В България приключенският туризъм и екстремните спортове се развиват все по-бързо, но възможността за въздушна спешна помощ при нужда, все повече се редуцира. Това е процес, който изпреварва времето за отреагирането, както на спасителните служби и екипи, така и на създателите и регулиращите тези индустрии. Ефективната сигурност, мерките за безопасност и дори елементарното уважение към собствения и чуждия живот рядко се вписват в това уравнение.  За тези неща много се говори и пише, но с митологизирането на безумието, като например селфитата в екстремни ситуации, ефектът е по-скоро отрицателен, а дори многото медийни, публични и всякакъв вид кампании за безопасност и призиви за истинска спешна помощ, са с много малко видими резултати. В много случаи това се прави на парче, от грешните хора, организации и в грешната посока.

Скритата опорна точка в този казус е винаги в основата на това някой да печели много за сметка на останалите, да се създава умишлено организиран хаос, дори в здравната ни и спасителната система. Това е моралния риск – когато някой разполага с парите на другите, без да поема отговорност. Накратко – харчиш чужди пари и не носиш отговорност – а когато те спасят, нищо не те спира да опиташ пак.  Същото се случи и с последната голяма световна финансовата криза. Този морален хазарт е в основата на разпределението на богатствата у нас и сигурността на хората не е приоритет. От морална гледна точка това е шахмат

С помощта на новите и по-достъпни технологии, заснемане от високо с дронове, модерните масови комуникации и подобряването на ефективността им чрез социалните мрежи, България става все по-популярна дестинация, но нещата излизат извън контрол, когато не можем да предоставим ефективна спешна помощ по вода, земя и въздух на чужденците, които привличаме. Това е крайно опасно и належащо да се вземат спешни мерки за минимизиране на жертвите и последствията, защото първо трябва да има максимално сигурна и ефективна бърза помощ навсякъде, включително и на свръх труднодостъпни места, а после развиваш популяризирането на дестинацията.

Затова още в миналия век се фокусирах в уникалността на доброволческото въздушното спасяване навсякъде и на всякакви места, особено в Торонто, най-развития метрополитен град в Канада, където живях и творях. Това бе един научно-технически проект, който сам организирах и финансирах, взимах разрешителни и изпълнявах всички опасни тренировки по вода, земя и въздух, за да максимализирам сигурността и ефективността от въздушно спасяване на супер високите сгради, които се издигаха над любимия ми град и разработвам за родния ми град – София и родината ми.  Винаги съм го правил с уважение и в координация със спасителните служби както в чужбина, така и у нас. Затова за Първия благодарствен ден на спасителя в Торонто, под егидата на единната спасителна служба 911 и съгласно официалните изисквания на “The Guinness Book of World Records” поставих Първата серия от световни рекорди за спускане и изкачване по въже от хеликоптер. Тъй като въздушното събитие се случи над Езерото Онтарио, за обезпечаването ми по земя и вода наех воден екипаж и втори бордови инженер за свръзка, а Водната Полиция (Marine Unit – Toronto Police) и Бреговата охрана бяха в готовност да отреагират според предвидената опасност.

Поради високия риск, се наложи да „купя“ хеликоптера с двоен двигател Eurocopter AS 355 F1 Twin Star за периода на всички полети с него, чрез една сложна юридически подготвена застрахователна и банкова гаранция. Тогава със всеки един детайл от вземане на разрешителни, съгласувания и подписвания на договори, знаех, че пиша история, която бих искал да допиша и в България. По нов начин и с по–модерни методи, технологии и по-голяма полза за обществото тук – където смятам че има повече от всякога нужда. Само така можем да създадем иновация във въздуха над България, пред очите на света и да отворим един съвсем нов подход в обучението и методиката за височинно-въздушно-въжено спасяване.

Трансформация от високите природни височини към създадените от човека

България е надарена с природни богатства и това привлича все повече интереса на чужденците и хората на екстремните спортове. Така е и за Канада, където прекарах половината от живота си и половината от професионалната ми дейност по вертикала. Но след като станах Първият човек работил на върха на най-високата кула и сграда в света през 2003г., след като  извърших най-високата височинно въжена операция през 2004г., и на следващата година бях поканен на най-високата точка за конферентна връзка на 555 метра от земята, разбрах, че от това няма къде по-нагоре. Тогава си зададох философския въпрос, който са си задавали най-добрите атлети в света, след като получат Златния медал в Олимпиадата: А сега накъде?

В моя свят и 100% любов към непостижимото-небостъргачите, породило се по време на комунизма, когато не ми бе разрешено да излизам в капиталистическа държава и 100% любов към екстремното високо, когато постигнах мечтата си  да гледам от върховете им света отвисоко, разбрах, че отсега нататък трябва да си сменя предизвикателствата, за да презаредя батериите си към новата ми страст във въздуха – екстремните височинно/въжени операции.

Защо ли?
Защото архитектите и строителите на супер и мега високи небостъргачи, стават все по амбициозни, като изпреварват световните практики и технически възможности за отреагиране на екстремните височини в градски условия. Не че и любителите на приключенските и екстремните спортове не прекаляват, като дори си плащат много пари, замръзнали и ампутирани крайници, а в много случаи и с живота си, без да имат ефективен Евакуационен план и такива, които да го изпълнят.  Тъй като по време на комунизма бях допуснат само да изкача соло най-високия връх на Европа – вр. Елбрус, в Кавказ, а при капитализма, единствения, който е извършил соло цяла височинно/въжена (експедиция- и то в зимния период при екстремални въздушни течения и ниски температури) операция на най-високия  връх в градски условия на ХХ век, си поставих нова цел:

Мисия възможна – 14 хеликотерни операции на различни  машини

Моята цел не е да гледам в сянката на предишните покорители, а да откривам нови светове, места, където човешки крак не е стъпвал на земя и под земя, и неща, които никой друг не е правил. У нас за първи път, като тийнейджър открих нови места, преминах през нови тесняци и проникнах в нови подземни високи галерии в пещерата „Голямата Балабанова“. Тогава бях едно наивно хлапе, сигурно и сополанко, но вярвах, че мога да направя много повече за мечите си а и за родината. В последствие ми бе ясно, че бях закъснял за влака за постижения в Олимпиадите, а всички осем хилядници – 14 на брой бяха изкачени. Затова без да съм си поставял амбиция – съдбата ме избра – летях и бях на борда на 14 на брой различни летателни машини, и както правилото за половината – на половината от тях, висях под тях.

От първите световни рекорди във въздуха и по вертикала до написването на нова история 

Дори на  първата ми солова височинна/въжена хели тренировка, пак изцяло организирана и финансирана от мен, когато бях студент в Университета на Торонто, си дадох сметка, че каквото и да правя там във въздуха и още по-трудното на земята (вземане на разрешителни, финансиране, тренировки, тестове и др.) навлизам в чужди и некартирани територии,  този опит е незаменим, и той трябва да се сподели един ден с по-новото поколение от смели младежи, които искат да станат доброволци или професионални спасители.

Съдбата ме избра за Създаване на следващото поколение спасител – Спасителят на бъдещето

Но, за да не изпадна в моралния риск – когато някой разполага с живота на другите, без да поема отговорност и  моралния хазарт – Руската ролетка, разработих нова стратегия, която  представих пред световно доказалите се професионални експерти в сферата на авиацията и спасяването, на най-голямото изложение за безопасност, сигурност и пожарогасене в света – Интерсек и най-големите хеликотерни и авио медицински  изложения в Близкият изток и други подобни в света. Тази стратегия и новаторска методология на обучение, ще се представи в България и чужбина през 2020. С контактите ми с Кралското семейство на Дубай, със спасителните служби и партньори от АОЕ, ще може да представим България по нов авангарден начин на Dubai EXPO 2020. 

Вече представих опита си с българските ВВС пред Принцовете на Дубай и Министъра на икономиката на АОЕ  по време на изложбата ми #ForBulgaria на Дубай Хелишоу в трите му поредни издания през 2010, 2012 и 2014. Събитието е под Егидата на Шейх Мохамед Ал Мактум, Премиер-министър на АОЕ и Владетел на Дубай.

Приложени снимки: Поставяне на световни рекорди с доброволческия екип Highrise Emergency Aerial Response Team (H.E.A.R.T.)

 С наземния екип на ФБР, Полицията на Торонто и системата 911 и служби за сигурност в Канада.