10 Feb Dreams and reality / Сънища и реалност
Когато Deja Vu (Де жаву) ти се изразява в сънища, които след време стават реалност…
…събудих се рано сутринта. Не можех да осъзная за дълго време това което току що бях преживял като сън. Беше толкова реално, толкова сюреалистично, че ми се струваше по-реално от действителността. Вече втора седмица работих по един от най-опасните проекти в сферата на височинното строителство, на една от най-високите сгради в света. Почти всеки ден, всеки час и в повечето случаи – всяка секунда ми се струваха сюреалистични. Но това което ме вълнуваше в момента бе дали това което сънувах е част от реалността, в която докато спах мозъка ми работеше на максимум power и обработваше информацията от натрупалия се опит от настоящия проект или просто изграждаше в главата ми мисловен план за действие за предстоящата ми задача днес. ОК, учили сме го в курсовете по психология в университета, че докато спим, подсъзнателното ни мислене работи на пълен ход и тогава се решават много загадки и добре обмислени решения. Както казват в азиатската философия – понякога, за да се фокусираш, трябва да се отдалечиш. Но в съня си аз изживях нещо което ме накара да се почувствам по-близко до реалността и да погледна по-отблизо на заобикалящата ме работна среда в екстремни височини.
Просто съня ми помогна да погледна от птичи поглед на работата си и да преживея едно приключение което да ме накара да се замисля как да отреагирам ако попадна в подобна екстремна ситуация. Да преживея подобна случка и да не се разконцентрирам от „фактора изненада” когато подобно нещо ми се случи. Тогава ми се отдава уникалната възможност да избера няколко варианта за отреагирване, да си ги визуализирам, обмисля най-лошите изходи, обработя стратегия за менажиране и оцеляване в тази обстановка. С две думи, да съм наясно с най-добрия изход от ситуацията и когато ми се наложи – да изпълня най-добрия план за действие.
Това е и една от концепциите ми за трейлблейзинг – отиграване на различни сценарии за обучение на височинна работа с въжени операции от хеликоптер и високи сгради. Професионалните топ състезателите от Формула 1, също тренират с визуализиране на пистата и каране на висока скорост на болид. Доказано е, че ако човек се упражнява мисловно на игра с компютър, то резултатие му са по-добри от реална игра.
Само, че аз нямах екип от психолози като консултантите и треньорите на пилотите-състезатели от Ф1. Затова сънищата ми играеха тази роля. Мозъкът ми беще най-вярния ми инструмент, след… ми, разбира се. Нямах много време за обмисляне на съня си, мисленето щях да го оставя за по пътя. Трябваще да си направя протеиновия шейк от млечния протеин на Биогейм. Бях си го донесъл от България и ползвах течна диета, защото там на високото нямах време да ходя по голяма нужда, да слизам по няколко стотин етажа с асаньора, събувам няколко гащеризона, за да си смъкна гащетата… и после по обратния начин да се обличам, возя и катеря до 180ти етаж и т.н.
Просто си приготвих шейка, направих няколко изотонични напитки ISORAY за през деня, пак на същатата марка. Нали съм 100% българин, пия 100% български възстановителни продукти. I am madе in Bulgaria, born in Bulgaria and drink 100% Bulgarian vital and life supporting drinks.
Вече се бях скапал от нон-стоп работа по вертикала и диагонала на покрива на света, работейки с малки бойни дрямки, докато си висях над облаците. Тялото ми изгаряше запасите си от енергия и усещах, че неефективно ги възстановявам само с храна и освежителни напитки. Вече имах съдействието на екип от най-компетентите експерти които съм срещал в живота си – Д-р Чан, Доц. Георги Георгиев и Пламен Кръстев от „лабораторията” на www.biogame.biz Просто доверявах се на научно-изследователския опит на специалистите с които се консултирам и си подготвях таблицата за хранителния режим и почивки.
Сънят ми постоянно ме следваше подсъзнателно. Така е добре. Значи ще има време да дообработи информацията и да си я рагадая в по-свежа атмосфера. Още не се бях разсънил а ми предстоеше самурайския момент в който се чувствах като боец, обличащ бойното си снаряжение. А да излезеш на магистралата с 1100куб.мотор си е бойно сражение със скоростта, завоите и особенно ако ми се наложи пак да полетя с мотора или да ме блъснат…
Вече си слагах тежките предпазни моторджийски дрехи, предпазните подложки на гърба и ставите. Нахлузих каската и кевларените ръкавици и запалих мотора. Ревът на двигателя ме подсети за рева на хеликоптера, който сънувах да бучи над главата ми както в сцената от началто на филма АПОКАЛИПСИС СЕГА – в забавен кадър, а пукотевицата на двойния двигател на вертолета ме удряше в гърдите и го усещях до всеки атом на костите ми.
Излязох на улицата. Лесно бе да погледна накъде отивам. Сградата на чиято мачта и вертикал щях да вися се виждаше отвсякъде. Лесно се откриваше. Накъдето и да погледнеш в сферичната горна част на 180 градуса по панорамната гледка, тя се виждаше отвсякъде. Това бе пинакъла на планетата. И след малко щях да съм на върха му.
Просто гледката от горе беще невероятна и стимулираща. Но само тя не стигаше . Tрябваха ми и лекарства за стабилизиране на вестибуларния апарат, за да работя по-ефективно много време на тази височина. За тях се погрижиха едни приятели пилоти от Канадските Военно Въздушни Сили, които ги ползваха заради рязките промени на тялото си във високото, подържащи на върхови позиции съсредоточаването и отреагирване на реакции в екстремни ситуации… Tрябваха ми и съвременни формули на хранителна добавка с физиологично действие за поддържане оптимални нива на основните витамини, минерали и микроелементи, нарушени при нерационално хранене или спазване на хранителни режими. Нещо като Biobetic-а, който взимах 30 минути преди да излеза на откритото на височина 1450 фута над земята.
Isoray-я е предназначен да компенсира загубата на течности при високо физическо натоварване. Отделяните с потта минерални соли и необходимите за енергийния баланс витамини се усвояват от организма въз основа на изотоничния принцип, което не го натоварва допълнително. Пиех го когато жегата ме напече през лятото, отразила се от “стената на смъртта”, както наричах плексигласовата плоча по която трябваше да работя. Сега отделях повече пот, за да подържан телесната си температура под специализирания гащеризон за минимизиране на мицровълновото облъчване от близйостоящите отелекомуникационни антени. Всичката светлина се отразяваще в лицето ми и ме спичаше. Потиш се като за световно и затова го ползвам при физическо натоварване, когато е необходимо да се регулира балансът на течностите в организма.
Кoгато потеглих с мотора и минах между колите на съседите, всички те започнаха да пищят. Алармите се включиха на макс от вибрациите на чудовището-мотор SUZUKI GSXR-1100cc. Бях го форсирал с по-широки дупки на иглите на жигльорите, за да минава повече гориво и да е по-мощен на високи скорости. Просто над 240км/ч се носи по-спокойно. Съседите вече разбираха, че съм минал през дома им. Имах чувството, че цялата улица ме изпращаше на работа.
Докато карах на две колела се отпуснах. Гледката да караш по магистрала, заобиколен от най-големите небостъргачи е направо разтърсваща за моето крехко и сантиментално сърчице. От дете съм си мечтал да избягам в Америка, заради високите кули и сгради. А сега се бях запътил за най-голямата от тях. След 35 минути щях да се разпиша на секюрити екипа, да подпиша сума ти документи с които поемам изцяло отговорност за действията си и рисковете, и ще поема всички разходи по последиците ако нещата отидат на зле. Поемах пакет от електронни карти и ключове, които проследяват и отчитат в командната зала всяко мое движени по обекта. Дори биха отбелязали с голяма точност скоростта с която падам и точното място на разпльокването ми от високо. Това просто улеснява следователите в подобни ситуации. А такива в моята индустрия са се случвали много често по света. Но не и на това място. Тук работят най-добрите и скъпоплатени специалист в света.
Когато се сгуших и прилепнах присвит около мотора, концентриран върху пътя и скениращ постоянно поведението на околните шофьори, се почувсвах в същата позиция, но висящ от летящ хеликоптер над едно тихо езерце. Като това което е отразенно в тази снимка.
Когато съм прилепнал около резервоара, контролирам тази наземна летателна машина и усещам ритмите на двигателя, се чувствам комфортно както сигурно съм бил в майчината си утроба. Такова спокойствие. Вибрациите и усещането на високите обороти е в пълен синхрон със сърцето ми. Пълно спокойствие при пълен хаос. Това е моята комфортна зона. Да усещам, че скоростта на мотора ме привлича, сякаш ме притегля напред, да усешам как летя по въздушна възглавница и плавно се рея по завоите като от залитане с параплан, си е истинско блаженство.
Когато вдигна над 250км/ч и летя по хоризонтала със скоростта на сокола, който е единствената птица и може би същество, което задминава скоростта на падане, се чувствам в собствени води. Това е скоростта която ме отпуска. Така се разтоварвам преди работа.
В съня си летях ниско над водната повърхност. Беше привечер, леко мъгливо и виждах леките изпарения от водата. Напомняше ми на сцената от филма “Междузвездни войни” където Люк Скайуолкър се срещна с Йода и тренираше в пещерата. Движението ми над водата беше плавно и леко. Сякаш се возих по хоризонтала на въжена ситема за придвижване по ролка. И адски тихо…
Летя си над водата,зависнал под хеликоптера, който е някъде високо над мен, щом не усещам долното му течение. Но трябва да е с над 1200км/ч, за да има голям наклон на въжето. Толкова бързо и толкова спокойно???
Поглеждам нагоре и виждам, че всъщност това не е хеликоптер а летящ паяк. The Horror. . . The Horror. . .
About the pictures:
The definition of the technical term “SpiderCopter” comes from the abbreviation of the words “Spiderman” and “helicopter”. In other words, it is an act of aerial acrobatics or helicopter operations, performed by the Canadian Spiderman – Ivan Kristoff. Of course, the name of this term came by Spiderman himself. His photography-oriented mind pictured the bond between the machine and the man, flying high in the air during hely rescue and transportation of emergency response personnel. The SpiderCopter system consist of the five elements: 1)the pilot, 2) the helicopter, 3) the certified external load and human hauling system, 4) a rope and 5) Ivan Kristoff.