26 Feb Моето послание

Предложих на приятели и съмишленици  да направя под-домейн Ride.ForBulgaria.com, който бе създаден, но в последствие го прехвърлихме тук и направя сайт за маршрути с мотори и байкове, по този модел и абсолютно същата платформа като сайта forbulgaria.com

В контекста на предложението ми в Messenger за първия международен маршрут от София – Дубай – София, получих един добър въпрос: “С какво ще бъде полезно за цяла България това “пътешествие”? Как ще убедим хората да приемат, че караме за България, а не за популяризирането на Спец отряда за спасяване, известен като Special Operation Services (SOS) Team? Какви ще бъдат посланията ни?”

В интерес на пълната прозрачност и в този ред на мисли, отговора, койо веднага почнах да пиша е:

България, това, което ме мотивира е да се сподели с тези държави, които ще посетим, истинско, ефективно и най доброто ноу-хау в света, за да го приложим в България.

Това, което ме провокира напоследък е близкото и на косъм от смъртта преживяване за мен на 23май, 2о17 г., когато ме блъсна кола докато карах колело, точно преди да вляза в Борисовата градина. Докато съм бил в безсъзнание, глътнал езика си, с няколко счупени ребра и ключица (не се знае дали именно от рязката болката не съм изпаднал в шок), над една минута и десет секунди не съм дишал а само леко хриптял, докато един свидетел се е опитвал и не си е разкървавил пръста, но не е могъл да ми отвори устата. Над една минута и десет секунди (по официално написани е свидетелски показания) съм стоял безжизнено пред очите на няколко свидетеля и шофьори (които по закон трябва да са карали успешно курсове за оказване на Първа помощ, за да получат шофьорска книжка) и съм щял да умра без да разбера.

Било стрес, незнание или каквато и да е причина, (тук не искам и никого не обвинявам) такава ситуация със сигурност се е случвала многократно в България и по света. И  хора със сигурност, особенно които са карали на две +/- колела, са загивали, когато са могли да бъдат спасени само с едно прецизно и добре отработено движение. Точно това е направил незнайния герой илиБило стрес, незнание или каквато и да е причина, (тук не искам и никого не обвинявам) такава ситуация със сигурност се е случвала многократно в България и по света. И хора със сигурност, особено които са карали на две +/- колела, са загивали, когато са могли да бъдат спасени само с едно прецизно и добре отработено движение. Точно това е направил незнайния герой или може би без да съм набожен, бих го нарекъл Ангел-спасител, който през няколко коли е карал в някакво BMW, облечен в костюм, се е появил извадил си колана от панталона, бързо поставил токата в устата ми и с едно рязко движение, ми се е отворило ченето и са успели да ми изкарат езика, с който е паднала на пътя даже някаква дъвка. Това цяло движение е било по-малко от 10тина секунди, но то е спасило живота ми. мобе би без да съм набожен, бих го нарекъл Ангел-спасител, който през няколко коли е карал в някакво BMW, облечен в костюм, се е появил извадил си колана от панталона, бързо поставил токата в устата ми и с едно рязко движение, ми се е отворило ченето и са успяли да ми изкарат езика, с който е паднала на пътя даже някаква дъвка. Това цяло движение е било по-малко от 10тина секунди, но то е спасило живота ми.

Та след като преживях ужаса да ме карат сам в една тотално стара линейка, с явно стари амортисьори, защото чувствах всяка бабуна по ‘Дигиталната столица на Европа’, която дори не е Аналоговата столица на Европа, и сигурно на лекарката не й е минало през акъла, че е редно да стои до мен, след като би трябвало да е разбрала през какво съм минал и трябва да е учила в български университет какво трябва да прави с пациент, който е преживял ПТП и не е редно да се люшка нагоре – надолу, наляво – надясно при екстремно каране с линейка, по нашите ужасни пътиша, се запитах какво ли може да се направи, за да се подеме кампания, образователна програма или специализирано обучение, за да се намали страданието на хора и излишните болки. Но не само това…

След като лежах дълго време в българската ни безобразна болница, където видях ужасни неща и тотална безотговорност от страна на лекари и менажерите на Окръжна болница, имах доста време да лежа обездвижен, прикован на едно старо легло, което не е автоматизирано и пригодено за нуждите, се питах много какъв ни е проблема в България. И като стана въпрос за ‘Дигиталната столица на Европа’ се питах та нима не е възможно поне доктора, като минаваше на проверки/прегледи, да си вземе едно таблетче та, дори и телефон ако иска и да ми покаже, колко са ми и къде точно строшените места на ребрата и ключицата, защо е важно да не се движа и така нататък защото по-късно се оказа, че ребрата са ми били V-образно счупен и са зараснали разместени в друга посока…

…където си плащаме за здравно осигуряване (но депутатите ни, дори тези, дето не ходят на работа си имат таблети, да си чатят по време на сесии в парламента) и уж лекари обучават срещу пари кандидат шофьори за до лекарска помощ, то тримата хора, които са стояли над главата ми, да не може да се направи или да са били научени да направят едно жизненоважно упражнение.

Е аз поне за моя сметка си създадох сдружението “Специализиран отряд за спасяване” и инициативите за доброволческо и по-ефективно спасяване, като даже и създадох платформата #ForBulgaria и сайта ForBulgaria.com, с всичките му под-домейни. После, като мисия, отидох и само финансирах дори участието в събитието Интерсек и всички сайтове, като aerialrescue.com, за да отправя послание на тема сигурност. Така, че нямам никакъв интерес и няма да убеждавам никой в каузата или да се включи в сдружението ‘Спец отряд’. Дори не виждам никаква полза освен да споделя опита си, преживяното и да търся други гледни точки. Просто поканих, който желае да се включи. Споменах Спец отряда, защото най-добре ще е това каране с мотори да не е само разходка с мотори и самоцел (удоволствието на карам безгрижно и наблюдавам как птичките летят над мен, докато аз летя по пътя).

И за това каня хора, които освен моето послание, биха изразили и техните послания, които ще са в полза не само на обществото у нас, но и по света. Точно това мога да представя на второто изложение Интерсек в Джеда, а може и да не го представям, защото от това нямам никаква полза, камо ли печалба, освен да си пропилея парите по пътя, както направих за 20десетото издание на Интерсек в Дубай тази година. Тогава си похарчих буквално парите във въздуха:)

Моето лично послание е, част то това, което много хора се възхищават на посланията на Стив Джобс и Сър Ричард Брансън – да правиш бизнес докато се забавляваш, не ме впечатлява особено. Моето послание смятам е по-силно и полезно, както за хората, така и за самия мен – да правиш смислени и обществено полезни неща, докато се забавляваш. Така, че вместо да си живея спокойно живота и да се оставя на личните удоволствия, искам да изляза на вън и да се запозная с нови хора и светове, където ще има какво да научим от опита и историята на света.