Antonio Krastev

Special Training with the strongest man on the planet

RIP Antonio Krustev. Let the Angels and the Saints come to meet you in the new life

Antonio Krastev, two-time world weightlifting champion, was called the “strongest man on the planet” by Power Lift magazine after lifting 476 pounds in 1987.

With Antonio Krastev, wo-time world weightlifting champion,we started specialized powerlifting training at the Weightlifting Club Erindale College and the University of Toronto.  He was called the “strongest man on the planet” by Power Lift magazine after lifting 476 pounds in 1987, setting a world record that remained unbeaten for nearly 30 years

Почина легендарния български щангист Антонио Кръстев, един невероятен човек и приятел… Има още уникални истории, които трябва да се разкажат, през какви битки е минал Антонио и открояват българския му борбен живот и достойнство, с което поема предизвикателствата на съдбата. Лека му пръст и Господ да го посрещне в обятията на съзвездията.

Нека ангелите и светците те посрещнат на прага на новия живот. Нека видиш лично Спасителя и бъдеш с Господa завинаги.

#Specialized #powerlifting #training at the #Erindale #College at the #UofT with Antonio Krastev, two-time #world #weightlifting #champion. He was called the “strongest man on the planet” by Power Lift magazine after lifting 476 pounds in 1987, setting a #worldrecord that remained unbeaten for nearly 30 years.

В чест на Антонио Кръстев, обявен за най-силния човек на планетата през 1987, който остави най-силния почерк в мотивацията на новото поколение щангисти в Канада.

Антонио Кръстев беше наречен „най-силният човек на планетата“ от списание Power Lift, след като вдигна 476 паунда през 1987

Как Антонио Кръстев научи Човека паяк да вдига щанги

“Antonio Krastev – the strongest man on the planet” – това заглавие на списанието Power Lift ми показваше с усмивката си на шампион от световна класа, Антонио Кръстев, един невероятно позитивен човек, когото на мига в който се запознахме, го почиствах като брат по съдба и личност, която е живото въплъщение на термина “Larger than life”. Още повече, че Антонио тогава ми спомена, че дори без да пие кафе, може да я вдигне тази тежест, и от лежанка може да вдигне…

Да държиш в ръцете си статията, която описва, как българин е вдигнал 476 паунда (почти 216 килограма) през 1987 и пред теб това да е човека, с който ще започнем тренировка в специалната зала и тренировъчна програма, която бе създадена специално за шампиона и световната легенда във вдигането на щанги, чувството бе неописуемо. Още повече, когато знам само част през какви битки е минал този човек, какви постижения на световната сцена и в спорта е постигнал и с какви предразсъдъци тепърва се сблъсква, като емигрант и чужденец в една от най-гостоприемните държави в света – Канада, но както сигурно е навсякъде – най-добрите и най-колоритните личности в света, са заплаха за малките душички, които са завладели някакви позиции в дадена сфера и за нищо на света ще допуснат титаните да ги изместят. А само един небрежен поглед да хвърлиш на Антонио, здравеняка с поглед на Шампиона и усмивка на палаво дете, ти става ясно, че такива хора, рядко можеш да видиш в живота си. И на всичко отгоре, отдавна не бях срещал и разговарял с човек, за световните постижения, които тепърва могат да се развиват и всеки от нас да ги съчетае така, че да допълват другият. Това бяха два свята, на двама българи зад граница, в които бяхме обединени органично от това, което е в основата на създаването на нацията ни и Родината – Завета на хан Кубрат – Обединението прави силата.

Специална тренировка с най-силния мъж на планетата

Това, което ни събра с Антониo в Erindale College и в Университета на Торонто, кампуса Мисисага, в Онтарио, Канада, бе да направя една специална фотосесия за неговото портфолио и желание да навлезе в света на американския кеч и шоу бизнес в Америка. Това бе страхотно попадение за емоционална личност като Антонио, където на ринга и корпоративния свят, пълен със силни емоции, да разтоварваш докато развиваш и разкриваш другата част от себе си – творческата си личност. И най-вече, как в един безмилостен на пръв поглед свят, в който силни мъже и жени се млатят като за световно, но това сигурно е най-безопасната и чиста битка-шоу между хора, които имат един основен принцип в този спорт, наречен КЕЧ. А това е най-благородната им черта: да се жертваш, за да направиш другия да изглежда по-добре.

Антонио Кръстев

Въпреки, че аз не съм фен (меко казано), а направо се отвращавам от насилието, но от това, което ми обясни Антонио, който даже май е взел курс в тази сфера от един американец, всичко е шоу и тези хора се пазят най-много. Има си специални техники, как да го правят, но да изглеждат много опасни. За това и целта и идеята на фотосесията бе да заснемем Антонио, като неукротимия и всемогъщо силния Звяр, който искаше да разкъса в лапите си Царството на дребните душички, за да въведе равновесие и спокойствие на Вселената. Нещо повече. След като ми разказа през какви битки, колективно създадени спънки от местните wonna-be шампиони и бюрократи от Канадската федерация по щанги и спортния организации, номера и подлости е преминал Антонио, му направих и подарих цяла фотосесия а визията му като Богът на войната. Точно тогава бях тотален аматьор във фотографията, но бях дисциплиниран и сериозно отдаден на темата и дори закупих няколко светкавици, за да обхвана доколкото мога целия спектър и аура на Човека, по-голям от живота.

Това са незабравими мигове на разговори, тренировки и развиване на стратегии между нас: двама емигранти, които са пристигнали по много странни и уникални начини в едни от най-големите и развити страни в света и навлизаме в сета на непознатото, където има установени с поколения традиции, тотално чужди на тези през които е протекъл живота. И всеки от нас споделяше това, с което можеше да помогне на другия, което като си спомня сега, не бе често срещана ситуация в имигрантския живот на българина в чужбина. Дори сега, в тези бурни времена, когато навън има протести, този елемент все още се вижда, като гледаш и слушаш репортажите и дебатите по нашите телевизии сега.

Но нека се върна на онези пълни с емоции с Антонио, който ми бе гост в дома и макар и за кратко преживяхме страхотни моменти заедно. Никога до сега не съм имал треньор в живота и съм бил все самоук, защото въпреки административните треньори, на които съм попадал, когато исках да се развивам в спорта в България, с никой не съм тренирал или споделил дори на въже връзката каквато трябва да е между треньор и спортист. Напротив, още в първите мигове, когато се захванах с няколко спорта в България, още като дете и тийнейджър, бях използван като обект от който се печели. Първия такъв себе определил се „експерт“ в пещерен клуб дори ни обясни цялата концепция, че ние – децата, сме били „мъртви души“ и за благото на развитието на клуба, трябваше да се разписваме на едни командировъчни за всички излизания в планината и експедиции, а парите да отиват за купуването на алпийски и пещерен инвентар. И ние дечурлигата, бяхме много щастливи, че допринасяме за развиването на клуба и пещерното дело. Макар, че тогава ми направи силно впечатление, че този инвентар бе все повече и повече опръскан с боя и се хабеше, защото нашия Вожд ходеше да работи с алпийски методи по разни комини на ТЕЦове и да изкарва пари, с които и ходеше по чужбина, капиталистическите държави, Алпите и далечните планини и пещери, за да ни разказват интересни истории и снимки. А другия „треньор“, в другия клуб, ме крадеше, не ми даваше адекватна екипировка и подготовка, с което рискувах направо да се самоубия доброволно и търсеше всякакъв повод да ме…, защото не търпеше никой друг да е по-атрактивен или по-интересен от него.

Това бе в тотален контраст с Антонио, за който единствено обсъдих идеята и бях готов да ми бъде треньор за специалната тренировъчна концепция “Optimal performance”, която стартира именно в тази зала. Тогава и реших, че за моята Серия от световни рекорди, ще тренирам само с шампиони. Антонио бе моя ориентир и той заслужава да споделя една типична история, която в последствие, макар и по различен начин съм я преживял и аз: The Power That Be в Канада, било то от Федерацията им, в която Антонио отива, както и треньорите, които са се уплашили, че в техния скучен свят на щангите, където почти няма интерес от канадците, изведнъж се появява една колоритна личност, която идва от една непозната страна. Имайте в предвид, че това не е защото канадците не познават географията, а просто, защото големите не се интересуват от малките. Дори, когато спорта с вдигане на щанги не е развит, дори не може и да се мисли и за в сравнение, с който и да е друг елитен спорт в Канада, Антонио им е показвал как може да вземе Златен олимпийски медал за Канада, и да се състезава под канадското знаме, само и само да го допуснат до Олимпиадата, но тамошните „треньори“ не само, че не му съдействали, но и го саботирали под предлог, че не е канадски гражданин,

Само Иги Канеф се бе застъпил за него и специално за Антонио, предоставиха и оборудваха тази зала на Ериндел Колийдж и май създадоха цяла Програма, за да може Антонио да е треньор. Имало е и един канадец, който е бил фен на Антонио и дори най-демонстративно е напуснал някаква официална среща, защото е бил отвратен от спънките, които са правили на Антонио и липсата на подкрепа. Но ето една интересна случка, която Антонио ми сподели с демонстрация на живо какво се е случило и Вие си направете изводите:

„…Антонио отива на някаква много важна тренировка за подготовката на млади щангисти за състезание, на която местния треньор е обяснявал как се прави захват на лоста на щангите. Съвсем очаквано би било, когато многократен световен шампион по щанги и легенда в олимпийския свят се появи пред група състезатели, особено в един неразвит в тази държава спорт, би било почтено, дори екстремно стимулиращо за младите потенциални шампиони е въпросния треньор с голям ентусиазъм да прекъсне това, което прави и с радост да представи Легендата и Силата в спорта пред студентите и учениците си. Но напротив, треньора тотално неглижирал българина и продължил да обяснява пред заобиколилите го начинаещи в спорта. Антонио, човека с мощната фигура се приближил до щангата и ‚помолил‘ треньора:
– Прощавайте, бихте ли ми показали, как точно се прави този захват?
Треньора, започнал да обяснява на Шампиона пред децата, как се прави това. Тогава Антонио се приближил до щангата и попитал:
– Ама точно така ли се захваща?
Треньора, наново започнал да обяснява на Шампиона как се прави това и онова.
Тогава Антони, хванал с огромните си ръце щангата и пак попитал :
– Ама точно така ли се захваща?
Треньора, наново започнал да обяснява на Шампиона как се прави това и онова и в един момент се усетил, и споменал:
– Добре де Антонио, стига си се правил на новобранец! Деца, това е Антонио Кръстев, многократен световен и Олимпийска легенда, с няколко световни рекорда по вдигане на щангите?

Децата щели да припаднат…

Ето затова, исках и за мен бе чест за тренировките за новата си серия от световни рекорди Антонио Кръстев да ми е треньор, Това ме мотивира и сега, точно след много травми, да направя световен рекорд, който да посветя на един истински приятел в живота. Макар и за краткото време, което прокарахме заедно, Антонио заслужава това и да споделя един урок, който той сподели с мен, но чак след много години стигнах и аз до този извод: когато карахме в колата и изведнъж около нас се чу сирената на полицейска кола и аз се сепнах и загледах дали не е за мен. Явно карането на мотори и глоби за превишена скорост са създали този мигновен инстинкт в мен. Антонио се учуди на внезапната ми концентрация и ме попита:

– Ваньо, защо се стряскаш така. Просто си карай спокойно, като спазваш знаците и няма да имаш никакви проблеми с Полицията.
Затова, ме заболя много и това бе първото, което си помислих: Какво ли е станало…

Има още уникални истории, които трябва да се разкажат, през какви битки е минал Антонио и открояват българския му борбен живот и достойнство, с което поема предизвикателствата на съдбата. Лека му пръст и нека ангелите, светците и Господ да го посрещне в обятията на съзвездията. го посрещнат на прага на новия живот. Нека види лично Спасителя и бъде с Господ завинаги.

Антонио

Снимка с Игнат (Иги) Канеф, който го подкрепи Антонио и със Стоичков, когато бяхме на една и съща среща тримата в Канада.