Полет N47BA с Learjet 35
На 25 октомври 1999 г. е назначен чартърен Learjet 35 от Орландо, Флорида, до Далас, Тексас. В началото на полета въздухоплавателното средство, който се катери на определената си надморска височина на автопилот, бързо изгубва налягане в кабината и всички на борда са били неспособни да действат поради хипоксия – липса на кислород. Самолетът продължава да се изкачва покрай определената си надморска височина, след което не успява да завие на запад към Далас над Северна Флорида и продължава по северозападния си курс, прелитайки над югозападната част на САЩ за почти четири часа и 2,400 километра. Самолетът е изразходил горивото си над Южна Дакота и се е разбил на поле край Абърдийн след неконтролируемо снижение. Четиримата пътници на борда бяха PGA голфър Пейн Стюарт, неговите агенти Ван Ардан и Робърт Фрале и Брус Борланд, голф архитект с дизайнерската компания за голф игрище Джак Никлаус
В1327: 13Z контролерът от “Джаксънвил” ARTCC инструктира пилота да се изкачи и поддържа полетно ниво (FL) 390 (3900 фута (11,900 м) над морското равнище). В 1327: 18Z (0927: 18 EDT) пилотът потвърждава разрешението, като заявва: “три девет нула Браво алфа”. Това е последното известно радио предаване от самолета и се е случило, докато самолетът е минавал през 7000 м. Следващият опит да се осъществи контакт с въздухоплавателното средство е бил извършен шест минути, 20 секунди по-късно (14 минути след излитане), а самолетът е бил на 11,500 метра и съобщението на контролера остана непотвърдено. Контролерът се опита да се свърже с N47BA още пет пъти през следващите 4 1/2 минути, отново без отговор.
Първо прихващане
Около 1454Z тестовият пилот на американските военновъздушни сили F-16 от 40-ата пилотска ескадрила в Eglin AFB в Западна Флорида, която се намира във въздуха наблизо, бива насочени от контролерите, за да пресекат N47BA. Когато изтребителя е бил на около 600 метра от Learjet, на надморска височина от 14,400 фута (14,100 м), тестовият пилот е направил две радио повиквания до N47BA, но не е получил отговор. Пилотът на F-16 прави визуална проверка на Лиър, като не открива никакви видими повреди на самолета. И двата двигателя са се движели, а червеният въртящ се фар за борба с сблъсъка на самолета е бил включен (стандартна операция за самолетите в полет). Пилотът на изтребителя не е можел да види вътре в пътническата секция на самолета, защото прозорците сякаш са били тъмни. Освен това той заявва, че цялото дясно предно стъкло в кабината е непрозрачно, сякаш кондензацията или ледът покрива вътрешността. Той също така посочва, че лекото предно стъкло на кабината е непрозрачно, въпреки че няколко части от центъра на предното стъкло изглеждат само тънко покрити от кондензация или лед; малка правоъгълна част от предното стъкло е била чиста, като в тази област сее виждала само малка част от лъскавия щит. Не вижда никакво движение за контрол на полета. F16 се опитва да го следва, но самолетаскоро се скрива в облаците и пада под обзора на радара Около 1512Z, пилотът на F-16 приключва проверката си на N47BA и приключва формацията, като се насочва към Scott AFB в югозападната част на Илинойс.
Второ прихващане
На 1613Z, почти три часа след полета на безразборния Learjet, двама F-16 от 138-тото бойно крило на Националната гвардия на Оклахома Еър (ANG), плаващи под табелката “TULSA 13 flight”, са били насочени от Минеаполис ARTCC да пресекат полета. Водещият пилот на TULSA 13 съобщава, че не вижда каквото и да било движение в пилотската кабина, че предното стъкло е тъмно и че не може да разбере дали стъклото е студено. Няколко минути по-късно пилотът на TULSA 13 съобщава: “Ние не виждаме нищо вътре, може да бъде само тъмно пилотско каре, макар че … той не реагира, не се движи или нещо подобно, че може да ни е виждал досега . ” В 1639Z, TULSA 13 остава да се срещне с танкер за зареждане на гориво
Самолетът достига максимална надморска височина от 9,3 мили (14,9 километра).
Полк. Кент Олсон, тестовият пилот на американските ВВС разказва в телевизионния епизод “Самолетни катастрофи” на National Geographic: “При огледа няма поражения и се приближих близо до него, като разчитам турболенцията, която се образува и да разбудя пилота на Леарджета. Предното стъкло е заскрежено.” Военния пилот е рискува да се удари в него лети. А на земята изследователите се опитват да предскажат къде ще се разбие самолета, за да стигнат по-бързо до него.
Трето прихващане и ескорт
Около 1650Z, два F-16s от 119-то Крило на Северна Дакота ANG с идентификация “NODAK 32 полет” са насочени да прехванат N47BA. Полетът на TULSA 13 също се завръща от зареждането с гориво и всичките четири бойни пилоти се приближават до Лиър. Водещият пилот на TULSA 13 съобщава: “Имаме две визуализации върху него. Изглежда, че прозорецът на кабината е студен и няма никакво изместване на никоя от контролните повърхности, доколкото елиноните или опорите.” Около 1701Z, полета TULSA 13 се връща отново в танкера, докато NODAK 32 остава с N47BA.
Имало е някакви спекулации в медиите, че военните самолети са готови да свалят Лиър, ако заплашва да се срине в населена зона. Длъжностни лица в Пентагона категорично отричат тази възможност. Стрелянето на самолета “никога не е било възможно”, каза говорителят на Военновъздушните сили Капитан Джо Дела Ведова, “не знам откъде идва това”
Катастрофа
Пилотният рекордер за кабината на Learjet (CVR), който е бил възстановен от останките, съдържа аудиозапис от последните 30 минути на полета (това е по-стар модел, който записва само 30 минути данни, а самолетът не е бил оборудван с полет-записващо устройство). В 1710: 41Z двигателите на Learjet могат да бъдат чути, за да се установи, че горивото на самолета е изчерпано. Освен това могат да се чуят звуци от клатачната машина и автопилота. При задействаните двигатели автопилотът би се опитал да запази височината, причинявайки въздушната скорост на самолета да падне, докато стигне до скоростта на задържане, в който момент шейкърът щеше да се включи автоматично, за да предупреди пилота и автопилотът щеше да се изключи. След близо четири часа той, самолета пада сам,
В 1711: 01Z, Лиър започва десен завой и слизане. Самолетът NODAK 32 остава на запад, а самолетът TULSA 13 се отделя от танкера и следва N47BA надолу. В 1211: 26 CDT пилотът на NODAK 32 съобщава: “Целта е низходяща и той прави няколко цилиндъра, изглежда, че е извън контрол … в тежък срив, поисква спешно спускане да последва целта.” Пилотът TULSA 13 съобщава: “Скоро ще се удари земята, той е в низходяща спирала.” [1] Изтребителите са били принудени да прекратят преследването си в този момент и трябвало да кацнат на местните летища, като са достигнали границата на тяхната издръжливост.
Ударът е възникнал приблизително 1713Z, или 1213 местни, след общо полетно време от 3 часа, 54 минути, а самолетът удря земята с почти свръхзвукова скорост и с изключителен ъгъл. Learjet се разби в Южна Дакота, малко извън Мина в окръг Едмъндс, на сравнително равна земя и остави кратер с дължина 13 м, широка 6,4 м и дълбочина 2,4 м. Никой от компонентите му не е останал непокътнат.
Самолета беглец
Всеки рутинен полет на самолет може да се превърне в международен проблем. Новините от случая за отклонилия се самолет завладяват медиите. Ако се вземе решение самолета да бъде свален решението трябва да се вземе от Президента Така се е случило с американския Президент Бил Клинтън, който се е срещнал със съветниците си.
Колко бързо може да се получи хипоксия
Уликите рисуват една смразяваща картина. Доктор Мичъл Гарбнер, бивш NTSB медицински офицер:” Кислородът може да се задържа 4-5 секунди в мозъка и очите 12-13 секунди в кръвообращението, след това нещата много бързо могат да се объркат. Симптомите на хипоксия се получават, най ярко се явяват в менталната област – способността да мислим, взимаме решения, затова е толкова опасно. Можеш да говориш неразбираемо, като пиян. В рамките на 4 минути нещо се е случило. Има и загадка – Лиарджета е екипиран с кислородни маски.. Разполагаш с около 15 секунди да реагираш, когато около теб няма кислород.
Грешката е била, че първо е трябвало да е пишело в наръчниците при аварийна ситуация пилотите да поставят кислородните маски и чак тогава да проучват проблема. Те се объркват а кислорода им липсва. Хипоксията настъпва с бърза и невероятна скорост. След 15 минути екипажът е дезориентиран и объркан. Всичко за бързината на настъпване на хипоксия зависи от индивидите, но най-засегната със затруднение е мисловната дейност. Той става по-объркан и бавен, започва да губи съзнанието и ако не получи кислород ще умре от кислороден глад.
Преди да успее да реши проблема, екипажът изпада в безсъзнание. На практика контролните карти на Лиърджет са объркали екипажа. Без маските, те са нямали никакъв шанс. Вместо императивния звуков сигнал, едно съобщение, като “Поставете си кислородните маски” е щяло да им спаси живота. Вместо това хората се объркват в опитите да разберат какво става, за да се справят със ситуацията и това ги убива. ”
Екипажът е могъл да се прави ако са имали кислородни маски и са променени инструкциите. Тези инструкции ще понижат риска за живота, за а се излагат на по-малко опасност.
Вярвам, че имам бъдеше във въздушните операции след професионалната ми кариера на индустриален катерач и любител на въздушната акробатика. Затова искам във въздуха да въведа иновации, така както направих с вертикални операции по най-високите сгради на планетата ни и бях запленен от случая с катастрофа на полет с Learjet в Южна Дакота през 1999г.