Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Екстремни дейности на екстремни височини

Екстремни дейности на екстремни височини

Списание “Здравословен и безопасен труд”

Наш пръв гост е Иван Кристоф, българинът от Канада, който накара света да го нарича ЧОВЕКЪТ ПАЯК

– Какво се крие зад това име?
– Всичко е известно – аз съм Иван Кристоф, 36-годишен, от 14 години живея и работя в Канада.
– Каква точно е работата ти, която ти донесе това, ако можем да го наречем, “прозвище”: човекът – паяк?
– Височинен спасител, като договорно съм обвързан с канадското министерство на строителството и със социалното министерство. В Торонто имам собствена фирма и собствен екип. Осъществяваме спасителна дей-ност и спасителни операции, както и аварийно-ремонтни работи на голяма височина. Водя и специализирана школа за подготовка на височинни спасители.

– Известно е, че си извършвал рeмонтно-възстановителни работи на най-високата кула в света (553 м!), ко-ято също е в Торонто. Ти да не би да си бил алпинист?
– Точно така, в България, заедно с пещернячеството, това ми беше хоби, а в Канада ми стана професия.

– Популярна ли е там работата ти, получаваш ли признание?
– Не мога да се оплача, добре, че не съм славолюбив, иначе вниманието на медиите би ме разглезило. Няма седмица без някоя канадска телевизия да не се занимава със скромната ми особа …

– Извинявай за баналния въпрос, но в какво точно намираш удовлетворението – във височината, в парите, в “светлината на прожекторите”?
– Височината трябва да се уважава. Там горе няма място за самоцелни из-пълнения и трикове, горе работиш, а не правиш шоу. Парите са средство, а не цел. Впрочем, за парите ще кажа още две думи. След като успях да се наложа, е, ще добавя – и след като се прочух, при мен дойдоха канадски колеги и много искрено ми благодариха. Казаха ми: покрай теб се вдигна и на-шият имидж, а също и заплащането ни

– А за “светлината на прожекторите”, т.е. за славата, какво ще кажеш?
– Вече отговорих: горе не мислиш за всичко това, а само как да си свър-шиш по най-добрия начин работата, независимо дали отстраняваш авария или спасяваш живот.
– Помага ли ти образованието – между впрочем какво е то?
– В България завърших машиностроителен техникум, а сега следвам в Университета в Торонто – информационни технологии и психология. Психологията определено ми помага, височинният спасител, освен абсолютен професионалист, трябва да бъде и истински психолог.

– Какво те доведе в София, може би носталгията по родината? (Иван Кристоф е и канадски гражданин, бел.авт.).
– И носталгията също. Но искам да свърша и нещо полезно. Предложих на българската Инспекция по труда и срещнах разбиране и подкрепа – да създам и тук специализирана школа по височинно спасяване. През септември ще бъда отново в България и смя¬там, че тогава ще реализираме проекта. Освен това предоставих на Инспекцията и обстойна информация за канадското законодателство в сферата на труда и трудовата безопасност; мисля, че ще бъде полезно като опит и съпоставка.

– Сам го каза: интересна би била съпоставката между българската и канадската практика в тази сфера. Как е в Канада?
– Там отношението към безопасността и здравето при работа е нещо като култ. Канадецът е изключително отговорен на работното си място, а и законът е много строг и безкомпромисен по отношение на охраната на труда. Там я няма нашата самонадеяност, нашето пренебрежително отношение към правилата и изискванията за безопасна работа. В английския език не знам да има думата “шикалкавене” … Както я няма и думата “балък”, с която тук често се квалифицира съвестното отношение към трудовите задължения.

– Пожелай нещо на българите!
– Ще се обърна специално към младите българи: бъдете патриоти, но опознавайте и овладявайте ценностите на развития свят. Без комплекси, но и без самонадеяност.