by Ivan Kristoff

“When people tell me that I ride my motorcycle too fast and that nobody in the right state of mind would ever want to ride with me, I always knew that one day people would even pay for that privilege. As a matter of fact, I knew that they would even go for another ride. When that happened, I realized that everything is possible, when you believe in yourself and your abilities. I had one of the most powerful politicians in Canada, the Mayor of the City of Toronto, Mr. Mel Lastman on the back of my motorcycle.

One day I got a call from John Tracogna, the organizer of the Mayoral Charity Golf Tournament, regarding the 11th Anniversary of this special event with the support from Toronto Special Events and the Office of the Mayor in City Hall. I knew John from previous events including the 8th and 10^th Anniversary of this charitable golf tournament. His previous requests were to rappel on a rope under a flying helicopter as a stunt-double for the Mayor, hely-rappel again for the next event dressed up in a Spiderman costume, and set up a world record for a new category in rappelling from a helicopter for “The Guinness Book of World Records”. The Spiderman outfit was supposed to be given to me for that performance.
“So, Ivan, I was wondering if you wouldn’t mind to rappelling down under the helicopter again, but this time to do it with your motorcycle and pick up the Mayor on your back seat for the Mayoral Charity Golf Tournament grand entrance. You know, business as you usual.” said John.d to be purchased from Sony Pictures and licensed for Special Events by Marvel Enterprises Inc., as recognition for my contribution to the world of rescue. When we started talking, I knew that this was going to be “an offer I could not resist.”

“OK, the first part is easy. There is some potential for me to survive, but the second part troubles me.” – I replied. I knew that it was the last Mayoral term for Mel Lastman, but I wondered why he would want to jeopardize his own life and go for a ride with me.

I have to mention that I admire Mel Lastman for his courage and willingness to take risks. When John Tracogna first approached me with the proposal to rappel with the Mayor for a world record sanctioned by “The Guinness Book of World Records” officials, I invited him to my home and discuss in detail the logistics and different scenarios for this aerial acrobatic element. Honestly, I just wanted to scare the hell out of him and see if he was still interested in this idea. I had to admit, that John was persistent. At the end of our meeting he said: “Now, there is something important: You have to convince the Mayor to do it…”

That was not a problem.  We met with Mayor Mel at City Hall in Toronto, and by the end of our meeting he was interested to do it. I did not vote for the man, but I felt that I was going to die for him.  I always admire people who know how to take reasonable risks and show leadership by example.  In the end, it was not the Mayor, but the pilot who did not feel confident with this idea and declined the offer.

Now, there was a chance to work with Mayor Mel again and prove my theory, that even VIPs would be hiring me to ride on the back of my bike as part of a special event for a great cause. This public appearance was as a special guest for three charities the Sick Kids Hospital, Mount Sinai, and Centenary Heal Centre Foundation.  The event was scheduled for September 3rd and 4^th, 2002. It took place at The Lionhead Golf and Country Club in Brampton, Ontario and was shown on TV to millions of viewers across North America. As a founder of my rescue team I was chosen to demonstrate my aerial rope access rescue operations.

The first thing that I did after I heard the details of the proposal was to call the pilot of the helicopter and discuss the logistics for descending from the helicopter with a motorcycle. It was definitely dangerous, especially because nobody had done it before. An additional concern was how I would handle the rotation of the motorcycle due to the centrifugal forces form the blades of the rotors. I could imagine spinning around in the air with a motorcycle, landing on the ground and scraping the grass around. It is similar to being thrown in a huge laundry machine. I was so happy just to imagine these things. But again, the pilot thought it was too dangerous.

After a few negotiations with all parties involved, we ended up with the following strategy: I would stand behind the hill of the golf course, the helicopter would hover above me, I would attach myself under it and fly over The Lionhead Golf and Country Club and hover above my motorcycle, which would be parked on top of a hill near the audience of spectators. Then I would rappel down precisely on top of the bike, release the rope, go down the hill, pick up the Mayor, and bring him safely to the entrance of the golf course. This would be a unique showcase for a typical scenario for emergency response and rapid deployment of rescue personnel in inaccessible areas. My goal was to do it with in 3 minutes and demonstrate to the public new advanced techniques for vertical and High-Angle operations.

There was nothing to prepare for this demo, nothing new to train for, but I did have the temptation to go for a test-ride on the freshly groomed grass and sign off with the traces of my bike tires.

Finally, the day of the event arrived. There was a lot of excitement in the air, and I was too hyper as if I were going for the Gold Medal in the Olympics. I drank a lot of water, just to cool me down. I was more concerned about setting up my camera equipment and the self timer for the photo camera than the technical demo. Now I was ready. The pilot started the engine of the helicopter, and my heart started pumping as I felt the vibrations of the blades. I felt reborn. The smell of gas, dynamics of the vibrations and lifting off the ground, made me feel that I was living my life to the fullest.

When we arrived a 100 feet above the hill and the destination of my landing, while I was upside down, I saw a beautiful sight: my motorcycle waiting for me like a loyal dog greeting his master. When I landed precisely on top of the bike, revved it up for the sound effect, and picked up the Mayor with the greetings, ‘Good morning Mr. Lastman, would you like to go for a ride? Welcome on board’, I realized that finally, I just proved to myself that everything is possible.”

от Иван Кристоф

“Когато хората ми кажат, че карам мотоциклета си прекалено бързо и че никой в ​​правилното състояние на ума никога няма да иска да се вози с мен, винаги знаех, че един ден хората дори ще плащат за тази привилегия. В интерес на истината, аз знаех, че дори ще отидат на друго каране.Когато това се случи, разбрах, че всичко е възможно, когато вярваш в себе си и в своите способности. Имах един от най-мощните политици в Канада, кметът на град Торонто, г-н Мел Ластман на гърба на мотоциклета ми.

Един ден получих обаждане от Джон Траконя, организатора на благотворителен турнир по голф на Mayoral, по повод 11-тата годишнина от това специално събитие с подкрепата на специалните събития в Торонто и офиса на кмета в кметството. Познавах Джон от предишни събития, включително 8-ма и 10-та годишнина на този благотворителен турнир по голф. Предишните му искания бяха да се качи на въже под летящ хеликоптер като каскадьор-двойник за кмета, хели-рапел отново за следващото събитие, облечен в костюм на Спайдърмен, и да постави световен рекорд за нова категория в рапилинг от хеликоптер за „Книгата на световните рекорди на Гинес“. Екипът на Spiderman трябваше да ми бъде даден за това представление.
„И така, Иван, аз се чудех дали не бихте имали нищо против да изскочите отново под хеликоптера, но този път да го направите с мотоциклета си и да вземете кмета на задната си седалка за големия вход на Mayoral Charity Golf Tournament. Знаеш, работи както обикновено. ”, Каза John.d, който трябва да бъде закупен от Sony Pictures и лицензиран за специални събития от Marvel Enterprises Inc., като признание за моя принос в света на спасяването. Когато започнахме да говорим, знаех, че това ще бъде „оферта, на която не мога да устоя“.

„Добре, първата част е лесна. Има някакъв потенциал за мен да оцелея, но втората част ме тревожи. “- отговорих. Знаех, че това е последният кметски мандат за Мел Ластман, но се зачудих защо той би искал да застраши собствения си живот и да се повози с мен.

Трябва да спомена, че се възхищавам на Мел Ластман заради неговата смелост и готовност да поема рискове. Когато Джон Траконя за първи път се обърна към мен с предложението да се рапира с кмета за световен рекорд, санкциониран от служителите на „Книгата на световните рекорди на Гинес“, го поканих в дома си и обсъдим подробно логистиката и различните сценарии за този въздушен акробатичен елемент , Честно казано, просто исках да изплаша адът от него и да видя дали все още се интересува от тази идея. Трябваше да призная, че Джон беше упорит. В края на срещата ни той каза: „Сега има нещо важно: Трябва да убедите кмета да го направи…“

Това не беше проблем. Срещнахме се с кмета Мел в кметството в Торонто и до края на срещата той беше заинтересован да го направи. Не гласувах за мъжа, но чувствах, че ще умра за него. Винаги се възхищавам на хора, които знаят как да поемат разумни рискове и показват лидерство с пример. В крайна сметка не кметът, а пилотът не се чувстваше уверен от тази идея и отказа офертата.

Сега имаше възможност да работя отново с кмета Мел и да докажа теорията си, че дори ВИП-овете ще ме наемат да карам на гърба на мотора си като част от специално събитие за страхотна кауза. Тази публична изява беше като специален гост за три благотворителни организации Болница за болни деца, планината Синай и Фондация Център за лечение на столетия. Събитието беше насрочено за 3 и 4 септември 2002 г. То се проведе в The Lionhead Golf and Country Club в Брамптън, Онтарио и беше показано по телевизията пред милиони зрители в Северна Америка. Като основател на моя спасителен екип бях избран да демонстрирам спасителните си операции за достъп до въздушно въже.

Първото нещо, което направих, след като чух подробностите на предложението, беше да се обадя на пилота на хеликоптера и да обсъдим логистиката за слизане от хеликоптера с мотоциклет. Определено беше опасно, особено защото никой не го беше правил досега. Допълнително притеснение беше как ще се справя с въртенето на мотоциклета поради центробежните сили, образуващи лопатките на роторите. Мога да си представя да се въртя във въздуха с мотоциклет, да кацне на земята и да остъргва тревата наоколо. Подобно е на хвърляне в огромна пералня. Бях толкова щастлив само да си представя тези неща. Но отново пилотът смяташе, че е твърде опасно.

След няколко преговори с всички участващи страни, завършихме със следната стратегия: щях да застана зад хълма на голф игрището, хеликоптерът щеше да надвие над мен, щях да се прикрепя под него и да летя над голф и кънтри клуб Lionhead и задръжте над мотоциклета си, който щеше да бъде паркиран на върха на хълм, близо до аудиторията на зрителите. Тогава щях да се кача точно на върха на мотора, да освободя въжето, да сляза по хълма, да вдигна кмета и да го заведа безопасно до входа на голф игрището. Това би било уникална витрина за типичен сценарий за реагиране при извънредни ситуации и бързо разгръщане