08 May Червеният кръст

Предложение за дарение на аварийна спасителна кола

“Този всъдeход, който е с инсигнията на спасителна кола за височинно въжени въздушни операции ‘Highrise Emergency Aeriual Response Team’  може да се предостави с протокол за спазване на  кодекса на “Emergency Response” кола и да се управлява от спасител –  със сертификат за “Emergency Response”. Затова, наред с тази история за Гражданската защита, той бе предоставен  за дарение с официално писмо до Г-н Григоров, шефа  на Българския Червен Кръст. Не получих даже отговор, за който са длъжни да ми  предоставят (или така си мисля). Забавиха контейнера ми, който чакаше да бъде разпечатан преди да декларирам адресанта на получателя) с две седмици, за което трябваше да плащам и даже когато с почуда ги питах какво става, ми отговориха, че не са длъжни да приемат дарението… В деня на Доброволеца, 2005г., точно преди представлението по повод на честването в сградата на Червения кръст, тази до хотел Кемпински, обясних на Генералния им директор (мисля, че се казва София Иванова Стоименова) защо им го дарявам – ами защото това е кола за човек обучен да оказва Първа Помощ. Не може така да си я кара който си иска, и да мине покрай жертва, и да не може да и помогне – това би подвело хората. Така, както преди няколко дни умря момичето в морето, край Созопол. Момчето, което се притекло на помощ е помислило, че и полицаите ще направят същото…

Обясних още на г-жа София Стоименова, че с този жест от моя страна даже бих възвърнал доверието в Червения Кръст, което бе спаднало, по официални данни с 50% (цифрата е посочена от пресата) след като сложиха белезници на Председателя на БЧК и го арестуваха. Помните случая, нали?

Когато вече по е-мейла писах до Логистиката (или някакъв такъв отдел, който се занимава с дарения), че повече няма да ги чакам и съм готов да го предоставя на друга спасителна служба или отряд, ми се обади самия г-н Григоров. С много приятен и топъл глас ми съобщи, че може би е добре да се видим по на кафе и да поговорим. Обясних му, че ще се радвам, защото все пак тази аварийна кола е  обозначена като спасителна и с червения цвят на спасителна кола, като на Пожарната на Торонто, откъдето я докарах,  е редно да бъде управлявана от човек,  който освен, че трябва да е спасител, трябва да е запознат и следва протокола на каране на Аварийна Кола, и минавал обучение по безопасност. Разбрахме се да се видим в офиса му по на кафе, както предложи, и аз пак бях на изходната позиция в позната ми до втръсване сграда на БЧК…

На няколко пъти трябваше да ходя, защото човек не може така лесно да направи дарение. Трябва да се попълват формуляри по образец, прилагат копия от документи, талони, митнически декларации, оценяване и др. Па ме връщаха…

Та отидох аз в деня и уговорения час на време, (беше преди обяд) ама трябваше да чакам около час долу в голямото помещение пред охраната/рецепцията. Връчиха ми един пропуск и чакам ли чакам. Като попитах какво е това безобразие и на кой са му нужни тези упражнения, дойде не кой да е , а шофьора на Шефа (Г-н Григоров- милия човек с папионката, който демонстративно си показваше белезниците при ареста му).

Между другото, когато попитах в деня на тази унизителна история за България, защото това бе показано по цял свят (представяте ли си – Председател на ЧК обвинен в корупция) какво става в България, запознати със случая и една от водещите криминални журналистки ми казаха едно и също: „Ами явно не си е платил където трябва. Сега ще си плати и ще видиш как ще се оправят нещата и обвиненията ще се свалят”.

Та идва шофьора и пита какъв е проблема. Аз го питам същото. Обясних му каква е историята и че съм поканен на среща ама нещо няма кой да ме прием, а аз нямам време за губене. Човека веднага поиска да му прехвърлят през прозорчето слушалката, набраха някого, който той поиска, и като се обърна с гръб към мен (може би очакваше, че така няма да го чуя, макар че да си кънтеше като говореше) и почна да говори на слушалката: “…абе шефе, абе дай да му вземем на тоя колата…” Да продължавам ли???

Срещата така и не се осъществи, а аз ядосан си тръгнах. Не разбрах какво е станало в периода на поканата и появяването ми, но или някой се е обадил на някого, или… Нечий интерес бе настъпен…”. разказва Иван Кристоф.

Аз им давам, а те не искат… Това може да се случи само у нас.

Уникална история на специализирана мото техника за спешна помощ

Тази кола и няколко мотора исках да ги даря на Гражданска Защита, за да оттреагират по-бързо на места където приоритета е спешна помощ и не се изисква тежка аварийно-спасителна техника, но от Софийското звено, ми отговориха, че нямали нужда… Горепосоченото видео е представяне на първата студентска уебТВ мобилна станция на аварийно спасителна кола, (Outdoor Broadcast Emergency Car), със специално създаден Mobile Video Patroller – видео наблюдение в реално време, две вградени камери с инфрачервени сензори за нощно снимане, GPS локализиране и проследяване, дистанционно управление заснемане и проследяване… Само дето не прави кафе

Тази история има предистории, които не биха били понятни за хората ако не са запознати с Тъмната страна на “спасяването” у нас. От една страна си спомням за тези случки с насмешка, но когато станат нещастни случаи като този с  в който загина Грабчо и приятеля му, които след като спасиха давещо се дете в морско вълнение в Черно море, просто ми се свива сърцето и нещо в корема. Обособно изказването на  действащата Министърка на МИС Емел Етем, която просто от уважение към жертвите в този случай, ще ги спестя. След като винаги съм казвал, че това което става в МИС в много случаи е абсурдно, и теста на времето показва къде липсва морала, смятам, че като човек живял почти половината си живот в чужбина, мисля и дискутирам такива теми така както се прави в развитите държави. А ние сме развита държава, нали! Това са теми, които се избягват да се говорят защото или са политически некоректни, някому неизгодни, или “деликатни”. А абсурда на тази история си заслужава времето за написване. Просто да се обменя опит и да бъдат подготвяни тези които с цената на много време, нерви, усилия и средства се опитват да променят нещо в България.

Интересното  е, че думите спасяване и оказване на първа помощ не фигурира в конституцията на България и са  с някакви различни статуса – задължения на държавата vs. комерсиални услуги.

През 2005 г. направих фото изложба в Парламента на тема „Bulgarian Achievements in Vertical Operations”. Специално за нея от Канада пристигна офицера Алан Брайънт от отряда за бързо реагиране на Metropolitan Toronto Police. Той е най-добрия специалист по тактически прониквания с помощта на въжета и специализирана екипировка в труднодостъпни места по вертикала на високи сгради. Като казвам високи сгради, аз имам в предвид наистина високи сгради, а не като нашите блокчета или хотели на които им падат козирките.

Ани Заркова направи експлозивно интервю с Алън за в. Труд, като му посвети цяла страница. Интересно бе да наблюдаваш как тази невероятна жена и професионална журналистка се мъчеше да разбере дали това което и превеждах като отговори на топ полицая бе истина. Например, тя го пита: -Добре де, а имате ли проблеми с колегите които работят и за другата страна на закона. А командоса се учуди: – Не Ви разбирам за какво говорите? Как така да работят за другата страна на закона?

Разговора се водеше горе долу така:
А. Заркова: – Ами, за да си докарват допълнително доходи, не работят ли в извънработно време, като охраняват и бизнесмени.

А. Брайънт: Ама това не може. Това е конфликт на интереси. Всеки полицай подписва декларация , че няма да работи допълнително и да има конфликт на интереси. Освен това, това е неморално…

А. Заркова: Ами добре де, но тогава кой охранява бизнесмените, които имат много пари?

А Браънт: Защо трябва да ги охраняват? В Торонто те си ходят безопасно навсякъде. Ако имат проблеми се обръщат към полицията.

А. Заркова: Ами ако те са много богати има заплаха за живота им?

А Браънт: Ами ние нали за това сме. Да се грижим за тяхната сигурност. Ако имат проблеми ни се обаждат в полицията.

Тогава видях, че Ани нещо недоумява и ме гледа учудено и обясних, че там няма мутри по улиците и ако има такива, веднага ще ги наобиколят полицаите и….

Тук ще вмъкна един пример за подобно учудване на наш съгражданин в Торонто, Канада. По време на един благотворителен голф турнир в Лайън Хеад Голф енд Кънтри Клуб, си пием кафето с Кмета на Торонто. Тогава тамън го бях питал, би ли искал да направим нещо подобно и в България, но той ми отговори: – Приятелю, знаеш, че какви ли не неща сме правили и можеш да ме виснеш от хеликоптер, но моля те, в тази страна не искам да ме караш да ходя.

Та доста си бъбрехме и след като той си тръгна, при мен дойде едно момче Бисер Бисеров (компютърен специалист) и ме попита: – Къде е кмета на Торонто, би ли ме запознал с него? А аз му казвам, че той току що си тръгна, и да ме бе питал като бяхме заедно. Бисер се опули и не можа да повярва. Разбрах го. Той е свикнал кмета на София да е с охрана и т.н.

Та да се върнем на интересното прекарване на спец полицая Алън в България и неговата уникална среща с екипа на столичното звено на Гражданска Защита.

Изложбата бе организирана със съдействието на Алианз България и техническата подкрепа на Хюлет Пакард. Екипа на Алианц и HP България свърши невероятна работа в организацията. Снимките бяха отпечатани на матова хартия и въпреки голямото увеличение, качеството бе невероятно. Особено снимките заснето през нощта на няколко стотин метра над земята. Мястото на събитието бе избрано, заради закрития достъп на зрители и охраната на НСО. Някои от снимките предизвикваха заплаха за сигурността на някои обекти и бях „любезно” и приятелски предупреди от консултантите инженери и секюрити менажери, които изрично подчертаха, че някои фотоси не могат да се показват на публиката.

Всъщност интересното бе, че след като минах през охраната се сетих, че съм вкарал електронен пистолет с куфарчето му и заряден катридж (това май си е патрон с около 50, 000 волта). Това бе аксесоар към стъклената витрина, където бяха част от екипировката, която ползвах за по-специални проекти. Изложбата бе открита официално на 9 Април 05, 2005г. B-k “Банкер” писа „Със съдействието на “Алианц България Холдинг” на 6 април 2005 г. във фоайето на Народното събрание бе открита фото изложба” и други медии

Алън бе доста шокиран от София, като гледаше как някакви „бизнесмени” са охранявани като президента Буш. Интерсното бе, че когато предложих на шефа на баретите и други специализирани служби на МВР и сигурността в България да ги срещна с този човек и да обменят контакти и опит, всичките се оказаха много заети точно тогава.

На сутринта се подготвихме специално по рано с багажа, защото Алън излиташе в 14 часа. До обяд трябваше да сме на летището, но трябваше да запозная спец ченгето на „приятелчетата” от Гражданска Защита. Алън го представих на председателя на тази организация, г-л Николов май му бе името, и му обясних, че за да има сътрудничество и евентуално спонсорство от Канадските служби, първо трябва да ги запозная с представителя на Полицията на Метро Торонто и тогава както си е реда, той ще представи впечатленията си от „колегите” в България. Така би трябвало неформално да се създаде едно приятелство, защото интереси от страна на Канадските служби просто няма.

На какво биха ги научили нашите спасители? Казвам го директно без да съм политически коректен или изтънчен в езика си. Въпреки, че съм син на дипломат. След като видях каво става в тези организации, вече не страдам от скрупули да скривам истината такава каквато е.

Очаквах, като дойдохме с канадския представител на службите за сигурност и експерт по въжените операции с алпийски достъп в тактически операции, нашите държавни служители да имат най-малкото възпитание да са приветливи. Все пак идвахме с „мирни послания”. Тоест, идеята бе да си запиша от какво имат нужда нашите спасители и аз да поема ангажимента да им го докарам до портала им, като всичко бъде за моя сметка. Ако имаше интерес от страна на канадските служби и правителство, което се слави като много дащно и благотворително към социалните каузи на други държави, то това би било едно добро начало за взаимоотношенията между двете държави.

Като пример ще спомена, че някой се връща от Африка, прави презентация на подходящите политици и в подходящата форма и ето – лети самолет за Африка с помощи за 3 милиона долара. Ако се направи една конференция или съвместно мероприятие на което биха били поканени канадски спасители или САРТЕК (Search and Rescue technicians) специалистите, които се славят като най-добрите спасители в света, то това би било не само добра обмяна на опит и информация за най- доброто в сферата на спасяването, но и предоставяне на страшно много техника за страната ни.

Такава е политиката и практиката с канадските силови институции. Ако дойде един самолет HERCULES C-130, пълен с ХЪМЪРИ и друга транспортна спасителна техника, за тях е по-евтино да ги оставят тук, отколкото да ги връщат.

Аз съм се специализирал в градските условия и с тях таим взаимно уважение. Затова и като се обърнахме към тях за съдействие за долуспоменатия пример на пикника, веднага откликнаха, въпреки, че само полета им от Отава до нашата провинция Онтарио, бе на стойност няколко десетки хиляди долара. А в България би им било интересно да им покажа заведенията ни и фолкаджийките ни. Такова нещо едва ли биха могли да видят някъде другаде. А дам ли им да карат моторите ми както си искат у нас, направо ще си изживеят незабравими и неповторими моменти. Особено като ги запозная с Криси, Вили, Надя и Жени с огромните гърди. А тук и бирата бе супер евтина. Аз не пия, ама тези момчета не са като мен. Да не забравяме, че Линда Евангелиста, Пам Андерсон и едни от най-красивите жени и модели са родени в Канада, представете си и какви спасителки биха дошли…

Ето как биха помогнали и от колегите от други доброволни организации. Когато организирах един пикник с приятели от доброволческия спасителен отряд Л.О.С.Т. ( в превод ЗАГУБЕНИ от Lower Ontario Search Team – L.O.S.T.), само те събраха цял огромен ТИР с награди и играчки за посетителите на пикника. От Канадската Армия дойдоха с хеликоптери Лабрадор и направиха невероятна въздушна демонстрация и се позабавлявахме на огромния вентилатор над главите ни. Само парите от даренията от томболата биха стигнали да се закупи най-добрата алпийска и катерачна екипировка за оборудването на всички общини в България. Лично аз не виждам нищо лошо в това.

Та влизаме ние в базата на ГО, в близост до стадион Славия, и сякаш бяхме посрещнати от Призраците на Смъртта, онези дето ги гледаме по филмите за ужасите. Някакво смътно и мразовито „приветствие” ни посрещна. Измъмряха нещо, и за да избегна от хладното посрещане на The Welcoming Committee, направо им предложих да видим с каква екипировка разполагат и после да проведем разговора, защото имахме уговорка с началника им да направим инспекция преди да продължим към бъдещи взаимодействия и партньорство. Все пак, за да знаем накъде ще вървим редно е да знаем откъде започваме.

Въпросите които си бях подготвил ми бяха реторични, защото им знаех отговорите. Но все пак културата ми изискваше да задам конкретни въпроси и да имам ясни и недвусмислени отговори. В следствие на което щях да напиша официално писмо с препоръките и оформя протокол по който аз поемам ангажимента да осигуря необходимата специализирана техника за аварийна дейност и спасяване с въжени операции. Част от което е 4х4 всъдеход за офф-роуд терен, пълен с какви ли не КИТ играчки и индустриална обезопасителна екипировка и др.

Игнорирах иронията и коментарите с която “ръководителя” или какъвто и да беше пещерняк-спасител и асистента му се опитаха да направят относно необходимостта на срещата. Знаех, че те сред тях е настъпила паника при предишната ни среща и те са се ужасили, че аз трябва да ги инспектира. Веднага са организирали кризисен щаб с колегите си от други спасителни звена към държавни организации, занимаващи се с тази дейност. Почувствали са заплаха за темите които разкривам и подлагам на обсъждане. Също така, в тези среди има комерсиални интереси и сфери на влияние които са много доходоносни. Самата идея, че аз искам да подарявам нещо, а търговците да продават, ги вбесява. Ами нали ако им даря екипировка на тези организации, някои хора няма да си получат комисионната…

Странното е, че когато има критичен инцидент като случая с приятеля ми и моториста Митко Ламбов – Грапчо, който да спаси човешки живот и се удави в района на Арапя докато се опитвал да спаси втория давещ се, тези хора не са реагирали адекватно а е трябвало да се съберат чак на следващия ден, за да отреагират на призива за помощ. Но, когато някой настъпва интересите на тези хора,  те действат много бързо и спонтанно.  Та направили са си те мини- конференция на тази тема, изградили са план за действие (което включва и задължителния в такива случай – елемента на дискредитиране) и разпореждане на задачи сред участниците.  Тогава е бил и сформиран СОБТ (Специализиран Отряд за Борба с Торонтото).  Торонтото ме наричаха в тинейджърските години, когато се занимавах малко с алпинизъм и пещерно дело като хоби.  (Тази информацията имам от техен колега.)

Явно в случая с Алън ние им бяхме като конкуренция. По късно бях чувал коментарите по този случай -“Аре бе, дошли от Канада да ни поучават…”

Нека не забравяме, че този тип хора приемат много лично намесата на други хора в тяхното царство небесно на Всемогъщите, които решават кой ще живее и кой ще умира. Нещо като комплекса Бог, от който страдат някои доктори. Но тук всеки е Спасителя. А даже и библейския Спасител им е конкуренция.  Ако Исус Христос им се появи и се опита да им каже правия път, те ще кажат “Хайде бе, дошъл някакъв от Назарет да ни поучава…” Просто ми беше доста некомфортно, че някой им инспектира дейността на тези хора.

За да стигнем с Алън до гардероба с екипировка за аварийно спасителна дейност, трябваше да се покатерим по някаква аварийна стълба по вертикала на стената и през един отвор да влезем в едно таванско помещение. Това което видях не ме впечатли… Още повече, че не си представях този достъп и катерене по стената, за да отреагираш бързо при бедствени и критични ситуации…

Като син на дипломат, просто запазих коментарите за себе си, слязох по стълбата и влязохме в една студена стая, за да обсъдим тематиката на посещението си. Т.е., поне да си запиша от какво имат нужда тези момчета и да им го доставя. Обяснявам: правя го за хората и за жертвите а не за да “ухажвам” Гражданска Защита.

Влязохме в студената стая, седнахме на някакви стари изтъркани диванчета  и почувствах още повече нуждата да съдействаме на тази организация. Как могат да спасяват и помагаш на хората, ако не можеш на себе си да помогнат и да си създадат комфорт, за релаксиране след тежки спасителни мисии или аварийни дейности?

Не напразно Vincent van Gogh, Domenico Fetti, и Eugène Delacroix рисуват картината си The Good Samaritan, на който самарянина е нарисуван на здрав и добре охранен породист кон. “Добрия самарянин” е явно добре облечен и със сабя… В картината на Ван Гог дори има и отворено ковчеже… Схващаш намека нали! Че за да може да помага на другите, самарянин може да си го позволи. А нашите спасители биха могли да отреагират и спасяват  по-добре ако са екипирани, нали? Това ще е в помощ най-вече на жертвата, нали? Точно заради това бяхме тук.

Седнахме и от разположението ни оцених ситуацията и начина по който ще се проведе срещата. Това нямаше да бъде разговор а отстояване на позиции. Както в преговорите, разположението на участниците на масата издава позициите им и кой от кой лагер е. И на кой терен е.  Ние бяхме двама души заобиколени латерално и фронтално от тях. Изгледах ги с голям интерес от ляво на дясно, докато погледа ми стигна до тартора им. Лесно можеш да го разпознаеш в случая. Той просто като повечето мутри, трябва да прилича на Дон Вито Карлеоне или да имитира леко килнатата глава на тогавашния най – популярен политик – главния секретар на МВР . Разбира се, имитацията трябваше да е поразителна, и явно добре оттренирана и преигравана. Усетих, че нещо интересно ще се разиграе пред нас. Бях подготвен за подобен спектакъл. Очаквах го.

Тук ще спомена, че за разлика от срещите ми с представители на канадските спасителни организации, като полицията, пожарната, бързата помощ и др., обикновено сядаме на кръгла маса или обстановката винаги е много предразполагаща.   В БГ обаче е различно. Винаги ти става ясно кой е боса или се прави на бос. В срещата ми с другаря Бабукчиев, шефа на ПСС, той стоеше в като директор, завършил училище за директори. До шефа бе задължителния атрибут – протежето му, вечно кимащ в одобрение на това което казва шефа и при пощракване на пръстите, му поднася необходимата литература за справка на правомощията си… Тук ситуацията бе подобна.

Получи се една дълга пауза, която подсказа, че представлението започва. Главния актьор, пое бавно и дълбоко въздух, зае позицията на  Бате Бойко (леко килната глава) и бавно, бавно, ама много бавно и със сериозен поглед (сякаш решаваше проблемите на световната криза)важно зададе оттренираната реплика:
-Кажи бе, Торонто, какъв ти е на теб проблема сега?

Unfu…belivable!

Не можах да не се сдържа (заради канадеца)  и изсмея. Отговорих му:
-Какъв проблем бе? Вие сте проблема. Хайде стига сте си го мерили, на кой му е по-голям и по-дебел, а ми отговорете на въпросите за които съм дошъл, за да си направя доклада на инспекцията и да си ходим.

Онези зяпаха и замръзнаха с голяма зяпнала уста. Явно не очакваха такъв отговор. Алън стоеше в почуда и въпреки, че не знае и дума български, освен ако не е научил нещо от купоните на които го водих, усети, че не сме добре дошли тук. Международни “body language” е лесно разпознаваем. Той има 18 години опит в полицията и може да разпознае бандитското поведение дори преиграно в ролята на “Кръстника”.  Докато се окопитиха онези, продължих:
-Имаме полет в 2 часа и гостът ни си занимава за Канада. Така, че да караме по същество. Дошли сме тук да ви помогнем, да набележим от какво имате нужда и да ви го добавя лично от Канада.

След като загуби моментума, Мистър Дон Корлеоне отговори:
-Ама ние нямаме нужда от помощ и всичко си имаме.

-Така ли, я да видим! Извадих си бележника и започнах да си вадя бележки:
-Така, с какви очила за нощно виждане разполагате.? Коя генерация са и какъв тип…? Тези ме загледаха като че ли съм луд.
-Момчета, това са неща които даже децата могат да си ги купят е магазините на Торонто и някои разполагат с такива. Кажете ми с какви парашути разполагате, какви парапланери използвате за издирване на жертви по въздух, какви мобилни комуникации за сателитна връзка, какви GPS и микропредаватели със сигнал за бедствие ползвате в случай, че сте затрупани и др…

Отбелязвах си само с НЕ, НЕ, НЕ…
-Какви са ви моторите за спешно реагиране и моторизираната техника за офф-роуд и всъдеходите…

Пак отбелязвах си само с НЕ, НЕ, НЕ…
-А какви джипове или 4х4 аварийни коли ползвате?

-А, ние си имаме една супер Лада Нива, която ни върши страхотна работа, ми отговориха те.

-Браво, а имате ли нещо да ви даря една мощна японска 4х4 аварийна кола, която е предназначена за аварийно-спасителна дейност, пълна със специализирана екипировка за височинно спасяване?
– Ами нашата машина си е супер…, и почнаха да ми разтягат локуми за руската техника.

-Добре, бяхте много любезни. Тръгнахме си, а Браън ме погледна в почуда, защото не можа да разбере какво стана. Казах му, че ще му обясня след малко. В колата го попитах, усети ли конфликта на интереси?

-Oh, yeah! Loud and clear. Tова бе отговора му.

To be continued… (Следва продължение)

По повод на трагичния край на алпиниста Атанас Скатов, …”старите кучета” алпинисти и пещерняци се скъсаха да запълват дупките по телевизиите и да използват трагедията на К2, за да отпушат напрежението, което ги тресеше, докато гледаха как на живо можеха да проследяват прогреса на човека, който ги задмина. Можеха поне да спестят лъжи и недоказани съмнения, които нямаше как да разберат, а и тематиката на събитията от последната екседиция са много далеч то тях, хората, които в 21 век мислят, разсъждават и гледат на света, както са го правили миналия век… Някои от тях, (които са били внедрявани в експедиции, за да докладват за…, включително агент на ДС, така както са писали Докладни записки, и може би са обписвали по същия начин “оценки” за колегите си алпинисти, сега много професионално и с подходящия патос (тук се вижда много годишния опит) вмъкват съмнения, подценяват заслугите на друг и триумфират над… Поздравления на в. “24 часа”, които направиха единствени може би, точен анализ и лично провериха нещата, как в Смъртния акт е описано, дори два пъти много точно и ясно, че причината за фаталния инцидент е заради скъсано осигурително въже.

По Нова ТВ излъчиха интервю с гръцки алпинист, приятел на Наско. Трагедията се е разиграла пред очите му, очевидец. Скъсано въже. Мисля, че върви разследване и ще се докаже чия е вината и отговорността.

Причината да споделя с вас тази дискусия, която се развива в поста, е защото трябва да не се допуска толерантност към пошлостта, демонстративната злоба и нападки към личността на който и да е, особено ако не ви е направил нищо лошо, не го познавате и не сте вървели по неговите стъпки. Определенията за алпинист, доктор, веган, аматьори, планинар и спасител не се определят от хора, макар, че има в Библията и Божието слово много добри примери и точни определения в различни аспекти. Знам, че в българските планински среди, част от които бях запознат в тийнейджърските си години, много хора се определяха като богове, и директно или недиректно, решаваха кой живее и кой умира. И понеже много в тези среди, както преди, така и сега са “експерти по всичко и за всички”, дават диагнози на всички, които мислят по-различно и в повечето случаи – по-прогресивно от тях, в медицината си има диагноза – “Комплекса Бог”. Затова хайде някои да опитат поне да запазят човешкото, топлото и позитивното мислене, като не допускат пошлостта да ги обсебва.

Затова тук споделям интересните коментари в този пост на 09.02.21г.:

Roujka Bratanova: за мен всеки един, независимо длъжност, звание, титла е преди всичко Човек. Хубаво ми стана, когато чух гъркът да казва, че Наско е бил много добър човек. Нямало е достатъчно осигурени палатки за всички, човекът е премръзнал и Наско го е приел в палатката си, когато от другите е срещнал отказ да го приемат. И ми става мъчно, че точно добрите хора Бог прибира при себе си, а точно от добри хора имаме нужда.

Roujka Bratanova: И кой сега ще носи отговорност за трагедията? фирмата “Севън Съмитс Трекс”?

Ivan Kristoff: Нека изчакаме да се успокоят нещата, възстановят някои хора и на мен ми е интересно, от гледна точка на сигурността и…защото ето излиза и друга информация от Гръка Антониус Сикарус: Атанас е слизал по силен наклон, който е бил без парапет без пикели.

Затова бих предложил на алпинистите и планинарите от Новото поколение, да приемат предизвикателството #UnitedForBulgaria и да са по-човечни към колегите си и хората, които обичат толкова много планините и върховете, че са готови да дат живота си за тях.

Boyan Mladenov: Всеки има право на мнение! Всеки има право да излага личното си мнение където и да било и пред когото и да било, независимо от това, на някой дали се харесва това. Но такива са правилата на демокрацията! “Стари кучета”, “Млади кучета” – нали все са “кучета” и все го живеят този “кучешки” живот… Вместо да сме единни и да почетем едни кадърни хора – алпинисти, загубили живота си за да достигнат някакъв връх в това, което обичат да правят – ние пак почваме да се делим на едни и други и да се мразим едва ли не. Тази българска черта не е хубаво нещо. Този манталитет. В крайна сметка, кой какво е сгрешил и какво е могло да се направи, никой не го интересува към ден днешен. Хората ги няма. А всеки, който се качва във високата планина знае, че може и да не се върне. И си е поел риска. Това не са авантюристи, това са смели хора, опитни, обучени и тренирани, които преценяват риска. Но там – горе, рисковете са повече, отколкото един човек винаги може да прецени. Мир на праха им… и на Атанас Скатов и на Боян Петров и на Христо Проданов и на другите, които загубиха живота си.

Ivan Kristoff: напълно съгласен и сега или скоро, защото съм в движение, ще нишовам термина за “старите кучета”, както сами се определяха онези алпинисти и пещерняци от миналия век

Какъв е проблема с комерсиалния алпинизъм, след като планинското спасяването е комерсиално???

В този ред на мисли, журналистката-катерачка, която се скъса да подценява Атанас Скатов, за да надценява старите алпинисти, защо като пише и интервюира и набляга на “голямата комерсиална експедиция”, не определя планинските акции за спасяване, като “голямата комерсиална спасителна акция”

Roujka Bratanova: по бай Тошово време точно в БЧК изкарах 2 безплатни за мен курса: за спасители, а после и “Долекарска медицинска помощ при удавяне”- Като мед. сестра вторият курс за мен беше много полезен. Водеше го бившият шеф на Варненската реанимация, много добре подготвен, с филмови материали, тренировки, супер си беше. Някои похарчени пари не са напразно. За останалите не знам? Финансов и държавен контрол е закрит отдавна. Сега уж НАП и БНБ контролират, но щом можаха да фалират КТБ, колко му е да фалират и БЧК.

3 милиона лв., ние данъкоплатците плащаме на година и парите отиват в БЧК, затова от “вашите хора” бе проведена много годишна битка, да се промени закон чрез Парламента за тези пари. За тях дори се разцепи органиацията на микро такива, които също така искаха да вземат част от този пай

Bozhidar Dzhokin: БЧК не е само планинско спасяване!!!

Ivan Kristoff: Това е майката, а синчетата искаха да се отделят, така ли беше? Но май едното (блудния син) се прибра, след като разбра, че без мама не може… Нищо лично, само сверявам фактите.

Bozhidar Dzhokin: Нещата са много различни и сложни, но не е темата за разнищване по телефона…

Ivan Kristoff: E, аз доста се борех с един от шефовете, за да ви се развият нещата…

Antonia Boneva: БЧК е отдавна -дръжте се да не паднете! – ЧАСТНА ОРГАНИЗАЦИЯ, СПОНСОРИРАНА ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ! Преди няколко години бяха изнесени шокиращи данни за финансови злоупотреби на шефовете й, тънещи в луксозни офиси и луксозни автомобили! Това го разбрах покрай спасителните акции след наводненията в Аспарухово и по други места из България. За статута на ПСС какъв е сега не знам, но ако са към БЧК – и те са частници..

Ivan Kristoff: Между другото, аз направих доста, и по-точно опитах, защото не можеш да даваш на сила, да се развие ПСС много прогресивни, за сметка на Канадската армия, в която бях служил като медик, но, както каза един приятели:” Иване, можеш само да взимаш насила, но не можеш да даваш на сила.”

Споделям твоите притеснения, както и аз помня песесари ,които преди 30 години с които съм израснал и катерил им беше мечта да станат спасители. Тогава имаше ПКСС, която не се пазареше за спасяване и нямаше тарифи, или както един познат бе споменал – кочана с тарифите, а бившия Кмет на Банско ми разказа за една трагикомична история по време на едно от Международните ски състезания, когато чужденец е трябвало да бъде превозен около стотина метра и… Също така знам за сумата от $…. на глава на пострадал, която получават…., за да го закарят на … доктор и…., която се получава при транспортиране до… Сега, нали точно за пари и… се разцепи организацията, за която говориш или за какво???