23 Apr Българската експедиция до Еверест (1984 г.) – между героизирането на безумието и хаос

Зад всяка романтична легенда стои една мръсна приказка, за която обикновено не се говори. Смятам да напиша журналистическо разследване, което разказва за смразяващите тайни на превръщането на една мечта – покоряването на връх Еверест в отвратителен бизнес, затова бих желал да валидирам информацията, която ми бе предоставена от хора, които са запознати с детайли от експедицията:

1984 бе една от най-големите издънки на българския алпинизъм тогава, когато безумието се Героизира, трябва да добавим и най-новата книга, която може да излезе по темата;) Първата българска експедиция на Еверест занесоха 12 тона багаж, който се придвижваше от 350 шерпи и като сметнете боклука, чиш-чиш и аки-аки. а геройството на Христо Проданов бе пример за неподчинение и неуважение, както и…

Преди 41 години, на 20 април 1984 г., след като словенците направиха премиера по Западния гребен на връх Еверест без жертви и публикуваха подробности за изкачването и връщането, български алпинисти се изкачиха до върха също по Западния гребен, но се върнаха по по-лесния път – класическия маршрут.

Това е може би най-скъпата комерсиална хималайска експедиция в историята на човечеството, защото за нея се изпраща правителствения самолет Ту 144 и Ан18 чартърен извънреден самолет, плюс услугите за хеликоптер, за чийто форсмажорно използване за смъкването на Методи Савов от Базовия лагер в Катманду, за чието финансиране съдейства Румяна Василева, и спешната санитарна авиация до София през Атина, плюс 12,5 тона храна и 15 тона с екипировката се грижат 300 шерпа. Представете си за каква сума е ставало тогава!

Помня Снежана Томова, тогавашния Секретар на Българската федерация по алпинизъм как се оплакваше, че й донесли едно куфарче за 1М лева и се чудела какво да го прави, защото не искала тази отговорност. Помня, че парите са били, защото заради 40 Годишнината на КПСС, победата на комунизма в СССР, трябвало много добре да се представим   Ако някой знае подробности за тази сума и това куфарче, ще се радва да я валидирам.

Затова и българските алпинисти, които са се уредили за тази експедиция, са отишли на специално обучение в Звездното градче. “Звездното градче” (на руски: Звёздный городок) се намира в Русия, на около 25 км североизточно от Москва, в Московска област. Това е добре охранявана територия, която исторически е била база за подготовка на съветски (и по-късно руски) космонавти. Официалното му наименование днес е Център за подготовка на космонавти “Юрий Гагарин”

Преди изкачването на Еверест през 1984 г., българската алпийска експедиция преминава през подготовка, която включва тренировки и в Звездното градче. Там те използват специализирана техника и методика, предназначени първоначално за подготовка на космонавти — напр. тренировки в барокамери, за аклиматизация и симулиране на условия с ниско съдържание на кислород.

Тази подготовка е част от съветската подкрепа към българската експедиция, тъй като това е първото успешно българско изкачване на Еверест. Там са им направили най-модерната за онова време подготовка и дори индивидуално цяло генетично проучване на ДНК и рода им, като например къде в Монголия прa-пра-прадядото на алпиниста се е чифтосал с пра-пра-пра баба им, и на базата на тези проучвания, са им приготвили специална храна и медикаменти, като за космонавтите, с които им се гарантирала победата над вр. Еверест. Както например когато всички 24 съветски алпинисти изкачват вр. Еверест.

Съветската хималайска експедиция, в която 24 алпиниста изкачват Еверест, се провежда през 1982 г. Това е първото изкачване на Еверест от съветски алпинисти, като екипът използва нов маршрут по трудния югозападен гребен (през Южното седло).

Ключови моменти от експедицията:

• Дата: 4 май 1982 г. – първите 11 алпинисти стигат върха, а до 9 май общият брой на изкачилите се достига 24 души (включително Владимир Балибердин и Едуард Мысловский).
• Рекорд: Това е най-масовото изкачване на Еверест до този момент.
• Маршрут: Технически сложен, с преминаване през ледени стени и опасни участъци.

Проблема е обаче, че българските алпинисти са си продали ценния подарък – тази храна и медикаменти на шерпите в Непал.

Христо Проданов изненадващо за останалите тръгва по-рано с шерпа Чованк Ринджи, но последния го ударила уж кислородна бутилка (странно е как тя го е ударила) и той уплашен тръгва надолу. Сънародника ни не го последва, за да  му помогне а продължава нагоре.

 От гледна точка на мениджмънта, това е класически пример на лошо управление: подценяване на опасностите, надценяване на собствените възможности, неуважение към ръководството и липса на лидерски умения. Затова съм си поставил за цел да проуча новаторски подходи в района на върха.