11 Jan НОВИНАРСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

В това есе бих искал да опиша както едни от първите световни новинарски източници, векове наред формиращи общественото мнение, така и новинарските източници, които аз създавам и използвам, за да информирам обществото и тясно специализираната си публика (в сферата на вертикалните и въздушни въжени операции) за професионалните ми и творчески постижения.

Нека да приемем, макар и с чувство за хумор, че Библията и Старият Завет, са били векове наред най-мащабните и популярни новинарски източници съответно за една религия или народ. Библията за християните, Старият Завет – за евреите, Корана за мюсулманите. В своя медиен формат, написани на носител (хартия) или преразказани (аудио комуникации), до появата на първата печатна машина през 15 век, те са били основен новинарски източник на информация за събития и влиятелни личности.

От гледната точка на историка (дори и без да има чувство за хумор), на журналиста, а и на мен като студент, който си е поставил за цел да „пробута” идеята, че най-разпостраненените, отпечатани и коментирани книги в света са сбор от „жълтата преса” за живота на най-влиятелните Opinion Leaders на човечеството – Господ, сина му Христос, Мойсей, респективно за други религии Мохамед, Буда и т.н

Именно в тяхно име и в името на религиите, на които те са представители, се офoрмя света, в който живеем. Те са в основата на много битки и войни в днешно време. Ако не са катастофални природни бедствия, завоевателни амбиции, отбранителни стратегии (например случаят когато стана публична информация, че Израел е зaплaшил, че ако Америка не им помогне за Шестдневната война, те са готови да взривят атомна бомба), глобални заразявания, нашествия на извънземни или машини (съзададени от хората или извънземни), сигурно в името на религията или резултатите от пропагандата на новинарски източници света на планетата ще бъде променен завинаги.

Библията не е ежедневник, ежеседмичник и пр., но начинът, по който масово са предавани битията и случките с главните действащи лица, биха могли да се считат като разпостранение на масова инфорамция, т.е. медия и новинарски източници. Подобно на днес – една история, разказана по различни начини и с различна цел, но винаги, за да бъдат манипулирани по определен начин читателите/слушателите.

„Източниците на новини се делят на няколко типа, но като цяло на два основни:

а. Новинарски агенции
б. Новинарски медии

Тук по-долу като „източник на новини“ ще се разбира новинарската агенция и агенции.
Новинарските агенции

Агенциите обикновено имат представители в цял свят, това са репортери и фотографи (фоторепортери), а също и представителства (тоест офиси), и тяхна задача е да откриват, записват, представят и предават локалните новини.

Една и съща новина може да се предаде от няколко новинарски агенции. Новинарските агенции не анализират новината, те рядко предоставят анализ и правят това едва след като многократно са я отразили, тоест те я отразяват в най-чист, ясен,четивен, недвусмислен и особено (както се предполага) неутрален вид.

Обикновено една новина е придружена със снимки. Де факто източник на повечето снимки в пресата са новинарските агенции, които имат отделни секции, занимаващи се изключително и само със снимковото представяне на една новина. Тези секции са огромни бази от снимки, обикновено предоставяни платено на сайтовете на новинарските агенции.
….

Новинарските медии са:
1. Вестници
2. Новинарски уеб-сайтове
3. Телевизии
4. Радиа”

Източник- http://lingvosearch.wordpress.com/2009/07/22/translation-of-news/

В случая, и анализирайки определението от гореописаното обяснение, ще твърдя, че най-влиятелната новинарска агенция е Църквата.

До великото откритие на Йохан Гутенберг през 15 век, единствено Църквата и богатите са имали достъп до Библията, написана като книга. Само те са могли да си позволят лукса или времето, за да я препишат или купят, тъй като тя е била преписвана и илюстрирана на ръка. За този си период, всяка Библия/книга е била уникална и в лимитирана серия – „Limited Edition” като при скъпите часовници. Затова и богатите са могли да спекулират и преразкават по техен си начин притчи от Библията пред тълпите, такива, каквито са им били угодни. Нещо като някои съвременни новинарски медии и журналисти. Например алчният би казал, че Господ проповядва хората да не се целят в парите… Църквата би използвала Индулгенцията, която заменя дадено наказание – например продължителни пости, с определени дела, морални, духовни или частично материални, които са в полза на Църквата и на вярващия с оглед на неговото спасение. – (Цитат от Уикипедия.)

Така е било преди наличието на сегашните методи за масови комуникации и медии.

Репортерите, в случая – проповедниците, фотографите – монасите, които запечатват образите на действащите лица и случки от Библията в преписването и рисуването на Светата книга също имат представителства (църкви) и тяхната задача е да предават Божието слово на хората. Най-добрата новина за човечеството е, че има спасение и Исус е изкупил греховете ни. Е, това поне е най-добрата новина за мен.

За да направя преход към съвремените новинарски източници, бих задал въпроса какво би се случило, ако изчезне един от най-дълготрайните формати като източник на новина – книгата. Както са казали Маркс и Енгелс, един от начините да се разбере стойността на един продукт е ефекта от липсата му на пазара. Ами, ако в един момент някой забрани книгите?

Както е например в научно-фантастичния роман-антиутопия „451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри, издаден през 1953 г. Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения.По-късно във филмовата версия, режисьорът Франоса Трюфо показва какво може да се случи, ако бъде унищожена духовната същност на човека. Засягат се моралните проблеми на информационното общество, заплашващо да унищожи човешкото у хората. Трюфо показва скрити социални болести и изтъква опасността от тяхното развитие. Той казва: „плочи, магнетофонни ленти, телевизия, транзистори, радио — ние ги гледаме и слушаме, а те ни отчуждават, извеждат ни извън самите нас, отнасят ни към външното, отвличат ни от разсъждението, което се съдържа в интелектуално действие като четенето – (Цитат от Уикипедия)

По време на Арабската пролет забелязахме какво се случи, когато източниците на новини са манипулирани и регулирани от правителството, но силата на новия вид масови комуникации и медия – Интернет, инспирираха колосални реформи в арабския свят. Силата на социалните медии се доказа на бойното поле като Battle Proven. В този ред на мисли, ролята на медиите в тоталитарните общества е много интересна и начинът на осведомяване в България преди 20 години доказва това.

Самият аз забелязах, че напоследък рядко преглеждам някои от традиционните новинарски емисии на вестници и списания, а повече разчитам на електронните медии като средство за информация. Ако по някаква причина останем без медии, явно причината е в нещо мащабно на национално или глобално ниво. Приоритетите на хората ще са други и предимно в сферата на оцеляване, но първото нещо, което ще искат да направят е да се информират за ситуацията. Тук за разглеждане на подобен сценарий (casestudy) е добре да се сетим за филмите за нашествия на извънземни или природни бедствия и края на света. Това е добра референция – във филма Терминатор 3, видяхме какво се случва когато човечеството е бомбандирано от атомна бомба. Тогава няма медии и източниците на новина започват с първото обаждане по радиостаниция и връзка с отвъдния свят…

Дали е реалност да имаме свят без новинарски източници – в този свят вече всичко може да се очаква, стига някой или някоя организация или правитлество да има интерес от това.  Два варианта можем да разглеждаме – микро и макро. По друг начин казано – локална или глобална липса на медии. По отношение на времето, това може да е временна или тотална (при глобално бедствие, както във филма 2012). Едно нещо обаче е ясно, каквото и да се случи с журналистиката, винаги човек ще иска да бъде информиран и винаги ще има човек, който ще иска да е извор на информация или да контролира и манипулира масовата информация. Така, че вечно ще има стремеж да има разпостраняване и контролиране на новинарски източници. А с тях или без тях, света ще продължава да съществува.

И тук вече обръщам внимание на алтернативните новинарски източници като блогове.

Като пример ще дам няколко мои блога на български и английски език:

Български
www.IvanKristoff.wordpress.com
www.SpyderCopter.com
Новинарски източник на сдружение с нестопанска цел „Специализиран отряд за спасяване”

Aнглийски
www.ivan.bg
Този блог представя информация за Международната мрежа за вертикални въжени достъпни дейности – International Vertical Access Operations (I.V.A.N.) и моя свят на екстремни операции на  високи сгради и въздушни, спасителни и тренировъчни дейности
www.AirForce.bg
На този блог е преставена част от историята ми с Корпус Тактическа Авиация към ВВС на Българската Армия. Идеята ми тази година е да направя филм и фотосесия за 100 годишнината на Българската авиация и 50 годишнината на Авио База Крумово, заснет от борда на хеликоптер на ВВС. Идеята ми бе подкрепена от пилоти на ВВС, академичния и снимачния екип от Нов Български Университет, Института за космически изследвания към БАН и други партньори.
www.MotoZona.eu
Чисто търговски източник на новини в сферата мотоциклаетизма и скутерите Гарели.
www.SpiderCopter.com
Представлява автобиографична информация за мен. Тъй като Канадските и бългaрските новинарски източници ме представят като Човека Паяк или Спайдърмен, а авторското право на словосъчетанието Spiderman е на америкaнската компания Marvel Entertainment, аз си избрах името SpiderCopter и домейна Spidercopter.com, с цел да запазя уникалността на този прякор. СпайдърКоптер е съчетание от Паяк и Вертолет (Spider & Helicopter), нещо, което ми паства най-добре. За допълнителна гранция, че никой няма да злоупотреби с този домейн, подържам и сайта SpyderCopter.com
www.AerialRescue.com
Информационен справочник за проекта ми да филмирам серия от късометражни филми за въздушно спасяване. Той е разделен на 5 секции (колкото петте градивни елемента според азиатската философия) Екстремна авиация, Екстремно трениране, Екстремно катерене, Екстремни водопади и Екстремна фотография.
www.VerticalRescue.com
Новинарски източник на английската версия на Специализирания отряд за спасяване – Highrise Emergency Aerial Response Team, aka H.E.A.R.T.
www.blog.AerialRescue.com
Референта връзка за част то дейността ми и специални събития

www.IvanKristoff.com
Това е личния ми сайт, който обединява част от блоговете ми и информира за постиженията ми, едно от които е първото изкачване и работа по недостъпните места на най-високата кула в света през 2003г.

И като заключение, нека да спомена и новия вид на новинарски източници, това са социалните мрежи като Facebook, Twitter, LinkedIn, Flickr:

A аз като модерен човек имам профили в тях:
www.linkedin.com/in/ivankristoff
www.facebook.com/ivan.kristoff
www.twitter.com/ivankristoff
www.flickr.com/ivankristoff

Иван Кристоф