Heli Rope Rescue Just Capture It

Ще създам спасителен отряд светкавица

Анна Заркова, в. Труд” 28 януари 2005 , 16 стр.

FULLHDCNwalkietalkieИван Кристоф – българинът, който стана герой на Торонто, се завърна тия дни в родината.

“Пребиваването ми в София този път не е просто ваканция – сподели пред “Труд” известният ни сънародник, който покори Си Ен Тауър – най-високата кула в света ( 553 метра, 180 етажа) и бе кръстен от канадските медии Човека Паяк.

“Дойдох – довери той, – да проуча перспективите за реализация на уменията ми тук. Смятам, че е време хора като мен, успели в чужбина, да се завърнат в отечеството. И то да стане такова, каквото си го направим сами. Аз специално имам съзидателни идеи в това отношение.

The best way to see my high altitude rope access art work is by a flying helicopter– В предварителния ни разговор, г-н Кристоф, вие ме заинтригувахте с идеята си да създадете у нас специален спасителен отряд – по модел, изпитан в Канада.

– Да, аз мога да създам отряд за бързо реагиране, който да извършва операции по въздушно-височинно спасяване. Аз владея уникални спасителни техники и бих могъл да тренирам желаещите да участват в такъв отряд. Бих могъл и да финансирам това начинание. Не е тайна, че от няколко години насам най-големите компании -лидери в комуникационните системи ( като “Сони Ериксон”, “Нокиа”, “Панасоник”, ” Канон”, “Ай Би Ем” и др.) ме ангажират в свои изследвания и проекти. Водил съм разговори с някои от тях и знам, че те биха спонсорирали замисленото от мен.То няма да е авантюра.

Аз имам опит

Създадох в Канада корпорация “Айгър” с два отряда от 19 доброволци, отлично екипирани: за спасяване по земя и за височинно спасяване. Работим с кметството на Торонто. И ще кажа нескромно, че ни наемат за най-рисковите височинно-спасителни дейности.

– Като например?

– Последното, за което се сещам, е как.спасихме един мияч на прозорци, които беше закъсал на 23-ия етаж от 30-етажна сграда, отдолу с басейн. Свалихме го с помощта на въже…

– В Канада – за разлика от България – има небостъргачи. У нас един височинно-спасителен отряд не би имал много работа.

– Пропускате, че той би намерил приложение в планинското спасяване. Една публикация на “Труд” от миналата седмица пак ме подсети, че планинарите у нас в момента едва ли могат да разчитат на бърза и всеотдайна помощ… Прочетох в “Труд” как Планинската спасителна служба (ПСС) е издирвала Димитър Златарев – шефа на издателство “Кибеа”, който се е изгубил на 22 януари под връх Мусала. Планинските спасители не са се сетили дори да поискат помощ от мобилния оператор, чийто абонат бил Златарев. И когато вие – журналистите – сте ги подсетили, че на базата на последния разговор от GSM може да се определи къде се е загубил алпинистът, те – вместо да позвънят веднага на “ГлоБул”- са се разсърдили за съвета… Случаят ми напомни една моя среща с един от шефовете на ПСС през 1997 г. Виждам, че оттогава нещата не са се променили. Същият муден, чиновнически подход… към работа, при която секунди делят някой човек от смъртта…

– Ще ни разкажете ли за срещата, от която вадите този нерадостен извод?…

– Да, но без да соча имена. Аз никого не искам да обиждам, напротив – ще разчитам на съдействие от ПСС за спасителния отряд, който съм замислил…Та така: през 1997 г. аз тъкмо бях потеглил към върха на славата си в Канада. Там бяха смаяни от рисковите ремонтни операции, които правех на недостъпни дотогава височини. Станах член на специализирана техническа комисия към канадското министерство на труда… Горе-долу тогава ме поканиха да направя демонстрация на годишна конференция на всички организации (включително полицията и пожарната) под егидата на тамошния Национален секретариат по издирване и спасяване. Събитието беше в Бамф – най-скъпия планински курорт в Канада.

Бях сигурен в успеха си

Участвал бях в десетки демонстрации с въже във въздуха, знаех какво умее конкуренцията. Но ми хрумна, че този път мога да се представя не само като българина Иван. А мога да демонстрирам уменията на български отряд по планинско спасяване. Спасителите от канадската армия се славят като най-добри в света. Но и българските спасители си ги бива. Намислих как да ги включа в моята демонстрация, как да се впишат в моя рекорд. За целта ми трябваха 4 човека. Знаех, че нашите нямат екипировка, с която да се чувстват добре на такава елитна демонстрация.

Намерих спонсори

Готов бях да екипирам моите сънародници, да им платя хотела и пътя… само и само в Бамф да се чуе името на България. Говорих с двама познати от ПСС. Те прегърнаха с радост идеята. Но ми казаха: трябва разрешение от тяхното ръководство.

– Затова ли сте отишли на среща с някой от шефовете на ПСС?

– Затова отидох. И станах пишман. Той ме изслуша разсеяно, гледайки важно и рече: “О, Канада е много далече, г-н Кристоф,… ние си имаме европейска асоциация…” Как ще е далече – казвам, – при съвременните телекомуникации, във века на Интернет… Пари не ви искам, нито услуга… Предлагам на 4 ваши момчета възможност да вземат ноу-хау от най-добрите в света. Да се снабдят с най-модерната екипировка…..О, г-н Кристоф, ми вика босът, – аз имам да екипирам не 4 души, а 750…” “Ама ще се чуе името на България”, казвам. А той: “И какво?”… Станах да си вървя… И тогава ми се случи нещо незабравимо. Бях облечен с рокерско яке, с което участвам в демонстрации. На ръкавите имах различни емблеми. Повечето ми бяха дадени за реклама. Сред тях имаше само 2 български – на кирилица. И аз тях ги носех с гордост. Едната – на българските огнеборци – ми беше подарък от един шеф на пожарната. А другата – на ПСС, имах от приятел – планински спасител, с който бяхме на експедиция в Еверест. “Г-н Кристоф, спрете, свалете емблемата! – ми каза оня шеф на ПСС, когато излизах от кабинета му. “Тя ми е подарък – казвам, – за мен е нещо свидно, свързано с родината…” “Свалете я! -вика.- Нямате право да я носите по закона за БЧК!”… Тук ще спра… Схваща ми се езикът, като описвам манталитета на българския чиновник…

– Ще ви се наложи обаче да минете през доста канцеларии, ако искате да създадете спасителен отряд.

– Знам. От 2 години вече водя кореспонденция с МВР и МО. Имам проект за отряд за бързо реагиране. В него е описано как мога да го финансирам и да тренирам. Мечтата ми е отрядът да е към армията или полицията. Защото работата в него е изпълнима от специалисти с не по-малко от 10-годишен опит, каквито има в МВР и МО… Но отговорите, които получавам от тия две ведомства , ми подсказват за конфликт на интереси, неуточнени компетентности и размити отговорности. Приемат се само предложенията ми за демонстрации. Правихме такива в жандармерията – за спасяване на хора на сграда от хеликоптер, който захожда странично, без да каца на покрива… Обаче тия демонстрации не отиват по-далеч от шоуто. Моите предложения те да се систематизират и да се оттренират, удрят на камък… Аз обаче няма да се откажа. Мога и искам да дам на България отряд светкавица. Имам нужните умения и знания. В университета в Торонто са ми преподавали най-прочутите професори по специални технологии – Паскал Микелучи и Марсел Данеси. България има нужда от компетентни спасители, организирани в ефективна структура. Знам това и защото – като по-млад – замалко да стана жертва на ПСС. Катерех се в Мальовица и паднах от 7-8 метра. Кръв шурнала от ушите ми. А спасителите първо закъснели и второ – запушили ушите ми с памук – нещо абсолютно противопоказано. Живея втори живот благодарение на лекарите от самоковската болница. Оттогава е мое призвание да спасявам хора. И се надявам да мога да го правя не само в Канада, но и в България.