в. Контрасти

в. Контрасти

Българинът Иван Кристоф – Човекът Паяк: В моя свят няма фантастични герои – оцеляват най-добрите

Той е роден в София. Живее и работи в Торонто. Българин е. Но е преди всичко гражданин на света. За него може да прочетете и в родната преса, но и в Торонто Сън. Да го гледате по някой от българските тв канали, но и по световните медии като CBS или CNN. Днес може да го срещнете по софийските улици, а утре да е на другия край на света в поредната си акция. За едни той е най-известният българин в Канада. За други е Иван Кристоф. За приятелите – Иван. Всички обаче го знаят като Човека Паяк. Това е той. Иван Кристоф.

Човек, който не се страхува от височините, от високите скорости, от това да покорява различни планински върхове по поредния скален маршрут, да скача с парашут или да управлява парапланер. Днес може да е яхнал някой супермодерен мотор и да мине покрай вас с повече от 300 км./ч, а утре да го видите да виси на въже на някой небостъргач. Или да е на поредното рокерско сборище, а вдругиден в някоя пещера. Не се изненадвайте, ако го срещнете и да лови красиви и не до там прекрасни мигове с фотоапарат в ръка.

Всъщност Човекът Паяк е определението, което му дават журналистите от най-четения вестник в Канада „Торонто Сън”. И така в един миг за близо два милиона читатели се превръща в Човекът Паяк.

Първоначално бил доста шокиран. Дори притеснен. По онова време не знаел нищо за Човекът Паяк. В индустрията бил известен като Eiger Man заради уникалността на операциите, извършвани от фирмата му Eiger. Днес обаче от позицията на времето е категоричен, че в бизнеса, с който се занимава няма фантастични герои и това как те наричат е без значение. Важното е какво и как вършиш и преди всичко какъв човек си. „В моя свят няма фантастични герои, а оцеляват най-добрите, смелите и опитните”, признава Иван.

Не си мислите, че зад всичко това се крие излишна скромност. Не, той знае какво прави и в България, когато се връща и там – в далечна Канада, където живее и работи от 15 години. Затова и приема като чест, че благодарение на това, което прави той, има многократни поводи да се пише хубаво и за България. Защото поне по няколко пъти във всяка статия за него или филм споменават името на родината му. „Това запознава канадската общност със страна, за която малко хора знаят подробности”, споделя Кристоф. Но не е от тези, които държат да се изтъкват какво правят, не държи да се афишира, не поставя акцента върху себе си, а върху направеното. Защото както казва сам – Когато твориш нови, иновационни планове, изпитваш върху гърба си последствията от дръзките начинания, работиш в света на екстремните операции, нямаш време да се вгледаш какъв си в собствените си очи, а виждаш това, което клиентите виждат в теб. Когато видиш в очите им благодарност и уважение, това е отражението на това как се чувствам аз. А за да постигнеш това, не помага никоя дори скъпа и добре изработена реклама. Защото когато си вършиш работата добре и правиш за клиента това, което никой преди това не му е предлагал, нямаш нужда и време да правиш реклама. Клиентът е достатъчно щастлив да сподели това с хора от бранша.

Сигурно веднага ще си зададете въпроса що за човек е този, който обича еднакво и пещерите, и откритите пространства на голяма височина. Затворен ли е в себе си или е светъл и открит към хората?!

Признава, че винаги се стреми в начинанията си за собствено усъвършенстване и благополучие да бъде в полза на хората, с които работи и това да има положително влияние върху обществото. Свикнал е да е отворен с хората, дори откровен, но тъй като мнозина искат да се възползват от успеха му и дори злоупотребяват с идеите му, е започнал да подбира тези, с които контактува и има желание за съвместна дейност. Затова и веднага го питам дали са се променили приятелствата му през годините. Категоричен е, че вече знае какво означава истински приятел, а не такъв, който създава илюзията за приятел и се стреми да те използва. И както обича да казва:” Вече не се занимавам с вечните жертви, на които трябва да им се помага и да бъдат издържани.” Славата и успехът не са го променили. Не съжалява за това. Иначе „би трябвало да се увълча, като знам в какви среди на контрол и власт съм се забъркал като реших да помагам. Понякога това ми е проблемът, че като се озова сред акули не хапя аз, а ги подминавам и после съжалявам, че не съм се справил с тях със същата сила.”

Понякога подминава акулите с повече от 300 км. ч. Защото обича високите скорости. Но дали така тече и животът му – на висока скорост!? Явно, защото казва, че именно високите скорости му дават невероятното усещане да почувства живота в пълна скорост. „Усещането за вятъра, който бушува в каската ми, ударът на въздушната струя, който ме обгръща и ме слива с мотора в едно цяло, като хибрид от машина и човек, ударът на сърцето ми, което е в темпо с високооборотния двигател и усещането, че през жилите ми минава космическа енергия, ме кара да се чувствам жив”, споделя Кристоф. Затова и едно от любимите му места, които посещава с огромно удоволствие, са рокерските сборища. Казва, че те му дават усещането за сплотеност, че събралите се там са братя по съдба, както в приятелските отношения и силни усещания, така и когато се превръщат в жертва на грешките на други шофьори. „Ние делим едни и същи проблеми, сред тях може да си оставиш скъпия мотор и каска, без да ги заключваш и да се страхуваш, че ще изчезнат”, обяснява Иван. Вероятно и заради това твърди, че определено има разлика между мотористите и алпинистите, макар той да се числи и към двете групи. И разликата е основна – тя е в целите, към които се стремят едните и другите.

„Проблемът на алпинистите беше, че те никога не са имали уникално постижение. Винаги са ходили по стъпките на другите. Когато аз направих първото изкачване и въжена операция на връх на най-високата кула в света, разбрах какво е да работиш с истински професионалисти, сред които се чувствах в сигурни ръце”, разказва Човекът Паяк.

За мнозина Канада е като една неосъществена мечта. За Иван обаче това не е така. Не само, че преди 15 години пристигнал в Канада, но успял и да изгради преуспяваща фирма. Вероятно мнозина ще си кажат – Е, да създадеш фирма, това е лесно, но да я превърнеш в успешна, това вече е нещо различно. Явно, че Кристоф е открил формулата. Но това не са пари, не са „връзки”, както ние българите обичаме да казваме, а…мотивация. Мотивацията е това, което го стимулира да върви напред и да не се задоволява с това, което има в определен момент. Взехте ли химикалка и лист да запишете рецептата?! – „Мотивацията е тази, която ме стимулира да не се задоволявам с това, което имам сега, а да жадувам това, което мога да постигна утре и да утоля жаждата си като вдругиден измисля нови стратегии за успех”, казва Кристоф. Явно това е формулата, която му помага и в трудни моменти. Тя е тази, която му дава кураж да не се отказва. Но нали ако няма трудни моменти, няма да е интересно. А и според Човекът Паяк това би означавало, че работата не си заслужава. Защото преодоляването на трудностите и взимането на правилни решения в рискови ситуации, когато невинаги имаш лукса да изчислиш всички фактори „за” и „против”, но успяваш да оцелееш и излезеш като победител, е голямо изкуство и част от избраната от Кристоф професия. Всичко това е неговият мотивиращ фактор за неговото самоизграждане като лидер в професията.

Той обаче също има своите неосъществени мечти в града мечта за мнозина българи – Торонто. Най-новата, по която вече работи, е екип от българи, с които да създаде български състезателен отбор по мотокрос в категория Супер Байк. Засега е поел ангажимента да осигури спонсорирането и осъществяването на идеята. Убеден е, че до края на идната година вече ще имаме представител класирал се в Канадската Аматьорска лига, което ще ни подготви за участие в Професионалната лига другия сезон. И като говорим за спонсорство, самият Кристоф се занимава и с благотворителност. Не защото цели някакъв излишен шум около себе си, а в името на това, което са възпитали у него родителите му. Още от малък му казвали, че не трябва да бъде безразличен към хората и техните човешки страдания. Самият той винаги се е чувствал комфортно сред хора, които мислят положително и творят и осъществяват идеи, които са в полза на обществото. Така действат стимулиращо и на всички останали. Конкуренцията, казват е двигател за всеки бизнес да върви напред. Вероятно и заради това дори и когато Кристоф не усеща наличието й, предпочита сам да си я създава. В такива ситуации кани хора от своите среди да участват в неговите иноваторски начинания. Такива са случаите, когато кани спасители да правят неща, които никога преди това не са правили в света на въздушните операции. Например, хеликоптерните операции, които са доста скъпи и рисковани, са голямо табу и неосъществима мечта за алпинисти, пещерняци и пожарникари.

Иван обича да ги кани да участват безвъзмездно в такива начинания. Защото се радва, когато хората около него са щастливи и вижда в очите им как се радват на своите нови постижения. Но и той като всеки от нас има своите човешки страхове. Всъщност страхувал се е само, когато е попадал в непознати ситуации. Не си мислете, че това се е случвало, когато е бил сам на огромна височина. Напротив. Сред хората. Такава ситуация за него е неконтролируемата завист на хора, чийто комерсиални интереси са застрашени от неговите идеални цели. Разказва ми за човек, който се представил за спасител и добър партньор, а минал границата на криминалната безотговорност, за да попречи на успеха на негова инициатива съвместно с аварийно-спасителни служители за хеликоптерна операция. Тази ненавист към моята благотворителна дейност постави екипът на две национални служби под риск за живота на хората, споделя Иван. Именно завистта е едно от качествата, които отблъскват често Кристоф от българите. Тя го разочарова от тях. Затова и се въздържа от излишни контакти със сънародници в чужбина. Беше ми трудно да повярвам, че когато помагаш на човек и му даваш шанс да успее в живота, той би злоупотребил с твоята доброта и би я използвал срещу теб с цел самооблагане, признава Иван. Изненадва се, че този тип поведение се приема като нещо естествено от българите. Вярва, че това са само крайности в българския характер, които не показват българския дух, който според него е уникален.

Известно е, че ние, българите се славим като силни индивидуалности, но много често имаме проблеми с работата в екип. Затова и ми е интересно да разбера философията на Кристоф за успешния отбор. Особено в неговия толкова рискован бизнес. Разкрива, че най-напред е важно да се подберат подходящите хора за целите на отбора и да се подложат на всякакви изпитания, за да покажат кои са техните силни качества. Да се разкрият обаче и техните слаби страни, за да може да се работи върху тях, защото понякога и малките грешки могат да доведат до фатални ситуации. Затова отговорността на лидера на отбора е да подготви хората си да действат при всякакви ситуации, дори когато трябва да разчиташ само на инстинкта, опита и придобитите знания и рефлекси.

Самият Кристоф вярва в самурайския подход и преданост към поетите ангажименти и моралния код на BUSHIDO. Та нали характерът на членовете на отбора изгражда пътя на техния успех. Тяхното желание и усилия да се усъвършенстват са основата на която се изграждат напредъкът им и техните стремежи…

И сред всичко това намира време и за фотографията. Признава, че всъщност това е едно от любимите му занимания. Обича технологичните играчки и творческата дейност. Затова и отдавна е член на международната елитна група Special Nikon Photographers се ползва от привилегиите на Nikon Professional Services (NPS).Това му дава възможност да работи с най-добрата дигитална и фото техника в света на въздушната и спортната фотография. Ако го питате коя е снимката, която би искал да направи, вероятно ще се изненадата от отговора. Ясно е, че в повечето случаи се е стремил да направи снимки, които представляват незабравими моменти от света на рисковите операции. Но снимката, която най-много иска да направи в живота си е…раждането на първото му дете, както и на важните моменти в живота на децата му. Както обаче сам признава: „Сигурно тогава толкова ще се вълнувам, че ще забравя да снимам…”

Ето че вече се задава поредната му цел – истински и добре подготвен спасителен отряд от професионалисти. При това в България. Знае, че ще е трудно. Но трудностите не го спират, защото той е „построен от стомана”. Всъщност е като гъвкава стомана

Казва, че стоманеният щит от празни приказки, хули и обиди му помагат дасе бори за това, което иска да направи. Отговорът му срещу тях е: Аз действам с дела…

Блиц интервю

Иван, човек на риска ли сте, след като професията Ви е сред най-рисковите в света?
– Не на всякакъв риск. Аз живея, работя и релаксирам в рискови ситуации и това е моята среда, в която се чувствам най-спокоен. За да се чувствам спокоен, трябва да съм в екстремна ситуация. Например ,когато трябваше да направя последната си въздушна операция от хеликоптер, реших, да си измеря пулса чрез Монитор за пулса. Той ми изчисли докато чаках хеликоптерът да излети от земята пулс 120 удара в минута. А когато отлетяхме и увиснах във въздуха, пулсът ми падна до 80 удара в минута, което е приблизително на покой, докато аз се въртях, висейки с главата надолу.

Какво е усещането да се движите по ръба на бръснача, по острието на „ножа”?
– Изкуството е как се движиш по ръба на бръснача и да плуваш сред акулите без да се нараниш. Трябва да си построен от стомана, за да се движиш по острието на ножа и да имаш закален характер, за да оцелееш в такива условия.

Кои надежди в живота Ви останаха излъгани?
– След „световния мир” вярата, че само с добро и желание да помагаш, хората няма да се страхуват от теб, че ще ги задминеш в живота.

Какво би имало на снимката, която най-добре илюстрира вашия живот? 
– Това ще е отражението на моето DNK – мотори, парашути, парапланери, леководолазна техника и технически играчки