имаме такива политици, чиято единствена цел е да направят България по-красива, а хората по-щастливи. Оказа се, че Стоичков например и там е кумир и само покрай него повечето хора, с които разговарях са чували за родината ни, въпреки, че не знаеха къде се намираме. Вместо да „използва” мегазвездата Стоичков, България не можа да преглътне величието му. Факт!

Преди години ти създаде Специализиран отряд за спасяване. Докъде стигна с него?
Създаване на спецотряд за спасяване на хора съм обсъждал с много политици и представители на спасителни служби у нас. Не винаги съм срещал, обаче рабиране, което се дължи до голяма степен на факта, че в България не се прави ясна разлика между работата на специализираните служби и тази на доброволните сформирования. Никога не съм мислил да създавам частна структура за издирване и спасяване на хора в търговския смисъл. Идеята е хора като мен, които имат по-специфичен опит, да помагат на службите с уменията си, което би направило работата им по-ефективна. Тук не става въпрос за конкуренция в търговския смисъл на това понятие. Идеята на създадения от мен Специализиран отряд за спасяване беше иманно в тази посока. Желанието ми беше да стартираме с пилотен проект “За по-сигурна София”, но се опасявам, че интересите на хората от тези среди са други. Макар че сдружението спомогна за възприемането на много правилни насоки  и иновативни концепции за спасяване у нас, както и яснота по най-ефективното доброволческо спасяване  и въздушно видео наблюдение у нас. Сега за реализирането на тази концепция съм поканен в Дубай.

Виждате ли интерес у дубайски бизнесмени да инвестират в България?
Не мисля, че сме създали условията за това. Ние освен, че сме малък за техните мащаби пазар, сме и трудни за правене на бизнес. Целите са различни. Това, което казах в началото – те имат кауза, а тук индивидуално присвояване на някакви пари, докато си на съотвената държавна позиция. Как да стане срещането на интересите? Варианта е сътрудничество с големи български предприемачи, които наистина знаят как се прави бизнес, а макар и малко, такива в България има. Те обаче също страдат от общия имидж на страната ни и не им е никак лесно да се доказват на световните пазари.

А има и много упорити хора като мен, които макар да работят в чужбина непрекъснато ще се връщат с идеите си в родината и ще се опитват да променят нещата. Старая се да съм оптимист.

Чу се, че от Парамаунт са Ви търсили за снимките на Мисия невъзможна 4 с Том Круз, която се снима именно в Дубай?
Вярно е. За да мога да снимам обаче каскади трябва да имам специален сертификат от Парамаунт Пикчърс, какъвто екипа си мислеше, че имам, а аз никога не съм проявявал интерес към каскадьорството. Предстои ми специално сертифициране и бих участвал в атрактивни за мен продукции, но това определено не е основния ми интерес.

Да очакваме ли нещо ново от теб в сферата на зрелищното и екстремното?
Имам сериозни намерения да направя нещо наистина разтърсващо, но дали ще е в Дубай или другаде по света остава, засега, в тайна.