The Next Chapter: Digital Evolution of Education for the Rescuer of the Future – отбранителнителните възможности за иновации за Спасителя на бъдещето
Доброволческите спасителни организации могат да играят важна роля в отбранителната система на България, особено в областта на гражданската защита и бързия отговор при бедствия и кризисни ситуации. Те имат предимства във възможността да мобилизират бързо голям брой доброволци с различни умения и способности, които могат да помогнат в различни сценарии, като например търсене и спасяване, медицинска помощ, предоставяне на храна и вода и т.н. Освен това, доброволческите спасителни организации често имат по-гъвкави и бързи процедури за реагиране в сравнение със структурите на държавните органи. Въпреки това, е важно да се координират с официалните институции и да бъдат част от по-широката стратегия за национална сигурност и отбрана.
Минаване на Теста на времето в мисии в унищожителна среда
Предимството на създаване на елитен, първия по рода си в света, доброволчески и отбранителен отряд от Rescue S.E.A.L.S. (Sea-Extreme-Air-Land-Space) самостоятелни спасителни, бойни и отбранителни единици, е че те може да тренират в най-екстремните ситуации, в които не са обучавани дори най-елитните бойни отряди и постигнат това, което никой друг най-вероятно не е дръзнал, защото риска е твърде голям, и извинението е, че иновационните идеи за спасяване в най-рискови ситуации, които са възниквали във въздуха и по земя, завършили с мащабни фатални случаи и последици, че това е извън рамките на това, което се нарича технологично: A High Risk/Low Frequency Event. Но, Иван Кристоф, основателя на тази инициатива и проектите A.I.R., H.E.A.R.T. и S.O.S. е в състояние на трансформирането на “Спец. отряда за спасяване” в Новото поколение мултидисциплинарна мрежа от самостоятелни бойни-отбранителни-спасителни ударни единици. Неговия опит от мисии във враждебна обстановка и унищожителна среда започва в детството му, когато става прицел на комунистическия режим в България, защото е близък роднина на невъзвращенци и повечето му род са инженери, доктори и професори, емигрирали в Канада и САЩ, в юношеските си година открива нови разширения в “Голямата Балабанова”, втората по дължина пещера в България и е първия откривател на най-голямата зала в пещерата, в професионален план е първия човек изкачил се и работил по вертикала на по-високо от 500метра, на недостъпните места на най-високата кула и сграда в света през 2003г., и извършил най-високата в света спешна аварийна операция във възможно най-екстремните условия на студ и вятър в екстремни височини.
Сдружение “Специализиран отряд за спасяване” е първата добрoволческа организация в България, която представи възможностите и ползите от алтернативната лека авиация за Търсене и спасяване още в началото на създаването си през 2005г. и разви тази концепция със специални полети с хеликоптери, парапланери, делтапланери, мото делтапланери, самолети, мото парапланери и дронове. В този процес демонстрирахме как можем да опростим и минимизираме рисковете при Търсене и спасяване. С нарастващите предизвикателства за сигурността и отбранителните възможности на България, в които спасителна организация, която развива иновацията за Спасителя на бъдещето – самостоятелна бойна и спасителна сила, мое да се включи и взима в предвид ефекта от обратната страна на нещата:
Хамас извърши това, което се смята за най-успешното военно нападение на този век. Това не беше терористичен акт; това беше класически военен рейд с ясни цели, които те постигнаха, преди да се изтеглят на подготвени позиции.
Инспектор Скот Ритър предостави прозрения за конфликта в Газа, изследвайки не само оръжия, но идеологии и стратегии за оцеляване. Въпреки че се сблъсква с военната мощ на Израел, Хамас удържа позициите си, потенциално променяйки баланса на силите в конфликта.
Борбата в Газа надхвърля територията, преплитайки се с живота на нейните хора, белязан от десетилетия на конфликт и надежда. Хамас се превърна в символ на съпротива за много палестинци сред дълбоко вкоренено недоверие и изселване.
На фона на сложността на конфликта палестинският стремеж за самоопределение остава основен, предизвикан от израелската политика и международната дипломация. Отзвукът от конфликта в Газа се разпростира в световен мащаб, оказвайки влияние върху дипломатическите позиции и променяйки геополитическите позиции.
Докато конфликтът продължава, устойчивостта на хората в Газа е доказателство за техния издръжлив дух сред ехото на конфликта. Търсенето на мир и справедливост продължава, подхранвано от надежда сред белезите на борбата.
Исторически хроники на отбранителни граждански сформирования
Още в древните времена са описани епични истории на самостоятелни отбранителни единици, като тази в “Песни на древния Рим”, сборник от 1842 г. с наративни поеми от Томас Бабингтън Маколи. Една от тях разказва героичния епизод от ранната римска история, как Публий Хораций и двама спътници, Спурий Ларций и Тит Херминий, държат Субликианския мост, единственият участък, пресичащ Тибър в Рим, срещу етруската армия на Ларс Порсена, крал на Клузиум. Тримата герои са готови да умрат, за да попречат на врага да премине моста и да разграби иначе зле защитения град. Докато триото се приближава до предните редици на етруските, римските инженери работят набързо, за да разрушат моста, оставяйки враговете си от другата страна на набъбналата река.
Това стихотворение съдържа често цитираните редове:
Тогава заговори смелият Хораций, Капитанът на портата:
„На всеки човек на тази земя
Смъртта идва рано или късно.
И как човек може да умре по-добре
отколкото да се сблъска със страшни шансове,
за праха на бащите му,
и храмовете на неговите богове.”
Спуснете се по моста, сър консул, с цялата си скорост;
Аз, с още двама, които ще ми помогнат,
ще задържа врага.
В тесен път хиляда може да бъдат спрени от трима…
Тъй като разстоянието става нестабилно, Хораций подтиква Ларций и Херминий да се оттеглят, докато той продължава да се бие сам. Неговите спътници си връщат римската страна, преди мостът да започне да се срутва, но Хораций вече не може да премине на безопасно място и затова скача в реката, все още напълно брониран.
През 60-те години на XIX век, в епохата на борбата за освобождение на българския народ от османско владичество, български революционери сформират доброволчески отряди, известни като Българските легии. Тези отряди се организират в сътрудничество със Сърбия и други балкански християнски държави с цел подпомагане на общата борба за освобождение.
Първата българска легия възниква през 1862 година в Белград под ръководството на Георги Раковски и така нареченото „Привременно българско началство“. Тя участва активно в боевете за белградската крепост, като предоставя подкрепа на сръбските си союзници. Въпреки това, опитът на Раковски да използва конфликта между Сърбия и Османската империя за предизвикване на въстание в България не успява.
Следващата важна стъпка е образуването на Втората българска легия през 1867 година по инициатива на сръбския княз Михаил Обренович и Добродетелната дружина. Тя има за цел да действа съвместно срещу Османската империя, но поради натиска от страна на Великите сили и липсата на подкрепа, както и предизвиканите от това събития, не се стига до сръбско-турска война или въстание в България. Легията е разпусната през следващата година.
След провала на двете легии голяма част от българските революционери променят своята стратегия и се фокусират върху самостоятелни действия, като подготвят въстанически комитети в България. Тези събития играят съществена роля в последващата история на освободителната борба на българския народ.
На името на българския революционер Георги Бенковски, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг., е кръстено ВИСШЕ ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ “ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ”.
A note from the Chairman