29 Mar “Maxim” Magazine
„Спасяването не трябва да е бизнес”
Иван Кристоф – Човека паяк пред Maxim – Списанието дяволче , Стр. 57, бр. 98, АВГУСТ 2010
През 1990 г. Иван Христов Михайлов заминава за Канада привлечен от най-високата кула в света CN Tower (553 м). От 2005 г. отново живее в България. Говори разпалено и много обича да илюстрира думите си със снимки на своя таблет PC
Защо се върна в България? Нямах накъде да се развивам повече. В Канада започнах с боядисване и миене на прозорци по високи сгради. Участвах в технически комисии по безопасност и хеликоптерни операции. Аз съм първият човек, който стъпи на бялата антена на CN Tower. Три седмици работих на антената, дори оставих малко кръв по нея, защото ветровете са много силни и те люлеят насам-натам
Как се ходи до тоалетна на тако ва място? (Смее се). Бях на специална диета с протеини, за да ми се налага по-рядко. Защото нали се сещате, че едно ходене отнема поне половин час. В Торонто е студено, а на кулата още повече. Между слоевете дрехи, там, къде то влагата кондензира, се получаваше коричка лед. Трябваше да се работи бързо и внимателно, защото една грешка и половин Канада остава без телевизия и радио
Лесно ли проби в Канада? Не. В началото се пуснах по една сграда и ме изкараха анархист. Дойдоха спасителни отряди обаче не могат да стигнат до мен (смее се). Аз си мислех, че спасителите говорят като Майка Тереза, а те ми крещят защо съм без каска
Ама не е ли редно наистина да си с каска? Е, ако падна от 200 метра и съм с каска, какво? Ще се размина само с главоболие ли? То си има един момент на over safety. От каски и въжета човек не може да диша, да мръдне просто
С какво си изкарваш парите сега? Консултант съм по въжени операции, рекламна дейност. Вносител съм на скутерите Garelli, те са на брата на Берлускони. Имам и имоти, грижа се за тях
Участваш ли в спасителни операции? За да спасявам, трябва да има съгласуване с телефон 112. А това се оказа голям проблем и ми писна да се занимавам с тях. Бездействието на хора като Емел Етем е пасивно убийство. Моят приятел Грабчо се удави на Арапя. Гражданска защита отишли чак на следващия ден и се хвалят, че отишли не в 9 сутринта, а малко по-рано в 8:45. Представяте ли си.
Помни те ли момичето дето падна в Пирин на Кончето. Приятелят й беше изпратил GPS координатите. Ако ми ги бяха дали, щяхме да сме там до час. Вдигаме я с въжето и дори щяхме да й пред ложим веднага в хеликоптера кафе, капучино, каквото каже. Хората нямаше да разберат изобщо, че е имало такава драма. А те заземили цивилните хеликоп тери и не им дават да летят, сещайте се защо. После прекра тили спасителната операция, щото се било стъмнило!!! Fuck! Че аз имам очила за нощно виждане. Предлагал съм ги на Гражданска защита и те викат: “Ние да не сме ФБР”. Спасяването не трябва да е бизнес, трябва да е на доброволчески начала, pro bono. Ама проблемът за тях е, че като даряваш, няма комисионна. Сериозно се замислям наесен да се върна в Канада
Къде се застраховаш? Нито една фирма не иска да ме застрахова (смее се)
Спасяването: Призвание на хуманността, не бизнес
Иван Кристоф – Човека паяк пред ИИ
В света, в който живеем, много от човешките дейности се превръщат в бизнес, а спасяването не е изключение. Въпреки че съществуват неправителствени организации и служби за спешна помощ, които се занимават със спасяване без заплащане, все повече се наблюдава комерсиализацията на тази наблягана върху емпатията и хуманността дейност. Въпреки наличието на платени услуги за спасяване, аз смятам, че спасяването не трябва да бъде бизнес, а задължение и отговорност на обществото.
Спасяването е най-чистият и най-важен акт на хуманност. Когато хората се изправят пред опасност или бедствие, те се нуждаят от помощ и подкрепа, независимо от техния статус или платежоспособност. Идеята за комерсиализация на спасяването подкопава основите на човешката солидарност и етика. Следва да помним, че спасяването е част от социалната отговорност на обществото и дългът ни към другите хора. Когато спасяването става бизнес, то загубва своята възвишеност и се превръща в средство за печалба.
Комерсиализацията на спасяването може да доведе до опасни последици. Когато спасителните услуги стават платени, се отваря възможност за неравен достъп до помощ. Само тези с достатъчни финансови ресурси ще могат да си позволят бърза и ефективна спасителна помощ. Това може да доведе до социално неравенство и несправедливост. Вместо да се фокусираме върху спасяването и безплатната помощ за всички, ще има преобладаване на комерсиални интереси, което не отговаря на основните ценности на хуманността.
Освен това, когато спасяването се превръща в бизнес, рискува да загуби своята ефективност и цел. Когато профитът става основният стимул за спасители, се налага да се възприемат неправомерни практики, като например изборът на жертви в зависимост от техния платежоспособен статус. Това е в противоречие с основните принципи на спасяването, което трябва да бъде безпристрастно и ориентирано към помощта на всички, които я нуждаят.
В заключение, спасяването не трябва да бъде бизнес, а задължение и приоритет на обществото. Комерсиализацията на спасяването не само допринася за социалното неравенство и несправедливостта, но и изкривява неговата основна цел – да помага на всички, които се нуждаят от помощ. Необходимо е да поддържаме човешката солидарност и да превъзхождаме икономическите интереси, за да запазим възвишеността и ефективността на спасяването.