01 Apr Човека-паяк/Спайдърмен
Иван Кристоф живее повече от десетилетие в Торонто, Канада, в цял свят като Човека-паяк и Спайдърмен, е софиянец. През 1990 г. емигрира в Канада и живее в Торонто, където бързо става популярен и се превръща в атракция с рискованите си дейности. Там се занимава с височинна спасителна дейност: спасяване в рискови ситуации, събиране на всякакъв вид информация при инциденти и нещастни случаи, в които се изисква достигане на недостъпни места; установяване на дефекти и предоставяне на снимков материал и данни за проблеми на супер високи сгради, телевизионни кули и небостъргачи; работа в екстремно височинна среда, на места, където не стъпва човешки крак; всякакъв вид дейност, свързана с поемане на максимален риск с крайна цел подобряване на сигурността.
Спайдърмен – летец спасител
Иван Кристоф е популярен в цял свят като Човека-паяк и Спайдърмен През 1990 г. емигрира в Канада и живее в Торонто, където бързо става популярен и се превръща в атракция с рискованите си дейности. Там се занимава с височинна спасителна дейност: спасяване в рискови ситуации, предоставяне на снимков материал и данни за проблеми на супер високи сгради, телевизионни кули и небостъргачи; работа в екстремно височинна среда, на места, където не стъпва човешки крак; всякакъв вид дейност, свързана с поемане на максимален риск с крайна цел подобряване на сигурността. Той е избран за герой на Торонто за 2001 г. и номиниран за герой на Канада за 2002 г.
Кристоф е авиатор, спасител и експерт по вертикални, въжени и въздушни операции с алпийски способи. Той е разработил различни решения за подобряване на безопасността на вертикални и въздушно-въжени дейности. Работата му в екстремни условия и височини е допринесъл за развитието и усъвършенстването на стандартите за безопасност в тази сфера.
Той основава в Канада доброволен отряд за спасяване на супер високи сгради H.E.A.R.T. и в България – Специализиран отряд за спасяване. В предвид на това, че в България, концепцията за доброволно спасяване е различна от тази по света и в закона, такава не е утвърдена, през 2010г. Иван създава Клуб Екстрийм към Нов български университет, който да развива този вид доброволческа дейност по нов начин.
Професионална дейност
Неговата фирма “Айгър” се занимава с опасно занятие, на което скланят малцина. Екипа му от специалисти работещи с алпийски способи, ремонтират покривите, алуминиевата дограма на прозорците и външните стени на небостъргачите. Участват и в спасителни акции всеки път, когато ги повикат за пожар или висящ на труднодостъпни места самоубиец. Компанията му е търсена от корпорации – лидери в комуникационните системи: “Нокия”, “Сони Ериксон”, “Канон”, “Панасоник”, “Ай Би Ем”… Иван не само използва последните технологии на тези марки, някои от тях още преди да излязат на пазара, но го ангажират и за своите проекти.
Доброволческа дейност Човекът-Паяк създаде два отряда доброволци за въздушно-височинно спасяване и издирване на хора в труднодостъпни места. Кристоф и неговите съмишленици- прекрасно оборудвани и екипирани, могат да спасяват хора там, където трудно би стъпил човешки крак или наземна техника. Владеят уникални методи и изпълняват поръчки за спасителни или други операции с въртолет, от който могат да се спуснат по въже или, ако обстоятелствата налагат и позволяват – от въртолета могат да спуснат мотор и през планинските пътеки да стигнат до търсения обект.
Детството на Човека паяк
Още от малък Иван Кристоф обича да виси по високите тополи в двора си на бул. „Бр. Бъкстон” в София. Майка му винаги знаеше къде да го намери… или ще се катери по дърветата на градината, или ще си виси на покрива на къщата си, за да наблюдава от високо как децата-връстници си играят с играчки. Това усещане на дете да гледа на света под краката си и да мечтае да бъде на покрива на по-висока сграда и наблюдава градски пейзаж от птичи поглед се развива в Иван, дори когато прекарва времето си на вилата си в гр. Велинград. Там малкия Иванчо обичал да се катери по долния етаж на вилата, чиято фасада е изработена от изсечени камъни. На втория етаж има продълговат балкон, който огражда трите стени на вилата. Именно под перваза му Иванчо обичал да виси, катерейки се по процепите между каманите. Така в него се съчетава любовта и виждането на една сграда като място за разтоварване по вертикала и.
По късно в неговия живот се създава професионалното изкривяване на гледната точка на архитектурната стойност на градските сгради. Обикновено хората като видят една сграда, те виждат нейната архитектура, функционалност местоположение, история и прочие, Иван предимно вижда различните начини как да я изкатери, да виси по стената й, и да запечати в мемоарите си най-невероятната гледка от най-високата й перспектива.
Умението да се катери по вертикала и хоризонтала той придобил още от детската си възраст. На Иванчо, едно дете в България за което да се качи с асансьора на „висок” блок в кв. Младост си е цяло преживяване, не му става нищо друго освен да се забавлява като се катери скали и да се спуска по вертикала в пещери със собственоръчно направен инвентар и напълно аматьорски виждания и начини да прави това.
Като малък вижда в една статия, че и и други хора се занимавали с такава дейност и те се наричат „алпинисти”. Моли приятели заварчици да му заварят един железен кол и горната част на обущарски чук, за да си направи пикел. В статията имало снимка с катерачи които са вързани с въже и сбруя. Иван взима едни стари въжета от един файтонджия от Велинград, който се отървава от тях, тъй като с тях си връзвал конете, но въжетата остарели и се късали лесно. За да има пълната екипировка, както било в снимката, той извил от една желязна пръчка формата на осмица, през което да прекарва въжето. От лентите на пожарникарска помпа си направил сбруя, която зашил с конците и иглите на баба си…
За да отговаря на последната дума на модата в алпинизма, използвайки единствената снимка в статията като референция, Иван си е ушил катерачни еспадрили като е изрязал гуми за картинг (за да има по-добро сцепление със скалата) и ги залепил на подметките на китайски кецове. Напълно екипиран с всичко необходимо, за да премине в нов стадий развитието си от катерач на дървета, вили и къщи в “скалолаз”, той отива в планината. Но понеже няма как да разбере, а и кого да попита, за какво му е тази екипировка и как изобщо алпинистите я ползват, решава да си я окачи по себе си и след като изкачи върха да я използва да се спусне по скалата. Чудо е как е оцелял, но явно факта, че е много лек, не е предизвикал скъсване във въжетата и сбруята му. След като е придобил самочувствие, че е изкатерил няколко скали решава, че има потенциала на професиналист.
Едва когато пораства на 14 години, решава да намери съмишленици и да работи в екип с приятели. С намерението си да се запознае с такива хора, той отива в клуб Витоша, но по ирония на съдбата първо се запознава с пещерняци. Те с голям интерес наблюдават това момче, което им разказва че има страхотна екипировка, която му върши много работа. След като разбират че баща му е дипломат, те си обясняват като едно момче по онези години може да има собствен алпийски инвентар, но когато разбират, че Иванчо си е направил саморъчно екипировката, изпадат в ужас. Историите му за почти самоубийствения си подход да експлорира света на вертикалното пространство ги кара да се чудят как е оцелял. Веднага го молят да не продължава в този дух и не за себе си, но поне ако иска майка му да не е бездетна, го съветват от сега нататък да ходи само с тях в планината и под техния надзор да работи с въжета. Главатаря на групата Васил Генчев, още при първата възможност е нарязал въжетата. Известно е, че друг член от екипа, Кики, решил да използва едно от тях в прохода на Балабановата дупка в района на с. Гинци, тъй като той е бил покрит с лед, в следствие на което паднал по гръб и доста време е проклинал това въже…
С любителските си занимания по катерене, в много от случаите солово (без въже) поради невъзможността да има собствен инвентар и тръпката да има риск в начинанията му) и пещерно дело, Иван се запознава с работата с алпийски метод по фасадите на високи сгради. Но каквото и да прави Иван в България, той не вижда достойна сграда която с височината си да привлече вниманието му и да задоволи копнежа му да постигне нови висоти и предизвикателства След като гледа с приятели един филм за калифорнийски каскадьори, които се спускат от сгради в Америка, той се влюбва във впечатляващия пейзаж на Лос Анджелийс. Едва сега Иван осъзнава къде му е мястото и къде би искал да бъде един ден като трябва да си изкарва хляба. Самата идея, че можеш да работиш нещо толкова интересно и опасно, и че всеки ден като отиваш на работа ще си изпълнен с адреналин и ще се забавляваш, както го правят американските каскадьори в този филм, завладява този младеж с мечтата да отиде в Америка. Само там човек може да работи в град на екстремни височини и да изживее американската мечта, далеч от Бай Ганьовщината ни по време на социализма. Но в комунистическо време това си оставаше само една нереализирана мечта.
За да стане тя реалност, Иван започва да се подготвя за новия си живот отвън океана. Разбира, че най-високата постройка е в Торонто, Канада. След като я изучава в продължение на месеци от снимки и разкази на познати, които са я посещавали, Иван стига до извода, че на тази сграда има препятствия, които могат да се преодолеят само със специализирана катерачна техника и с алпийски метод. Единствените познания за работа с такива съоръжения той намира сред няколко познати, с които ходят да търсят емоции по планините и пещерите в България и страните от социалистическия лагер.
Но това момче иска да изпита нещо по-различно от високите катерачни стени. Той иска да виси по стени които са сътворени от човешка ръка и за разлика от местните фасади, които се често се къртят от само себе, Иван с наслада ходи по кината да гледа американски филми на които показват небостъргачи и гледките от тях. Впечатлен от мега строителството на високи сгради, техните стени от бетон, стомана и стъкло, той решава, че ако трябва да виси на въже, по-добре е да виси на няколко стотин метра над земята. Ако и това не удовлетвори жаждата му за живот в екстремални височини, то защо и да не го прави от хеликоптер. В Америка всичко е възможно…
През 1990 г., Иван отлита за Канада с руските авиолинии. Той е единственият българин, който успя на 11 март да се качи на самолета на “Аерофлот”. Останалите на летището тогава направиха 5-дневна гладна стачка, защото руснаците отказаха да ги качат на самолета за Хавана. Авиолинията отряза нашенците, защото вместо в Куба те слизаха още в Гандер на канадския остров Нюфлаундленд. Канадското правителство пък глобяваше “Аерофлот” по $5000 за всеки човек, който остава на тяхна територия и не продължава полета си. За да стигне до самолета за Куба, Иван си купува и билет за Москва. Трябвали са му, колкото да влезе в зала полети, а после изважда билета за Хавана. В Канада има възможност да се живее нормално със социалните помощи още с пристигането, но българинът се отказва от тази привилегия и още докато учи английски език, започва да търси работа по поддръжка на външните стени на сгради. Първия му клиент е известния канадски художник Чарлз Пактър, на когото спешно му трябва човек за ремонтна дейност по труднодостъпните места на къщата му. С парите от тази работа Иван си купува собствена екипировка за въжени дейности и вече мисли за перспективата да си регистрира фирма и да се занимава професионално с любимото си хоби да виси на въжета. От тогава Иван живее мечтите си.
След 1993 г., когато Иван Кристоф получава канадско гражданство, бизнесът му започва да преуспява с шеметна бързина. Важното в бизнеса е да покажеш категорично своите умения и същевременно да покажеш деликатно недостатъците на конкуренцията, казва Иван Кристоф. Спазиш ли този баланс, успехът ти е гарантиран, подчертава той. И добавя, че никога не е пускал реклама на своята фирма, но е станал популярен по препоръки на предишни клиенти. Фирмата успя, защото вместо да се капсулирам само в една дейност, например ремонтна дейност, както правят канадците, започнахме да правим всичко, от което се нуждае фасадата на един небостъргач, разкрива тайната си сънародникът ни. Пръв в Торонто Иван въвел пряка компютърна връзка, по която клиентът от кабинета си може да наблюдава как майсторите запълват фуги на 58-ия етаж над главата му например. За това му се наложило да изкара няколко спецкурса по компютърно програмиране.
В България Иван е завършил техникум по машиностроене. В Торонто започва да учи в Университета на Торонто, където следва ИТ комуникации, но прекъсва учението заради един изключителен проект и необходимото му време да се профилира в сферата на въздушно височинни въжени операции.
По природа е оптимист и привърженик на теорията за положителното мислене и просперитета. Въздържа се обаче от излишни контакти с българи в чужбина. Нелоялността, злословието, злобата и черногледството са четирите неща, които го отвращават в човешкото поведение.
Там той създава нова технология за придвижване по корпусите на небостъргачи и с нея преуспя в Канада. След десетилетие живот в Торонто 41-годишният ни сънародник Иван Кристоф се радва на добър бизнес и малко свободно време. Поръчките валят от всякъде, защото в града мечта за мнозина българи неговата фирма “Айгър” се занимава с опасно занятие, на което скланят малцина. Иван ремонтира покривите, алуминиевата дограма на прозорците и вертикалните стени на небостъргачите. Участва и в спасителни акции всеки път, когато го повикат за лумнал пожар или висящ на някой корниз самоубиец. Когато обектът е труднодостъпен, се спуска със специални въжета от хеликоптер. Технологията, по който работи Иван Кристоф, позволява да се спуска по отвесната стена на сградата не само отгоре надолу, както работят останалите фирми. По нея майсторът може да кърпи мазилка, запълва фуги или боядисва, приплъзвайки се във всички посоки. Според експерти тя е една от сравнително безопасните. Затова канадското министерство на труда е издало единственото разрешително за тази дейност на фирмата на Иван Кристоф.
Паяка щракна Торонто от покрива на света
“От птичи поглед се снима по-лесно, отколкото лице в лице със Стоичков”
казва Иван Кристоф
Снимките са правени от най-високите сгради в Торонто
Флиртът с обектива започва, когато на Човека паяк му писва от изкачвания, лишени от допълнителни емоции.
Люсиена Крумова, в. Стандарт
Иван Кристоф организира среща на мотористи в Пловдив.
На 2 юни 2006 в галерия за изящни изкуства ’’Ромфея’’ в Пловдив, по време на фото-изложбата ’’През окото на паяка’’, ще се проведе среща на мотористи от Пловдив и София в чест на 130-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета. Срещата е по инициатива на Иван Кристоф, известен като Човека-паяк и обявен през 2001 г. за герой на Торонто. Той е и автор на уникалните фотографии, които се показват за първи път и представят необичайния поглед към света – от височините, които е покорил. Изложбата е посветена на Христо Ботев и всички онези българи, които са пленявали поколения с моралните си принципи и дух. На този ден известният ни сънародник, който от 15 години живее в Канада, ще представи своята философия и виждане за Войводата в духа и морала на самураите.Според моралния кодекс на самурая – Бушидо, истинската смелост не е да се действа неразумно смело, а да влезеш в битка, която знаеш, че ще загубиш. Това е, което откроява Ботев и неговите сподвижници в последните им мигове, защото те са отдали живота си на една по-значима цел.
Постигни нови висоти с Иван
Иван Кристоф се специализира във въздушната фотография от 1997 г. насам. Той прави въздушни снимки и видео за водещите строители на многоетажни сгради в Канада и швейцарски компании за часовници. Той е собственик на фото банка от над 100 000 изображения.
“Моя предпочитан хеликоптер за въздушни и вертикални операции е Eurocopter AS355, оборудван с много добри подпорни колани, точки на окачване за външно натоварване. Сегашната ми страст е да запечатам изображения с леката авиация”, казва Иван.
В момента Кристоф инвестира в изграждането на Творчески фото център в района на планина Рила.
Човекът паяк сваля ранен от покрива
Екшън на живо с участието на спасители, пожарникари и командоси се разигра в столичния “Интер Експо център”. Поводът бе петият пореден форум по сигурността, посветен на предизвикателствата пред Югоизточна Европа. Засушаванията, пожарите и наводненията са актуалните глобални заплахи. Затова всички страни членки на ЕС трябва да разполагат с добре обучени и технически обезпечени екипи за борба със стихиите, заяви при откриването вицепремиерът Емел Етем. Президентът Георги Първанов изпрати приветствие, преди да дойде ред на докладите. Оживлението настана след края на официалното откриване. Тогава започнаха специалните демонстрации.Форум по сигурността тръгна с екшън на жандармеристи и антимафиоти
Жандармеристи обезвредиха за броени секунди кола с похитители и спасиха взетия от тях заложник. После дистанционно управляван робот сапьор извади от багажника пакет с експлозив и го взриви на безопасно място.
Овации заслужиха и антимафиотите, които атакуваха банда терористи, нахлула в хотел. Нападателите взеха за заложници персонала и част от гостите. Те обаче бяха атакувани по всички правила на холивудските филми и след малко бяха изведени с белезници. Двамата им съучастници, които се опитаха да се измъкнат с кола от подземния гараж, също не успяха да стигнат далече.
Ген. Бойко Борисов за Иван Кристоф
ББТ интервю с ген. Бойко Борисов
Спайдърмен Иван Кристоф представен от Бойко Борисов
Още за Иван Кристоф:
Шейхове долитат да слушат Човека паяк
Иван Кристоф прави фурор на изложение в Дубай
Иван Кристоф представя изложбата “През окото на паяка” в Пловдив- В, Стандарт
Иван Кристоф за инициативата “Canadian Superbike Championship” 2005
Високи скорости, високи технологии и смели българи
Недопустимо комерсиализиране на спасителната дейност в България
“Спасяваха” кмет с хеликоптер