Днес, 9ти май, 2020г., докато подготвях едно решение за възстановяването на въздушното спасяване от гражданската авиация, разбрах за поредния авио инцидент със самолет и на Ивайло му желая скоро оздравяване.

И понеже това е поредния въздух-земя инцидент у нас, нека този акутален пост надолу с няколко решения, който не бе променян от миналата година, не само напомня за фактите от миналата година, но и да се задействат тези решения и да имат ефект.

Твърдението “…% от леката авиация е нелегална” бе неприемлива за нас и за това от феновете на ЕКСТРИЙМ инициативата, даваме един толеранс от време, за да се обединим и работим в правилната насока по безопасност по земя, вода и въздух.

Още през 2016 година, Иван Кристоф много ясно декларира, че за организиране на каквото и да е събитие, особенно авиационно, всички участници трябва да са с изрядни документации, с регистрирани летателни средства и сертификати за летене.

На принципа, “По-добре бавно, но в правилната посока, отколкото бързо, но в грешната”. за 2020 година си поставихме няколко цели в с сферата на авиацията. Какво бихте искали да добавим, в този списък, който бе написан преди 2 години:

1. Да популяризираме авио спортовете и да стимулираме хората да летят повече с българската авиация и да ползват леката и ултралеката авиация като туристическо и фотографско развлечение.
2. Да направим атрактивни кадри от високо във въздуха, за да привлечем интереса, както на сънародниците ни, така и на чужденците.
3. Да предложим на държавните институции варианти, в които леката и ултралеката авиация могат да се ползват по-ефективно за Издирване и спасяване и въздушно наблюдение за различни цели.
4. Да стимулираме държавата да развива авиацията така както е в Америка и по света, а не да й пречи, като й ограничава възможностите.
5. Да изградим портфолио на всички авиатори а авио компании, които искат да се включат в тази платформа.
6. Да създадем тук портал с връзки за доброволчески формирования, в сферата на Търсене и спасяването, и тези, които се занимават с въздушни операции.
7. Да напишем и издадем книга за българската авиация.
8. Да направим късометражен филм за българските авиатори.
9. Да направим проект за Виртуален музей на кап. Димитър Списаревски.
10. Да предложим преименуването на улица Безименна на кап. Димитър Списаревски в  Община Самоков, откъдето са виждали падането на български самолет по време на войната.
11. Да създадем Студио за визуални комуникации, което да разработи творческа Програма, за да подпомогне реализирането на горе описаните идеи.
12. Да създаде A.I.R. демонстрации, с образователна програма, насочена към от към сигурността и мониторинга на живо, които да представят българската авиация в най-положителната й страна, обществено полезна функция и да я направят по-безопасна.

PS: И аз летях с опасен парапланер на фирмата ITV, чиято концепция бе EXPERIMENTAL, защото седалката бе направена от права дървена подложка, която променяще ъгъла на атака на трите ленти, които управляваха крилото.

С това крило, летях първо в Онтарио и Ванкувър в Канада и щата Ню Йорк, Америка, където направих от въздуха тази снимка.Тя е обработена дигитално разбира се, заради творческия ефект. но се оказа, че съм бил летящ ковчег, който Господ е закрилял, докато не се появи Адвоката на дявола и ме срешна с проф. Войводов, както го наричахме при едни от българските пионерски полети с парапланери, които се провеждаха в началото на 90те години на м. Капрала, с. Бистрица. След което по негов съвет, да си махна подставката, че по-лесно се засилвам, взех, че го послушах и го направих полет над пистата на Алберто Тома, с излитане от връх Тодорка, в Пирин. При което на двойно по-високата височина от боровете около пистата ми се схлупи крилото и направо си паднах на земята. Имах късмет, че бях със ски, имаше сняг, наклона бе под ъгъл и успях набързо да издърпам дясната страна на трите връзки към крилото и предизвиках за крактия полет надолу, леко усукване/спираловиден свредел до близките клони на един бор…

За ужаса на приятелката ми от Канада, която по нейни думи каза:

“Видях само как като си летеше към мен парапленера ти изведнъж се сви и ти си полетя надолу по вертикала. Помсилих вефнага, че си умрял, нама как да оцелеш след такова падане, а ти след малко се самоизрови под снега в далечината, и след като си прибра крилото, на една ска се спусна…“

Да, оцелях без драскотина дори. Удара в земята бе жесток и може би добре, че се бях научил от Акйкидото как да падам и имах много годишен опит в паданията и мускулна памет как да реагирам в такава ситуация. Процедурата е проста:

Замръзваш и не се движиш, докато не почнеш да раздвижващ изолирано всичките си крайници, после врата и бавно, много бавно се опитваш да се изправиш. Ако не припаднеш от болка или рпиложаване, значи сигурно/мобе би не си с увреждания на гръбначбния стълб и мозък  и няма да си инвалид…   

Но тогава бях момче, зелен и не возех друг с мен, както и на никого не навредих, освен на себе си и това, че оплаших до смърт приятел. 

Днес на 22.04.2019г., сутринта, по водеща българска телевизи гледам експерт от авиацията дава интервю за сигурността на “Сглоби си сам” метода за летателни средства от леката авиация, но нали е наш експерт, пропуска много важни елементи, които за съжаление са една опасна тенденция, не само за в небето у нас, но и за по пътя. Ето от това, което ми се случи на м. Капрала с параплана, ми се случи на пътя до него:

Поздрави,
Иван Кристоф