Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!
No Rope Access with Motorcycle

Вертикално измерение на мото света

Човекът паяк Иван Кристоф: Естествено е човек да се плаши от опасностите
Донка Христова

Визитка: Той е 38-годишен. Роден е в София, но от 15 години живее в Канада. Наричат го Човекът паяк заради смелите му проекти за изкачване на недостъпни за обикновения човек места и използване на най-модерни технологии за снимането им. Той е първият човек в света, изкачил по въже най-високата сграда в света. “Моите снимки говорят изцяло за живота ми: какво правя, за да живея, и за какво живея”, казва Иван Кристоф. В Двореца на културата и спорта във Варна той откри фотоизложба “През окото на паяка”. Днес ще станем свидетели на невиждана у нас демонстрация, която той ще направи с мотор – от 13,30 ч. пред ДКС.

– Доколко е хоби, доколко е професия това, с което се занимавате?
– Гледам да съчетавам двете неща. Експериментирам с непознати досега концепции в областта на височинната акробатика, както и спасителни операции с въже.

– Откога е интересът Ви към екстремните спортове?
– От малък обичам да се занимавам с екстремни спортове, но по-префесионално го правя отпреди 15 години, когато отидох да живея в Канада.

– Защо точно в Канада?
– Поканиха ме да работя в Торонто. Никога не бях ходил в капиталистическа страна (както казвахме тогава) и ми беше много интересно. Сега обаче нещата се промениха. След 11 септември 2001 г. страната не е същата. Например вече нямам възможност да развивам високи скорости с мотоциклет, макар че спазвам всички правила на движението. Не знам дали ще остана да живея в тази страна.

– А къде другаде?
– Интерес за мен сега представлява например Китай. Високите сгради на Шанхай са голямо предизвикателство. Но ще видим, трябва добре да обмисля всичко.

– Коя е най-голямата височина, която сте преодолели?
– Това е една сграда в Канада, висока 553,5 м. Няма да кажа коя точно е от съображение за сигурност. Но аз съм първият човек в света, който преодоля тази височина. За следващите тя вече няма да е същото предизвикателство. Те никога няма да са първи.

– Какво е усещането, когато гледате на света от такива височини?
– Неповторимо. По време на работата и на снимките, които правя, аз съм пределно концентриран. Емоциите идват по-късно. Тогава съм доволен, че хем съм свършил работата, хем съм документирал нещата.

– Отдавна ли снимате? Какви изложби сте правили преди тази във Варна?
– Преди Варна имах изложба в Пловдив – през май т.г. Тя беше подобна, но варненци и гостите на града имат възможност да видят в Двореца на културата и спортта редица фотоси, които не бяха представени в Града на тепетата. Правил съм и изложби в Канада – в университета в Торонто, в културни центърове.

– Това не е основната Ви професия. Откога се занимавате с фотография?
– Откакто преди 15 г. заминах за Канада. Първо правех любителски снимки, за да ги изпращам на майка си и на приятелите си в България. От 2000 г. може да се каже, че се занимавам професионално с фотография. Сега съм член на Nicon Professional Services и на международния екип на Spesial Nikon Photographers. Много от проектите ми са публикувани на кориците и страниците на водещите канадски списания и вестници. В рекламата на Canon наприме пише така: “Там горе Иван има гледна точка, която е незрима за други.”

– Грешките при Вас могат понякога да се окажат фатални. Как се предпазвате от тях?
– Опитът ми помага да се спрявям с грешките. За това няма литература, която да прочетеш и да се подготвиш по-добре. При сериозните неща, които върша, една грешка наистина може да се окаже фатална.

– Мислите ли понякога за това какво, не дай Боже, би могло да се случи?
– Не, не, мисля за това. Гледам така да подготвя нещата си, че да не се стига до грешки. Защото стане ли нещо такова, не само аз ще пострадам, но и много хора около мен.

– С голям екип ли работите?
– Само с екип на клиенти, защото няма подготвени като мен хора, с които да работим заедно. Гледам да не използвам много други хора, предпочитам да действам сам. Така съм най-сигурен. В екип мога да работя само по организаторски дейности.

– Позволявате ли близки хора да Ви гледат, когато изкачвате големи височини?
– Само родителите ми, които починаха, се притесняваха много, но и се гордееха с мен.

– Познавате ли чувството страх?
– Разбира се. Ако не изпитваш страх, трябва да си абсолютен идиот. Естествено е човек да се плаши от опасностите. Но да се страхувам, означава да съм нащрек и да внимавам повече. Разбира се, че изпитвам страх. Иначе щях да скоча от високото, без да си вързвам въжето.

– Има ли значение с какво се храните, преди да направите сериозна демонстрация?
– Да, има значение. Сега работя с една българска фирма – искам да разбера как въздействат на човешката психика материалите, които тя произвежда.

– Вземате ли добавки към храната си?
– Предпочитам всичко да ми е натурално. Но има случаи, когато се налага да се ползват и синтетични продукти. Когато работих на най-високата кула в света, бях облечен с 4 гащеризона. За всяко отиване до тоалетната ми беше нужен почти час. Половин час трябваше да слизам през асансьорите, да съблека 4 пласта дрехи и т.н. Затова се наложи да ползвам протеини и някои специални течности.-

А спазвате ли режими, диети?
– Не, гледам само да мога да се разпускам.

– Доколко са важни килограмите?
– Много са важни, разбира се, не трябва да се добавят излишни килограми.

– Как се отнасяте към алкохола, цигарите и наркотиците?
– Не пия. Никога не съм вземал наркотици, дори не съм запалвал цигара.

– А какви са дрехите, които обличате?
– Специална екипировка, непромокаеми гащеризони. Но всичко зависи от и според това, което върша.

– Спортувате ли във всекидневието?
– Опитвам се, но нямам много време.

– Как се концентрирате обикновено?
– Гледам сутрин, след като стана, да потичам малко, за да се разтоваря. След това започвам да мисля за работата.

– С какъв спорт са свързани плановете Ви?
– Сега ми е най-интересно с моторите. С тях смятам да се занимавам основно.

– А България присъства ли в тях?
– Наскоро създадохме сдружение с мои приятели и смятаме да се занимаваме с моторни и водни спортове. Искаме дори да направим школа за леководолази и смятам, че Варна предлага доста добри възможности за нейното развитие. Иска ми се да кандидатствам за рекордите на Гинес, но идеята тепърва ще се обсъжда и развива. Нямам нужната техника за опасната демострация. В нея ще се включат хеликоптер, мотор и автомобил. Искам да направим в България и доброволчески отряди – планински и морски спасители. Когато го споделих обаче, доста организации се притесниха. Може би защото ще покажем слабите им места. Освен това забелязвам, че некомпетентността в тази сфера е голям проблем. Мнозина не си вършат работата, както трябва, заради което други загиват. А това е неморално. Опитват се да спекулират с думата спасител, да я комерсиализират. За мен това е недопустимо. Толкова са ме отвратили, че даже не ми се говори. Явно, обществото още не е узряло за тези неща.

– Това означава ли, че сега ще останете по-дълго в България?
– Скоро ще разбера. Искам да оставя нещата в сигурни ръце. Има толкова много предизвикателства и интересни места, където мога да бъда. Идвам си в България, помагам, с каквото мога. Но ме вълнуват световните проекти.