15 May Добре дошли в подземния свят на Клуб Екстрийм

Posted at 13:01h in Club, Photography by
  • caving in Bulgaria
  • in the Cave

caveTHE UNDERWORLD IS OUR PLAYGROUND
Nothing is more valuable to me now than my time with my baby. That is why, with my creative team and friends, we are dedicated to constantly searching for interesting places to enhance Ivan Kristoff Junior’s enjoyment…

We value the caves we play in and are committed to protecting them. Our quest for high adrenaline is paired with an emphasis on creativity, placing originality above all else.

ГЕРОИЗИРАНЕТО НА БЕЗУМИЕТО
Арестуваха министър, защото нямало вода в Перник, а не арестуваха виновниците, които вкараха деца в пещерата Духлата, в района на Перник, когато имаше най-много вода и ги държаха под земята, за повече от 3 дни. След което децата бяха откарани в болницата – а виновниците ги нарекоха “ГЕРОИТЕ ОТ ДУХЛАТА”.

QUO VADIS DOMINE?

Както сме виждали преди, така и сега в случая с бившия Министър – господин Нено Димов, без изготвено обвинение и намерени доказателства, се прави мащабна ПР акция и публично омаскаряване и дескридитиране, както и уж случайната асоциация с брандирания ван на Прокуратурата, към този човек вече има “character assasination”. Не го познавам този човек лично, а само веднъж на конференция сме говорили, но когато се видиш как на публична фигура (която сигуррно има семейство и деца) един рециклиращ се, но технически updated модел на юрудическо нарушение (в България доколко знам си невинен докато не си доказан виновен, а и знаем как свършват тези в последтвие заведени дела в Страстбург и ние плащаме финансово, като дори не споменавам и моралните щети към личността и обществото…), се питаш тази в стил “комунистическа милиционерщина” как въобще може да му мине през акъла на някой да я измисли, организира и най-вече изпълни. 

КОД ОРАНЖЕВО
В Канада, а предполагам и във всяка напреднала държава, по закон, ако заплашиш сигурността на човек, особенно дете и жена, които са със специален приоритет и статус в такъв случай, особенно, когато си ги подложил в опасна и рискова ситуация, има потенциален страх и развиване на фобия, и още повече ако са били хоспитализиран, какъвто бе случая с пещерняците в пещерата Духлата, то със сигурност тези организатори щяха да влязат в затвора след като ги “спасят” и от там щяха да се защитават. Но така или иначе обвинението щеше да бъде нещо от рода на “безтоговорно поведение, заплашващо живота и довело до…” или “опит за непредумишленно убийство по невнимание”. Защото нека не забравяме, че точно тогава имаше три дни предварително предупреждения по телевизиите и медииите за КОД ОРАНЖЕВО и даже видяхме, че един ентусиаст, който караше кану каяк по Околовръстния път, бе заснет на видео, което показаха и по национална телевизия… Ето случая, който дискутирахме с Йордан Йорданов относно – Ситуацията около изгубването на трите момчета в Стара планина провокира много изказвания. Едно от тях беше и вашето. Тогава Вие казахте, че екипите са действали тромаво.  

Не съм юрист, но бих питал за професионално мнение.

Случая в Петрохан, около с. Гинци, ме върна в ранното ми детство, когато бях на 14-15 годишна възраст откарах няколко години в откриването на нови подземни галерии и картографирането им. Един уикенд, с Данчо Бузата, май имаше и девойка с нас, отидохме на проникване в пещерата “Голямата балабанова”, и на излизането от нея, на Данчо му направи впечатление, че духа от един отвор, навлезе от там и – откри нови части… От тогава се превърнах в пионер-откривател. Окрих пръв и сам най-голямата галерия, след като бях пролазил един тесняк, а имам клаустрофобоя вече, като си спомням. Но като излязох и се оказаха сам пред едно огромно образование от млечно били стенни сталагмити, във формата не един по-голям от мен мозък… Бяха епични моменти.
 
При това всичко си плащах от собствения си джоб, като се лишавах от парите за боза и баница, които ми даваше мама за през седмицата… Защото нашия духовен водач Васил Генчев, който го наричаха “Педерасо Васо”, ни убеди децата, че сме били “Мъртви души” и ни караше да се разписваме на едни командировъчни, и парите за храна, транспорт, спане и екипровка” останаха за него, за да осъществи светлото ни бъдеще. Бях много горд и се чувствах романтичен, когато след всяка експедиция през уикенда ходихме в апартамента на Клуб ” Средец”, за да разписваме финансови документи и пренасочваме (даряваме) парите си, които ни се полагаха като командировъчно и за храна, както и другите деца не ги виждаме, а само самодоволната усмивка на нашия духовен водач. Дори почнах да чета книгата “Мъртви души” на Гоген, като част от моето самоосъзнаване, за да разбера духовното израстване и образователно възвисяване, за което говореше “другаря Педерас Генчев”, както официално се обръщахме към него на фамилно име.
 
Но всичко се пропи с горчивите и ужасните случки, когато почнаха измамите и кражбите минаха на много по-високо ниво и със заплахите и ни разцепи клуба на две фракции. Тогава се стигна и до обиди, заплахи и съм благодарен за жеста, когато моя приятел… скочи на Педерасо…, за да ме отърве от него.
 
Няма да ви занимавам как бях зарязван на пътя в дъжда, когато трябваше на автостоп да се прибера за рождения си ден, където бях поканил съучениците на Рожден ден и закъснях, защото се появих кален, изтощен и обиден, унизен и изнервен, защото гостите – другите деца от класа ми едвам ме изчакаме до късно вечерт аи съм им благодарен, за това, което бяха преживели – на рожден ден без рожденика и само с баща ми. А бяхме деца и те посред нощ трябваше да се прибират.
 
Няма да споделям как Тати, баща ми проведе един жесток, но отрезняващ диалог с мен и тази съмнителна за него “секта от пещерняци”, в която съм се замесил.
 
По план “Педерасо Васо” ми бе обещал, че ще ме качи в колата си още от хижата в района на с. Гинци и знаех, че до следобед щях да съм в къщи, в София. Но дали защото все се притеснявах да не ме излъже и този път, или защото не бе поканен, но Васо Генчев ми каза, че няма да ме качи в колата си, а никой от другите приятелчета пещерняци, дори несе намеси и му каза: Как не те е срам бе Васо? Как ще го оставиш детето му на рождения му ден, на пътя на произвола, в дъжда и когато други деца – съученици ще го чакат у тях?
 
А очите на чичко Педерасо Вас бяха едни мили, мили, мили.
 
Така, че като чух, че един Лама от случая в #Петрохан е тръгнал с дете на път, много се замислих… Защото си представих как едно 15 годишно дете… Та си спомних аз какво преживявах като бях на 15 години с треньора си, който бе поел някакви бащини грижи за мен.
 
Предполагам, че и баща ми е вярвал в пещернаците треньори, както и другия от Клуб “Витоша”, до онзи момент, когато ме попита загрижен и за първи път в живота си го помням да е уплашен: Какво става Ваньо? Какви са тези… Искаш ли да ги вкарам в затвора? Ще ги заключа в килия и изхвърля ключа! И Тати можеше да го направи и искаше да го направи.
 
Не знам каква е ситуацията с човека, който се укрива и от кого и за се укрива, но бих дал всичко каквото мога за информация, която би помогнала, ако се налага да съдейства за сигурността на всички на първо място, защото вече на никого не вярвам, дори и на службите.
 
Затова и наградата на Special Operation Services (SOS) Team е да ни се предостави инфо, на базата на която да разберем дали можем да помогнем на тези хора и да я предадем на родителите ако я няма – преди ги докопат лошите…
 
Още повече, че едно нещо разбрах – този човек, който е в безизвестност и може би в пълното си право – може и да се крие от другия пещерняк “еколог”, който го е натопил да го проверяват за сексуални…, защото е искал да прокара пълна глупост в МОСВ за едни милиони левове, за да разбият пещерата Духлата, за да оправил безводен в Перник.
 
Не знам за мутрите, но докопа ли те онзи псевдо еколог – няма прошка. Той и мен ме нападна, защото съм си бил кръстил нашия Клуб Екстрийм (fb.com/ProjectExtreme), тъй като и той си бил кръстил такъв, с който е кандидатствам, за стотина хиляди левове да “облагороди” Парк Витоша и да прави джиджи-биджи там:)