17 Aug For those who dare | За тези, които са дръзки

Виждам, че вече планината се превърна в терен за все по-ужасни убийства, от това да изпратиш тежко болен български алпинист в Хималаите, за да се отървеш от него или да изоставиш болен планински носач на високото, за да стъпчеш върху него, както е направила българска алпинистка наскоро…

Когато се захванах пръв и единствен да развивам доброволческото въздушно спасяване, ми обясниха, че ще ме оставят жив само защото бях канадски гражданин или положителна публична фигура. Не бяха сигурни кое от двете тежеше повече. Исках да докарам в България хеликоптера, който купих н мокър лизинг с екипажа, на изплащане на кредитната си карта, от студентския ми заем като студент в Университета на Торонто. Тогава чрез приятели от спец службите ми предаваха послания, на които се чудех да плача или да се смея. Да ходя със зашити джобове, защото можело да ми сложат дрога, макар, че аз дори не пушех, можело да катастрофирам пиян, макар, че не пиех и…

После странни номера ставаха, разбиха три пъти офиса на Спец. отряда и аварийно спасителните ми коли, и дори приятел, който работи в НСО и охранява топ политика ни, май се изнерви, че не слушам и ми заразмахва един Макаров пистолет… Започнах дори да се чудя, това истински приятелски предупреждения ли са или предаване на послания…

Приятели, офицери, които са навътре в системата ми споделяха не само предупреждения, но дори и факти, които знаят за мен, което бе сериозно, защото това изисква много ресурси, пари и време за да се разбере. например къде, кога и какво ми се е случвало, кога ми разбиха 4х4 всъдехода, кога са ми влезли в офиса на сдружението и защшо нищо не са откраднали, но са бая са се потрудили…

Както споделих с Борислав Радославов първия човек, който се опита да вкара въздушни линейки и развие частното въздушно спасяване, бе застрелян. instagram.com/p/Cl52AAWt_Iv