24 Sep MotorShow Magazine

ЕДНА МИЛЯ В ГЛАВАТА НА Иван Кристоф:

“Христос е единственият спасител, когото признавам”

“Спайдърмен”, ангел-спасител, или обикновен търсач на силни усещания, всичко това е той

интервю на Деси Бацанова

Какво те води този път в България? От доста време търся начини да задействам нашите институции за по-голяма сигурност. Знам, че има какво да се желае по отношение на екипировката и обучението. И много други. В Канада всичко е лицензирано и няма опасност от самозванци. Срещал съм в България хора, които сякаш изпитват професионална завист и в неподходящ момент решават да се доказват, излагайки по този начин на опасност живота на другите. Срещам затруднения и с институциите. Да не говорим, че в Канада при инцидент ти оказват помощ веднага, без да се интересуват дали имаш здравна застраховка, беден ли си или богат. У нас често в подобни ситуации злоупотребяват и изнудват. Няма да е лесно, но вече съм постигнал всичко в кариерата си, слава и признание също, сега желанието ми е да направя нещо хуманно и морално.

Кои партньори очакваш да привлечеш тук? Не искам да споменавам предварително. Но съм много мотивиран и зареден с хъс. Аз дори не съм спасител, моята задача е да локализирам жертвата, да достигна до нея и да я доставя до съответното място, където съответните специализирани екипи да се погрижат за нея.

Как един човек става “спасител”? Много се злоупотребява с тази дума. Единственият спасител, когото признавам, това е Исус Христос. Мога само да мечтая за номера с ходенето по вода. Инак съм бивш алпинист любител. Най-важното е мотивацията на човека. Имам амбицията да създам школа.

Вярно ли е, че си кошмар за всеки застрахователен агент и нямаш дори здравна застраховка? О, в застраховането е въведен технически термин “Иван Кристоф”!

Спасявал ли си самоубиец? Да. Това беше дори първият ми непрофесионален случай. Случи се в България. Пътувах във влак. В коридора беше тъмно и до вратата на вагона чух странен звук. Видях че кондукторът се мъчи да изтегли обратно във влака човек. Помня бледото лице на нещастника, осветено от крайпътните лампи. Беше като в трилър. Кондукторът вече го изпускаше. Тогава аз се намесих, самоубиецът взе да повлича и мен. Инстинкта ми за самосъхранение ми казваше да го пусна, но аз здраво се вкопчих и успях. Най-странното е, че после бях третиран едва ли не като хулиган. Някаква жена от ЖП-то споменаваше нещо за някакви щети на държавно имущество, а полицаят, който се появи, се чудеше кой щял бил да избърше кръвта. Имам чувството, че когато се наведох и го сторих, той изпита някакво задоволство, удовлетворението на малкия смешен човек. Пълно бездушие. Стояхме като на другарски съд, а само миг преди това някой щеше да изгуби живота си. Алергичен съм към бездушието.

Кое е най-екстремното нещо, което си правил? След секса съм правил доста екстремни неща. Всичките ми изпълнения с хеликоптери например. Да речем изкачването на най-високата кула Си Ен Тауър, която се намира в Канада. Всичко там беше запечатано, няма да забравя този вятър, който фучеше около ушите ми, гласа ми, който падна много бързо. Друго интересно нещо – прекарал съм 20 минути в кома, сякаш бях отгоре и наблюдавах отстрани.

Как ще коментираш прозвището си “Спайдърмен”? О, това “Spiderman” ми го лепна канадската преса. Отначало се сърдех, аз бях “Айгъррмен” (от “Eiger” – името на корпорацията ми).

Увлечението ти по мотоциклетите? Височините ги покорих, това вече не ме влече, няма я тръпката. Така се запалих по мотоциклетите. Още повече, че в Канада има едно приятелство между всички рокери, ние сме като една задруга. Не знаех още езика, а се поздравявахме. Правим страхотни купони с всичките прилежащи рокерски забавления. С мотористите се чувствам доста комфортно. В момента имам Suzuki GSX-R 1100.

Коя е най-приятната скорост на две колела за теб? Това 305 км/ч, усещаш писъка на вятъра в ушите си, имаш чувството, че ако извърнеш глава, въздушната струя ще я изкриви и че ако минеш по малко камъче, ще се преобърнеш. Имах случай, когато веднъж добре че видях полицайка и намалих, защото когато спрях, чух страхотен шум – буталото на мотора бе пробило алуминия. Изчислил съм, че ако минеш с определено висока скорост покрай камерите, това става за 12 секунди и е трудно да запишат номера ти, да не говорим за трика с наклона на табелата под 40 градуса.

На какъв автомобил разчиташ и искаш ли да притежаваш някакъв друг? Виждам нещата по друг начин. Луксът никога не ми е бил самоцел. А и трябва да поддържам определен имидж. Ако се появя с много луксозен автомобил, ще си кажат, че взимам непосилно скъпо, ако е евтин – значи съм непосредствен професионалист Разчитам на SUV тип  “Utility Vehicle 4×4” – Nissan Exterra, мисля че е само за северноамериканския пазар. Но при евентуално партньорство бих искал да се повозя на болид на BMW-Williams от F1. E, и на каруца съм се возил и ми харесва.

Ако напишеш автобиография, заглавието на книгата ще е…Наистина имам намерение да направя подобно нещо, но все още не съм стигнал до заглавието. Може би “На ръба”, но не съм сигурен.

Визитка:

Кристоф се спуска със ски по отвесни склонове, лети с парапланери, прави снимки, висейки на въжета под хеликоптер. През 2002 г. нашенецът се кандидатира в “Гинес”, като се спусна и  изкатери до хеликоптер, висящ на 100 метра над земята, а после покори “Мадарския конник”. В момента учи Визуални комуникации и информационни технологии в университета в Торонто.

Роден на 27 юни 1968 г. в България. Завършва техникум по машиностроене в София. От 1990 г. живее в Канада, а през 1993 г. основава преуспяващата вече корпорация “Айгър” в Торонто, чийто предмет на дейност се простира от ремонти на недостъпни места и небостъргачи до спасителни акции като доброволец. През 2001 г. е избран за герой на Торонто. Преди две години отстъпи едно от многобройните си постижение в книгата на рекордите “Гинес” на българската армия.