Дълго време смятах, че голфът е спорт, който трудно може да ме впечатли. Свикнал съм да свързвам спорта с динамика, енергия и състезателен дух. Голфът ми изглеждаше като спокойна разходка сред красиви зелени пространства. Докато един ден не взех стиковете в ръце и не опитах сам. Оказа се, че зад елегантността на този спорт се крият концентрация, характер, дисциплина и уважение – качества, които все повече липсват в ежедневието ни.

С времето започнах да виждам голфа не просто като игра, а като среда за срещи между хора с кауза, визия и желание да създават стойност. Именно това ме вдъхнови да поставя началото на една нова инициатива – Първия Кметски благотворителен голф турнир в България, който планираме да се проведе до края на месец май.

Идеята на турнира е да обедини представители на местната власт, бизнеса, спорта и обществените организации около една обща мисия – благотворителност, социална ангажираност и подкрепа за значими обществени каузи. Голфът е естествена среда за подобен формат – спорт, който насърчава честната игра, уважението и партньорството.

Турнирът няма да бъде просто спортно събитие. Той ще бъде платформа за диалог, нови партньорства и обществена отговорност. Вярвам, че когато хора от различни сфери се съберат около добра идея, могат да се постигнат реални резултати с дългосрочен ефект.

През последните години голфът в България се развива все по-успешно и привлича хора с различен професионален и обществен профил. Все повече дами и млади хора откриват красотата и етиката на този спорт, а българските голф комплекси се превръщат в места за международни срещи, бизнес контакти и социални инициативи.

Затова вярвам, че именно сега е точният момент България да постави началото на една нова традиция – благотворителен кметски голф турнир с обществена кауза, който да събира съмишленици всяка година.

До края на май искаме да превърнем тази идея в реалност – с достойни партньори, силна кауза и събитие, което да покаже едно по-модерно, активно и обединено лице на България.

Началото е поставено.

1st Mayors’ Charity Golf Classic Bulgaria 

Code: Rescue Lab – Академията на бъдещето

В края на май 2026 година България ще стане домакин на първия по рода си Кметски благотворителен голф турнир – престижното събитие 1st Mayors’ Charity Golf Classic Bulgaria, което ще обедини спорт, благотворителност, обществена мисия, международни партньори и визия за бъдещето.

Турнирът ще се проведе в изключителна атмосфера с участието на кметове, представители на институции, дипломати, бизнес лидери, спортисти, обществени личности, инвеститори и специални международни гости. Събитието има амбицията да постави България на картата на елитните charity golf формати в Европа, като едновременно с това подкрепи каузи, свързани с образованието, доброволчеството, спасителните технологии и развитието на младите хора чрез инициативата “Code: Rescue Lab – Академията на бъдещето.”

Сред специалните гости се очакват известни личности от света на спорта, авиацията, киното, бизнеса и обществения живот, както и представители на международни организации и партньори, подкрепящи развитието на иновации, устойчиви градове и модерни спасителни системи.

Програмата на събитието ще включва:

• официален благотворителен голф турнир;
• VIP networking формат между общини, институции и международни компании;
• демонстрации на иновативни технологии и спасителни системи;
• специални авиационни и rescue presentations;
• конкурсни формати и голф предизвикателства;
• gala charity вечер;
• специално вечерно Mayors’ Charity Golf Celebration & Future Leaders Party.

Както във всички престижни международни голф турнири, и тук участниците ще имат възможност да се включат в специални състезания като:

• Longest Drive;
• Nearest to the Pin;
• Hole in One Challenge;

за които ще бъдат подготвени впечатляващи награди от международни партньори, премиум брандове и компании от сферите на технологиите, авиацията, автомобилната индустрия, туризма и луксозния lifestyle сектор.

Специален акцент ще бъде благотворителната кауза на турнира. Част от средствата ще бъдат насочени към:

• обучения за млади спасители;
• rescue simulation програми;
• технологии за реакция при бедствия;
• авиационно и STEM образование;
• изграждане на “Академията на бъдещето”.

По време на официалната церемония ще бъдат отличени победителите в различните категории, както и специални партньори и личности с принос към обществените каузи, иновациите и развитието на младите хора.

Гостите ще се насладят на изискана атмосфера, gourmet catering, premium networking и специална вечерна програма, вдъхновена от международните charity golf и film society събития, които съчетават спорт, култура, бизнес и социална мисия.

Финалът на вечерта ще постави началото на нова традиция в България — платформа, която свързва лидерство, благотворителност, спорт и визия за бъдещето.

1st Mayors’ Charity Golf Classic Bulgaria 2026
не е просто турнир.
Това е кауза.
Това е общество на лидерите на бъдещето.
Това е началото на една нова международна традиция за България.

от Иван Кристоф

„Когато хората ми казваха, че карам мотора си твърде бързо и че никой нормален човек не би искал да се вози с мен, винаги знаех, че един ден хората дори ще плащат за тази привилегия. Всъщност знаех, че дори ще искат да се качат отново. Когато това се случи, осъзнах, че всичко е възможно, когато вярваш в себе си и в способностите си. На задната седалка на мотора ми седеше един от най-влиятелните политици в Канада – кметът на Торонто, г-н Мел Ластман.

Един ден получих обаждане от Джон Траконя – организатор на Благотворителния голф турнир на кмета – по повод 11-годишнината на това специално събитие, подкрепено от Toronto Special Events и офиса на кмета в City Hall. Познавах Джон от предишни събития, включително 8-ата и 10-ата годишнина на този благотворителен голф турнир.

Предишните му молби бяха да се спускам на въже под летящ хеликоптер като дубльор на кмета, след това отново да направя хеликоптерно спускане, облечен като Спайдърмен, и да поставя световен рекорд в нова категория за спускане от хеликоптер за „Книгата на рекордите Гинес“. Костюмът на Спайдърмен трябваше да ми бъде предоставен за това изпълнение.

„Иване, чудех се дали няма да имаш нещо против отново да се спуснеш под хеликоптера, но този път с мотора си и да вземеш кмета на задната седалка за грандиозното откриване на Благотворителния голф турнир на кмета. Знаеш – както обикновено“, каза Джон.

Костюмът трябваше да бъде закупен от Sony Pictures и лицензиран за специални събития от Marvel Enterprises Inc. като признание за приноса ми към света на спасителните операции. Още когато започнахме разговора, знаех, че това ще бъде „оферта, на която не мога да откажа“.

„Добре, първата част е лесна. Има известен шанс да оцелея, но втората част ме притеснява“, отговорих аз. Знаех, че това е последният мандат на Мел Ластман като кмет, но се чудех защо би искал да рискува живота си, качвайки се на мотора ми.

Трябва да спомена, че се възхищавам на Мел Ластман за неговата смелост и готовност да поема рискове. Когато Джон Траконя за първи път ме потърси с предложение да направим спускане с кмета за световен рекорд, одобрен от официалните представители на „Книгата на рекордите Гинес“, го поканих в дома си и обсъдихме подробно логистиката и различните сценарии за този въздушен акробатичен елемент.

Честно казано, просто исках да го изплаша до смърт и да видя дали все още ще се интересува от идеята. Трябваше да призная, че Джон беше изключително настоятелен. В края на срещата ни той каза:

„Сега има нещо важно: трябва да убедиш кмета да го направи…“

Това не беше проблем. Срещнахме се с кмет Мел в City Hall в Торонто и до края на срещата той вече проявяваше интерес да участва. Не бях гласувал за него, но имах чувството, че съм готов да умра за него.

Винаги съм се възхищавал на хора, които умеят да поемат разумни рискове и да показват лидерство чрез личен пример. В крайна сметка не кметът, а пилотът не се почувства уверен в тази идея и отказа участието си.

Сега обаче имаше нов шанс да работя отново с кмет Мел и да докажа теорията си, че дори VIP личности биха наели мен и мотора ми като част от специално събитие за благородна кауза.

Тази публична поява беше в подкрепа на три благотворителни организации: Sick Kids Hospital, Mount Sinai и Centenary Health Centre Foundation. Събитието беше насрочено за 3 и 4 септември 2002 г. и се проведе в The Lionhead Golf and Country Club в Брамптън, Онтарио, като беше излъчвано по телевизията пред милиони зрители в Северна Америка.

Като основател на спасителния си екип бях избран да демонстрирам въздушни спасителни операции с въжен достъп.

Първото нещо, което направих, след като чух подробностите по предложението, беше да се обадя на пилота на хеликоптера и да обсъдя логистиката на спускане от хеликоптер с мотор. Определено беше опасно, особено защото никой не го беше правил преди.

Допълнително притеснение беше как ще овладея въртенето на мотора заради центробежните сили от роторните перки. Представях си как се въртя във въздуха с мотора, приземявам се и разоравам тревата наоколо. Беше като да те хвърлят в огромна пералня. Само мисълта за това ме изпълваше с щастие. Но отново пилотът сметна, че е твърде опасно.

След няколко преговори между всички страни стигнахме до следната стратегия: щях да застана зад хълма на голф игрището, хеликоптерът щеше да зависне над мен, аз щях да се закача под него и да прелетим над The Lionhead Golf and Country Club, след което да зависнем над мотора ми, паркиран на върха на хълм близо до зрителите.

След това трябваше прецизно да се спусна върху мотора, да освободя въжето, да сляза по хълма, да взема кмета и безопасно да го отведа до входа на голф клуба.

Това щеше да бъде уникална демонстрация на типичен сценарий за аварийно реагиране и бързо разгръщане на спасителен екип в труднодостъпни райони. Целта ми беше да го направя в рамките на 3 минути и да демонстрирам пред публиката нови модерни техники за вертикални и High-Angle операции.

Нямаше какво специално да подготвям за тази демонстрация, нито нещо ново за трениране, но имах изкушението да направя тестово каране върху прясно поддържаната трева и да оставя следите от гумите си като подпис.

Накрая дойде денят на събитието. Във въздуха се усещаше огромно вълнение, а аз бях хиперактивен, сякаш отивах за олимпийски златен медал. Пих много вода, само за да се охладя.

Бях по-загрижен за настройването на камерата и таймера за снимки, отколкото за самата техническа демонстрация.

Вече бях готов. Пилотът стартира двигателя на хеликоптера и сърцето ми започна да бие силно, когато усетих вибрациите на перките. Чувствах се прероден. Миризмата на гориво, динамиката на вибрациите и отделянето от земята ми даваха усещането, че живея живота си пълноценно.

Когато пристигнахме – на около 30 метра над хълма и мястото за кацане – докато бях с главата надолу, видях прекрасна гледка: моторът ми ме чакаше като вярно куче, което посреща своя стопанин.

Когато се приземих точно върху мотора, форсирах двигателя за звуков ефект и взех кмета с думите:

„Добро утро, г-н Ластман, бихте ли искали да се повозите? Добре дошли на борда.“

Тогава осъзнах, че най-накрая съм доказал сам на себе си, че всичко е възможно.“