23 Mar Еxtreme selfie from the air

• Man climbs 36-meter construction crane in Sofia’s Buxton district to capture extreme sunset selfies from the tip of the boom.

• Witness films the climb from a nearby balcony and the footage spreads online, triggering a national TV report and public safety concerns.

• Project initiator claims the climb was part of a risk assessment for future aerial rescue training, criticizing the media report as misleading and sensationalized.

The video above presents the aerial perspective captured by the S.O.S. team with a drone during Ivan Kristoff’s crane ascent. The footage was recorded to show helicopter pilots the surrounding terrain and possible flight approach needed to safely reach the crane’s top, as part of a simulated aerial rescue and high-rise MEDEVAC operation.

IN THE SOCIAL NEWS

A woman from Sofia has made a video of a man who climbed onto the boom of a construction crane to take pictures of himself and the sunset.

The case is from the capital’s Buxton district. The technical manager of the site explained that the dangerous selfies were taken without his knowledge and permission and the police should take care of the case, NOVA TV reports.

Not only is there no security at the construction site, but there are also no security cameras.

The video was filmed on the evening of September 2. It shows a man standing on the top of the boom of a construction crane, 36 meters high. He took selfies and photographed the city, says a woman who sees it from her balcony.

“I happened to look out the window and was horrified, because there was a figure on the crane, which is quite tall. It was clearly a boy or a man, more like a male figure, taking pictures of himself and Sofia. It was quite extreme even to watch,” the witness says.

The man took the extreme photos for about an hour, the woman claims.

“You could clearly see a flash from the phone. You could see a selfie stick that he was holding in front of him and making circular movements around himself. I watched him for about 15 minutes. Then I went inside. After 30-40 minutes I came out. He was there again. Sunset had also begun. And there was dawn,” the witness says.

The woman was unable to see how the man reached the edge of the boom. She also did not see how he got down.

“I was impressed that the figure crouched down several times. I sincerely hope he was safe,” the witness says.

She did not report it to the police because she thought the construction site had security.

“Our first reaction was to call the police, but then we thought that this was a construction site that should have some kind of supervision, and after we saw that the purpose was entirely to take pictures, we decided that the person was allowed there after all. I decided that the security guards themselves allowed him in, because if everyone can climb the cranes freely, there are a lot of children in the neighborhood. I don’t think it’s OK,” the witness commented.

The technical manager of the site found out about the extreme climb from the television crew.

“How can I give permission for someone to climb the crane, and at the end of the boom? The crane is for construction and assembly work. It is not for fun or selfies. What I see is really very dangerous and I am worried. The height of the crane is 36 meters. The side is 45 meters long – horizontal”, explained Vasil Popsavov, technical manager of the site.

The construction site had no live security, only security.

“Until 17:00 I am responsible for the site. After 17:00 we turn on the security system. The crane is maintained by a company that specializes in crane maintenance, so only they have the right to climb there and carry out any activities. No one else has the right”, explained the Supervisor.

Фалшиви новини за екстремна форография от високо

Проблемът:
Медия разпространява сензационен репортаж за „екстремно селфи“ от 36-метров строителен кран, без да представи пълния контекст на инициативата за обучение по въздушно спасяване и оценка на риска, което води до изкривена обществена представа и нежелано внимание към строителния обект.

Три акцента:

• Иновационна инициатива: Изкачването на крана е било част от подготовка за новаторска методология за обучение по височинно и въздушно спасяване с участие на доброволци и специалисти.
• Медийна сензация: Клип, заснет от съседка и разпространен без пълния контекст, е използван за сензационен телевизионен репортаж.
• Нежелани последствия: Публичността довежда до риск от имитатори, интерес към строителния обект и дори до проблеми със сигурността.

Поуката:
Когато сложни и иновативни инициативи се представят без контекст, сензацията може да замести истината, а обществената полза да бъде засенчена от погрешни интерпретации.

Последствията:

След този репортаж, изведнъж се е появил интерес и са били забелязани деца да се катерят по крана.

Мъж се качи на 36 метров кран за снимки на залеза

“В един телевизионен репортаж по национална телевизия се вижда как една инициатива, за която към мен се обърнаха доброволци със запитването дали мога да ги обуча на въздушно спасяване с алпийски методи и височинно-въжени операции с хеликоптер, съпроводено с официално писмо от д-р Ясен Цветков от Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ), и след съвместна среща с представители на Пожарната безопасност и членове на доброволни формирования на 5-ия етаж на един от моите строителни обекти за S.O.S. проекти за Спасителя на бъдещето, стартирах подготовката за създаването на новаторска методология за статично и динамично височинно въздушно обучение.

Разбира се, както сигурно се досещате, това го направих напълно безвъзмездно, защото държавата ни е толкова „бедна“, за да се грижи за такива каузи, че го правя не само в полза родину, но и си плащам за всички дейности и последствия по повод на тази инициатива. Разбира се, държавата има страшно много пари за безразсъдно и глупаво менажиране, но тези пари отиват за свои хора и се присвояват по специални схеми…..

Та това, което им казах на тези мили хора, бе, че тъй като хеликоптерът е скъпо, а и рисково начинание, при което всяко грешно движение може да има фатални последици с огромни щети и човешки жертви, ще започнем стъпка по стъпка нагоре и докато построя кула-тренажор, ще говоря с основния инвеститор и неговите подизпълнители да предоставим напълно безвъзмездно 11-етажния си кран, който се намираше на родния ми имот, за да се работи над проекта и страницата на ForBulgaria.com.

Но тъй като всякаква работа на и над строителни обекти е рискова и минава под много регулации, започнах цялата кореспонденция с институции, срещи в кметства за разрешения, уведомяване на полицията, тел. 112 и други. Започнах и подготовката за визуализацията с най-новите технологии за VR трениране от високо… докато не започна да ми звъни телефонът от много места, защото „една жена каза, че…”.

Тъй като това трябваше да стане над родния ми дом, на крана, който бе монтиран на моя имот, за да построи Дома на Спасителя на бъдещето в другия ми имот срещу обезщетение, попитах инвеститора дали е ОК да направя снимки от високо, на върха на крана, за да направя оценка на риска за специализирано обучение за работа с хеликоптер над този терен, за уникален план за евакуация на хората от сградата по въздух, където, докато имаме кран, може да се направят всякакви сценарии и тренировки за нов вид спасяване по въздух и от трудно достъпни места на високи сгради.

Разбира се, както инвеститорите, така и техническият ръководител на проекта казаха, че мога да направя това на мой риск, тъй като това не е разрешено да се прави. Тоест това трябвало от самото начало да се заложи, още преди получаването на разрешението за строеж. И всякакви други подобни дейности, особено на кран, са забранени. Просто от комисията за надзор и други институции не трябва да разберат, иначе може да има оплакване и това да спре, както и да възпрепятства строежа на сградата. Това означава загуба на пари. Хората да не могат да работят. Може да има още усложнения. Както и аз по договор бих подлежал на санкции и финансови компенсации.

Разбира се, аз поех този риск. За тази цел се обадих на полицията да ги предупредя. Но там ми отговориха, че без значение, че аз съм собственикът на сградата и на обекта, те са длъжни при всеки подаден сигнал да реагират. И когато аз бях направил изкачването и дойде полиция, аз тогава си подадох документите и те видяха, че няма проблеми.

Продължих да работя по проекта и когато се качих на крана, използвах най-доброто възможно оборудване за обезопасяване, включително кислородна бутилка и професионална пожарникарска каска със специален щит, който имаше златно покритие на визьора. Заснех иновационна тренировка, в която инсценирах как достигам края на стрелата. Подсигурен от всички страни, направих 360-градусови снимки, които впоследствие използвах за представяне пред ръководството на ВВС и пилоти от ВВС и частни компании, за да видят как изглежда перспективата от гледна точка на пилота. Това беше необходимо, за да мога да подготвя оценката на риска по най-модерен начин.

Всичко беше наред до момента, в който получих обаждане от инвеститора, който ме информира, че в социалните мрежи е излязъл клип, заснет от жена, която е била на разстояние. По-късно ми се обади телевизионна репортерка от водеща телевизия, за да поиска интервю с мен пред самата сграда. От съображения за сигурност не желаех да се привлича излишен интерес към строителния обект, защото така или иначе имахме много неоснователни нападки, които целяха да забавят и да ни откажат от строителството на обекта, като например изсичане на дървета, за което имахме всички разрешения, но съседи, които ме изнудваха за услуги, като например да получат отрязаните орехи и дървета. Защо се работи между 14–16 часа, въпреки че си платихме за това разрешение, и други абсурди.

Още повече, че щом този обект предизвика такъв огромен интерес в социалните мрежи, то със сигурност може да се появят всякакви wanna-be-та, които да се катерят по крана без осигуровка и да си правят селфита, или просто да привлекат крадци. Нито пък исках да обвържа сградата с всякакви негативни инсинуации, тъй като това представляваше риск и за инвеститора, който иска да си продаде неговите части, за да си възстанови инвестицията и да спечели. Привлеченото внимание можеше да доведе до кражба на техника, като вече имаше такива случаи.

Поради тази причина предложих на репортерката да се качим на самолет, ако искаше да направи репортаж за екстремните снимки, което беше чудесна възможност. Точно този уикенд планирах да отида с човек от специалния отряд за спасяване и да заснемем вариант за обучение на бъдещи спасителни скокове с парашути. Репортерката отказа, а аз казах, че това ще бъде голям пропуск, тъй като това е реална възможност за екстремни снимки.

Шокиращо беше, когато видях, че в сутрешния блок на националната телевизия беше излъчен репортаж с тази жена, която бе заснела клипа и само го е предоставила на локална медия, за да се популяризира и да направи сензация, като явно е очаквала да стане известна, защото първото нещо, което е трябвало да направи, е да се обади на тел. 112, ако се е притеснявала за човека, който е снимал. Или да информира полицията и чак тогава да снима, ако има възможност, но вместо това тя е снимала повече от 15 минути, по нейни думи, и явно се е надявала да падна, за да увековечи този момент.

В телевизионния репортаж на сутрешния блок те я показаха в гръб, сякаш се крие от криминално опасни хора, което внесе изкривена представа за ситуацията. Освен това се оказа, че репортерите и видеооператорът бяха влезли без мое разрешение в имота ми и на обекта, нарушавайки закона за неприкосновеност на личната собственост и мерките за сигурност на строителен обект, и поставяйки се в опасност, тъй като не бяха обезопасени с каски и предпазни мерки.

Те дори заснеха обекта по време на работния ден, когато вратата на обекта беше отворена, но не посочиха, че това беше по време на строеж, и заявиха, че няма охранителни камери, което не беше нито необходимо, защото в началото имахме охрана, която спеше дори на терена във фургона, както и аз имам AXIS 360 Degree Security IP camera и Insta360 камери, но това се оказа нерентабилно, защото дори и да ги заснемеш посетителите, това нито има стойност в съда, нито ще спре някой да се катери, както бе случаят с Greenpeace активистите на CN Tower, когато се изкачиха по стоманените въжета на платформите ѝ до под основата на въртящия се ресторант – това нямаше никакъв ефект.

Псевдоопасенията на свидетелката, направила записа, са неоснователни, защото не може всеки да влиза спокойно на чужд заграден строителен обект. Още повече, че ако деца прескачат огради на чужди имоти, това е влизане с взлом и е престъпление. Тогава вината и отговорността е в родителите.

Както е казал генерал Джордж Вашингтон: „Ако нападнеш моя дом, ти нападаш моята същност.“

А в България имаме прецедент, когато едно дете е загинало в опит да имитира елементи от телевизионно риалити шоу на същата телевизия.

Тази злоупотреба с информация предизвика много негативни последствия. Въпреки че целта ми беше да помогна на доброволческа асоциация, която официално ми беше поискала съдействие, ситуацията доведе до сериозни проблеми, включително кражби. Проблемът беше, че репортерите не се интересуваха от безопасността и перспективата на проекта, а използваха ситуацията за сензация, което доведе до нежеланото привличане на деца, тъй като съсед ми каза, че е видял 16-годишен младеж да се качва на същия кран.

Въпреки всичко, поради злонамерената интерпретация на ситуацията, вместо да се оценят иновациите и възможностите за обучение, беше създаден негативен образ на инициативата ми. Това не само доведе до лични загуби, които няма да описвам тук, но и беше разрушително за обществото, защото вместо да се фокусира върху реалните предимства на проекта, се измести вниманието към зле интерпретирани опасности.

В крайна сметка, въпреки усилията ми да предоставя новаторски решения и да помагам на тези, които се нуждаят от помощ, се оказа, че голяма част от тези, на които бях се опитал да помогна, не бяха готови да поемат отговорност. Това ме накара да преосмисля подхода си и да осъзная, че когато работиш с хора, които не искат да помогнат на себе си, усилията ти често остават без възнаграждение.

Ето и извадка от телевизионното предаване”, казва Иван Кристоф.

Здравей, България!

Водещ: Екстремно селфи от 36 метра височина – жена от София засне видео, докато мъж се разхожда по стрелата на строителен кран. Тя е записала как стои върху крана, прави снимки и дори се наслаждава на залеза над столицата. Ето какво видяхме във видеото и какво разказват свидетели.

Репортер: На кадрите се вижда как един мъж стои на върха на стрелата на строителен кран с височина 36 метра. Той прави усмихнати селфита, заснема града и очевидно се наслаждава на гледката. Свидетел, който наблюдавал ситуацията, сподели впечатленията си.

Свидетел: Случайно погледнах през прозореца и онемях от ужас. На върха на високия кран, който се извисяваше над строителния обект, забелязах фигура. Изглеждаше като млад мъж или момче. Той очевидно правеше снимки – на себе си и на града. Беше изключително рисковано! Човекът държеше селфи стик, размахваше го във въздуха и снимаше селфита, въртейки се в кръг. Гледах го около петнадесет минути, докато стоеше там на ръба, и после влязох вътре, неспокойна.

Водещ: Какво би могло да накара човек да поеме такъв риск? Дали е заради търсене на адреналин или внимание в социалните мрежи? За коментар сме поканили психолога д-р Пламен Димитров.

Д-р Пламен Димитров: Добро утро! Възможностите са няколко – може да става въпрос за търсене на адреналин, за нужда от внимание в социалните мрежи или просто за стремеж към перфектния кадър. Мотивацията обаче зависи от конкретния човек и неговите вътрешни подбуди.

В повечето случаи такива постъпки се свързват с нуждата да се почувстваш „жив“ или да преодолееш страхове. Понякога тези действия са начин за справяне с тревожност или вътрешен конфликт. Във времената, в които живеем, много хора изпитват екзистенциален страх, подхранван от несигурност и глобални събития като пандемии или икономически кризи. Някои избират да се справят чрез безопасни начини, докато други търсят крайни изживявания.

Водещ: Има ли връзка между този тип поведение и по-общи социални явления като отказ от ваксини или вяра в конспирации?

Д-р Димитров: Да, има връзка. Това, което описвате, се нарича „управление на терора“ в социалната психология – когато човек е изправен пред осъзнаването на собствената си смъртност, той може да реагира с различни защитни механизми. Някои хора търсят екстремни преживявания, за да изпитат усещане за контрол и надмощие над страха. Други го изразяват чрез отричане или приемане на ирационални вярвания.

Репортер: Значи, това селфи може да е израз на подобна реакция?

Д-р Димитров: Точно така. Човекът, който е предприел този риск, може би е искал да почувства, че контролира ситуацията и че преодолява собствените си страхове. Това е начин да докаже на себе си, че е способен да се справи с опасността.

Водещ: Много ви благодарим за анализа, д-р Димитров!

Д-р Димитров: Благодаря и аз.

През 2001 година, точно след събитията от 11 септември, в Торонто започнаха да представят визията за най-добрите герои на града. Включени бяха полицаи, пожарникари, медиците и доктори, но аз бях единственият, който беше отличен заради риска, който поемам в работата си. Бях наречен “ансън хирос” (неопитен герой). Тогава целият свят беше под голямо напрежение заради трагедиите в САЩ, които промениха света.

По време на този период в Торонто се провеждаше международна среща на шефовете на полиция и производители на техника, а аз бях поканен да участвам от един от световните лидери. Същевременно беше организиран мач между отборите на Торонто Аргонавтс и Монреал. Събитието беше част от Super Bowl, най-гледаното спортно събитие в Канада, и привличаше зрители не само от страната, но и от цяла Северна Америка. То беше наблюдавано от десетки милиони хора по целия свят. За откритията на събитието бях поканен да се спусна от покрива на “Скайдом”, стадиона на Торонто. Това беше много опасно място – двама души бяха загинали при спускания от покрива, единият по време на работа, а другият по време на шоу.

Беше почти невъзможно да си представим, че след две фатални инциденти, ръководството на SkyDome – емблематичният стадион на Торонто, ще позволи на друг работник или каскадьор да извърши въздушна или вертикална работа на покрива на най-известния стадион в Канада. Но след терористичния атентат на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, бях избран от хората на Торонто, и класацията бе обявена в списанията Bayview Post, Richmond Hill Post, North York Post, Leaside And Rosedale, The Village Post И The Thornhil Post и много други издания в Онтарио, Канада,  с главната история “Неизпятите герои на Торонто”. Това вероятно ми помогна да бъда удостоен с честта да демонстрирам работа с въже, комбинирана с иновации в мобилните компютърни технологии за водещата световна марка Panasonic, която ме покани да демонстрирам първия в света дистанционно управляем таблет с тъчскрийн по време на Super Bowl на 13 октомври същата година.

Просто трябваше да се спусна с главата надолу в изключително бързо преминаване, за да подам топката на съдията по време на мача между Торонто Аргонавтс и Монреал Алуетс за открития мач пред милиони зрители по ESPN и над 20,000 души на живо.

Събитието се провеждаше пред над 20,000 души, които гледаха на живо, и още по-това беше излъчвано по ESPN и най-големите спортни канали в Северна Америка. Въпреки предупрежденията от техническия екип, че това може да се възприеме като опасност за зрителите, реших да продължа. Когато ми казаха да внимавам, защото хората могат да се уплашат, аз реших да се справя със ситуацията по уникален начин.

Преди да започна спускането, измислих нещо, което никой друг не беше правил. Възнамерявах да вържа мобилния монитор на външната стан на дланта си, да се спусна като паяк до нивото на Джъмботрoна -окачен дисплей, който стоеше в края на стадиона, но високо над хората, да напиша съобщение, което да се излъчи на ЖИВО, и жълтата торба (за да се вижда и отдалече), в която съм намотал много добре и прецизно остатъка от въжето си, да я хвърля надолу да се размотава, с което ще привлека още повече елемента на опасност от падащ човек,  стресна хората и да ги подготвя за следващото падане на нещо, което всъщност бях аз, и като се обърна с краката нагоре, да се спусна много бързо с главата на долу към играчите в центъра на стадиона и като се срещнат главите ни на едно ниво, но в различни посоки и заобиколен от тях,  точно тогава трябва в движение да се извъртя, като в последния момент да се обърна, така че да не си разбия главата в пода, а да стъпя на крака и да им подам топката.

Това беше моя сценарий, а на менажерите на екипа и организаторите на Супер бола, бе просто в моя чест от високо да се спусна и да подам на играчите топката, за да започнат да играят. Това бе огромна чест, но и отговорност. Нямаше място за грешка, защото всичко бе на живо, нямах време да тренира, макар, чувствах, че съм тренирал цял живот за този миг.

Но тук трябваше много да се концентрирам и да си проигравам в главата внимателно целия сценарии; как като усещах, че приближавам земята, щях да направя рязка промяна в посоката, за да избегна най-ужасното, като се абстрахирах, че на това място са умирали други двама, които сигурно са си мислили, че са били и те подготвени за немислимото. Въжетата трябваше да бъдат точно толкова дълги и динамични, че като се разтегнат от тежестта ми, и спра на около метър преди края на въжето, още докато съм с главата на долу, да замръзна, за да се разтегнат до край и в последния момент, да се извъртя, без значение къде съм, а това можеше само с едно движение на свободната ми ръка да стане, защото с другата контролирах скоростта и това, че бях обърнат нестандартно с главата надолу ми даваше предимството да наблюдавах края на въжето, защото то бе без възел, за да може да се изкара през моето устройство и да се освободя от въжето, щом премине края му и то да полети нагоре, за да си възстанови алонгациата у в момента на подаването на топката ми, да съм свободен като играчите.

Щом чух по високоговорителя името си и призива, както съм гледал по боксовите мачове и в последния случай, когато имах медийната и фото акредитация и бях поканен на супер мача на Кубрат Пулев и Фюри на Арена Армеец, знам какво бе усещането на още по-голям стадион с десетки хиляди хора да крещят, като ти анонсират иметo; “… And now Ladies and Gentlemen, here comes Spiderman – Ivan Kristo-o-o-o-o-ff. Toronto’s own Spiderman! The Unsung Heroe!”, просто полетях надолу. Беше невероятен полет и преживяване, високо над всички и най-бърз от всички на стадиона.

Това, което направих, беше уникално – чувайки само как публиката ме аплодирах докатонормално се спуснах до нивото на Джъмботрона и написах съобщението “Welcome to Panasonic Day”. След това поех дълбоко въздух, и с едно рязко движение се обърнах с главата надолу, пуснах си торбата с въжето и като видях как падна освободена от него в края му а въжето бе на разстояние от няколко метра във въздуха, високо над играчите, изчаках, за да се налюбувам на този незабравим момент и знаех, че хората там долу, както  и екипа на Скайдом или ще се уплашат, или ще се зачудят как ще се спусна като въжето ми е доста далеч от игрището. Щом се успокоиха и се получи една пауза, която се усещаше много силно при мен, полетях с бясна скорост, чувайки ужаса, като си въртях краката сякаш падам и съм паникьосан, за да създам елемента  на хаос и фактора ИЗНЕНАДА, и после екстаза дойде, когато стигнах края, заобиколен от играчите, изчезнах от полезрението на публиката, а въжето като разтегна ластика, се върна нагоре.

Беше невероятно, с много емоции и удовлетворението от професионално прецизното и вълшебно изпълнение. То трая само няколко секунди, но за първи път бях в свободен полет като  Летящия човек и когато успях да спря спускането точно на сантиметри от края на въжето, погледа ми бе устремен като в тунелно виждане, целия ми сват сякаш изведнъж замръзна и като в забавен каданс ми се спря дъха и получих най-голямото удовлетворение, като усетих, че полета ми са забавя и цялото си тяло почнах отново да усещам натоварването върху сбруята, слабите ми части, кръста и сякаш разтягането на целия ми гръбначен стълб и врата от натоварването при рязкото и плавно разтягане на въжето.

Халелуя!  Значи номера ми мина и съм жив и здрав.

Това бе някакво Зен чувство и яко ускорено производство на най-мощния наркотик – адреналина. Така успях да преизпълня моята част от представянето на събитието по един неочакван, незабравим и  впечатляващ начин. Тога усетих и цялата енергия да си в центъра на стадиона, точно преди старта на най-голямото спортно събитие на годината в Канада. На място се здрависахме и пожелах успех на отбора на града ми -Торонтовските Аргонафти, и с голяма гордост и удовлетворение се отправих към червения си впечатляващ и грабващ внимание аварийно-спасителен всъдеход, който бях брандирал с логото на корпорацитя си и паркирал до терена, за да го виждат и клиентите ми на живо или по време на мача.

Case study of the fatal fall at the SkyDome