Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Spiderman Ivan kristoff in the news

Човекът паяк подлуди канадските катаджии

Spiderman Ivan kristoff in the news

В. СТАНДАРТBulgarian Spiderman Conquers Canada

Interviews with Ivan Kristoff

Партнират му лекарка, полицай, пожарникар и медсестра. Всички те участват в спасителни акции, рискувайки собствения си живот. Кристоф е известен у нас като Човека Паяк.
09, Jan, 2002

Българин номиниран за герой на Канада за 2001

генция “Фокус” 09/01/2002

Професор Робърт Уелш: Животът на Кристоф е низ от екстремни ситуации

Българинът Иван Кристоф е номиниран за герой на Канада за 2001 г., заедно с още четирима служители на различни спасителни служби – лекарка, полицай, пожарникар и медицинска сестра, съобщи Уърбийт нюз. Номинираните личности са заслужили признанието заради всекидневното им участи в спасителни акции, рискувайки собствения си жив името на сигурността на другите.

Иван Кристоф е един от най-видните експерти на Северна Америка по въздушни спасителни операции на голяма височина, при които се използват въжета. Той е основател на Eiger HEART /Eiger Highrise Emergency Aerial Response Team/ – организация с идеална цел, чийто водещ принцип е рискът за човешкия живот да бъде сведен до минимум и максимално да се повиши сигурността на обществото. Кристоф е участвал в най-сложните и опасни проекти в Канада, свързани с достъп по въздух и използването на въжета. Иван не познава провала и неуспехите, поради което е търсен от търговци и правителствени служители, а медиите с интерес следят неговите изяви.

Сигурността е моята професия, споделя Иван Кристоф, който е служил в инженерни войски на Българската армия.. В Северна Америка е известен като човекът с най-големи познания и опит в поддръжката на извънсградна обезопасителна и осигурителна техника. Става въпрос за специални въжета, подемни механизми, въжени парапети и стълби, както и за приспособления за почистването на фасадина различни постройки. Знанията и новаторските си идеи Кристоф прилага в различни тренировъчни програми, а екипът му работи с най-модерното оборудване.Иван е единственият човек в Канада, който, докато виси на въжетата, използва лаптопи, дигитални и видеокамери, благодарение на които предоставя информаза акциите си навсякъде по света.

Иван Кристоф е успявал там, където други преди него са се проваляли. Той лесно може да бъде открит – винаги е в центъра на екшъна. Човекът-паяк с готовност приема предизвикателствата, защото знае как да се справи с тях. Стремежът му към изпипване на детайлите му е спечелил славата на човек, който винаги “мисли за интереса на своите клиенти”. Новаторските му идеи му помагат да върши работата си по най-ефективен начин, пестейки парите и време то на хората.

Иван постоянно приема предизвикателствата на новите ситуации, за които нямаоткъде да почерпи опит. Той се учи от успехите и грешките на другите, но за новостите разчита единствено на себе си. Експертът анализира собствените си грешки и когато намери решението на проблема, опитът му се превръща в знание.

Животът на Кристоф е низ от екстремни ситуации, са думите на професор Робърт Уелш. Опасността и рискът са негово всекидневие и го съпътстват винаги, когато се спуска със ски с висока скорост, когато се катери по скалите, когато ръководи и участва в спасителни акции, когато пилотира безмоторни самолети и дори когатоправи снимки, висейки на въжета, спуснати от хеликоптер. Кристоф няма равен насебе си в борбата с трудностите. Той използва невероятните си умения, за да помагана хора, изпаднали в беда, това е характеристиката на Иван, направена от Ивнинг нюз на Си Би Ес. Харесва ми да съм там, защото всеки ден е различен, споделя 33-годишният Иван Кристоф. Всяко ново предизвикателство има своето решение. Не себоя от височините, повече се страхувам да не се подхлъзна, когато съм на земята.

в. Дневник
СРЯДА 9 ЯНУАРИ 2002

Иван Кристоф е номиниран за герой на Канада

Българинът Иван Кристоф, който живее и работи в Канада като специалист по алпийска осигуровка и въздушни спасителни акции, бе номиниран за герой на страната за 2001 г. Според публикация в сп. The Post Magazines той се нарежда сред петте избраници на медиите, които рискуват собствения си живот всеки ден, за да спасят живота на другите.

Българинът се смята за най-авторитетния експерт по въздушен достъп и алпийска осигуровка на небостъргачи в Северна Америка. Иван е известен като основател на екипа за спешни въздушни технически и спасителни операции по многоетажни сгради Eiger Highrise Emergency Aerial Response Team (HEART).

Неговите постижения разкриват нови възможности в обезопасяването на небостъргач влияят върху формирането на тенденциите в строителството. Иван и екипът му са участвали успешно в някои от най-опасните и сложни проекти за въздушен и алпийски достъп в Канада. Заради заслугите си безстрашният българин бе избран според официалния регламент да свали топката от купола на стадиона “Скай Доум на финала на националните игри на Аргонавтите на Торонто пред очите на 30 хиляди зрители. Почетното спускане от покрива на най-големия спортно-развлекателен център в света бе спонсорирано от “Панасоник” и предавано на живо по повечето северноамерикански ТВ канали.

“Представете си само – да си изкарвате хляба, като висите на въжета стотици метри над земята!” – възкликват канадците. “Сигурността е моята професия”, твърди 33-годишният българин, който е отбил военната си служба в инженерни войски. Уникалните си способности е придобил с 20-годишна практика във “вертикалния свят”.

Иван Кристоф: Мога да помогна на града

Биляна Веселинова, в. Стандарт

– Кое накара Човека паяк да се включи в предизборната кампания в България и това ли е реално поводът за краткото ви завръщане тук?

– Дойдох в Шумен по покана на депутати приятели. Но държа да подчертая – на шуменските депутати. Не се занимавам с партии, нито пък ме интересува кой в коя политическа сила членува. Дойдох в Шумен, защото вярвам в тези хора, а за кандидат-кметицата Даниела Русева си проверих преди това информацията по Интернет. Не открих нищо лошо за нея и прецених, че е човек, на който мога да помогна. Ако трябва да съм откровен, подобно нещо искам да направя и за кандидат-кмета на Велинград… Но понеже имам вила във Велинград, а хората там го уважават, смятам, че е по-важно и принципно да направя нещо за самия град. И на него имам желание да помогна, както на Даниела. Тя е изключително смела жена и ми допадна. Дори се пошегувах, че ако стане кмет на Шумен, всяка година ще идвам тук да правя атракции.

– Как ще се отрази участието ви в подобни кампании на имиджа ви като човек спасител?

– Трябва да се правят добри неща. Пак казвам – не вярвам на партиите. Дори като българин се срамувам от простотията на политици, които тъпчат и потушават българския дух. Ние сме велик народ, а хората тук се третират като идиоти. Поради факта, че работя за себе си и работя за другите едновременно с това в основата на всичко за мен е желанието да уцелеем. Но за да може човек да живее ползотворно, не трябва да мисли как да навреди на други хора и животни, а трябва да се освободи от всички негативни действия. Само тогава ще вървим напред. Това е моят морален кодекс, който ме води всеки ден и час.

– Как и кога разбрахте, че мисията ви е да спасявате хора?

– Професионално, през 1993 г. в Сент Катринс загинаха 4 души при монтаж на мост. Реших, че мога да създам отряд, който да достига до реално недостъпни места, и че може да има спасени хиляди живота. Ако трябва да поставя някого в ситуации, в които съм бил, това е все едно да му подпиша смъртната присъда. Контактувам със стотици хора и сме създали цяла мрежа от най-различни личности, но предпочитам аз да поема пълния риск. Не мога да си позволя да карам някой да върши нещо, което не му е по силите, и затова всички, които са с мен, го правят доброволно.

– Смятахте да правите доброволен отряд за спасителни операции в екстремни ситуации и в България. Докъде стигна реализацията на тази идея?

– По-добре да не говорим за това. Вече нямам сили да се моля на ведомства и да ги убеждавам, че трябва да си вършат работата, за която всъщност получават заплати. Определено съм решил да направя една такава ефективна структура и тук, у нас. През повечето време обаче съм в Торонто и в момента правя проучвания. Върти ми се из главата идеята аз да съм основен спонсор и чрез други спонсори да реализираме най-накрая българския вариант на канадската ми дейност. За съжаление в България има чиновници, които не смеят да кихнат без разрешението на своите началници. И се сещам за един случай, в който американска компания изпрати свои мениджъри в Индия. Изведнъж се оказа, че въпреки сплотената работна атмосфера и добрите отношения между шефове и подчинени работата не вървяла. Мениджърите правят проучване и то доказва, че самата култура на индийците е по-различна и американският модел там не заработва. Индийците имат уважение към мениджъра си, ако той ги ругае. Т. е. да му имат страха. Иначе му се качват на главата.

– Да не би да правите аналог със ситуацията в България в момента?

– Определено нашият бит и култура също дават отражение. Подходът обаче не трябва да е такъв. Хората нямат нужда от парфюмирани обещания, на каквито ще се наслушат и на тези избори, а просто трябва да бъдат оставени да направят своя избор с един обикновен въпрос: “Искате ли?”