Спайдърмени атакуват небето

SPIDERMEN

Спайдърмени атакуват небето

Неописуемо е да си на място достъпно само за теб

–  Как ще коментирате постижението на своя френски колега, катерача Ален Робер. Познавате ли се лично?

Не се познавам лично с Ален Робер, но ценя ентусиазма и постиженията му. Това, което той прави, имайки в предвид, че страда от главозамайване вследствие на причинените му травми от падания, е изключително трудно и изисква както много добра физическа подготовка, така и невероятна психическа издръжливост и концентрация. Изкачването на Бурж Халифа показва докъде може да стигне човек в мечтите си и че границите са нещо, което сами си поставяме. Успелите в професионалната си реализация хора преодоляват много рискове и лишения – всеки според пътя, който е поел. Ален Робер реализира себе си по този начин и аз го уважавам за това.

– Какви са рисковете на подобно изкачване?

Конкретно за това изкачване, Ален Робер е използвал сбруя и осигурителни средства. Но обикновено той ги игнорира, което прави изкачванията му опасни и те почти винаги завършват с арест. Това, което той прави може да има сериозни последици и за други хора, ако не дай боже се случи нещо. В индустрията, в която аз работя това е недопустимо – от мен се изискват лицензи, застраховки, гаранции и какво ли още не, за да бъда на такава височина. Например, мои клиенти не биха допуснали каквото и да е катерене без осигуровка, защото застрахователните им компании няма да го допуснат, а и те не биха искали да си навлекат излишна отговорност и израходване на ресурси за сигурност.

– Самият вие поставял ли сте си подобна цел, предизвикателство ли е за вас покоряването на такива сгради или го намирате за самоцелно?

Аз никога не бих задал пред клиентите си въпроса: «Аз бих желал да си направя кефа и реклама като се катеря по сградата ви, ама вие се оправяйте с управлението на риска и покриването на щетите». Моята работа е да решашам проблеми, а не да ги създавам.Няма да забравя какво се случи когато катерачи от ГРИНПИЙС се изкачиха по стоманените въжета на една от най-високите сгради в Торонто: менаджмента на тази сграда  трябваше да наеме допълнителни охранителни ресурси,да платят на Полицията, Пажарната и Бърза Помощ, да преустановят част от бизнеса си за няколко часа, докато менажират ситуацията, защото безопастността на катерачите вече е тяхна отговорност. Това им струваше много пари. Освен това напрежението дали някой ще падне е голямо, защото това ще е най-вероятно фатален случай и ще има съдебни процедури, а всеки бяга от такива последствия.

Но, както казах, всеки вижда реализацията си по различен начин и ако за някои от нас това, което Ален Робер прави е нещо самоцелно, то за самия него това смисъла на живота му. Що се отнася до мен, да, такива сгради определено ме привличат, но аз никога не съм «катерил» сграда просто така, за да си докажа, че мога. Аз съм първият човек работил на най-високата в света през 2003г. – Си Ен Тауър в Торонто, но задачата ми беше чисто инженерингова и покоряването на тази височина (над 500 м)беше само част от работата ми. И при това при пълна медийна и публична дискретност. Но малко сме тези, които разбираме тръпката да бъдеш на такава височина и облаците да са някъде под теб. Моята цел е каквото и да правя да е обществено полезно.

 – Вие сте намерил практическо приложение на своя вкус към екстремното и сте превърнал хобито си в професия. Кога или по какъв повод решихте да обвържете височинните си умения с практически цели.

Винаги съм считал, че един човек е професионалист в това, което прави, само когато обществото по един или друг начин има полза от него. Ален Робер направи нещо безкрайно сложно, но това не е моя път. Аз съм насочил цялото си внимание в това да създам перфектна методика и екип за бързо реагиране на сгради с екстремна височина, в т.ч. извличане и спасяване на хора от супер високи сгради. Това включва и хеликоптерни операции. Във височинното инженерство и строителство вече съществува термина супер високи сгради. В урбанистична среда съществуването на такива екипи е изключително важно и екстремното катерене по фасадата на една висока сграда има съвсем друг смисъл, когато го правиш, за да спасиш човек, който е в беда. Сами разбирате, че не сме много хората, които бихме могли да се справим с технически или спасителни мисии на трудно достъпни височини – освен физическа и психическа подготовка, от мен винаги се е изисквало много добро познаване на чисто технически проблеми, защото аз обикновено работя на места, до които техници и инженери не могат да достигнат и наред с физическото ми оцеляване, аз трябва да решавам и проблеми на място.

 – Разкажете за някои от най-успешните си или най-емоционалните и удовлетворителни ваши акции.

Работата ми на най-недостъпните места на Си Ен Тауър в Торонто е засега емблематична за кариерата ми. Аз бях първият когото допуснаха да стъпи там. Усещането, че работиш на място, което се е оказало достъпно само за теб в определен момент е неописуемо – всичко под теб е безкрайно малко: коли, сгради, хора, а ти виждаш облаците и птиците под теб… Там реших проблем, който създателите на това архитектурно чудо и консултант инженерите имаха откакто са създали сградата през 1976 г.Това ще си остане в историята като «пробив», като иновативен подход за работа с алпийски методи. Още повече, че това го направих при възможно най-екстремните и зимни условия: брулещ студен вятър над 60-70 км/ч, опастност от падащи ледени висулки и др.

– Фактът, че сте създал своя аварийно-спасителна служба означава ли, че подготвяте и кадри. По какъв критерий подбирате хората си; какви качества е нужно да притежава мъж с подобна професия.

Моята мечта винаги е била да създам доброволен спасителен екип, който да е елитен, с безупречна физическа и техническа подготовка, адекватно специализирано оборудване и перфектни условия за работа. Този екип да е подготвен да извършва сложни операции на труднодостъпни места и да има волята и морала да се занимава със спасяване в чистия смисъл. Това не е работа за пари, това е мисия и не всеки става. За съжаление, в България човешкият живот не се цени много. Иска ми се в родината си да създам това, което съм видял и правил по света. Съзнавам колко е трудно, но аз съм търпелив и упорит.

–  Направихте изключителна презентация на миналогодишното хеликоптерно изложение в Дубай и впечатлихте шейховете. Имаше ли делово развитие на тези разговори /виждам в сайта, че сте посочил и телефонен номер в Дубай, може би имате офис вече там?/

Ако трябва да съм съвсем откровен, ще кажа, че и аз не очаквах такъв успех. Все пак аз представях себе си и методиките, които съм изстрадал в практиката си, а на изложението присъстваха най-големите сили в хеликоптерната авиация. В деня, когато ОАЕ подписа договор за 300 млн. долара със Сикорски, медиите в Дубай отразиха моето представяне наред с тази сделка, което е голям комплимент за мен.

В Канада, където съм градил кариерата си за мен вече няма предизвикателства. Арабския свят е много по-различен пазар и намеренията ми са през следващите години да концентрирам усилията си там.

–   Къде живеете в момента – в България или в Канада? Какви са ангажиментите ви тук?

В момента съм в България, но работата ми и договорите, които имам са извън страната, така че много пътувам.

– Как един Спайдърмен поддържа форма?

С мечти и амбиции. Другото е просто детайл.