„Бях едно малко кученце в чужда страна, което вече е голям пес и може здраво да хапе.“

— “Човекът от Айгер” е смело и амбициозно момче от София

Български младеж събира очите на канадците, лазейки по техните небостъргачи

Влизар Енчев. В. «Стандарт»

Торонто
Небостъргачите на Торонто са истинско предизвикателство за 27-годишният Иван Христоф – син на бивш дипломат и сегашен съветник на външното министерство. Младият авантюрист, който е в Канада още от юношеските си години се катери по огромните сгради, оборудван като за изкачване на Еверест (включително с видеокамера), за да си чисти прозорците и да реставрира скулптурите.

Започнал в българската армия, Иван много скоро си навлича гнева на командирите и в детството му се появява диагнозата «бунтар». Дослужва четири месеца за разпра с висшестоящ. После решението му е едно:бягство в чужбина. Той сменя името си на Кристоф, успява да замине в Канада по заобиколен маршрут и след хиляди митарства по имиграционните служби е принуден формално да се ожени за канадка, за да получи канадско гражданство. Опитва се да постъпи в Полицията на Торонто, но не успява, защото за разлика от сръбския и руския, който говори перфектно, английският му малко куца. Страстта на българина към катеренето и завидният му опит в тази област му дават възможност да постъпи в правителствена комисия, проучваща проблемите на здравето и сигурността при почистването на прозорци и други работи на височина.

Като търсач на силни усещания в свободното си време Иван активно се занимава със ски, планинарство, пещернячество, парапланеризъм и фотография. Веднъж събрал погледите на всички, увисвайки на въже на жп моста на долината Дон Валей за да упражнява изкуството и страстта си Това му струвало глоба 50 долара. Иван твърди, че може да изкатери всяка сграда, без да се излага на опасност. Мечтата му е да увисне на телевизионната кула (CN Tower – nай-високата в света).

“Човекът паяк“ е собственик на фирма, наречена „Айгър Роуп Аксес Уърк“ на името на страховития връх Айгър в Швейцарските Алпи, с талон за трудно катерене. Самият Иван си е заслужил прозвището „човекът от Айгър“. Плановете за бъдещето му са далеч по-амбициозни. Българинът иска да специализира инспекция на сгради. Не му е чужда и мисълта за работа в киноиндустрията. Освен това Иван е хвърли око на хотел в близост до София, който смята да купи заедно с приятели и да пусне в експлоатация догодина.

Междувременно „човекът паяк“ трупа опит в почистването на прозорци и организацията на безопасността. Според инспекторите от канадското министерство на труда приносът на българина в стъкло почистването и реставрацията е значителен. Той все още живее с формалната си съпруга, с която са „най-искрени приятели“.

Иван Христоф дава поредното доказателство, че с ум, желание и малко късмет човек може да успее при всякакви условия и във всичко, което той се захване. Самият той обича да казва: „Бях едно малко кученце в чужда страна, което вече е голям пес и може здраво да хапе.“