26 May Everest – 70 years on top of the world

May 29 marks 70 years since Sir Edmund Hillary and Tenzing Norgay stood on the roof of the world, and in that time Everest has transformed from a defiant peak into a playground for wealthy adventurers, but overlooked heroes are tasked with rescuing stranded climbers in the Himalayas and their work becomes even more difficult. According to the Himalayan database, more than 310 people died on Everest between 1924 and 2022. However, the exact number of people who died while trying to climb Everest is not certain, as the number of deaths can vary are expected to be over 400. This year, 8 deaths have been reported so far.

With headlines and social media focused on breaking world records, it’s easy to forget the dangers of climbing in the “Death Zone” and the drive of even the best and most inexperienced climbers of today and share the same fatal fate of the most – the highest mountain on the planet and this year records are already being broken. But this popularity should not come at the cost of unnecessary risk and crossing the line of reasonable risk.

Year after year the number of rescues increases and all kinds of high altitude feats are still attempted. Norway’s Kristin Harila is aiming to break the speed record for climbing all 8,000m mountains in the world to beat Nimsday ‘Nims’ Pourja’s existing record of six months and six days. Hari Buddha Magar, a former Gurkha, became the first above-the-knee double amputee to climb Mt. And British climber Kenton Kuhl has already broken his own record for most successful ascents by a non-Sherpa (17), while Sherpa Kami Rita has reached the summit for the 27th time – more than any other person in history.

One of the most experienced members of Global Rescue is Captain Maurizio, a pilot of over 30 years, with 20,000 hours of flying experience and a qualified mountain guide. The Italian piloted the world’s highest helicopter rescue in 2013 – 7,800m on Everest – and explains that flying in the death zone is a unique skill.

“7,000m is the upper limit of helicopter certification,” he says. “Altitude changes everything. It changes the way we fly, it changes the way the machine flies, it changes all the instruments – there’s a lot to think about.”

Еверест – 70 години на върха на света

На 29 май се навършват 70 години, откакто сър Едмънд Хилари и Тензинг Норгей стояха на покрива на света и през това време Еверест се превърна от непокорен връх в детска площадка за богати авантюристи, но пренебрегваните герои са натоварени със задачата да спасят блокирани катерачи в Хималаите и работата им става още по-трудна. Според хималайската база данни повече от 310 души са загинали на Еверест между 1924 г. и 2022 г. Въпреки това, не е сигурен точният брой на хората, които са загинали, докато са се опитвали да изкачат Еверест, тъй като броят на загиналите може да бъде се очаква да бъдат над 400. Тази година, досега са докладвани 8 смъртни случая. 

Със заглавия и социални медии, фокусирани върху чупенето на световни рекорди, лесно се забравят опасностите от катеренето в „Зоната на смъртта“ и устрема дори на най-добрите и най-неопитните катерачи на съвремието и са споделени от една и съща фатална съдба на най-високата планина на планетата и тази година рекордите вече се чупят. Но тази популярност не трябва да идва с цената на ненужен риск и да се минава границата на разумния риск. 

Година след година броят на спасяванията нараства и все още се правят опити за всякакви височинни подвизи. Кристин Харила от Норвегия, има за цел да счупи рекорда за скорост за изкачване на всички 8000-метрови планини в света, за да победи съществуващия рекорд на Нимсдей „Нимс“ Пуржа от шест месеца и шест дни. Хари Буда Магар, бивш гурка, стана първият с двойна ампутация над коляното, изкачил планината. А британският катерач Кентън Кул вече подобри собствения си рекорд за най-успешни изкачвания от не-шерп (17), докато шерпа Ками Рита достигна върха за 27-и път – повече от всеки друг човек в историята. 

Един от най-опитните членове на Global Rescue е капитан Маурицио, пилот от над 30 години, с 20 000 часа летателен опит и квалифициран планински водач. Италианецът пилотира най-високото спасяване с хеликоптер в света през 2013 г. – 7800 м на Еверест – и обяснява, че летенето в зоната на смъртта е уникално умение. 

„7000 м е горната граница на сертифицирането на хеликоптер“, казва той. „Надморската височина променя всичко. Променя начина, по който летим, променя начина, по който лети машината, променя всички инструменти – има много неща, за които да мислим.“ 

Постоянна система от саморазвиващи се събития

“E.V.E.R.E.S.T. Иновации и новаторска система за предизвикателствата на съвременните катерачи

В този увлекателен материал ще се съсредоточим върху вдъхновяващите постижения и предизвикателствата, с които се сблъскват смели катерачи, избиращи се на върха на Еверест. Въпреки че евристиката на покоряването на най-високата точка на Земята остава източник на възторг и привлича авантюристи от цял свят, трябва да се обърне внимание на сериозните проблеми с безопасността, свързани с тази мащабна предизвикателство.

Всеки поклонник на алпинизма знае, че върхът на Еверест е смъртоносна и неумолима среда. В продължение на 101 години той е превърнал гробище на храбри катерачи, които се опитват да предизвикат своята съдба. Но вместо да останем в тъгата и изострената опасност, ние имаме решение.

С новаторска система, базирана на изкуствен интелект и напреднали бази данни, сме разработили иновативен начин да предвидим опасностите и предизвикателствата, с които се сблъскват катерачите, особено новите и неопитни. Чрез тази система ние се надяваме да намалим риска и да спасим повече животи на Еверест.

При нарастващия интерес и напълнените със смелост сърца, които обсадиха пътя към върха, е от жизненоважно значение да предприемем драстични превантивни мерки за осигуряване на безопасността на катерачите и запазването на интегритета на тази изключителна планина. В нашата статия ще ви разкажем за предизвикателствата, пред които са изправени шерпите и спасителните екипи, както и как нашата новаторска система и иновации могат да направят разликата

Присъединете се към нас, докато откриваме историите на отвъдните планински простори, които привличат хората и вълнуват душите им, и какво можем да направим, за да запазим върха на Еверест чист, безопасен и възхитителен за бъдещите поколения.

“Има три неща, които не могат да бъдат скрити за дълго: Слънцето, Луната и Истината!”

Изразих желание да се включа в спасителната операция за един “безследно изчезнал” алпинист, за когото знаех, че публичната и медийната информация относно него и неговите “благородни” цели не съответстват на истината. Въпреки това, моралният ми компас ме караше да не бъда безучастен, а също и патриотичният ми дълг ме накара да вляза доброволно в казармата, въпреки че имах възможност да откажа, като подпиша петгодишен договор със завод “Кремиковци” и получавам заплата. Освен това, изпълних и клетвата си пред Знамето на България.

Беше необходимо да проведа разговор с жена, за която знаех, че извършва измами с огромни печалби, които според канадското и дубайското законодателство се считат за престъпление и злоупотреба с големи суми. Информацията ми за технологичната методология на действията на един алпинист, когото не познавах и не ме интересуваше до момента, стана от значение, след като националната истерия възникна около нейн пост във Facebook, в който тя се опита след факта да прикрие своето съучастие в “Акта на пасивно убийство”. Реших да я позвъня, използвайки своя телефон с опцията за запис.

Обикновено, когато изисквах валидация на информацията, която трябваше да опиша точно, винаги първо се консултирах с приятелите си и получавах техното съгласие. Но този път знаех, че искам да участвам не само във въздушните спасителни операции, но и на високопланински терен близо до Зоната на смъртта, където няма място за грешки. Затова, за да нап

равя максимално кратък анализ на Крайно Рисковия фактор, беше добре да запиша този разговор, за да не допусна грешки в моите действия и да гарантирам сигурността си. За съжаление, не ми беше възможно да попитам “Може ли да запиша този разговор?”, защото това щеше да издаде моите истински намерения за откриване на истината и със сигурност щеше да доведе до предварително прекратяване на разговора.

Поради това имах научно и легитимно оправдание да запиша разговора, който продължи 16,1 минути. Това представляваше важен случай, като вземам предвид моралния ми компас и решението ми да го направя в името на истината и сигурността, както и като новаторско решение за създаване на нов вид телефонен Rescue Module, който може да бъде предложен в промените на закона, позволяващ записването на телефонни или други разговори.

Как бихте вие постъпили в такава ситуация?